№ 14449
гр. София, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110161296 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. Г.
И. против /фирма/, с която са предявени искове с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК за установяване недължимост на парично вземане по изпълнителен лист от
16.02.2015 г., издаден във връзка с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по
ч.гр.д. № 46945/2012 г. по описа на СРС, 64 състав, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20238440402685 по описа на ЧСИ С.Я., поради изтекла в полза на
ищеца погасителна давност.
Ищецът твърди, че на 16.02.2015 г. срещу него е издаден изпълнителен лист въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
46945/2012г., по описа на СРС, 64 състав, с който е осъден да плати на /фирма/ сумата 3
110,57 лв., представляваща дължима главница по сключен между страните договор за кредит
от 07.07.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 05.10.2012г. до
изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 551,29 лв. за периода от
09.10.2009 г. до 10.02.2011 г. и мораторна лихва в размер на 929,59 лв. за периода от
10.11.2009 г. до 26.09.2012 г. и 191,83 лв. разноски по делото, а именно: 91,83 лв. държавна
такса и 100,00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Сочи, че въз основа на изпълнителния
лист било образувано изпълнително дело № 20238440402685 по описа на ЧСИ С.Я..
Навежда твърдения, че в периода от датата на издаване на изпълнителния лист до
образуване на изпълнителното дело (13.09.2023г.), вече бил изтекъл 5-годишният давностен
срок, поради което вземането не е можело да бъде събрано по принудителен ред. Моли съда
да признае за установено, че ищецът не дължи горепосочените суми, поради изтичането на
предвидената в закона погасителна давност в негова полза. Претендира сторените в
производството разноски.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и по размер, като счита същия за
неоснователен и недоказан. Твърди, че поради неизпълнение на поетите задължения по
договор за кредит било инициирано заповедно производство, в резултат на което бил
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 46945/2012г. по описа на СРС, въз основа на който
било образувано изпълнително дело № 20238440402685 по описа на ЧСИ С.Я. преди
изтичане на установения давностен срок. Сочи, че още с молбата за образуване взискателят
1
поискал извършване на изпълнителни действия, обезпечаващи и удовлетворяващи вземането
на кредитора, за които били заплатени съответните такси. Навежда твърдения, че до
предявяване на настоящия иск са предприемани регулярни действия по образуваното
производство като не са настъпили последиците на погасителната давност. Позовава се на
практика на ВКС. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, тъй като
изложените твърдения в него са неправилни, необосновани и недоказани. При условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца
на основание чл. 78, ал.5 от ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК.
Съгласно чл. 439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
В тежест на ищеца е да докаже, че срещу него е издаден изпълнителен лист за
посочените суми, че ответникът е легитимиран кредитор за процесните вземания спрямо
него и е образувал посоченото изпълнително дело, както и да докаже твърдените от него
положителни факти, в т. ч. правопогасителното си възражение – че е изтекъл предвиденият
в закона срок за извършване на изпълнителни действия.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането
или прекъсването на предвидения в закона срок.
Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото съдът е отделил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 16.02.2015 г. е издаден
изпълнителен лист в полза на ответника срещу ищеца във връзка с дължими суми по
сключен между страните договор за кредит.
От приетия по делото изпълнителен лист от 16.02.2015г., издаден по ч.гр.д. №
46945/2012г. по описа на СРС, 64 състав, се установява, че А. Г. И. бил осъден да заплати на
/фирма/ сумата 3 110,57 лв., представляваща дължима главница по сключен между страните
договор за кредит от 07.07.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
05.10.2012г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 551,29 лв. за
периода от 09.10.2009 г. до 10.02.2011 г. и мораторна лихва в размер на 929,59 лв. за периода
от 10.11.2009 г. до 26.09.2012 г. и 191,83 лв. разноски по делото, а именно: 91,83 лв.
държавна такса и 100,00 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
Приобщено е копие на изп. дело № 20238440402685 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844
при КЧСИ, район на действие – СГС, образувано въз основа на обсъдения изпълнителен
лист. Установява се, че листът бил приложен към молба за образуване на изпълнително дело
с вх. № 56979/31.08.2023г., подадена от ответника, в качеството му на цесионер съгласно
Договор за цесия от 13.07.2020г., сключен между /фирма/ и /фирма/, с който било придобито
вземането срещу А. Г. И..
С молбата взискателят поискал извършване на конкретни изпълнителни действия, а
именно налагане на запори върху банковите сметки на длъжника. Установява се, че със
запорно съобщение от 05.10.2023г., изпратено до /фирма/, ЧСИ Я. е уведомил банката за
наложен запор върху банковите сметки на А. И..
С молба с вх. № 66721/12.08.2024г. взискателят /фирма/ е поискал налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника по делото.
От представените по делото доказателства се установява, че А. И. бил уведомен за
2
образуването на изпълнително дело № 20238440402685 по описа на ЧСИ С.Я. на
13.09.2024г.
По делото липсват данни на коя дата е влязла в сила заповедта по чл. 410 от ГПК, въз
основа на която е издаден процесният изпълнителен лист, поради което съдът приема за
такава датата на издаване на самия лист, а именно – 16.02.2015 г. Съдът приема, съгласно
съдебната практика, че заповедта за изпълнение на парично задължение, когато е влязла в
сила, се приравнява по силата си на пресъдено нещо на съдебното решение, поради което
вземанията по една влязла в сила заповед по чл. 410 или чл. 417 от ГПК се погасяват всякога
с 5-годишна погасителна давност, съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че давността по отношение на процесните вземания е
изтекла още преди да бъде образувано изпълнителното дело – на 16.02.2020г. В
производството ответникът не доказа въз основа на същия лист да е било образувано
изпълнително производство преди 2023г. Макар в настоящото производство да се установи
предприемане на изпълнителни действия, които по принцип са годни да прекъснат давността
съгласно тълкувателната практика на ВКС, в конкретния случай не може да се приеме, че
давността по изпълнителния лист е била прекъсвана, тъй като същата е изтекла три години
преди изобщо изпълнителното производство да бъде образувано.
С оглед на горното, съдът намира, че изпълнителното производство е образувано въз
основа на изпълнителен лист, вземанията по който са погасени по давност. С оглед на това,
отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК е основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има
ищецът. Същият претендира разноски общо в размер на 699,33 лева, от които 199,33 лева
държавна такса и 500,00 лева адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за
правна защита и съдействие от 05.09.2024г. (л.4), между ищеца А. И. и процесуалния му
представител адв. Б. Й. било уговорено възнаграждение в размер на 500,00 лева, платими в
брой, при подписване на договора. С отговора на исковата молба ответникът е релевирал
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца. Съдът намира, че възражението е неоснователно, доколкото същото съответства на
принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, като дори е определено под
посочените в Наредба за възнаграждения за адвокатска работа, която в случая съдът ползва
като ориентир за определяне на справедливото адвокатско възнаграждение. С оглед на това,
в полза на ищеца следва да бъде платена сума в размер на 699,33 лева, представляваща
сторените пред Софийски районен съд разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал.
1 от ГПК, предявен от А. Г. И., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, против /фирма/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, че А. Г. И., ЕГН ********** не
дължи на /фирма/, ЕИК *********, следните суми: 3 110,57 лв., представляваща дължима
главница по сключен между страните договор за кредит от 07.07.2008 г., ведно със законната
лихва върху тази сума за периода от 05.10.2012г. до изплащане на вземането,
възнаградителна лихва в размер на 551, 29 лв. за периода от 09.10.2009 г. до 10.02.2011 г. и
мораторна лихва в размер на 92959 лв. за периода от 10.11.2009 г. до 26.09.2012 г., 91,83 лв.
държавна такса и 100,00 лв. възнаграждение за юрисконсулт, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 16.02.2015 г., във връзка с влязла в сила заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, по ч.гр.д. № 46945/2012 г. по описа на СРС, 64 състав, поради погасяване на
посочените вземания по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /фирма/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, да заплати на А. Г. И., ЕГН **********, с адрес: /адрес/,
3
сумата 699,33 лева – разноски в производството пред Софийски районен съд.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4