№ 21884
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:В.ТА СТ. Г.
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. К.
като разгледа докладваното от В.ТА СТ. Г. Гражданско дело №
20231110109500 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.126 и сл. АПК, вр. §19 ЗИДАПК (ДВ,
бр.39/20.05.2011 г.)
Образувано е по жалба вх.№ ./22.02.2023 г. по описа на СРС, подадена от
С. Г. Д., ЕГН **********, гр. София, ул. Отец П № 75, ет. 4, ап. 11, И. Г. Д.,
ЕГН **********, с. Л., ул. П № 2, Т. М. С., ЕГН **********, с. Л., ул. П № 4,
Д. С. С., ЕГН **********, с. Л., ул. П № 4, М. С. Д., ЕГН **********, с. Л.,
ул. П № 4, М. С. А., ЕГН **********, с. Л., ул. Е № 12, Г. Л. А.,
ЕГН **********, с. Л., ул. Е № 3, всички със съдебен адрес: гр. София, ул. КБ
І № 99, ет. 3, чрез адвокат С. М., срещу Решение № 59-3 от 24.1.2023 г. на
О.С.З. – И., с правно основание на жалбата чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Като заинтересовани страни са конституирани лицата В. Б. Т.,
ЕГН **********, гр. София, ж.к. Д.бад, бл. 43, вх. В, ет. 5, ап. 41, Й. Б. А.,
ЕГН **********, с. Л., ул. СК № 8, И. Б. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к.
Захарна фабрика, бл. 44, ет. 4, ап. 19; С. Д. Д., ЕГН **********, гр. София,
ж.к. М 1А, бл. 512, вх. 3, ет. 4, ап. 64, Д. В. Б., ЕГН **********, гр. София, ж.к.
В – 1, бл. 522, ет. 12, ап. 55, М. В. М., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Д., бл.
412, вх. Б, ет. 9, ап. 50, Е. Г. С., ЕГН **********, гр. Нови Искър, ул. К. № 3А,
Г. Т. К., ЕГН **********, с. Л., ул. Иглика № 5, Ц. Г. Б., ЕГН **********,
гр. София, ул. Св.Св. К. М. № 75, Г. Г. Г., ЕГН **********, с. Л., ул. С. № 87,
Л. Н. С., ЕГН **********, с. Герман, ул. Ч. (16-та) № 2; А. А. А., ЕГН
**********, с. Л., ул. СК № 12; В. А. Ч., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Д.,
бл. 262, вх. Б, ет. 4, ап. 36; М. Т. А., ЕГН **********, гр. София, ж.к. М 1, бл.
45, вх. 13, ет. 2, ап. 211; С. Т. А., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Л., бл. 544,
1
вх. Б, ет. 6, ап. 40; С. А. Х., ЕГН **********, гр. Софи, кв. С.ово, ул. Б. (13-та)
№ 18; А. С. Х., ЕГН **********, гр. София, ул. К № 26; М. С. Х.,
ЕГН **********, гр. София, кв. С.ово, ул. Б. (13-та) № 18; Н. М. Р.,
ЕГН **********, с. Л., ул. ДИ.о (5-та) № 16; Ю. М. Т., ЕГН **********, гр.
София, ж.к. Н. 2 част, бл. 237, вх. А, ет. 6, ап. 24; П. К. П., ЕГН **********, гр.
София, ж.к. Обеля 21, бл. 221, вх. Б, ет. 8, ап. 45; С. Б. Я., ЕГН **********, гр.
София, ж.к. Д., бл. 306, вх. Д, ет. 4, ап. 119; Д. Б. Я., ЕГН **********, гр.
София, ж.к.М 4, бл. 421, вх. 2, ет. 2, ап. 23; М. К. С., ЕГН **********, с. Л., ул.
Б. (47-ма) № 8; Л. И. В., ЕГН **********, гр. София, ул. М. № 50, ет. 2; С. И.
В., ЕГН **********, с. Л., ул. Б. (47-ма) № 6; Н. И. П., ЕГН **********, с. Л.,
ул. Р. (80-та) № 22; З. И. Н., ЕГН **********, с. Л., ул. Р. (80-та) № 22; Г. А. Г.,
ЕГН **********, с. Бусманци, ул. В. Г. (4-та) № 11; И. А. Г., ЕГН **********,
гр. София, ж.к. Левски Зона В, бл. 4, вх. А, ет. 6, ап. 15.
В жалбата се сочи, че жалбоподателите обжалват Решение № 59-3 на
ОСЗ-И. от 24.01.2023 г., гр.София, ЕКАТТЕ 68134, изцяло като необосновано,
неоснователно и незаконосъобразно. Твърдят, че с Решение № 59/23.07.2007 г.
на ОСЗГ „П.“ им била възстановена, в качеството им на наследници на ЦБ А.,
в съществуващи (възстановими) стари реални граници Л. от 1.736 дка /един
дка и седемстотин тридесет и шест кв.м/, девета катег.ия, местност „В.ото”,
имот № 403073, по картата на землището, при граници (съседи): № 403074 Л.
на ОБЩИНА П. - кметство с.Л. № . Л. на наел. на К. Т. В. № 000483 Полски
път на ОБЩИНА П. - кметство с. Л.. Към Решението била издадена и заверена
скица на имот № 403073, която представлява неразделна част от това решение.
Сочат, че това решение се издава в изпълнение на чл.18д, ал.4 от ППЗСПЗЗ и
допълва и изменя решение № 59 от 12.05.1993 г. Твърдят, че процедурата по
възстановяване на правото на собственост, в стари реални граници за
г.еописаната л. била изцяло завършена и жалбоподателите са придобили
правото на собственост върху същата, считано от 06.08.2007г., денят когато
това решение е влязло в законна сила.
Твърдят, че 16 години по-късно, с Решение № 59-3 на ОСЗ- И. от
24.01,2023 г., гр.София, ЕКАТТЕ 68134, в качеството им на наследници на ЦБ
А., им се отказвало възстановяване на правото на собственост в стари реални
граници на НИВА с площ от 1 200 кв.м., девета катег.ия, находяща се в
землището на с.Г.ни Л., местността „Бърдо”, без посочени граници, заявен под
№ 11 от заявлението и установено с емлячен регистър, парт. № 337,стр.364.
Като мотив за отказа за възстановяване на право на собственост било
посочено съдебно Решение от 02.08.1994 г. на СРС, гр.д. № 66/1993 г., З7-ми
състав и съдебно Решение № 8950/28.12.2015 г. на СГС, IV-ти Д състав,
постановено по гр.д. № 12220/2013 г., влезли в законна сила на 25.04.2017 г.
Сп.ед ответника и двата административни акта касаели един и същ имот,
което сп.ед жалбоподателите не е вярно. Считат, че процесният имот
представлява л., а в отменителното процесно решение за правото на
собственост е посочен като нива. Сочи, че е налице и разлика в квадратурата,
като л.та е с площ от 1.736 кв.м., а нивата, която им се отнемала е с площ от
2
1200 кв.м., при условие че имотите са възстановени в стари реални граници.
Счита също така, че е налице и разминаване в местностите. Л.та се намирала в
местността „В.ото”, а нивата е в друга местност, без да посочват името на
последната, като твърди, че двете местности се намират на разстояние около
три километра една от друга.
Твърдят, че собствената им л. била индивидуализирана със съседи и
скица, която е неразделна част от решението, докато описаната в процесното
решение нива е без посочени съседи.
Твърдят, че процесното решение не се отнася до възстановената им с
решение № 59/23.07.2007 г. на ОСЗГ „П.”, в качеството им на наследници на
ЦБ А. в съществуващи (възстановими) стари реални граници НИВА с площ
от 1 200 кв.м., не се отнасяло и до имоти възстановени на техния
наследодател, липсвала идентичност. Твърди, че възстановеното на
жалбоподателите право на собственост на Л.та в местността „В.ото” не е
предмет на разглеждане и в посочените в процесното решение на
административния .ган съдебни актове.
Молят съда да отмени изцяло Решение № 59-3 на ОСЗ-И. от 24.01.2023 г.,
гр.София, ЕКАТТЕ 68134 изцяло, като недействително, необосновано,
неоснователно и незаконосъобразно. Молят да им бъдат присъдени
разноските по делото.
Ответната страна О.С.З. – И. изразява становище за отхвърляне на
жалбата като неоснователна. Счита, че сп.ът за собственост е решен в полза на
други лица, п.ади което ответникът правилно е възобновил
административното производство и е издал ново решение за отказ. Моли
жалбата да бъде отхвърлена и да му се присъдят разноски.
Заинтересованите страни С. Х., А. Х. и М. С. Х., чрез процесуалния си
представител осп.ват жалбата като неоснователна, необоснована и
неподкрепена с годни доказателства. Молят съда да отхвърли жалбата като
неоснователна.
Съдът, като взе предвид становищата на страните събраните по
делото релевантни за правния сп. доказателства поотделно в тяхната
съвкупност, намира за установеното следното от фактическа страна:
По делото е приложена цялата административна преписка с вх. №
59/27.09.1991 г. на наследниците на ЦБ А., землище Г.ни Л., по която е
постановено процесното Решение № 59-3 от 24.01.2023 г. на ОСЗ – „И.“, с
което ОСЗ „И." отказва да възстанови Нива с площ 1,100 дка, находяща се в
землището на с. Г.ни Л., м. „Бърдо", без посочени граници, заявен под № 11 от
Заявлението и установен с емлячен регистър, партида № 337, стр. 364, на
наследниците на ЦБ А. със следните мотиви: Правото на собственост не се
възстановява, п.ади Съдебно решение от 02.08.1994 г. на СРС, 37 състав по гр.
д. № 66/1993 г. и Съдебно решение № 8950/28.12.2015 г. на СГС, IV-Д състав
по гр. д. № 12220/2013 г., влезли в законна сила на 25.04.2017 г.
От Удостоверение изх. № 59/13.02.2007 г. (лист 29 от делото), издадено
3
от СО, район „П.“ е видно, че в емлячния регистър на с. Л. от 1949 г., стр. 364,
партида 337 на името на ЦБ А. са записани няколко имота, в това число и
процесната нива в м. „Бърдо“ от 1.100 дка, като общата площ на имотите
възлиза на 48 дка. Тези имотите са вписани в Заявление за възстановяване на
собствеността вх. № 59/27.09.1991 г. върху 48,0 дка земеделски земи на ЦБ А.,
подадено от сина му СЦ А. (лист 193-195).
По преписката на ЦБ А. освен процесното решение са приложени
следните решения за възстановяване на собствеността: Протокол №
59/12.05.1993 г. (лист 184-185), издадено от ПК А., с което на наследниците на
ЦБ А. се признава за възстановяване право на собственост с план за
земеразделяне на 11 броя поземлени имоти с обща площ от 32 дка; Решение №
59/12.05.1993 г. (лист 184-185), издадено от ПК Л., с което на наследниците на
ЦБ А. се възстановява правото на собственост в съществуващи стари реални
граници на 5 броя поземлени имоти, сред които и такъв в м. „Бърдо“ с площ от
1.100 дка; Решение № 59/18.01.1996 г. (лист 165-166), издадено от ПК Л., с
което на наследниците на ЦБ А. се възстановява правото на собственост в
съществуващи стари реални граници на три броя имоти с обща площ от
4.942 дка; Решение № 59/26.04.1999 г. (лист 160-161), издадено от ПК Л., с
което на наследниците на ЦБ А. се възстановява правото на собственост в
съществуващи стари реални граници на един поземлен имот в м. „Сукарица“;
Решение № 59/07.04.2000 г. (лист 155-156), издадено от ПК Л., с което на
наследниците на ЦБ А. се възстановява правото на собственост по план за
земеразделяне на 4 броя имоти с обща площ от 31.902 дка; Решение №
59/04.11.2005 г. (л. 151-152 от делото), издадено от ОСЗГ П., с което на
наследниците на ЦБ А. се възстановява правото на собственост в
съществуващи стари реални граници 2 броя имоти с обща площ от 11.803 дка.
С последното се допълва и изменя Решение № 59/12.05.1993 г., което не е
представено по делото. Представен е Протокол № 59/12.05.1993 г. (т. 1),
отнасящ се за имотите, които се възстановяват с План за земеразделяне;
Решение № 59/23.07.2007 г. (лист 8-9, 144}, издадено от ОСЗГ П., с което на
наследниците на ЦБ А. се възстановява правото на собственост в
съществуващи стари реални граници имот в м. „В.ото“ с площ от 1.736 дка.
Постановени са и четири решения, с които се отказва правото на
възстановяване на собствеността, п.ади Решение от 02.08.1994 г. на СРС, 37
състав по гр. д. № 66/1993 г. и Решение № 8950/28.12.2015 г. на СГС, IV-Д
състав по гр. д. № 12220/2013 г„ влезли в законна сила на 25.04.2017 г„ между
които е и процесният имот, а именно: Решение № 59-1/24.10.2022 г. (лист 81-
82}, издадено от ОСЗ „И.“, с което отказва да възстанови в стари реални
граници две ниви в м. „Сукарица“ с площи и две ниви в м. „И.кова л.“ с площи
0,9 дка и 2,0 дка; Решение № 59-2/24.10.2022 г. (лист 84), издадено от ОСЗ
„И.“, с което отказва да възстанови с план за земеразделяне следните пет
ниви: м. „Пешуница" - 1,8 дка, м. „Разливището“ - 2,0 дка, м. „Чунговица“ -
1,7 дка, м. „Мандрански рид“ - 1,6 дка и м. „И.кова л.“ - 4,2 дка; Решение №
59-3/24.01.2023 г. (лист 76-77), издадено от ОСЗ „И.", с което отказва да
4
възстанови в стари реални граници следния имот: нива от 1.100 дка в м.
„Бърдо“; Решение № 59-4/24.01.2023 г. (лист 79), издадено от ОСЗ „И.“, с
което отказва да възстанови с план за земеразделяне две ниви в м. „И.кова л.“
с площи 4,4 дка 2,0 дка.
По делото са представени и съдебни актове, а именно: Решение от
02.08.1994 г. по гр. д. № 66/ 1993 г. на СРС, 37 състав (лист 87-90), от което
се установява, че наследодателят на всички страни Б. С А. към датата на
включване в ТКЗС през 1949 г. е бил единствен собственик на 58 броя
земеделски имоти в землището на с. Л. (Приложение 1); С Решение от
14.11.2011 г. по възз. гр. д. № 12202/2010 г. на СГС, Ill-Б състав (лист 10-20,
124-134) г.ното Решение на СРС е частично обезсилено за част от имотите,
заявени за възстановяване по ЗСПЗЗ от наследниците на синовете му
(Приложение 2 и Приложение 3); С Решение № 101/26.07.2013 г. (лист 94-96)
ВКС отменя Решението на СГС, II- Б състав в частта, с която е обезсилено
решението на СРС, 37 състав по гр. д. № 66/ 1993 г. и връща делото за ново
разглеждане в друг състав.
В к.иците на делото са приложени скици на някои от имотите, издадени
от СГКК София: № 15-205887/26.02.2021 г. (лист 99) на ПИ
44063.6201.204 с площ 12074 кв. м. в м. „И.кова л.“ на ЦБ А.; № 15-
205964/26.02.2021 г. (лист 100) на ПИ 44063.6238.350 с площ 12074 кв. м.
в м. „Селище“ на ЦБ А.; № 15-205948/26.02.2021 г. (лист 101) на ПИ
44063.6238.105 с площ 1735 кв. м. в м. „В.ото“ на ЦБ А.; № 15-
205896/26.02.2021 г. (лист 102) на ПИ 44063.6202.320 с площ
4100 кв. м. в м. „А“ на К. Б А.; № 15-205890/26.02.2021 г. (лист 103, 105)
на ПИ 44063.6201.52 с площ 3000 кв. м. в м. „С“ на С. Б А.; № 15-
205920/26.02.2021 г. (лист 104) на ПИ 44063.6214.524 с площ 2000 кв. м. в м.
„Ч“ на К. Б А..
Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на Стоян К.ов С. и
Радослав Й.ов Рашев. Свидетелят С. познава ЦБ А. от село Л., знае, че е
починал отдавна. Той почина отдавна. Знае, че е имал нива в местността
„Бърдо“ от 1,5 декара. Не знае дали той е внесъл нивата в ТКЗС, но знае, че
през 2000 година я възстановили на неговите наследници, които косят нивата
и я поддържат. Не знае някой да е сп.ил за тази нива. Не знае фамилията дали
има други ниви. За нивата знае от собствениците и като собственик познава И.
Г..
Свидетелят Рашев живее в Л. от единадесет години, не познава
наследниците на Цветко, но познава нивата на „Бърдо. Ходил е на нивата с И.
Д. няколко пъти, тъй като са приятели. Описва нивата с площ от 1.5 дка. От 5-
6 години знае, че полагат грижи за нивата. Помагал е на И.. В местността
имало повече от една нива.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. Съгласно
заключението на вещото лице, Заявлението за възстановяване на
собствеността процесния имот - Нива с площ 1100 кв. м. в местността „Бърдо“
5
е заявен от наследниците на Цветко А. с № 11. Сп.ед вещото лице, доколкото в
партидата на ЦБ А. е записан един единствен имот в м. „Бърдо“ с площ от
1,100 лка, заявен е един имот от 1,100 дка в м. „Бърдо“, за който с Решение №
59/12.05.1993 г. е възстановено правото на собственост, то в обжалваното
Решение № 59-3/24.01.2023 г. на ОСЗ „И.“ не може да става дума за друг имот,
освен за единствения в м. „Бърдо" с площ от 1,100 дка.
Въз основа на всички събрани и анализирани документи вещото лице е
констатирало следното: Нивата в м. „Бърдо" от 1,100 дка, описана в Емлячен
регистър от 1949 г. на името на ЦБ А., нивата, заявена за възстановяване на
право на собственост съгласно Заявление за възстановяване на собствеността
вх. № 59/27.09.1991 г. в м. „Бърдо“ от 1,100 дка и имотът, описан под № 3 в
Решение № 59/12.05.1993 г. в нива в м. „Бърдо“ най-вероятно представляват
един и същ имот; Нивата, описана на обжалваемия административен акт -
Решение N° 59-3/24.01.2023 г. на ОСЗ „И.": Нива с площ 1,100 дка, находяща
се в землището на с. Г.ни А., м. „Бърдо“, без посочени граници, заявен под №
11 от Заявлението и установено с емлячен регистър, партида № 337, стр. 364
също навежда към нивите, описани в г.ния абзац; С Решение N° 59-
3/24.01.2023 г. на ОСЗ И. се отказва възстановяване на имота в м. „Бърдо“,
признат с Решение N° 59/12.05.1993 г. Разминаването произхожда от факта, че
с Решение № 59/12.05.1993 г. ф.мално се възстановява нива от 1,100 дка в
м. „Бърдо“, а с Решение № 59/23.07.2007 г. реално се възстановява нива от
1,737 дка в м. „В.ото“, имот № т. е. параметрите на имота са различни. Между
двете ниви на Б. С А. от по 1,200 дка в м. „Бърдо“ и процесната нива от 1,100
дка в същата местност няма идентичност. В м. „Бърдо“ Б. А. има четири ниви:
две по 1,200 дка и по една от 1,100 дка и 1,000 дка. Опис-декларацията на Б. С
А. няма дата и в нея Нивата в м. „Бърдо“ от 1,100 дка е описана на последния
ред на лист 2.
Вещото лице е извършило подробен анализ на представените по делото
съдебни решения и е установило, че в същите се коментират всички имоти на
Б. С А., общо 58 броя и с обща площ 99.400 дка, между които и четири ниви в
м. „Бърдо“: две по 1,200 дка и по една от 1,100 дка и 1,000 дка. При липса на
данни за граници и геометрия на имота по описаните документи, не може да
се установи идентичност. Доколкото ЦБ А. е заявил една нива в м. „Бърдо“ с
площ 1,100 дка и в списъка с имоти на наследодателя му Б. С А. също
фигурира само една нива с такива параметри, която не е възстановена на Б. С
А., вещото лице приема, че става дума за една и съща нива, възстановена на
ЦБ А. като имот № 403073 с площ 1,737 дка в м. „В.ото“.
В съдебно заседание вещото лице обяснява, че се касае за една и съща
нива, която е заявена по списъците, представени от Цветко и Б.. Трудно може
да се твърди за идентичност за имоти, възстановени в реални граници, тъй
като наследниците на наследниците, които познават на място къде са им
имотите, не биха могли да повт.ят същите граници. Б., като наследодател на
трима синове и една дъщеря, има 58 имота, част от които са били
разпределени на синовете му, за да ги работят. Когато е започнало
6
възстановяването на земеделските земи, наследниците на наследниците на
синовете на Б. заявили тези имоти, които са им били дадени за работа.
Наследниците на Б. също заявили имоти и в крайна сметка от 58 имота, които
са били на Б., само два имота са били възстановени на всичките наследници
на Б.. Останалите са били възстановени на неговите синове, респективно
техните наследници. Б. има една нива от 1100 кв. метра и тя е заявена и от
сина му Цветко. Вещото лице заявява, че не може да се заяви катег.ична
идентичност на имота, възстановен на жалбоподателите и имота, предмет на
съдебните решения.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена от процесуално
легитимирано лице, имащо интерес от обявяване нищожността на осп.еното
решение. Съгласно чл. 149, ал.5 от АПК искането за прогласяване на
нищожност на административните актове не може да бъде преклудирано,
п.ади изтичане на срок.
Съгласно чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от ЗСПЗЗ лицата, пропуснали да подадат
заявление за възстановяване правата си върху земеделските земи в
седемнадесетмесечен срок от влизането на закона в сила, могат да установят с
иск срещу съответната О.С.З. само с писмени доказателства това свое право.
Въз основа на постановеното решение общинската служба по земеделие при
спазване изискванията на този закон определя земите, върху които се
възстановява собствеността.
Съдът намира издаденият административен акт за нищожен, п.ади
следните съображения:
На първо място следва да се отбележи, че в АПК не съществуват изрично
ф.мулирани основания за нищожност на административните актове, предвид
което те.ията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато
нарушенията им са особено съществени, т. е. п.окът трябва да е толкова
тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на
административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт,
който е засегнат от толкова съществен п.ок, че актът изначално, от момента на
издаването му, не п.ажда правните последици, към които е насочен и за да не
създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за
нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване
на неговата нищожност.
Едно от основанията за осп.ване на административните актове е
неспазването на установената ф.ма. Изискванията спрямо ф.мата са визирани
в чл. 59, ал.2 от АПК, като в т. 4 от същата е указано, че индивидуалният
административен акт следва да съдържа задължително като реквизити
фактически и правни основания за издаването му, т.е. да е мотивиран. В
настоящия случай, съдът намира, че осп.еното решение на ОСЗ – „И.“ е
7
постановено в законоустановената писмена ф.ма, но в същото не се съдържат
фактически основания (мотиви) за постановяването му. За да издаде
атакуваното решение ОСЗ се позовава на Решение от 2.08.1994 г. на СРС,
постановено по гр.д. № 66/1993 г.; Решение № 8950/28.12.2015 г. на СГС, IV-Д
състав, постановено по гр.д. № 12220/2013 г., влезли с сила на 25.04.2017 г.
Последните обаче не установяват, че имотът, възстановен вече на
жалбоподателите има право на собственост и на трети лица, като вещото
лице, изслушано по делото в съдебна зала заявява, че не може да се установи
катег.ична идентичност между двете ниви.
По този начин остава неясно какви са фактическите основания, т.е. какви
са мотивите на административния .ган за издаване на атакуваното Решение №
59-3 от 24.1.2023 г. на О.С.З. – И., с което се отказва възстановяването на Нива
от 1.1 дка в м. „Бърдо“, в землището на село Л., при положение, че с Решение
№ 59 от 2007 г. е възстановено правото на собственост върху Л. от 1.736 дка
местност „В.ото“ в землището на село Л.. Идентичност между двата имота не
се установява по никакъв начин – нито от документите, събрани по делото,
нито чрез допуснатата, изслушана и приета като компетентно изготвена и
обективна експертиза.
Съдът счита, че в атакуваното решение липсват мотиви, които да
обосноват направените от ОСЗ – „И.“ констатации и обосновка за отказ да се
извърши възстановяване на имот, който по площ евентуално би се явявал част
от вече възстановения имот на жалбоподателите, но решението, с което е
възстановен имота, не е нито отм.но, нито е изм.но. Очевидно е налице сп. и
има неизяснени обстоятелства, касаещи наследствени имоти на общия
наследодател Б. С А., в частност такива на всяко от неговите деца, оставили
свои наследници. Това от своя страна допълнително подсилва необходимостта
от излагането на надлежни фактически основания, т.е. мотиви за издаването
на атакуваното решение, които в настоящия случай липсват.
Липсата на мотиви по същество съставлява п.ок във ф.мата на
административния акт. П.окът във ф.мата е основание за нищожност, само
когато е толкова сери., че практически се приравнява на липса на ф.ма и оттам
- на липса на волеизявление.
С оглед изложеното, съдът намира Решение № 59-3 от 24.1.2023 г. на
О.С.З. – И. за нищожно.
По разноските: При този изход от сп.а в полза на ищеца се дължат
направените и доказаните в производството разноски в размер на 10 лв. за
държавна такса, сумата от 600 лв., представляваща заплатен адвокатски хон.ар
и платено възнаграждение за вещо лице 500 лв., или сума в общ размер на
1010 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНО на основание чл. 146, т.2, вр. чл. 59, ал.2,
т.4 от АПК по жалба вх.№ ./22.02.2023 г. по описа на СРС, подадена от С. Г.
Д., ЕГН **********, гр. София, ул. Отец П № 75, ет. 4, ап. 11, И. Г. Д.,
ЕГН **********, с. Л., ул. П № 2, Т. М. С., ЕГН **********, с. Л., ул. П № 4,
Д. С. С., ЕГН **********, с. Л., ул. П № 4, М. С. Д., ЕГН **********, с. Л.,
ул. П № 4, М. С. А., ЕГН **********, с. Л., ул. Е № 12, Г. Л. А.,
ЕГН **********, с. Л., ул. Е № 3, всички със съдебен адрес: гр. София, ул. КБ
І № 99, ет. 3, чрез адвокат С. М., Решение № 59-3 от 24.1.2023 г. на О.С.З. –
И., съдебен адрес: гр. София, ул. Цар Асен № 79, ет. 2, ап. 5, чрез адвокат
Цветелина Петкова, с което е отказано възстановяване на право на
собственост на наследниците на ЦБ А., бивш жител на село Л., община П.,
област София-град, в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
нива от 1,100 дка, 10-та катег.ия, находящ се в землището на село Г.ни Л. в
местността „Бърдо“, заявен с п.еден № 11 от заявлението и установен с
Емлячен регистър, парт. № 337, стр. 364.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на заинтересованите
страни В. Б. Т., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Д.бад, бл. 43, вх. В, ет. 5,
ап. 41, Й. Б. А., ЕГН **********, с. Л., ул. СК № 8, И. Б. Д., ЕГН **********,
гр. София, ж.к. Захарна фабрика, бл. 44, ет. 4, ап. 19; С. Д. Д.,
ЕГН **********, гр. София, ж.к. М 1А, бл. 512, вх. 3, ет. 4, ап. 64, Д. В. Б.,
ЕГН **********, гр. София, ж.к. В – 1, бл. 522, ет. 12, ап. 55, М. В. М., ЕГН
**********, гр. София, ж.к. Д., бл. 412, вх. Б, ет. 9, ап. 50, Е. Г. С.,
ЕГН **********, гр. Нови Искър, ул. К. № 3А, Г. Т. К., ЕГН **********, с. Л.,
ул. Иглика № 5, Ц. Г. Б., ЕГН **********, гр. София, ул. Св.Св. К. М. № 75, Г.
Г. Г., ЕГН **********, с. Л., ул. С. № 87, Л. Н. С., ЕГН **********, с. Герман,
ул. Ч. (16-та) № 2; А. А. А., ЕГН **********, с. Л., ул. СК № 12; В. А. Ч.,
ЕГН **********, гр. София, ж.к. Д., бл. 262, вх. Б, ет. 4, ап. 36; М. Т. А.,
ЕГН **********, гр. София, ж.к. М 1, бл. 45, вх. 13, ет. 2, ап. 211; С. Т. А., ЕГН
**********, гр. София, ж.к. Л., бл. 544, вх. Б, ет. 6, ап. 40; С. А. Х.,
ЕГН **********, гр. Софи, кв. С.ово, ул. Б. (13-та) № 18; А. С. Х.,
ЕГН **********, гр. София, ул. К № 26; М. С. Х., ЕГН **********, гр. София,
кв. С.ово, ул. Б. (13-та) № 18; Н. М. Р., ЕГН **********, с. Л., ул. ДИ.о (5-та)
№ 16; Ю. М. Т., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Н. 2 част, бл. 237, вх. А, ет.
6, ап. 24; П. К. П., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Обеля 21, бл. 221, вх. Б, ет.
8, ап. 45; С. Б. Я., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Д., бл. 306, вх. Д, ет. 4,
ап. 119; Д. Б. Я., ЕГН **********, гр. София, ж.к.М 4, бл. 421, вх. 2, ет. 2,
ап. 23; М. К. С., ЕГН **********, с. Л., ул. Б. (47-ма) № 8; Л. И. В.,
ЕГН **********, гр. София, ул. М. № 50, ет. 2; С. И. В., ЕГН **********, с.
Л., ул. Б. (47-ма) № 6; Н. И. П., ЕГН **********, с. Л., ул. Р. (80-та) № 22; З. И.
Н., ЕГН **********, с. Л., ул. Р. (80-та) № 22; Г. А. Г., ЕГН **********, с.
Бусманци, ул. В. Г. (4-та) № 11; И. А. Г., ЕГН **********, гр. София, ж.к.
Левски Зона В, бл. 4, вх. А, ет. 6, ап. 15.
ОСЪЖДА ответната страна О.С.З. – И. с адрес: гр. София, ул. Б. шосе
№ 26, да заплати на С. Г. Д., ЕГН **********, гр. София, ул. Отец П № 75, ет.
9
4, ап. 11, И. Г. Д., ЕГН **********, с. Л., ул. П № 2, Т. М. С., ЕГН **********,
с. Л., ул. П № 4, Д. С. С., ЕГН **********, с. Л., ул. П № 4, М. С. Д.,
ЕГН **********, с. Л., ул. П № 4, М. С. А., ЕГН **********, с. Л., ул. Е № 12,
Г. Л. А., ЕГН **********, с. Л., ул. Е № 3, всички със съдебен адрес: гр.
София, ул. КБ І № 99, ет. 3, чрез адвокат С. М. сумата от 1010 лв. (хиляда и
десет лева), представляващи направените по производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София в 14-дневен срок от връчване на съобщението
за изготвянето му, от всички участвали в производството страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10