Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………15.04.2021 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………Седми граждански състав
На………деветнадесети
март…………………..……...……..……..Година 2021
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Маргарита Николова…………………………………при участието на Прокурора ……………………….………………………….…..…………………..
като
разгледа докладваното от…………..……………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 4969…по описа за………….….…………2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е осъдителен иск по чл. 288а ал. 1 т. 1 от КЗ
/отм./ за възстановяване на суми от Фонда за незастраховани МПС на компенсационен
орган на държава членка от Гаранционен фонд, гр. София срещу А.В.А..
Гаранционен фонд твърди, че на основание чл. 288а,
ал.1, ал. 1, от Кодекса за застраховането /отм./ сега чл. 559, ал. 1 т. 1 от
Кодекса за застраховането изплатил по щета № 110859/16.09.2016 г. обезщетение
за имуществени вреди в размер на 874,34лв. за увредения при ПТП, настъпило на
27.08.2016г. в гр. Стара Загора, л.а „Нисан Ноте“ с ДКН СТ 6087 ВС, собственост
на Т.В.Т..
Виновен за настъпилото ПТП бил ответникът А.В.А.,
който управлявал собствения си л.а. „Мерцедес Ц 180“ с ДКН СТ 6715 ВР, при
движение в гр.Стара Загора, на кръстовището между ул. „А. *** , регулирано с
пътен знак „Б-2“ , не спазва същия и удря движещия се по пътя с предимство л.а.
„Нисан Ноте“ с ДКН СТ 6087 ВС, като така причинил процесното ПТП.
В нарушение на чл. 249 във вр . с чл. 259 от КЗ /отм./
сега чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Поканили ответника да възстанови платеното от
Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило задължението си.
Моли съда на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 288а, ал.3 във
вр. с чл. 288, ал.12 от Кодекса за застраховането /отм./ сега чл. 559, ал. 3
във вр. с чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, да се осъди А.В.А. да
заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 874,34 лв., представляваща
възстановеното от Гаранционен фонд по щета № 110859/16.09.2016г. обезщетение
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал
отговор на исковата молба. В о.с.з. проведено на 19.03.2021 г. признава иска и
всички факти изложени в исковата молба. Заявява, че ще заплати процесната сума
за около четири месеца, като иска да получи банкова сметка ***.
Старозагорски районен съд, като съобрази правните
доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 288,
ал. 1, т. 2, б. „а“ вр. чл. 288, ал. 12 от Кодекса на застраховането - КЗ
/отм./ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Тъй като по силата на правната норма, регламентирана в
287, ал. 1 КЗ /отм./, респ. чл. 518, ал. 1 КЗ Гаранционният фонд е признат за
юридическо лице, носител на субективни права и правни задължения, той притежава
процесуална правоспособност и в настоящото производство е активно легитимирано
лице.
Разпоредбата на чл.
288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./ /в
редакция към 13.07.2015 г., когато е изплатено процесното обезщетение от
Гаранционния фонд/ урежда правната възможност Гаранционният фонд да предяви
регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП,
срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена
чрез сключване на договор за застраховка “Гражданска отговорност”. Възникването
на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи
материални предпоставки /юридически факти/: 1. Гаранционният фонд да е платил
обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от противоправното
поведение на делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание /непозволено увреждане/ срещу причинителя на вредата -
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала
във връзка с използването на МПС от делинквента и 4. делинквентът да не е
обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка “Гражданска отговорност”.
От изявленията на страните се установява, че не се
спори относно правнорелевантните
обстоятелства, че на 27.08.2016 г. в гр.
Стара Загора е настъпило ПТП между л.а. „Нисан Ноте“, с номер СТ 6087 ВС,
управляван от Т.В.Т. и л.а. „Мерцедес Ц 180“ с регистрационен номер СТ 6715 ВР,
управляван от А.В.А. по вина на водача А.В.А.; на 05.12.2016 г. е извършен
превод на сумата от 874,34 лв. от Гаранционен фонд на Т.В.Т.; управляваният от
А.В.А. лек автомобил е нямал сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Следва да се посочи, че по делото е налице признание
както на иска така и на фактите посочени в исковата молба от ответника.
Настоящият съд след като прецени това признание на ответника, с оглед на всички
други събрани по делото доказателства – арг. чл. 175 ГПК /Протокол за ПТП №
1461476/27.08.2016 г. /л. 3 от делото/, Уведомление за имуществени вреди и
доклад по щета /л. 6 и 7 от делото/, съставено на 31.08.2016 г., техническа
експертиза по щета № 11-0859/16.09.2016 г. /л. 8-13 от делото/, Авизо за
платежно нареждане от 05.12.2016 г. /л. 14 от делото/, талон за регистрация на
МПС, справка от база дадни на информационен център към Гаранционен фонд /л. 4
от делото/ достига до правния извод, че описаните в исковата молба
обстоятелства са се осъществили в обективната действителност така, както се
твърди от ищеца. С оглед на изложеното настоящият съд приема, че Гаранционен
фонд е заплатил на Т.В.Т., сумата от 874,34 лв., представляваща обезщетение по
щета № 110859/2016 г. за л.а. „Нисан
Ноте“, с номер СТ 6087 ВС /така и Авизо за платежно нареждане от 05.12.2016 г.,
л. 14 от делото/.
Настоящият съд приема съдебното признание на иска от
ответника и признанието на фактите изложени в исковата молба обективираните
факти в това писмо за съдебно признание на обстоятелствата, от които възниква
регресната отговорност на ответника. Това се установи и от доказателствата по
делото. Както се посочи по-горе преценката на съда по чл. 175 ГПК за другите
обстоятелства по делото е подчинена на основния принцип на диспозитивното
начало, т.е. отчитат се онези обстоятелства, които са заявени от страните във
връзка с разглеждане на спора и касаят неговият предмет. Служебното начало по
чл. 7 ГПК задължава съда да съдейства за изясняване на делото, но това не е
основание за абсолютно дерогиране на фактическите твърдения и правни доводи на
страните, налагането им на съображения, различни от заявените от самите тях в
хода на процеса и признаване или отричане на права, които не са спорни /така
решение № 98/21.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 952/2010 г., IV г.о./. Следва да
се посочи, че ответникът не е подал отговор на исковата молба, като направи
съдебно признание на иска и фактите от които произтича претенцията, т.е.
ответникът не е заел позиция, не е посочил и не се е позовал на обстоятелства,
касаещи основателността на иска, не е представил доказателства, различни от
представените от ищеца, а съдебно призна своето задължение за плащане. Поради
това направеното съдебно признание за дължимостта на претендираната сума ще
бъде ценено с оглед разпоредбата на чл. 175 ГПК, т.е. съгласно всички
обстоятелства по делото /така решение № 271/03.10.2014 г. на ВКС по гр. д. №
66/2014 г., IV г.о./. Също в решение № 527/15.03.2012 г. на ВКС по гр. д. №
943/2010 г., IV г. о. е прието, че
изявлението, с което се признава съществуването на дълга за главница е
съдебно признание /както е в случая/, което съдът преценява с оглед на всички
обстоятелства по делото съгласно чл. 175 ГПК.
Въз основа на така изложените правни съображения
настоящата съдебна инстанция счита, че от ищеца са установени всички материални
предпоставки, от които възниква регресна отговорност на ответника да заплати на
Гаранционния фонд платеното от него на увреденото лице обезщетение в размер на
874,34 лв.
По съдебноделоводните разноски:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 50,00 лв. за заплатена държавна такса съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“
вр. чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД А.В.А., ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на Гаранционен фонд, с адрес гр. София, ул. “Граф
Игнатиев” № 2, ет. 4 сумата от 874,34
лв. /осемстотин седемдесет и четири лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща
обезщетение по щета № 110859/16.09.2016
г. образувана при Гаранционния фонд /относно повредите по лек автомобил л.а. “Нисан Ноте”, с рег. № СТ 6087 ВС, собственост на
Т.В.Т., увреден при настъпило ПТП на 27.08.2016 г./, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 01.12.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.В.А., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на Гаранционен фонд, с адрес гр. София, ул. “Граф
Игнатиев” № 2, ет. 4, сумата от 50,00
лв. /петдесет лева/ разноски за държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна
жалба пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: