Решение по дело №572/2021 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 96
Дата: 12 ноември 2021 г. (в сила от 3 декември 2021 г.)
Съдия: Нася Иванова Япаджиева
Дело: 20212160100572
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Поморие, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нася Ив. Япаджиева
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Гражданско дело №
20212160100572 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството пред РС Поморие е образувано по предявен иск от Гаранционен Фонд
гр.София, представлявано от изпълнителните директори М. К. и *** Булстат *********
чрез пълномощника адв.П.Ч. от БАК против ответникът Ж. Д. Ж. от гр.Поморие. Ищецът в
исковата молба твърди, че на 02.09.2016г. в гр.Бургас, ответникът управлявайки МПС
„Фолксваген Пасат“ с *** , движейки се по ул. Никола Петков при предприемане на маневра
завой наляво не пропуска правомерно движещия се л.а. „Рено Сценик“ *** собственост на
Т.М.П. и го удря, след което напуска ПТП. Сочи, че в нарушение на чл.490 от ответникът
управлявал авмобола без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
към датата на ПТП. Гаранционния фонд изплатил на Т.М.П. обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1310.00лв. Сочи, че след изплащането на обезщетението на увреденото
лице е поканил ответника да изплати сумите, но същия не платил, поради което моли съдът
да осъди ответника на основание чл. 558, ал.7 от КЗ да заплати на ищеца сумата от 1310 /
хиляда триста и десет/ лева представляваща изплатено от Гаранционен фонд по щета
№110381/15.05.2017г. обезщетение, ведно със законната лихва считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените
разноски – държавна такса и юрисконсулстско възнаграждение. В хода на производството с
допълнителна молба, моли съдът да постанови неприсъствено решение
В срок не е постъпил отговор от ответника. Същият в първото по делото съдебно
заседание е признал изцяло иска.
Предявения иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД във вр.с чл.288, ал.12, от КЗ
1
/отм./сега чл.558, ал.7 от КЗ.
ПРС като взе предвид становището на ищцовата страна и направеното признание на
иска и като обсъди събраните по делото доказателства и след ката съобрази Закона, намира
за установено следното:
Съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца
съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
Съдът намира, че предвид направеното в открито съдебно заседание от ответника Ж.
Д. Ж., признание на исковата претенция и искането на ищеца са налице условията по чл. 237
от ГПК за постановяване на решение при признание на иска.
С оглед горното, съдът намира, че исковата претенция да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 1310 / хиляда триста и десет/ лева изплатено
обезщетение на увреденото лице, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата, следва да бъде уважена съобразно направеното
признание на иска, като съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо съдът да излага
мотиви по същество за основателността й.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, въпреки признанието на ответника, тъй като
същият с поведението си е дал повод за завеждане на делото, следва да бъде уважено
искането на ищеца да му се присъдят направените по делото разноски: за платена държавна
такса в размер на 52.40лв. – такса за предявяване на иска и юрисконсултско
възнаграждение което съдът определя в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП. Предвид горното, ответника следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата общо от 152.40 лв. за разноските.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК следва да бъде указано, че присъдените в
полза на ищеца суми могат да бъдат заплатени по посочена в исковата молба банкова сметка
на Гаранционен фонд в Уникредит Булбанк АД: IBAN BG66 UNCR 7630 1009 5185 01
Мотивиран от горното и на основание чл. 237 от ГПК, Поморийският районен съд
на основание чл. 237 от ГПК,




РЕШИ:

ОСЪЖДА ответника Ж. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес гр. Поморие, *** да
заплати на Гаранционен Фонд гр.София ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4 със съдебен адрес:
гр.Бургас бул.“Христо Ботев“№40, ет.2 чрез адв.П.Ч., сумата в размер на 1310 / хиляда
2
триста и десет/ лева представляваща изплатено от Гаранционен фонд по щета №
110381/15.05.2017г. обезщетение ведно със законната лихва считано от датата на подаване
на исковата молба – 06.08.21г. до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА ответника Ж. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес гр.Поморие, ***, да
заплати на Гаранционен Фонд гр.София ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4 със съдебен адрес:
гр.Бургас бул.“Христо Ботев“№40, ет.2 чрез адв.П.Ч., сумата от 152.40лв. / сто петдесет и
два лева и 40ст./ направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок от получаване на
съобщението.


Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
3