№ 1134
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20241100508323 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на М. Ж. В. и Г. Ф. Г. срещу Решение №
8326/08.05.2024 г. по гр.д. № 54704/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 80-ти състав, поправено
с Решение № 15079/02.08.2024 г.
С въззивната си жалба М. Ж. В. атакува решението от 08.05.2024 г. в частта, в която
са определени условия за промяна на адреса на местоживеене на детето на страните Е. Г.а
Г.а, родена на ******* г., в частта за определения режим на лични отношения на бащата Г.
Ф. Г. с малолетната му дъщеря Е. през лятото, както и за празниците трети март, шести май,
двадесет и четвърти май, шести септември, двадесет и втори септември и за определените
два пъти по четири дни допълнително през зимата и пролетта и в частта, в която е
отхвърлена претенцията за месечна издръжка на детето Е. за бъдеще време за разликата над
присъдената сума от 400 лева до пълния предявен размер от 500 лева. В жалбата са развити
оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение в атакуваните части.
Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и
постановяване на друго такова, с което да се определи режим на лични отношения на бащата
с детето Е. през лятото съгласно посоченото във въззивната жалба и да бъде осъден Г. Ф. Г.
да заплаща на дъщеря си Е. месечна издръжка, на основание чл.127, ал.2 вр.чл.143, ал.2 СК,
в размер на още 100 лева като бъде определен падеж на задължението за издръжка на
1
петнадесето число на месеца, за който се отнася.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Г. Ф. Г. е подал отговор, с който
оспорва въззивната жалба и излага подробни доводи за нейната неоснователност.
Г. е подал въззивна жалба срещу Решение № 8326/08.05.2024 г. по гр.д. № 54704/2023
г. по описа на СРС, III ГО, 80-ти състав, поправено с Решение № 15079/02.08.2024 г., в
частта, в която му е определен режим на лични отношения с малолетната му дъщеря Е.. Във
въззивната жалба са изложени оплаквания, че първоинстанционното решение в атакуваната
част не защитава най – добрия интерес на детето. Поискана е отмяна на решението в
атакуваната част и постановяване на друго такова, с което да му бъде определен по – широк
общ режим на лични отношения с детето, съгласно посоченото във въззивната жалба, който
да обхваща и периода след навършване на седем години от детето, празничният режим да
включва рождения ден на бащата (27.11.) и деня на детето (01.06.), контактите през лятото
да бъдат разделени на два пъти по петнадесет дни и да се предвиди задължение на майката
да го уведомява за периода, в който ще ползва платени си годишен отпуск до 31.03.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК М. Ж. В. е подала отговор, с който оспорва въззивната
жалба на Г. Ф. Г. и излага подробни доводи за нейната неоснователност.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страни,
притежаващи правен интерес от обжалването, и са насочени срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото,
приема за установено следното:
С Решение № 8326/08.05.2024 г. по гр.д. № 54704/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 80-
ти състав упражняването на родителските права по отношение на детето Е. Г.а Г.а, родена на
******* г., е възложено на майката М. Ж. В. и местоживеенето на малолетното е определено
на адреса на последната в гр.София, ж.к. „*******. Със съдебния акт е предвидено майката
да може да променя адреса на детето на територията на гр.София само след надлежно
уведомяване на бащата Г. Ф. Г., а извън гр.София – при предварително постигнато писмено
съгласие с него. С първоинстанционното решение е разписан режим на лични отношения на
бащата Г. Ф. Г. с детето Е. (Общ режим: всяка четна седмица от месеца за времето от 18.00 ч.
на петъчния ден до 18.00 часа на неделния ден с право на преспиване, като първа събота и
неделя е тази, в която петък, събота и неделята са от същия месец; всяка сряда в четна
седмица за времето от 16.00 до 19.30 часа и Празничен и ваканционен режим: за коледните
празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на
празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с
право на преспиване; за новогодишните празници – всяка нечетна година за времето от 10.00
ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден
обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване; за великден – всяка четна година
за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00
ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване. 3 март - всяка
нечетна година за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.; 6 май - всяка четна година за времето от
2
09.00 ч. до 20.00 ч.; 24 май - всяка нечетна година за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.; 6
септември - всяка четна година за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.; 22 септември - всяка
нечетна година за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.; На рождения ден на детето бащата може да
присъства, както и на всички важни събития от живота на детето, като тържества в детската
градина, училище, спортни, артистични прояви и други; 30 календарни дни през лятото /в
периода от 21 юни до 23 септември/, разделени на три периода от по 10 последователни
календарни дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката и с
рождения й ден, за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 20,00 часа на
последния ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до 31
май на всяка календарна година кога в периода 21 юни до 23 септември ще ползва платения
си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни задължението си за уведомяване
своевременно, то бащата има право да осъществи режима на лични отношения за времето от
10,00 часа на 01-ви юли до 20,00 часа на 10 юли, и за времето от 10,00 часа на 01-ви август
до 20,00 часа на 10 август и от 01 септември до 10 септември; 4 последователни календарни
дни през зимата /в периода от 03 януари до 19 март/, за времето от 10,00 часа на първия ден
от периода до 20,00 часа на последния ден от периода, като майката следва да съобщи на
бащата писмено в срок до 15 декември на всяка календарна година кога в периода 03 януари
до 19 март ще ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да осъществи режима
на лични отношения за времето от 19 до 23 февруари; 4 последователни календарни дни
през пролетта /19 март до 20 юни/ за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до
20,00 часа на последния ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в
срок до 15 февруари на всяка календарна година кога в периода 19 март до 20 юни ще ползва
платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни задължението си за
уведомяване своевременно, то бащата има право да осъществи режима на лични отношения
за времето от 10 до 14 април, като е посочено, че за коледните празници, новогодишните
празници и великденските празници, в годините, в които бащата няма право да упражнява
режим на лични отношения с детето общият режим на лични отношения между тях не се
прилага и майката има право да прекарва празниците с детето, упражнявайки родителски
права и бащата взема и връща детето от и до адреса му на местоживеене, а в ден сряда при
общия режим на лични отношения може да вземе детето от детската градина/ясла/детско
заведение, което посещава). С първоинстанционното решение бащата е осъден да заплаща
на малолетната, чрез нейната майка и законен представител М. Ж. В., месечна издръжка в
размер на 400 лева, считано от 05.10.2023 г. до навършване на пълнолетие или до настъпване
на обстоятелства за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законна лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като претенцията за
издръжка за бъдеще време е отхвърлена за разликата над сумата от 400 лева до пълния
предявен размер от 500 лева. Първоинстанционният съд е осъдил Г. Ф. Г. да заплати на
дъщеря си Е. издръжка в размер на 333,40 лева за периода 16.09.2023 г. – 05.10.2023 г., а в
полза на Софийски районен съд – сумата от 626 лева разноски.
От представеното пред първоинстанционния съд удостоверение за раждане от
3
28.09.2023 г. се установява, че страните са родители на родената на ******* г. Е. Г.а Г.а.
Не е спорно в производството, че страните не са сключвали граждански брак, не
съжителстват заедно от месец септември 2023 г. и понастоящем детето живее при неговата
майка.
При изслушването й по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззивникът и
въззиваема страна М. Ж. В. споделя, че живее с детето и своята майка в собствено жилище
в гр.София, което разполага с обособена детска стая за дъщеря й Е.. Понастоящем няма
партньор и разчита на помощта на майка си при отглеждането на малолетната. Майката
посочва, че е трудово ангажирана единствено в делничните дни в интервала между 08:30
часа и 17:30 часа. Намира за неудачен определения с първоинстанционното решение режим
на лични отношения в частта за празниците трети март, шести май, двадесет и четвърти май,
шести септември, двадесет и втори септември, доколкото, когато същите се падат в дните
петък, събота, неделя и понеделник се създава неразбирателство как същите трябва да се
ползват от родителя, който е предвидено в съответната година да чества съответния празник
с детето. Счита за подходящо през лятото дъщеря й Е. да прекарва с бащата си тридесет дни,
които да бъдат разделена на два интервала от по петнадесет дни всеки за времето от месец
юли до месец август. Изразява съгласието си съответния празник детето да прекарва една
година с нея, а следващата с бащата, ако това не засяга времето, което тя може да бъде с
детето през дните събота и неделя. Калкулира месечните разходи за детето в размера от 600
лева до 700 лева. В последното открито съдебно заседание изразява несъгласие режимът на
бащата да включва приспиване на детето Е. в неговия дом през седмицата, тъй като подобно
разкъсване на времето и промяна на средата би довело до негативи за малолетната, която се
нуждае от постоянство при изграждане на навиците й.
При изслушването й по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззиваемият и
въззивник Г. Ф. Г. посочва, че живее в собствено в столичния жилищен комплекс
„Мусагеница“, което разполага със самостоятелна детска стая обзаведена и оборудвана за
нуждите на детето Е..Споделя, че може да разчита за отглеждането на малолетната на
помощта на своя баща, който живее в гр.София, ж.к. „Надежда“. Посочва, че работи от дома
си и понастоящем няма партньор. Излага оплакванията си, че извършеното с
първоинстанционното решение разпределение на почивните дни, които двамата родители да
прекарват с детето води до превес на времето на майката, поради това счита, че при 52
седмици в годината съботите и неделите на двамата родители следва да се разделят поравно
като единият е с детето през четните съботи и недели, а другият – през нечетните. Желае
максимално чести срещи с детето, включително да поддържа ежедневен контакт с него като
то преспива в дома му вторник и четвъртък или да бъде в дома му от понеделник до сряда в
седмиците, когато уикендите пребивава при майката. Споделя опасения, че детето изостава
спрямо връстниците си по обема на активния му речник, което отдава на краткото време на
посещение на детско заведение, поради твърдяната от майката болнавост. Съгласява се, че е
подходящо през лятото да прекарва два пъти по петнадесет дни с дъщеря си. Посочва, че
преди раздялата с другия родител е взимал детето от детска градина и заедно са прекарвали
4
следобедите на детска площадка, а сутрин той е водил отново малолетната на детско
заведение. Този изграден ритъм е бил нарушен след края на съвместното съжителство с
майката. В последното открито съдебно заседание заявява съгласие режимът му на контакти
с детето да включва дните от четвъртък до неделя през седмица, а в останалите седмици да
има възможност за контакт с детето след края на заниманията в детското или учебното
заведение, които посещава.
При проведените на основание чл.21, т.15 вр. чл.15, ал.6 ЗЗДет за нуждите на
въззивното производство социални проучвания от АСП, Д „СП“ – Младост, констатациите
от които са отразени в социални доклади от 02.09.2024 г. и от 24.01.2025
г., е наблюдавана близка емоционална връзка между бащата и детето, поселеното е било
спокойно в присъствието на този родител, който се отнася с внимание и грижа към нуждите
и потребностите на Е.. Направени са изводи, че семейната и социална среда на бащата е
подходяща за правилното психо-емоционално развитие на детето. То поддържа връзка с
роднините си по майчина линия. Жилището на Г. разполага със самостоятелна детска
стаяПоследното е на три навършени години и посещава Детска градина „Незабравка“ в
столичния жилищен комплекс „Люлин“. Понастоящем непосредствените грижи за
подрастващата се полагат от майката, а от бащата – по време на режим на лични контакти,
въведен с привременни мерки. Въззиваемата страна и въззивник Г. декларира готовност да
продължи да участва активно в живота и грижите за дъщеря си и заявява желание за
максимално продължителен и интензивен контакт с нея.
Въз основа постъпилите по въззивното дело социални доклади от АСП, Д „СП“ –
Люлин, обективиращи изводите от проведени социални проучвания се установява, че
непосредствените грижи за детето Е. се полагат от неговата майка, а от бащата – по време на
привременния режим на лични отношения с малолетната. В дома на майката, разположен в
гр.София, ж.к. „Люлин“ се поддържат добри жилищни условия и детето разполага с детска
стая с обособен кът за игра. Имотът е собственост на въззивника и въззиваема страна В..
Малолетната е в добро здраве, има избран личен лекар, спазен е имунизационния й
календар. Тя поддържа взаимоотношения с роднините й по майчина линия. Наблюдавана е
емоционална връзка между детето и майката. Събрани са данни за противоречия между
страните във връзка с възпитанието и отглеждането на малолетната и е направен извод, че в
интерес на последната е двамата родители да постигнат разбирателство относно режима на
лични контакти с бащата. Получена е информация от посещаваното от детето детско
заведение, че подрастващата е спокойна, винаги е в добър и поддържан външен вид,
обгрижвана е от двамата си родители и не е наблюдавана промяна на отношението й спрямо
тях.
Въз основа на представената пред въззивния съд служебна бележка изх. №
55/09.10.2024 г., издадена от „Балкантел“ ООД по делото се установява, че в периода месец
01.2024 г. – месец 09.2024 г. средното нетно трудово възнаграждение на въззивника и
въззиваема страна В. е в размер на 4 370,41 лева.
Доказва се в производството от приетото от въззивния съд удостоверение от „Ди Екс
5
Си България“ ЕООД, че средният нетен доход на бащата за горепосочения период е в размер на
3 397,81 лева.
С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилото
пълнолетие дете при произнасянето по въпросите по чл.127, ал. 2 вр. с чл.59, ал.2 СК,
въззивният съд е допуснал изготвянето на Съдебна психологична експертиза (СПЕ), от
заключението на която се установява, че двамата родители са с много добър родителски
капацитет, те са в състояние да задоволят базисните потребности на дъщеря си, но липсата
на комуникация помежду им и родителско сътрудничество сочи дефицит в родителската
годност и при двете страни. Изградена е много добра емоционална връзка на детето и с
двамата родители, то демонстрира спокойствие при общуването с всеки от тях. Експертът не
е наблюдавал признаци на отчуждение или конфликт на лоялност при малолетната Е.. Като
обезпокоително е отчетено разстройването на детето при раздялата с бащата, разчетено от
психолога като изработен несъзнаван защитен механизъм, изискващ усилия за промяна на
този модел. В тази връзка е отправено препоръка за намаляване на честотата на седмичните
срещи с бащата и увеличаване на времетраенето на контактите с цел редуциране на
драматичните раздели.
Експертизата е обективно и компетентно изготвена и се възприема от съда.
Във връзка с възраженията на въззиваемата страна и въззивник Г. следва да се посочи,
че вещото лице е властно да определи методите за провеждане на изследването, нужно за
отговор на поставените към експертизата задачи, да определи продължителността на
изследването при съобразяване на възрастта на детето и степента му на развитие, все
фактори, които експертът изрично зави да е преценил.
Основните критерии въз основа, на които съдът трябва да преценява
доказателствената сила на заключението са посочени в чл.201 ГПК. Те се свеждат до
неговата пълнота, яснота и неговата обоснованост. В случая експертизата е дала пълни и
ясни отговори на всички въпроси, за които е допусната и то по начин, който не налага
извличането на отговора или на липсваща част от него чрез тълкуване или предположение
какъв е смисълът на дадения отговор. Изводите на вещото лице са мотивирани и не влизат в
конфликт с останалата доказателствена съвкупност по делото.
От изслушването на вещото лице се установява, че за детето е травмиращо наличието
на кратки периоди през седмицата, в който да се събира и разделя с бащата. При тези
раздели детето се преживява емоционално само и опустошено. Желанието на малолетната е
да бъде и с двамата си родители, с които има хубава, здрава и съхранена доверителна
връзка. С тенденция към положително повлияване на детето и намаляване на травматизма
от разделите е видяно от експерта прибавяне на седмичните срещи с бащата към тези през
почивните дени от седмицата, като се намали интензивността на срещите и се увеличи
тяхната продължителност, т.е. осигури се окрупняване на срещите.
С първоинстанционното решение родителската отговорност по отношение на
дъщерята на страните Е. е възложена на майката, при която е определено подрастващата да
живее. Въззивният съд разглежда въпроса за предоставянето на родителската отговорност в
6
контекста на местоживеенето на детето, доколкото след раздялата на родителите
целесъобразно е подрастващата да живее преимуществено при родителя, на когото е
възложено упражняването на тази отговорност, доколкото липсват важни обстоятелства,
които да правят необходимо и допустимо отделното живеене на детето. Поради това
местоживеенето следва да се свързва с фигурата на родителя, а не с конкретен
административен адрес. Отсъстват законови основания за налагане на ограничения на
майката за промяна на административния адрес, на който живее с детето, без да се засяга
правото на информация на бащата относно адреса на местоживеене на дъщеря му. По
изложените съображения и предвид диспозитивното начало в процеса, то
първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в която на въззивника и
въззиваема страна В. са поставени условия за промяна на местоживеенето на територията на
гр.София и извън нея.
С оглед установените по делото факти и съобразявайки критериите, залегнали в
разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, съдът приема, че липсват преки или косвени фактори при
бащата, които да поставят в риск детето и да застрашават неговото благополучие.
Установено бе в производството, че бащата има много добър родителски капацитет,
преценен през призмата на способността му да полага добрите му възпитателски качества
(установени с социалния доклад на АСП, Д „СП“ - Младост, заключението на приетата
експертиза), полаганите от него грижи за детето (при неговото отглеждане по време
съвместно съжителство на страните, а след раздялата– при осъществяване на личните си
отношения с малолетната, в който смисъл са констатациите в социалните доклади на АСП, Д
„СП“ - Младост в двете инстанции, СПЕ, показанията на свидетеля Й.Д.Л.), отношението и
емоционалната привързаност към детето и на детето към него (констатирани въз основа
изслушването на страните, заключението на приетата от въззивния съд СПЕ и наблюденията
при социалните проучвания). Доказва се в производството, че бащата притежава
емоционална интелигентност, усет към емоционалните потребности на детето, желание за
сътрудничество с малолетната, за която и този родител е авторитет (с оглед съобразителната
част на експертизата). Несъмнено е, че той изразява желание и готовност за разшИ. режим
на лични отношения с дъщеря си, което начинът на изпълнение на трудовата му функция
позволява. Г. разполага с подходящи жилищни условия за престой, вкл. с преспиване, на Е.
при него и може да разчита на подкрепата на своя баща при отглеждането на детето през
времето, когато то ще пребивава в неговия дом.
С оглед заключението на приетата от въззивния съд експертиза, разпита на вещото
лице, изявленията на страните следва да бъде определен по – разшИ. режим на лични
отношения на бащата с малолетната в сравнение с разписания от първоинстанционния съд
при увеличаване на продължителността на срещите и окрупняване на контакта, съобразно
посоченото в диспозитива на решението. Съдът не следва да посочва от къде да бъде
вземано и къде да бъде връщано детето, тъй като в учебни дни това следва да е
детското/учебното заведение, а за неучебни дни на страните не следва да се налагат
ограничения като се посочи, че това трябва непременно да става от и до дома на майката,
7
тъй като подобно би създало сериозно неудобство, когато в съответния ден се провеждат
извън учебни образователни занимания на детето или другият родител има ангажимент,
изискващ отсъствие от дома и пр.
Спазване на посочения режим ще осигури възможност на бащата да участва
пълноценно в живота на дъщеря си, да се включва в подготовката на детето за учебния
процес, да участва в организиране на ангажиментите му, да получава актуална информация
за развитието на Е. от нейните преподаватели, възпитатели и треньори и така ефективно да
подпомага прогреса на малолетната. Този режим би предостави оптимална възможност
детето да расте под грижата и с подкрепата и на двамата й родители, както и за общуване и
осъществяване на пълноценни отношения между детето и бащата, съхраняване и
доразвиване на емоционалната и доверителна връзка помежду им. Същевременно този
седмичен режим следва да спомогне за преодоляване на констатирания от вещото лице
драматизъм при разделите между детето и бащата като ще намали честотата на тези разлъки,
но ще увеличи продължителността на контакта, в каквато насока са препоръките на
психолога.
С израстването на детето режимът подлежи на адаптиране в съответствие с нуждите
и интересите на малолетната.
Предвид споделеното от двамата родители по време на изслушването им пред
въззивния съд контактът между детето и бащата през лятото следва да бъде разделена на два
фиксирани периода с оглед избягване на конфликтни ситуации между двамата родители и
въвличане на детето в тях. С оглед охрана на този интерес на детето е по -детайлна
регламентация на останалата част от режима на лични отношения на бащата с детето, както
следва в диспозитива на съдебния акт.
Според разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на чл.142, ал.1
СК, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя. Това са
две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази. Тези обстоятелства са
отчетени от първоинстанционния съд при определяне на необходимата и възможна
издръжка на дъщерята на страните.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при подрастващите
поначало се предполага. В настоящия случай детето е на тригодишна възраст и посещава
общинско детско заведение. Установени са обичайни за възрастта му нужди, свързани с
разходи за храна, дрехи, обувки, учебници, медицински грижи, културни потребности и
развлечения. При детето не се установяват специални образователни и здравни потребности.
При отчитане на горните обстоятелства съдът определя средствата, необходими за месечната
издръжка на дъщерята на страните в размер от 600 лева. В тази насока е споделеното и от
въззивника и въззиваема страна при изслушването й от въззивния съд.
8
При преценка на размера на дължимата и възможна за поемане от въззивника
издръжка на детето съдът съобразява работоспособната възраст на бащата, липсата на
твърдения и доказателства за здравословни проблеми при същия, изискващи значителни
ежемесечни разходи за лечение и отсъствието на други алиментни задължения, установения
месечен доход на същия, жилищната му обезпеченост, което налага извод, че Г. разполага с
възможността без затруднения да отделя над средства, необходими за собствената му
издръжка и присъдената от СРС сума за издръжката на дъщеря си.
При определяне на размера на издръжката съдът съобразява установения доход на
майката, както и обстоятелството, че същата полага непосредствени грижи за детето в по –
голям период от време спрямо бащата, което поражда необходимостта въззивникът да
покрие по – голяма част от издръжката на детето съобразено с установените му
възможности. Въззивният съд отчита, че на детето следва да бъдат осигурени средства за
издръжка, които би имало в случай, че родителите му не са разделени. С израстване на
детето неминуемо ще се променят и средствата, необходими за неговата издръжка.
Искането на въззивника и въззиваема В. за определяне на падеж за плащане на
месечната издръжка на детето не следва да бъде уважавано. С оглед разпоредбата на чл.70,
ал.1 ЗЗД, срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на
страните или от естеството на задължението. В случая липсва уговорка между страните за
това в чия полза е уговорен срокът, а естеството на задължението не предполага друго.
Макар издръжката да се дължи ежемесечно съгласно чл.146, ал.1 СК, законът не фиксира
дата за плащането в рамките на съответния месец, поради което и при липса на уговорка
между страните, задължението е платимо ежемесечно до последния ден на месеца, за който
се дължи, когато и настъпва неговата изискуемост. Друг извод не следва от т.17 на ППВС
№5 от 16.XI.1970 г.
Сторените в пред въззивния съд разноски следва да останат за страните така, както са
сторени от тях с оглед характера на производството и доколкото не е налице цялостно
отхвърляне или пълно уважаване на въззивната жалба (ТР от 27.06.2024 г. по тълк.д. №
3/2023 г. по описа на ОСГК на ВКС).
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 8326/08.05.2024 г. по гр.д. № 54704/2023 г. по описа на СРС,
III ГО, 80-ти състав, поправено с Решение № 15079/02.08.2024 г., В ЧАСТТА, в която е
позволено на М. Ж. В., ЕГН **********, да променя адреса на детето Е. Г.а Г.а, ЕГН
**********, на територията на гр.София само след надлежно уведомяване на Г. Ф. Г., ЕГН
**********, а извън гр.София – при предварително постигнато писмено съгласие с него, В
ЧАСТТА на определения режим на лични отношения между Г. Ф. Г. и детето Е. Г.а Г.а и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
9
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Г. Ф. Г., ЕГН **********, с
детето Е. Г.а Г.а, ЕГН **********, през който бащата има право да вижда и взема детето,
както следва:
- всяка четна седмица, според поредния номер в годината, от 17:00 часа в
четвъртък, а ако детето е на училище или детско заведение – след края на учебните занятия,
респ. заниманията в детското заведение, до 18:00 часа в неделя на същата седмица; този
режим не важи (не се прилага) за времето от 10.00 часа на първи юли до 19.00 часа на
шестнадесети юли на всяка нечетна година, за времето от 10.00 часа на първи август до
19.00 часа на шестнадесети август на всяка четна година, всяка нечетна година от 10:00 часа
на двадесет и четвърти декември до 10:00 часа на двадесет и седми декември, от 10.00 часа
на тридесети декември на всяка четна година до 18.00 часа на първи януари на следващата
нечетна година, всяка четна година от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на Светлия
понеделник, всяка четна от 10.00 часа на първи юни до 10.00 часа на втори юни, всяка четна
година през есенната ваканция, определена от министъра на образованието и науката – от
10.00 часа на първия ден на тази ваканция до 18.00 часа на последния ден на тази ваканция,
всяка нечетна година през междусрочната ваканция на детето, определена от министъра на
образованието и науката – от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до 18.00 часа на
последния ден на тази ваканция, както и всяка година от 10.00 часа на тридесети януари до
10.00 часа тридесет и първи януари;
- всяка четна година от 10.00 часа на първи юли до 19.00 часа на шестнадесети
юли;
- всяка нечетна година от 10.00 часа на първи август до 19.00 часа на шестнадесети
август;
- всяка четна година от 10:00 часа на двадесет и четвърти декември до 10:00 часа на
двадесет и седми декември;
- от 10.00 часа на тридесети декември на всяка нечетна година до 18.00 часа на
първи януари на следващата четна година;
- всяка нечетна година от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на Светлия
понеделник;
- всяка нечетна от 10.00 часа (а ако детето е на училище или детско заведение – след
края на учебните занятия) на първи юни до 10.00 часа (а ако детето е на училище или детско
заведение – до началото на учебните занятия) на втори юни;
- всяка нечетна година през есенната ваканция, определена от министъра на
образованието и науката – от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до 18.00 часа на
последния ден на тази ваканция;
- всяка четна година през междусрочната ваканция на детето, определена от
министъра на образованието и науката – от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до
18.00 часа на последния ден на тази ваканция;
- всяка година от 10.00 часа (а ако детето е на училище или детско заведение – след
10
края на учебните занятия) на двадесет и седми ноември до 10.00 часа (а ако детето е на
училище или детско заведение – до началото на учебните занятия) на двадесет и осми
ноември.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8326/08.05.2024 г. по гр.д. № 54704/2023 г. по описа на
СРС, III ГО, 80-ти състав, поправено с Решение № 15079/02.08.2024 г. в останалата
обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните в частта на определения режим на лични контакти и в
частта относно произнасянето по поставените с първоинстанционното решение условия за
промяна на местоживеенето на детето.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11