Р
Е Ш Е
Н И Е №156
гр.Видин, 12.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видински районен
съд , гражданска колегия в
публично заседание на единадесети
февруари през две хиляди и двадесета година , в състав:
Председател:Нина Николова
при секретаря Мила Петрова
като разгледа докладваното от
съдията Николова гр.дело № 3170 по описа за 2019г.,и за
да се произнесе взе предвид следното:
Искът е с правно
основание чл.439 , ал. 1,вр. с чл. 124 ГПК.
Подадена
е искова молба от П.И.М., ЕГН: ********** с адрес ***
срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД , в която е предявен отрицателен установителен
иск за установяване на факта, че не дължи сумите по издаден в полза на Обединена българска банка АД изпълнителен лист
от 18.11.2010г. по гр.д.№ 2412/2010г. на ВРС.
Излага се, че на 18.11.2010г. по
ч.гр.д.№ 2412/2010г. е издаден изпълнителен лист в полза на Обединена българска
банка АД срещу ищеца. Въз основа на същия лист, на 24.03.2011 г. е образувано
изпълнително дело № 247/2011г. на ЧСИ В.Т.. Производството по изпълнителното
дело е прекратено, като последното извършено действие – връчване на покана за
доброволно изпълнение е извършено на 23.08.2011г., и е отбелязано върху
изпълнителния лист.
На 26.01.2017г., на основание същия
изпълнителен лист по молба на ОББ АД, е
образувано ново изпълнително дело № 043/2017г.на ЧСИ В. Т.. На ищеца е връчена
покана за доброволно изпълнение от 02.08.2017г.и е наложен запор. На
25.06.2019г. взискателят прехвърлил вземането на ответника по делото.
Излага се от ищеца , позовавайки се
на ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, че правото на вземане е погасено по давност и моли искът да се
уважи.
Исковата молба, заедно с
приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в
срока по същия текст е подал отговор. Излага се от ответника,
че искът е недопустим в частта над
сумата за главница, тъй като са акцесорни вземания.Вземането за разноски не
могат да бъдат самостоятелен предмет на иск, тъй като са разграничени от
вземането по заповедта за изпълнение. Излага се от ответника, че искът е инеоснователен. Твърди се, че по
образуваното изпълнително производство 247/2011г са предприети изпълнителни
действия, които са прекъснали давността, като твърди, че молбата за образуване
на изпълнително производство, както и искането за прилагане на определен
изпълнителен способ, прекъсват давността.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото приема за
установено следното:
Не
се спори по делото, че
на 18.11.2010г. по ч.гр.д.№ 2412/2010г.
въз основа на издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
въз основа на документ от 15.11.2010г., е издаден изпълнителен лист в полза на
Обединена българска банка АД срещу ищеца за сумите 3926.91 лева, представляваща
главница по договорза издаване на кредитна карта, ведно със законната лихва,
считано от 10.11.2010г. д оокончателното издължаване, 919.46 лева договорна
лихва за периода 07.09.2009г. до 09.11.2010г., 80.64 лева , както и разноски в
размер 443.91 лева. Въз основа на същия лист, видно и от приложеното
изпълнително дело, че на 24.03.2011 г. е образувано изпълнително дело №
247/2011г. на ЧСИ В.Т..
Няма спор, и че производството по
изпълнителното дело е прекратено, видно и от отразяване върху изпълнителния
лист, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК,
/поради перемпция/, като последното извършено
действие – връчване на покана за доброволно изпълнение е извършено на
23.08.2011г., и е отбелязано върху изпълнителния лист.
Не се спори , и че с договор за цесия от 25.06.2019г.,
вземането по процесния договор е прехвърлено на ответника ЕОС Матрикс ЕООД.
По молба на ответника на
26.01.2017г. е образувано ново изпълнително дело № 043/2017 по описа на ЧСИ В.Т..
При така изяснената фактическа обстановка, Съдът намира
следното:
Съгласно чл.110 ЗЗД с
изтичането на пет годишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. Съгласно чл.111, б.в ЗЗД вземанията за наем,
лихви и други периодични плащания се погасяват с изтичане на три годишна
давност. Съгласно чл.114 ЗЗД , давността започва да тече от деня ,в който
вземането е станало изискуемо. В случая, изискуемостта е настъпила с влизане в
сила на Заповед №2280-РЗ /15.11.2010г. , издадена по ч.гр.д.№ 2412/2010г. на
ВРС, но при липса на доказателства за това, следва да се приеме датата на
издаване на изпълнителен лист – 18.11.2010г., от която е започнала да тече
погасителната давност. По отношение на главницата същата изтича на
18.10.2015г., а по отношение на лихвите – 18.10.2013г.
По отношение на
вземането за разноски , след като същото е предмет на изпълнителното дело, и за
това вземане е издаден изпълнителен лист, то не би могло да се приеме, че за
това вземане ищецът няма правен интерес от установяване погасяването на
принудителното му изпълнение. Съдия-изпълнителят няма правомощия да преценява
присъдените вече разноски, както и в производството по настоящото дело съдът не
би могъл да преразглежда размера на разноските по приключило такова. Няма
причина, за вземането за разноските , включени в изпълнителния лист ,
определени по размер, да не се прилагат правилата за погасителната давност ,
като при липса на посочване на вземането в хипотезата на по-кратката
погасителна давност, следва да се приеме, че по отношение на същото се прилага
петгодишната давност.
По отношение
възражението за прекъсване на погасителната давност:
Според теорията прекъсването на погасителната давност настъпва при обстоятелства, от които личи, че
носителят на субективното право проявява активност да го упражни, но това не
става по
независещи от него причини. Чрез правната уредба на прекъсването на давността
се осуетява нейното изтичане и несправедливото лишаване на притежателя на правото
от правна защита.
Съобразно приетото от ВС на РБ в ППВС №3 /18.11.1980 г. ,
действащо към момента на образуване на изпълнителното производство, с
образуването на такова се прекъсва течението на погасителната давност, като при
висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира.В настоящия случай давността е прекъсната на
24.03.2011г. и е спряла да тече до прекратяване на производството.
По отношение на датата на прекратяването, и с оглед обстоятелството, че
последицата на чл.433, ал.1 т.8 ГПК , настъпва по силата на закона, а не с
действие на съдия-изпълнителя, и с оглед установеното от ЧСИ В.Т. последно
изпълнително действие на 23.08.2011г. ,следва да се приеме, че производството е
прекратено на 23.08.2013г., от която дата е започнала да тече нова погасителна
давност. В случая няма правно
значение Постановлението на съдия
изпълнителя за прекратяване на изпълнението от 19.12.2016г. , тъй като
прекратяването настъпва по силата на закона , приема още ВКС в т.10 на
посоченото ТР, като съдебният изпълнител само прогласява в своя акт вече
настъпилото по силата на закона прекратяване.
Неоснователно е
позоваването от ищеца на ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС ,
предвид обстоятелството, че до прекратяване на изпълнителното производство,
същото не е било постановено, а отношенията са се уреждали от посоченото ППВС.
В този смисъл е неоснователен и доводът на ищеца, че новата погасителна давност
започва да тече от последното
изпълнително действие – връчването на покана за доброволно изпълнение .
ВКС в решение №170/17.09.2018г. по гр.д.№ 2382/2017г. приема, че с
постановените тълкувателни ППВС и ТР съдът не дава разрешение на конкретен
правен спор. С тях той извършва общо тълкуване на конкретна правна норма, по
повод на прилагането на която е възникнала противоречива практика или е налице
неправилно практика. Законът не е предвидил момент, от който започват да
действат тези тълкувателни актове. Поначало съдилищата не могат да прилагат
тълкувателните ППВС и ТР, преди същите да са постановени и обявени по
съответния за това. Доколкото обаче същите не съществуват самостоятелно и могат
да бъдат прилагани само въз връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна
норма, следва да бъде прието, че когато се касае до първоначално приети
тълкувателни ППВС и ТР, те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване
важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, т. е. счита се, че тя
още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било посочено в
тълкувателните актове. Такива тълкувателни ППВС и ТР обаче могат да бъдат
приемани не само за първоначално тълкуване на правна норма. В някои случаи е възможно постановяването на нов
тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде
възприето ново такова. В този случай следва да бъде преценен въпроса от кой
момент действа даденото с новия тълкувателен акт тълкуване на правната норма. В
законите, уреждащи тези актове, не са посочени изрично правила относно
влизането им в сила и действието им във времето, каквито норми са налице в ЗНА.
При постановяването на нов тълкувателен акт за приложението на правната норма е
налице промяна в начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е различен
от този по предшестващия тълкувателен акт.
Последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива
обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и
обявени по съответния ред. В тези
случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за
от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването
на последиците. В противен случай ще се придаде същинско обратно действие на
новото ТР, което е недопустимо и съгласно чл.
14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на изрична
разпоредба за това. В някои случаи прилагането на новото тълкуване би довело до
настъпване на неблагоприятни последици за една от страните в правоотношението,
каквито не биха настъпили в случаите, когато се прилага тълкуването, дадено с
предшестващото ТР. Такъв е именно случаят, при който съгласно даденото с ППВС №
3/18.11.1980 година тълкуване, образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени вземания,
които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това
давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС.
При начало на новата давност 23.08.2013г., срокът за погасяване на
главницата изтича на 23.08.2018г., а за лихвите на 23.08.2016г. Заповедното
производство е уредено като част от изпълнителния процес в ГПК, и прекъсването
на давността в този процес става с всяко предприемане на изпълнителни действия за принудителното
изпълнение, т.е.такива с прекъсващ ефект, защото не всички изпълнителни
действия ВКС приема, че имат такъв ефект. След като заявлението за издаване на
заповед за изпълнение не прекъсва давността, за разлика от исковата молба в
исковия процес, не би могло да се приеме, че влизането в сила на заповедта прекъсва давността, както това
става с влизане в сила на решението по исков процес, което има сила на
присъдено нещо, и от който момент, и то
ако вземането е съдебно признато, започва да тече нов петгодишен давностен
срок, съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД.
Заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК няма
сила на присъдено нещо . Това е така,
защото с разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение съдът се произнася не по възпроизведеното в
изпълнителния лист гражданско притезание, а по правото за принудително
изпълнение. Производството по чл.410 и сл. ГПК за издаване на заповед за
изпълнение има за цел да се разреши принудителното изпълнение, а не да се
разрешават със сила на пресъдено нещо спорове относно граждански права. Съдът
се произнася по това право, като признава или отрича неговото съществуване, но
това става не въз основа на пълна проверка на фактическия състав, от който това
право произтича, основана на всички допустими по ГПК доказателствени средства,
а въз основа на ограничена проверка по чл.411 ГПК. Извод, основан на такава
ограничена проверка не се ползва със СПН. Заповедното
производство е специално съдебно производство за защита-санкция при
незаконосъобразно развитие на гражданското правоотношение, изразяващо се в
неизпълнение на изискуемо вземане от предвидения в чл.410 ГПК вид, както и на
парично вземане, установено в предвиден в чл.417 ГПК документ. Целта на това
производство е да се създаде съдебно изпълнително основание (чл.404, т.1 ГПК),
когато вземането не се изпълнява. Целта на заповедното производство не е да се
установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва. В това производство
съдът не проверява дали вземането съществува. Липсата на
подадено възражение представлява фингирано признание на вземането, а за да се
прекъсне давността на осн.чл.116, б.а ЗЗД, признанието следва да е изрично, за
което липсват доказателства, а неподаването на възражение би могло да е с оглед
различни по естеството си причини, поради което съдът приема, че срокът за
погасяване на вземането за лихви е тригодишен.
Прието е в ТР №2/26.06.2015г. по
т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, че съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични
вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания
от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по
чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426,
ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл.
129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността,
също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността, но ако в хода на
принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието
прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД.
Видно от представените писмени доказателства,
второто образувано изпълнително дело е от 26.01.2017г., и по същото е наложен
запор върху трудово възнаграждение на ищеца и върху МПС на същия с Протокол
от 20.07.2017г.на ЧСИ В.Т., към който
момент е погасено само вземането за лихви.
С
оглед горното, и предвид по-новата съдебна практика на ВКС- решение №170/17.09.2018г. по гр.д.№
2382/2017г,
Съдът приема , че искът е основателен и следва да бъде уважен в частта за
посочените лихви в общ размер 1000.10 лева. В останалата част следва да бъде
отхвърлен.
На ищеца следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената
част от иска в размер на 64.50 лева ДТ и 180.00 лева адвокатско възнаграждение,
внесено в брой, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 15.01.2020г,
в която част същият договор има характер на разписка и установява плащането на
възнаграждението.
На основание чл.78, ал.4, вр. с чл.25, ал.1 Наредбата за
заплащане на правната помощ, следва да бъде определено възнаграждение на
процесуалния представител на ответника в размер 200.00 лева, като на ответника следва да бъдат присъдени
разноски съразмерно на отхвърлената част в размер на 140.00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между П.И.М., ЕГН:**********
и адрес *** и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
********** със седалище и адрес на управление София, П.К.1766, район Витоша, кв.Малинова
долина, ул. Рачо Петков Казанджията №4-6, че вземането на „ЕОС МАТРИКС “ ЕООД, ЕИК ********** към
П.И.М., ЕГН:**********
за сумите
80.64 лева наказателна
лихва и 919.46 лева договорна лихва, за
които е издаден изпълнителен лист от 18.11.2010г. на основание Заповед №2280-РЗ
/17.11.2020г. по гр.д.№ 2412/2010г. на ВРС и 26.01.2017г. е образувано изпълнително дело №
043/2017 по описа на ЧСИ В.Т. , е погасено по давност.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.И.М., ЕГН:********** и адрес *** иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за
установено по отношение на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес управление: гр. София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо
Петков – Казанджията” № 4-6, че П.И.М.,
ЕГН:********** и адрес ***,
не дължи на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес управление: гр. София,
район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”,
ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6 сумите 3926.91 лева главница и 443.91 лева разноски в заповедното
производство, за които е издаден
изпълнителен лист от 18.11.2010г. на основание Заповед №2280-РЗ /17.11.2020г.
по гр.д.№ 2412/2010г. на ВРС и 26.01.2017г.
е образувано изпълнително дело № 043/2017 по описа на ЧСИ В.Т. .
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
********** със седалище и адрес на управление София, П.К.1766, район Витоша, кв.Малинова
долина, ул. Рачо Петков Казанджията №4-6, да заплати на П.И.М., ЕГН:**********
и адрес ***
сумата от 244.50 лева разноски в производството.
ОСЪЖДА
П.И.М., ЕГН:********** и адрес *** да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес управление: гр. София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”,
ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, сумата от 140.00 лева за възнаграждение
за юрисконсулт, като искането в останалата част отхвърля като неоснователно.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Видин в двуседмичен срок считан от
връчването му на страните.
Районен съдия: