РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. София, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110146080 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и сл ГПК
Образувано е по предявен от К. В. В., ЕГН ********** против В. С. В., ЕГН **********
иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод.
В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи от 01.10.2000 година,като от бръка си
имат дъщеря, която към момента е пълнолетна като имат две деца, едно от които
пълнолетно, а другото непълнолетна - Х.В. П. ЕГН **********. Сочи се, че поради
несходство в характерите страните са взели решение да се разделят и вече от четири години
са във фактическа раздяла. В съдебно заседание поддържа изцяло исковата молба.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и насрещна искова
молба, с които се оспорват изцяло твърденията, че поради несходство в характерите
страните са се разделили. Навеждат се твърдения, че ответника е проявявал вербана и
физическа агресия спрямо ответницата, поради което последната е напуснала семейното
жилище, като се твърди, че вина за растройството на брака има само и единствено ищеца.
Сочи се, че след напускане на семейнот жилище ищеца е искал да живее с ответницата, но
същевременно е установил извънбрачна връзк с друга жена. В съдебно заседание подържа
заявената претенция.
По делото в срок е постъпил отговор от ищеца по насрещната претенция на ответницата,
с които се оспорват твърденията за брячне првинения и упражнено насилие, като се
1
подържа, че е налице дълбоко и неоправимо разтройство на брака поради несходсвото в
характерите на страните, което е било единствената непреодолима пречка в отношенията
им. Не се оспорва обстоятелството, че ищеца има друг партьорка в живота след
фактическата раздяла между страните.
Ищецът изслушван по реда на чл. 59, ал. 6 СК, заявява, че отношенията му с ответницата
са се влошили доста, като го отдава в несходство в характерите. Сочи, че отношенията им са
продължили по- дълго в името на детето. Сочи, че са живеели заедно до 2019година до една
разправия, която дори не помни за какво е била, когато ответницата си е взела нещата и е
напуснала семейното жилище. Сочи, че след това е направил опити да я върне, но не се е
получила. Сочи, че детето е останало да живее при него. Твърди, че е разговарял с
отвеницата неколкократно да се разведата, но тя все не е подавала молба, затова ищеца е
подал молбата за развод.
Ответницата/Ищца по насрещната искова молба/ по реда на чл. 59, ал. 6 СК заявява, че
много от отдавна имат проблеми, като в месеца поне няколко пъти са имали скандали, заради
употребата на алкохол от страна на ищеца. Сочи, че след поредния скандал при които ищеца
я е изгонил тя си е тръгнала, за да може да се съхрани, което е било през 2021година.
Твърди, че още преди да се изнесе ищеца си е пишел с някаква жена.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Установява се по делото, че страните са сключили граждански брак на 01.10.2000 г. в гр.
София, като при сключването му съпругата не е променила фамилното си име /л. 3 от
делото/, както и че същите имат едно дете непълнолетно /л. 4 от делото/.
По делото е разпитана майката на ищеца свидетелката Евгения Владинова В., които съдът
кредитира след като ги прецени по реда на чл. 172 ГПК и им дава вяра като обективни,
последователни и кореспондиращи си с останалите събрани по делото доказателства. От
показанията на свидетелката се установява, че страните са живеели заедно в жилище в което
е живяла и свидтелката, като през 2019 година ответницата се е изнесла. Сочи, че
ответницата се е изнесла в друго жилище, което страните са купили наскоро. Твърди, че след
раздялата им сина й три/четири години не е имал връзка, но към момента има връзка с
друга жена. Сочи, че тя и съпруга й са се изнесли от жилището в което са живеели всички
заедно.
По делото е разпитан и свидетелят В. П. В. доведен от ответница /ищца по насрещната
претенция/, колега на ответницата, показанията на който свидетел съдът кредитира в
обсъдената част, тъй като намира същите за обективни, последователни и кореспондиращи
си с останалите събрани по делото доказателства. От показанията на св. В. се установява, че
отвеницата се е изнесла от апартамента на ул. „******** където е живяла с ищеца. От
показанията на този свидетел се установява също и че през 2014 г. е видял синин по лицето
на ответницата, за които е разбрал от ответницата, че ищеца е счупил огледалото на колата
2
като при замахването удара е отишъл към главата на ответницата. Твърди, че никога лично
не е виждал ищеца с друга жена, както и че не виждал лично страните да спорят. Единствено
сочи, че когато е идвал в офиса ищеца е отправял закачки към ответницата, но не
конкретизира какви. Разказва за случай, в които се е обадил на ответницата и ищеца й е
крещал, говорел й на „ма“. Востаналата част съдът не кредитира показанията на свидетеля,
тъй като същите не се обосновават на лични негови впечатления, а се касае до обстоятелства
стнали му известни от ответницата.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Относно иска за развод: Страните са съпрузи, като отношенията помежду им са
влошени и няма изгледи за тяхното възстановяване – съпруга е напуснала семейното
жилище около че четири години преди датата на устните състезания, което се установява от
разпита на свидетелите. Страните не поддържат отношения помежду си. При изслушването
им по раде на чл. 59, ал. 6 от СК и двете страни заявяват желание брачната им връзка да бъде
прекратена. При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че
бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма
предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което същата следва да бъде
прекратена. Следва да се отбележи и че съгласно чл. 46 от Конституцията на Република
България, бракът е доброволен съюз между мъж и жена.
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По
делото такова искане е направено от ответницата с насрещната искова молба. В хода на
производството се установи, че вина за разстройството на брака имат и двете страни. От
показанията на св. Въжаров се установява, че ответника е крещял на ответницата, което той
възприел когато се обадил на ответницата по телефона. Действително свидетеля не споделя
конкретика на изразните средства, но сочи арогатно поведение на ищеца в този случай,
както и твърди, че ответницата се е оплаквала един, два пъти от ответника, без отново да
съобщава за какво. Като всички тези обстоятелства могат единствено да доведат до извод за
влошаване на отношенията между страните. Свидетелят споделя за още един случай през
2014 г. при който ищеца е счупил огледалото на колата, но при замахването удара е попаднал
в лицето на ответницата, което от своя страна води до извод не за целенасочен акт на
физическо насилие от страна на ответника, както се твърди в насрещната искова молба. По
делото се установи с категоричност, че ищеца има връзка с друга жена, но се установи, че
същата е започнала няколко години след фактическата раздяла между страните, което се
установява от показанията на св. В.. От друга страна се установи, че ответницата без
предупреждение и в разрез с установеното в чл. 146 от СК е напуснала семейното жилище,
което е довело и до фактическата раздяла между страните и отдалечаването им
окачантателно като семейство. От показанията на св. В. се установи, че ответника е поел
инициатива да върне ответницата в сеемйното жилище, но безуспешно.
3
Относно ползването на семейното жилище: Съдът не следва да се произнася относно
ползването на семейното жилище, защото не е сезиран с такова искане. Предоставянето за
ползване на семейното жилище е последица от развода между страните, като съставлява
елемент от имуществените последици на прекратяването на брака, а в процесуално
отношение представлява отделна искова претенция, каквато не е предявена надлежно по
делото. Ето защо и доколкото страните нямат непълнолетни родени от брака деца за съда не
съществува и задължението служебно да се произнесе по този въпрос.
Относно фамилното име: На основание чл. 326 ГПК съдът следва да разгледа въпроса
за фамилното име, но доколкото никой от съпрузите не е променил фамилното си име при
сключването на брака, то и съдът не следва да се произнася в тази връзка.
Относно разноските: С оглед изхода на делото на основание чл. 329, ал. 1 ГПК
разноските по делото остават за всяка от страните така, както ги е направила. Държавната
такса при решаване на делото по иска за развод съдът определя на 50,00 лв. съобразно чл. 6,
т. 2 от ТДТКССГПК, като същата следва да се възложи на двете страни поравно предвид
изхода на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА, сключен
на 01.10.2000 г. в гр. София, за което е съставен акт за граждански брак № 0490/01.10.2000 г.
на Столична община, район „Триадица“, между К. В. В., ЕГН ********** и В. С. В., ЕГН
**********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН по вина и на двамата
съпрузи.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК К. В. В., ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК В. С. В., ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4