Определение по дело №136/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 581
Дата: 19 януари 2023 г. (в сила от 19 януари 2023 г.)
Съдия: Теменужка Симеонова
Дело: 20231100500136
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 581
гр. София, 16.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Ем. Владимирова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно частно
гражданско дело № 20231100500136 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.577, ал.1 от ГПК вр. с чл.32 а от
Правилник за вписванията.
С определение от 09.12.2022 г. съдия по вписванията при РС-София е
отказал извършването на нотариално действие по реда на чл.569, т.5 ГПК-
отбелязване на определение по искова молба с вх. № 93648/09.12.2022 г. по
описа на СВ-София.
За да постанови отказа си, съдията по вписванията е приел, че
ръкописното определение не отговаря на изискванията на чл.254 от ГПК, като
липсва мястото на постановяване на определението, кой съд го постановява,
имената на съдиите от съдебния състав и страните, липсва яснота това
определение към коя искова молба е относимо.
Срещу горепосоченото определение е подадена частна жалба от Д. С.
С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к.“****“ бл.****, чрез
пълномощника адвокат С.Й.М. с оплакване, че е незаконосъобразно. Сочи се,
че съдията по вписнванията е приложил разпоредбата на чл.254 ГПК, но в
конкретния случай става въпрос за определение за прекратяване на делото в
хипотезата на чл.233 от ГПК, която е различна от хипотезата на чл.254 от
ГПК. Видно от представения за вписване документ, определението на СРС е
изписано саморъчно от съдията по молбата на ищцата за прекратяване на
делото, поради отказ от иска й. В молбата са посочени съдът, номера на
1
делото, имената и ЕГН на страните и предметът на делото. Към заявлението е
представен официално заверен от съда препис от електронната му деловодна
система, където са посочени номер на делото, дата на постановяване на
определението, мястото на неговото постановяване, номерът на съдебния
състав и името на съдията, който го е постановил. Към заявлението е
приложено и нарочно съпроводително писмо, подписано от съответния
съдебен състав-Филип Савов, в което изрично се посочва номера на
определението, което се изпраща за отбелязване и към коя искова молба се
отнася това определение. Ето защо моли съда да отмени обжалваното
определение и да разпореди извършване на отбелязване на определението за
прекратяване на гр.д. № 86455/2017 г. по описа на СРС, 148 състав.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
прецени данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, депозирана е в
рамките на законоустановения срок и се отнася до подлежащ на обжалване
отказ на съдията по вписвания съгласно чл.577, ал.1 ГПК, поради което
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 6 от Тълкувателно
решение № 7/2012 г. на ВКС по тълк.дело № 7/2012 г., ОСГТК, проверката,
която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32 а, ал.1 ПВ, относно
това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона,
се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е
съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание.
Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е
изрично предвидено в закона-вписването /като родово понятие, включващо
вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване / е едностранно
охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават
правни спорове.
С поред нормата на чл.569 ГПК нотариални са производствата по реда
на които се извършват изброените в нормата действия, между които в т. 5 са
посочени вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване, в случаите,
предвидени в закона. В ПВ, издаден за прилагане на глава ХІ на ЗС
"Вписвания", изрично е въведено правилото, че вписване, отбелязване и
2
заличаване се допуска само в изрично предвидените в него и закона случаи.
Съответно кои вписвания следва да бъдат заличавани изчерпателно са
изброени в чл.13, чл.19 и чл.32 ПВ, които са императивни и се отнасят до
заличаване вписванията на искови молби и решенията по тях, постановени по
изчерпателно изброените видове искове, вписването на ипотеките и
вписването на възбраните.
В чл. 13 ПВ изрично е предвидено в кои случаи е допустимо и възможно
заличаване вписването на исковата молба-като в партидната книга се
отбележи съдебният акт, с който се постановява заличаването или с който се
прекратява производството по образуваното дело. Тази разпоредба касае
случаите, когато производството по делото е прекратено с влязло в сила
определение или с влязло в сила решение предявеният иск е бил отхвърлен. В
случаите, когато предявеният иск е уважен, съгласно чл. 115, ал. 2 ЗС, ищецът
има на разположение шестмесечен срок за вписване на решението,
постановено по вписаната искова молба. Т.е., когато предявеният иск по
вписана по реда на чл. 114 ЗС искова молба бъде уважен, се вписва съдебното
решение - чл. 115, ал. 1 ЗС, а когато производството по делото по такава
вписана искова молба бъде прекратено, респ. искът бъде отхвърлен,
решението не се вписва, а по реда на чл. 13 ПВ се заличава вписването на
исковата молба - в този смисъл виж например Решение №448 от 30.11.2011
год. на ВКС по гр. дело № 100/2011 год., I г. о., ГК и Определение № 104 от
7.03.2016 год. на ВКС по ч. гр. дело № 652/2016 год., IV г. о., ГК.
Както бе посочено, по силата на чл.13 от ПВ, определението за
прекратяване подлежи на отбелязване в партидната книга след влизането му в
сила. Отбелязва се съдебният акт, с който се постановява заличаването или с
който се прекратява производството по образуваното дело. Съгласно чл.14 от
ПВ влезлите в сила решения, респ. определения, постановени по исковите
молби по чл. 11, се отбелязват по начина, посочен в чл. 12, по представен
препис от решението, респ. определението от ПВ.
В конкретния казус, видно от представения за вписване документ,
определението на СРС е изписано саморъчно от съдията по молбата на
ищцата за прекратяване на делото, поради отказ от иска й. В молбата са
посочени съдът, номера на делото, имената и ЕГН на страните и предметът на
делото. Към заявлението е представен официално заверен от съда препис от
3
електронната му деловодна система, където са посочени номер на делото,
дата на постановяване на определението, мястото на неговото постановяване,
номерът на съдебния състав и името на съдията, който го е постановил. Освен
това, от представеното по делото нарочно съпроводително писмо от СРС,
адресирано до Агенция по вписванията гр. София се установява, че на
основание разпореждане на съдията докладчик по гр. дело № 86455/2017 г.
на СРС се изпраща Протоколно определение № 20064117/27.10.2022 г. за
отбелязване по искова молба, вписана на 27.03.2018 г. том III, Акт № 230,
дело № 12601/18 г., рег. № 19776, имотна партида 36609. Налице е достатъчна
индивидуализация на необходимата информация за съдията по вписванията за
извършване на исканото отбелязване по разпореждане на съда.
Според настоящият съдебен състав са налице необходимите
предпоставки съгласно ПВп за заличаване на вписването на исковата молба
спрямо страната, по отношение на която производството по делото е било
прекратено на основание отказ на предявения иск.
Постановеното определение на съдията по вписванията е неправилно и
незаконосъобразно и като такова ще бъде отменено.

Предвид гореизложеното, отказът на съдията по вписванията следва да
бъде отменен, а делото следва да бъде върнато с указание да се извърши
поисканото със заявление вх. № 93648/2022 г. отбелязване.
По аргумент за противното от чл. 32а, ал. 2 ПВ и предвид т. 6 от
Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС настоящето
определение не може да бъде обжалвано по касационен ред.
Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 09.12.2022 г., постановено от съдия по
вписванията при РС-София, с което е отказано отбелязване на протоколно
определение на СРС № 20064117/27.10.2022 г. по гр.д. № 86455 от 2017 г.
ВРЪЩА преписката на съдия по вписванията при Софийски районен
4
съд с указания да извърши исканото отбелязване на определение на СРС №
20064117/27.10.2022 г. по гр.д. № 86455 от 2017г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5