Решение по адм. дело №709/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ).

Административното дело е образувано по жалба на И. П. М. от гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“ [адрес] чрез адв. М. С. от АК- Плевен, с адрес гр. Плевен, [улица] срещу Направление за включване в механизма „Лична помощ“ №25027250/14.08.2025г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен.

В жалбата лицето посочва, че се обжалва направление за включване в механизма „Лична Помощ” №25027250/14.08.2025 г., като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон - ЗХУ, ЗЛП и Методиката за изготвяне на индивидуална оценка, съществени процесуални нарушения и необоснованост, както и несъответствие с целта на Закона - ЗХУ и ЗЛП.

Посочва се, че са налице и нарушения на основни принципи на АПК, като чл. 6, ал.1, ал.4, ал.5, чл. 7 - истинност, чл. 9, чл. 10 - безпристрастност и чл. 12 - достъпност, публичност и прозрачност. С атакуваното направление, което съставлява индивидуален административен акт са определени 104 часове месечно за лична помощ за срок до 14.08.2030 г., като мотиви е посочено: на основание заключенията в индивидуалната оценка на потребностите. Посочва се, че както е известно и съобразно съдебната практика /ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК/ няма пречки мотивите да бъдат изложени в друг документ, какъвто е индивидуалната оценка, а Индивидуалната оценка се извършва по определена методика /ДВ. бр.27/02.04.2019 г. поел. изм. бр. 58/13.07.2021 г./.

Посочва се, че съгласно чл. 12 от ЗЛП, личната помощ се предоставя, като се съобразяват правата и законните интереси на хората с увреждания, приобщаването им към социалния живот, нуждата от задоволяване на индивидуалните потребности от битов и друг характер, като се определят 4 степени на зависимост, а съгласно чл. 35 от АПК, ИАА се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани, ако такива са дадени, съответно направени.

Посочено е в жалбата, че оспореното направление е издадено в производството по Закона за личната помощ /ЗЛП/ обн. ДВ бр. 105/18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., инициирано със заявление- декларация на оспорващата, като човек с увреждане, довело до ограничения в способността й за самостоятелно обслужване в ежедневието и до зависимост от чужда помощ, която да компенсира функционалния дефицит и да осигури подкрепа за упражняването на основните й права и пълноценно участие в обществото по см. на чл. 8, ал. 1 от ЗЛП.

Посочва се, че правилно социалният работник, водещ случая е преценил, като е съобразен чл. 12, ал. 1 от Закона за лична помощ, че е налице 4-та степен на тотална зависимост - до 168 часа месечно право на лична помощ, като е приложено решение на ТЕЛК от 29.05.2025 г. в което е посочено, че срокът на определения процент - 100% ТНР е пожизнен, а изрично на втора страница има констатация от етапна епикриза от ревматолог -пациентката е трудно подвижна, придружава се с помощ от близки и роднини, с невъзможност за самостоятелно предвижване, силно затруднено, до невъзможно самообслужване, нуждае се от постоянна чужда помощ, като се счита, че това не е съобразено при освидетелстването на лицето и конкретно констатацията за обективното и състояние, изключващо възможност за самообслужване в битово отношение и тотална зависимост от чужда помощ. В тази връзка следва да се вземе предвид информацията в самооценката на заявителката, което би обосновало по-висок сбор от точки във формуляра - приложение № 2, респективно по- голям брой месечно часове за предоставяне на лична помощ, изчислени по механизма по чл. 10, ал.3, т.1, б.А от Методиката.

Счита се, че е нарушен и чл. 13 от Методиката, а именно мотивирана и обобщена оценка за нуждата от лична помощ, базирана на информация освен от ЕР на ТЕЛК, Формуляра за самооценка, но и на допълнителна информация от други източници за отражението на ограниченията в живота на човека с увреждане, както и посочване на налични проблеми с функционирането и отражението им върху ежедневните дейности. Посочва се, че оспорващата, спазвайки принципите на био-психо- социалния модел на методиката и при съобразяване на международната квалификация на функционирането, уврежданията и здравето на Световната здравна организация, не е посочила максималния брой часове, който е 168 часа, а е посочила 118 часа, които са обективно налични, с оглед медицинските показатели и потребности, отражението им върху структурата и функциите на организма й, както и изпълняването на ежедневните дейности.

Счита се, че е налице нарушение и правото на защита и пълноценно участие на страната в административния процес, започнал по нейна инициатива, тъй като на оспорващата е връчено направлението заедно с индивидуалната оценка, като не й е връчен изготвения съобразно чл.3, ал.1 от Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите - формуляр за попълване от служителя, водещ случая, приложение № 2, съдържащ 10 части.

Счита се, че няма как обективно да се съпоставят точките по части 4 и 5 от приложение 2 със същите такива от формуляра за самооценка по чл. 21, ал.3, т.2 от ЗХУ, попълнен от оспорващата. Тъй като определянето на броя часове за лична помощ се основава по чл. 10, ал.1 от Методиката на 4 степени на зависимост, а в случая оспорващата отговаря на 4-та степен до 168 часа месечно, който брой точки следва да се умножи по коеф. 1.235, то се счита, че липсват мотиви по какъв начин са определени тези 104 броя часове по съответните подточки на точки 4 и 5, които са от 0 до 4, за да се прецени обективната оценка на административния орган, която явно се различава от обективно попълнения формуляр за самооценка от оспорващата, попълнен добросъвестно, като не са поискани максимален брой точки. Счита се, че следва да се приеме, че са налице релевираните основания за незаконосъобразност на оспорения ИАА по чл. 146, т.3, т.4 и 5 от АПК, като противоречието с целта на закона е във връзка с целите по чл.2, т 2 и 4 от ЗХУ. Иска се да се отмени атакувания ИАА и да се върне преписката на органа за ново произнасяне, съгласно дадените от съда указания. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващата - И. П. М. не се явява, представлява се от адв. М. С. от АК- Плевен. Иска се съдът да уважи жалбата, като приеме, че същата е допустима и основателна на релевираните основания. Заявява, че оспорването на индивидуалния административен акт следва да се приеме, че е проведено успешно, съобразно събраните по делото доказателства, поради което моли за отмяната му, като претендира да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 490 лева, съобразно приложените писмени доказателства. Представена е писмена защита от 04.12.2025г. с подробни доводи.

В съдебно заседание ответникът – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Плевен не се явява, представлява се от юрисконсулт С. С., който заявява, че от представените по делото доказателства и изслушаните свидетели счита, че определеният брой часове от специализирания отдел отговарят към момента на реалните нужди на оспорващата да се самообслужва, да упражнява трудовата си дейност и да води самостоятелен начин на живот. Заявява, че така издаденото направление по механизъм „Лична помощ“, което е от 14.08.2025 г. е законосъобразно, като издадения административен акт отговаря на изискванията за законосъобразност и е издаден при спазване на административно-процесуалните правила, поради което иска съдът да потвърди така издадения административен акт и да отхвърли жалбата на оспорващата. Прави възражение относно претендираните разноски, като счита, че са прекомерни и моли да бъдат намалени.

Административен съд- Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Оспорващата И. М. е подала заявление-декларация за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от Закона за хора с увреждания от 24.06.2025 г./л.34/ до Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Плевен, като към него е приложен формуляр за самооценка на лице с увреждания от 24.06.2025 г. /л.л.35-39/, както и ЕР на ТЕЛК № 90457/42/29.05.2025 г. към „МБАЛ ЛЕВСКИ“ ЕООД – гр. Левски, с което на оспорващата са определени 100 % ТНР със срок пожизнен /л.л.66-68/.

Изготвен е формуляр за попълване от служител, водещ случая за извършване на индивидуална оценка на потребител от 24.06.2025 г. за И. П. М., с който на оспорващата са определени 72 точки, като са й определени 89 часа месечно лична помощ /л.л.41-48/.

На 24.06.2025г. на оспорващата е изготвена индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания /л.50/, като са издадени направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 25021422/25.06.2025 г. от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен, ведно с удостоверение за връчването на направлението от 26.06.2025 г., с което са определени 89 часа месечно за лична помощ /л.49/, като е издадена и заповед № ЗХУ-ИО/Д-ЕН/3338/ФП/25.06.2025г. на директор ДСП- Плевен, с която на оспорващата е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т.4 от ЗХУ в размер на 191,40 лева /л.51/. Приложен е лист за извършен предварителен контрол за законосъобразност /л.52/.

Оспорващата е подала жалба вх. №15-94И-00-1342/04.07.2025г. срещу направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 25021422/25.06.2025 г. до директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ гр. Плевен /л.29/, с която е изразено несъгласие с определените часове месечно за лична помощ.

В резултат на подадената жалба е постановено решение № 15-РД06-0021/24.07.2025 г. на директор на РДСП-Плевен /л.л.25-28/, в което е посочено, че Законът за личната помощ (ЗЛП), в сила от 01.01.2019 г., урежда условията и реда за предоставянето и ползването на лична помощ, както и че този вид подпомагане е регламентиран като механизъм за подкрепа на ползвателите и се основава на гарантирана от държавата финансова подкрепа, индивидуалните потребности и личен избор, като се предоставя въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите и издадено направление, по реда на ЗХУ, като осигуряването на правата на хората с увреждания се осъществява съгласно разпоредбите на ЗХУ, с предмет - обществените отношения, свързани с упражняване на правата на хората с увреждания в Република България, включително и видовете социални плащания за тази целева група. Посочва се, че законът регламентира правото на хората с увреждания на индивидуална оценка на потребностите, която е комплексна и се изготвя от специализиран отдел в дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) по настоящ адрес - за изследване на функционалните им затруднения, свързани със здравословното състояние и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните и други дейности, както и на вида подкрепа, а въз основа на заключенията от индивидуалната оценка се определят видовете финансова подкрепа. Индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ се извършва по реда, определен с ППЗХУ. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ППЗХУ възлага изготвянето на индивидуална оценка на потребностите на специализиран отдел в дирекциите „Социално подпомагане“, който специализиран отдел осъществява функциите си при спазване на специалните административно-производствени правила на чл. 15 до чл. 20 от ППЗХУ и Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания (чл. 15, ал. 6 от ППЗХУ), приета от Министерския съвет с Постановление № 64 от 29.03.2019 г. по предложение на министъра на труда и социалната политика, въз основа на която методика се урежда начинът за изготвянето на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания, по смисъла на чл. 20, ал. 1 от ЗХУ.

Посочва се, че според чл. 15, ал. 3 от ППЗХУ при извършване на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания за предоставяне на механизма лична помощ служителят водещ случая, задължително: 1. осъществява личен контакт с човека с увреждане и извършва посещение в дома му за установяване на неговите реални затруднения и потребности, и 2. провежда интервю с човека с увреждане или с неговия законен представител или с човека, който полага грижи за него, като същото задължение е вменено на служителя, водещ случая и в чл. 3, ал. 3 от Методиката.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите, като е прието, че в постъпилата в РДСП - Плевен жалба от пълномощника на И. М. са наведени твърдения, че от страна на административния орган са нарушени разпоредбите на чл. 15, ал. 3 от ППЗХУ, във връзка с чл. 3, ал. 3, от Методиката и лицето с увреждане не е било посетено в дома му за установяване на неговите реални затруднения и потребности и в тази връзка е постъпилото писмено становище от страна на ДСП - Плевен по реда на чл. 92, ал. 1 от АПК е посочено, че служителят, водещ случая на оспорващата е преценил, че тъй като познава добре нейния случай, изхождайки от факта, че са дългогодишни колеги и като такива ежедневно прекарват по осем часа заедно в един колектив, посещение в дома й не е необходимо да бъде извършено, като тези твърдения на административния орган не се споделят от РДСП- Плевен, като при анализа на всички съдържащи се в административната преписка документи се установява, че при изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите на И. М. от 24.06.2025г. от страна на служителят, водещия случая не е осъществено изискуемото по чл. 15, ал. 3, т. 1 от ППЗХУ и по чл. 3, ал. 3 от Методиката, посещение в дома на оспорващата.

Посочено е, че доколкото посещението в дома на лицето с увреждания е от съществено значение за установяване на неговите реални затруднения и потребности, и задължителен етап от процедурата по предоставяне на лична помощ, констатираното нарушение на административно-производствените правила (липсата на изискуемото по чл. 15, ал. 3, т. 1 от ППЗХУ и чл. 3, ал. 3 от методиката, посещение в дома на оспорващата) се явява самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт, тъй като рефлектира върху крайните изводи относно приложението на материалния закон. Посочено е, че хората с уреждания се ползват със засилената защита на държавата, а съгласно чл. 51, ал. 3 от Конституцията на Република България лицата с физически и психически увреждания се намират под особената закрила на държавата и обществото, като тази закрила е инкорпорирана в редица законови и подзаконови текстове на действащата нормативна уредба. Посочено е, че спазването в хода на административното производство на процесуалните правила пряко рефлектира върху обосноваността на изготвената индивидуална оценка на потребностите и предвид гореизложеното се установява по безспорен начин, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на производствените правила, нарушаващи правото на защита на участващото в процедурата лице и императивни процесуални норми, което се явява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт, като административната преписка следва да бъде върната на административния орган, който да изготви нова индивидуална оценка на потребностите, с оглед стриктно изпълнение на процедурата, разписана в чл. 15, ал. 3, чл.16 и чл.17 от ППЗХУ, да бъде мотивирана преценката по всеки един от показателите, релевантни за определяне необходимостта и степента на зависимост на лицето с увреждане, както и да бъде определен конкретния месечен брой часове за предоставяне на лична помощ по правилото на чл. 10, ал.3, т.1 б. „а“ от Методиката, като е прието че постановеният акт е незаконосъобразен в нарушение на материалния закон и на административно- производствените правила, поради което Направление № 25021422 от 25.06.2025 г. на Директор на ДСП - Плевен, с което на И. П. М., са определени 89 (осемдесет и девет) брой часове месечно за лична помощ, за срок до 24.06.2030 г. е отменено и е върната административната преписка на Дирекция „Социално подпомагане“ - Плевен, за ново произнасяне по заявление-декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-ЕН/3338 от 24.06.2025 г. за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по реда на чл. 20, ал. 1 от ЗХУ, при съобразяване на дадените в мотивите на решението на директор РДСП указания.

Решението е връчено на оспорващата, видно от писмо № 15-94И-00-1500/24.07.2025 г. от директор на РДСП-Плевен и известия за доставяне на л.л.23-24.

Изготвен е нов формуляр за попълване от служител, водещ случая за извършване на индивидуална оценка на потребител от 12.08.2025 г. за И. П. М., с която са определени 84 точки или 104 часа лична помощ месечно /л.л.12-19/, като е приложена и етапна епикриза от 20.05.2025 г. издадена от Военномедицинска академия МБАЛ – Плевен.

Изготвена е нова индивидуална оценка на потребности за хора с увреждания от 14.08.2025 г. на И. П. М. /л.л.21-22/, приложен е лист за извършен предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална подкрепа от 14.08.2025 г. /л.22 гръб/.

Издадени са ново направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 25027250/14.08.2025 г. от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен ведно с удостоверение за връчването на направлението от 15.08.2025 г., с което са определени 104 часа месечно за лична помощ /л.7/, като е издадена и заповед № ЗХУ-ИО/Д-ЕН/3338/О/ФП/14.08.2025г. на директор ДСП- Плевен, с която на оспорващата е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т.4 от ЗХУ в размер на 191,40 лева /л.8/;

Жалбата на оспорващата е срещу направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 25027250/14.08.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен, с което са определени 104 часа месечно за лична помощ /л.7/.

Като доказателства по делото са представени заповед 1506-РД01-0172/21.02.2024г. за заместване на директора на ДСП- Плевен /л.9/ и заповед ЧР-7-92 496/11.08.2025г. за отпуск на директор на ДСП- Плевен /л.10/, уведомление до И. П. М. относно дата на изготвяне на индивидуална оценка на потребностите- 14.08.2025г. /л.11/, писмо №30-51649/04.07.2025г. /л.31/, становище №30-51649#1/11.07.2025г. от директор ДСП- Плевен /л.л.32-33/.

По делото са разпитани свидетелите д-р Т. К. Г., ревматолог във Военна болница, М. И. С., социален работник, Е. К. Б. – началник Отдел „ИОХУСУ“ в Дирекция „Социално подпомагане“ Плевен и Н. А. Н. – служител в Отдел „ИОХУСУ“ в Дирекция „Социално подпомагане“ Плевен.

Свидетелят д-р Т. К. Г. заявява, че последният преглед, който е направил на 19.11.2025 г., във връзка с лечение, което оспорващата провежда за ревматоиден артрит. Заявява, че въпреки най-добро лечение в световен мащаб и в България, което се прилага, болестта прогресира негативно, напредва в грешна посока. Самата болест е от много години. Тя е била едва на 12 години, като малко дете, когато е започнало самото заболяване и тази болест, макар бавно върви в една посока – тя върви само напред, тя прогресира. Използват се биологични лекарства с протокол, използват кортикостероиди в намаляваща схема, нестероидни противовъзпалителни, пие почти ежедневно и много други медикаменти за облекчаване на състоянието й, но болестта прогресира. Има тежка остеопороза, която също е високорисково състоянието при оспорващата, тъй като структурата  е много фина, грацилна. На килограми е изключително слаба, а костите са тънки и от остеопорозата изтъняват още повече. Едно неволно падане, удряне, нараняване може да бъде тежко счупване и нещата стават много сериозни. Заявява, че оспорващата е сменила 6 стави в своето тяло. Към момента тя е с две изкуствени коленни стави и две тазобедрени сменени. Преди години, след ухапване от насекомо в крака, тръгва инфекция нагоре и засяга изкуствената й става. В Плевен никой ортопед не иска да помогне, в София, в най-реномираната ортопедия в България, в Горна баня, също казват, че в България няма кой да  помогне. Единственият вариант е болница в Германия. Тя се преборва със Здравната каса да й помогне с финансиране. Отива там, изваждат нейната изкуствена става, слагат  друга изкуствена временна, която е напоена с антибиотик и отвън навътре да излъчва антибиотик, за да овладее инфекцията. Тя се връща в България, няколко месеца стои с тази става, пак се връща в Германия, в тази клиника, те отново оперират коляното, изваждат временната става и слагат нова постоянна изкуствена става и оспорващата е с шест сменени стави. Заявява, че състоянието и е от много години. Посочва, че проследява състоянието й в хода на времето. Тя трудно отваря и затваря врата. Трудно спира и пуска чешма. Не може да кляка самостоятелно. Не може да взима паднали предмети от земята. Трудно е дори да стои изправена на моменти. Не може да се обръща в леглото. Също й е много трудно от легнало в седнало положение да се променя в леглото без чужда помощ. Освен това изпитва силни болки, постоянни, ежедневни, заради увреденото й състояние.

Свидетелят М. И. С. заявява, че оспорващата е с ревматоиден артрит, който доколкото знае, е отключен още в детската  възраст. Заявява, че нейните наблюдения от тогава до момента са, че тя доста прогресивно се влошава и за съжаление нещата са доста усложнени вече, като самообслужване и е в една тежка зависимост и постоянна подкрепа. Заявява, че оспорващата е изключително затруднена да държи чаша, като обикновено я държи доста трудно с двете си ръце, тъй като фалангите на пръстите са изключително деформирани и е необходимо на нея да  се поднесе чашата и тя трябва да бъде доста лека. Заявява, че оспорващата изпитва болки постоянно, сигурна е, защото й е споделяла, а и вижда какво е състоянието , трудно  е да се храни с прибори, с лъжица, защото нейните движения на ръцете са ограничени не само от китката надолу, в пръстите, а и лакътя и въобще цялата ръка. Заявява, че оспорващата не може да клекне, ходенето  е изключително затруднено, не е невъзможно, но е изключително затруднено и на съвсем кратки разстояния без придружител.

Свидетелят Е. К. Б. заявява, че е началник отдел „Хора с увреждания и индивидуална оценка“ и тя е лицето, което свиква заседанията на специализирания отдел, като на тези заседания се изготвят индивидуалните оценки на потребностите и съобразно тези индивидуални оценки, лицата получават по закона полагаща им се финансова подкрепа, която е парична и получават услуги, като в този случай, ако желаят ползване на механизма „Лична помощ“, издават направление, в което са конкретизирани броя часов, с потребността от лична помощ месечно. Заседанията на отдела са почти винаги четири пъти месечно, защото са голяма дирекция, отговаряща за много населени места. В заседанията участва целият отдел. Заявява, че И. М. – лицето, което подава жалбата, е служител на отдела, който ръководи и в случая и лице с увреждания, на което са правили оценка на потребностите. Тя е ползвател на механизма „Лична помощ“ по предходни четири направления, като и четирите направления са били с четири часа дневно лична помощ. В случая, новото направление се дължи на издадено ново експертно решение на ТЕЛК. След като се е издало това решение на ТЕЛК, са свиквали заседание на специализирания отдел, правят оценка и определят четири часа, както в предходните три направления. Оспорващата обжалва направлението пред по-висшестояща инстанция – Регионална дирекция. Те го отхвърлят, но не в частта по брой часове, а в това, че са допуснали сериозно неспазване на методиката, тоест не са посетили лицето с увреждания в дома, като това действително е така. Заявява, че това е грешка на отдела, като това е направено, защото с М. са всеки ден, по осем часа заедно и това, което виждат в ежедневието, работейки, пиейки с нея кафе, хранейки се, няма как да го видят 15-20-30 минути в дома. По повод на тази констатация от РДСП, са посетили адреса, със заповед е назначен нов служител, водещ случая и се изготви нова индивидуална оценка, в която са издали ново направление, в което са определили пет часа месечно, и с което направление М. не се съгласила. Заявява, че право на лична помощ имат лицата, които са с определено право на чужда помощ, като не дават на всички осем часа. Има случаи - два, четири, шест, осем часа. Заявява, че реалните часове на М. са тези по първото направление - четири часа, но отделът е направил компромис, защото тя е прекрасен човек и много добър професионалист и води наистина една голяма борба, но слава богу, все още не е за този брой часове. Заявява, че оспорващата ако не беше служител нямаше да й дадат пет часа и щеше да остане на четири часа.

Свидетелят Н. А. Н. заявява, че не е лекар, за прецени здравословното състояние на оспорващата, но това, което може да каже е това, което е виждал - сутрин идва на работа, от фоайето на службата до асансьора се предвижва сама, без придружител и без помощно средство. Качва си се в асансьора и от там стига до офиса също сама, без придружител и без помощно средство. За работата - справя се добре, даже успява да научи новите уредби, концентрирана, внимава. Също така посещава адреси, тъй като на хора с увреждания правят оценки за личната помощ и тя посещава адреси с колеги. Друго, което е виждал, например в МОЛ-а е виждал оспорващата абсолютно самостоятелно, без придружител, без помощни средства, както и че също така самостоятелно се храни на обяд, слиза, взема си храната. Интелектуално съхранена е, контактува с гражданите.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспореното направление е издадено от компетентен орган, заместващ директорът на дирекция "Социално подпомагане"- Плевен /по силата на изрична заповед на л.9 от делото/, на когото с чл. 25, ал. 2 от ЗХУ е възложено да издава направления за предоставяне на лична помощ с определен брой часове, социални услуги или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон.

Направлението е постановено в предвидената от закона писмена форма, но съдът счита, че същото не е мотивирано, каквото е не само общото изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, но и това на чл. 25, ал. 4 от ЗХУ.

В направлението, относно мотивите за издаването му, се препраща към заключенията в индивидуалната оценка за потребностите, за което няма пречка с оглед ТР № 16/31.03.1975г на ОСГК - няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта и когато този документ е съставен с оглед предстоящото издаване на акта. Не се оспорва от оспорващата формата и съдържанието на направлението.

От изложеното в същата обаче, в компонент I и II, не става ясно, защо са определени именно 104 часа месечно за лична помощ.

По същество липсват ясно изложени и формирани фактически обстоятелства и мотиви на административния орган в т.ч. и в индивидуалната оценка, от които да следват изводи, че степента на затруднения във функционирането на оспорващата въпреки, че е определена четвърта степен – тотална зависимост/затруднения, да отговарят на 104 часа месечно за лична помощ, както са определени от органа. Конкретни фактически съображения в тази насока не се извличат, нито от оспорваното направление, нито в препращането към индивидуалната оценка на потребностите, за да може съдът да извърши преценка за тяхната законосъобразност.

Във връзка с образуването и провеждането на административното производство, съдът констатира спазване на процедурата по Глава трета от ЗХУ, на Глава трета от ППЗХУ и на Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на хора с увреждания, приета от МС на основание чл. 22, ал. 3 от ЗХУ. Органът е сезиран със заявление-декларация от оспорващата, като човек с увреждане, във връзка с което случаят е възложен на служител от специализирания отдел, който да води случая. Заявителката е посетена в домът й на 12.08.2025г., като данните са отразени във формуляр по чл. 3 от Методиката /л.л.12-19/. Проведено е заседание на Специализирания отдел към ДСП – Плевен на 14.08.2025г., за което оспорващата е уведомена, видно от писмо на л.11 от делото.

Оспореното направление е издадено въз основана на индивидуалната оценка на потребностите от 14.08.2025г. и спорът се свежда до това, дали въз основа на критериите за самооценка и медицинската документация, правилно са определени съответният брой точки, които съобразно Методиката са послужили за определянето на 104 часа месечно за лична помощ на оспорващата. Конкретният месечен брой часове за предоставяне на лична помощ се определя в съответствие с част 7, т. 7. 3 от Приложение № 2 на Методиката, а максималният брой часове, който би могъл да се предостави за четвърта степен – тотална зависимост/затруднения, каквато е определена по отношение на оспорващата, е до 168 часа месечно право на лична помощ. Съдът констатира неизпълнение на задължението от органа по чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Оспореното направление е издадено в производството по Закона за личната помощ /ЗЛП/, инициирано със заявление – декларация на оспорващата, която е с увреждания, довело до ограничения в способността й за самостоятелно обслужване в ежедневието и до зависимост от чужда помощ, която да компенсира функционалния дефицит и да осигури подкрепа за упражняването на основните й права и пълноценно й участие в обществото по см. на чл. 8, ал. 1 от ЗЛП.

Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗЛП, чието систематично място е в Глава четвърта от закона "Включване в механизма лична помощ", личната помощ се предоставя въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите и издадено направление по реда на глава трета от Закона за хората с увреждания. С направлението се определя броят на часовете за лична помощ въз основа на четири степени, както следва: 1. първа степен на умерена зависимост/затруднения; 2. втора степен на тежка зависимост/затруднения; 3. трета степен на много тежка зависимост/затруднения; 4. четвърта степен на тотална зависимост/затруднения /арг. чл. 12, ал. 2 от ЗЛП/. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗХУ, направлението се издава въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите, които съставляват компонент ІІІ от образеца – приложение № 1 към чл. 2 от Методиката. От друга страна, информацията относима към изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите на човек с увреждане е посочена в чл. 22, ал. 1, т. 1 до т. 7, вкл. от ЗХУ, като част от необходимата информация е самооценката на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях и увреждането, т.е. здравословното състояние на конкретния заявител. Източник на визираните данни са формуляра за самооценка по образец, утвърден от изпълнителния директор на АСП и медицински документи, съответно експертно решение на ТЕЛК. Същите са приложения към заявлението-декларация по чл. 21, ал. 3 от ЗХУ.

В случая не става ясно, как органът е определил конкретните часове, а именно 104, при положение, че е налице ЕР на ТЕЛК № 90457/42/29.05.2025 г. към „МБАЛ ЛЕВСКИ“ ЕООД – гр. Левски, с което на оспорващата са определени 100 % ТНР със срок пожизнен /л.л.66-68/. Лекарската комисия е посочила, че пациентката е трудно подвижна, придружава се с помощ, с невъзможност за самостоятелно придвижване, силно затруднено до невъзможно обслужване, като се нуждае от постоянна чужда помощ.

Неясно остава, как е изготвена индивидуална оценка на потребностите на М. с предложение за включване в механизма лична помощ. Безспорно е, че месечният брой часове за предоставяне на лична помощ за човека с увреждане се изчислява както следва:

а) За хора с увреждания над 18-годишна възраст - полученият общ брой точки се умножава по коефициент 1,235;

б) За хора с увреждания от 12 до 18-годишна възраст - полученият общ брой точки се умножава по коефициент 1,313;

в) За хора с увреждания до 12-годишна възраст- полученият общ брой точки се умножава по коефициент 1,556;

В случая, органът при изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите на оспорващата, респ. при издаване на оспореното направление, не е съобразил задължителната информация във формуляра за самооценка и в медицинските документи, с което е нарушил правилата на специалния закон, въведени с цитираните по-горе разпоредби, както и общото правило на чл. 35 от АПК.

Налице е незачитане на информацията от самооценката, с оглед реалните потребности на оспорващата, като и според ЕР на ТЕЛК вида и степента на увреждане е 100% ТНР с чужда помощ, като оспорващата е трудно подвижна, придвижва се с помощ, с невъзможност за самостоятелно придвижване, силно затруднено до невъзможно обслужване, като се нуждае от постоянна чужда помощ и в случая административният орган е дал приоритет на данните от формуляра попълнен от служител водещ случая /и по-точно оценката на този служител, относно степента на функционален дефицит на лицето с увреждания/ вместо да вземе предвид задължителната информация във формуляра за самооценка и в медицинските документи.

Налице е от страна на административния орган на незачитане на задължителната информация по чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗХУ, което съдът квалифицира като процесуално нарушение по чл. 146, т. 3 вр. с чл. 35 от АПК. Надлежното изпълнение на задължението от органа за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и за проверка на информацията в самооценката на заявителя на помощта и в медицинската документация, би обосновало по-висок сбор от точки във формуляра – приложение № 2, респ. по голям брой месечно часове за предоставяне на лична помощ, изчислени по механизма по чл. 10, ал. 3, т. 1, б. "а" от Методиката и съответно определени с издаденото направление.

Оспореният акт не отговаря и на установените в чл. 2 от ЗЛП и чл. 2 от ЗХУ, цели на законовия механизъм за лична помощ на хората с увреждане - да подпомогне ползвателите на лична помощ да упражняват основните си права, да имат възможности за избор, независим живот, активно включване и участие в обществото и достъп до услуги и дейности, като в случая е налице нарушаване на баланса между индивидуалните потребности на оспорващата и предоставената от органа лична помощ.

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на д-р Т. К. Г., ревматолог във Военна болница и на М. И. С., социален работник, които са обективни, непротиворечиви, съответстващи и на писмените такива по делото, представляващи медицинска документация и същите са в подкрепа на определените от ТЕЛК състояние и самооценка на лицето. По отношение на свидетелските показания на Е. К. Б. – началник Отдел „ИОХУСУ“ в Дирекция „Социално подпомагане“ Плевен, същата е ръководител на отдела в който работи оспорващата и пряко отговаря за работата на отдела в т.ч. изготвяне на индивидуалната оценка, поради което същата е заинтересована от изхода на делото, поради което съдът не кредитира показанията й. Свидетелят Н. А. Н. – служител в Отдел „ИОХУСУ“ в Дирекция „Социално подпомагане“ Плевен, посочва общи възприятия, че оспорващата в службата се предвижва сама, без придружител и без помощно средство, като в тази част показанията на свидетеля не се кредитират от съда, доколкото са в противоречие с медицинската документация по делото, а по отношение на работата в отдела на оспорващата, а именно, справя се добре и даже успява да научи новите уредби, концентрирана, внимава, съдът ги кредитира изцяло.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореното Направление за включване в механизма "Лична помощ" е незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени, а административната преписка да се изпрати на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

С оглед изхода на спора съдът намира за основателно направеното искане от оспорващата за присъждане на сторените по делото разноски. Тя претендира присъждане на разноски в размер на 490 лева, съгласно представени писмени доказателства.

На л. 5 е приложен договор за правна помощ и съдействие от който е видно, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, на л. 58 доказателства за платена държавна такса от 10 лева и на л. 112 доказателства за внесен депозит за призоваване на свидетели в размер на 80 лева.

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на оспорващата разноски в производството в размер общо на 360 лв., от които 10 лв. – внесена държавна такса и 350 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно отразеното в Договор за правна защита и съдействие и разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Внесеният от оспорващата депозит за призоваване на свидетели в размер на 80 лева не е използван, тъй като никой от свидетелите не е претендирал разноски, поради което същият подлежи на връщане на оспорващата след нейно искане.

Направеното възражение от ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото се претендира под минималния размер, а и с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и проведените две съдебни заседания.

Предвид горното Агенцията за социално подпомагане, със седалище гр. София, като юридическото лице по чл. 5, ал. 2 от ЗСП и чл. 2, ал. 3 и ал. 4 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане, следва да заплати на И. П. М. сумата от 360 лева, представляваща направени по делото разноски и да се остави без уважение претенцията й за разноски до претендирания размер за горницата от присъдения от 360 лева до 490 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, осми състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Направление за включване в механизма „Лична помощ“ №25027250/14.08.2025г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен.

ВРЪЩА преписката на Директор на дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен за произнасяне по заявление-декларация № 3ХУ-ИО/Д-ЕН/3338 от 24.06.2025 г., съобразно указанията по прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане, със седалище гр. София да заплати на И. П. М. с [ЕГН] от гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“ [адрес] разноски по делото в размер на 360 лв. /триста и шестдесет лева/.

Оставя без уважение искането на И. П. М. с [ЕГН] от гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“ [адрес] за присъждане на разноски по делото за горницата от 360 лева до претендирания размер от 490 лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.