Р Е Ш Е Н И Е
№1604/26.3.2020г.
Гр.Варна,30.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ
И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание, проведено на тринадесети март през през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря
ХРИСТИНА ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр. дело № 16 153 по описа за 2019 година, докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е образувано по
предявена искова молба, заведена във ВРС от ищеца И.Ж.И.,ЕГН **********
и с адрес: ***, чрез адвокат Б.Ф. ***,със
съдебен адрес:***, съдебен адресат против
ответното дружество „Е. П. П.“ АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, с правно основание на иска чл. 124, ал. 1 ГПК и цена на иска
4 336,91 лева.
Отправеното
до съда искане е ВРС да постанови Решение по силата на което да приеме за
установено в отношенията между ищеца и ответното дружество, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ
на ответното дружество претендираната сума по фактура №
**********/01.10.2019г. в размер на 4336.91
лв. ( четири
хиляди триста тридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки )за допълнително ОБЩО количество ел. енергия в размер на 22873кВТч за периода от 21.10.2017г. до 20.10.2018г.,за
обект находящ се в *с кл. №
*и аб. № *, на
основание чл.124,ал. ГПК. Обективирано
е искане и за присъждане на сторените от ищеца съдебно - деловодни разноски.
Исковата
си молба ищецът основава на следните твърдения: Ищецът твърди, че е клиент на „Е.П.“
АД и заплащал редовно консумираната от него електрическа енергия за обект находящ се в * с кл. № *и аб. № *. През месец октомври 2019г. получил писмо с изх.№
55257_КП1202474_2/01.10.2019г. от "Е. П. П." АД и писмо с изх.№
55257_КП1202474_1/30.09.2019г. от "Е. С." АД, в което се сочело, че
била извършена проверка на СТИ и констатирано неточно измерване на ел. енергия.
В резултат на преизчислените количества ел. енергия била издадена фактура №
**********/01.10.2019 г. в размер на 4336.91лв. за допълнително ОБЩО
количество ел. енергия в размер на 22873 кВТч за периода
от 21.10.2017г. до 20.10.2018 г. Към писмо с изх. №
55257_КП1202474_1/30.09.2019 г. от „Е. С.“ АД били приложени КП № 1202474 изд.
от „Е. П. М.“ АД и КП № 2185/20.09.2019 г. изд. от БИМ, РО - гр. Варна. Към
писмо изх.№ 55257_КП1202474_2/01.10.2019 г. били приложени фактура №
**********/01.10.2019г. и становище за начисление на електрическа енергия за
периода от 21.10.2017г. до 20.10.2018г. издадено на 26.09.2019г.„Поради
страх от преустановяване на ел. захранването“ до обекта на ищеца на
потребление, ищецът предявявал настоящия си иск. По същество ищецът оспорва
изцяло дължимостта на задължението обективирано в процесната фактура
№ **********/01.10.2019г. в размер на 4336.91лв. и счита, че същото не следвало
да заплаща, поради следните съображения:Констативен протокол № 1202474 от
20.10.2018 г. бил съставен на осн. чл. 47 от ПИКЕЕ.
Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 - 56 ПИКЕЕ били отменени с решение № 1500
от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 -
членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смятал за отменен от деня на обнародването на
съдебното решение. Следователно, прави извод ищецът, посочените разпоредби от
ПИКЕЕ бил неприложими към извършената проверка респ. претендирането на
заплащане на преизчислените количества ел. енергия от ответника, доколкото
техническата проверка в обекта на потребление била извършена на 20.10.2018 г., тоест след отмяната на ПИКЕЕ. На това основание
ищецът оспорва констатациите отразени в
КП ,като счита, че за дружеството, не било налице правно основание за
съставяне на процесния протокол, а и същия бил
съставен в нарушение на чл.47, ал.З ПИКЕЕ /отм./. В констативния протокол КП №
1202474 от 20.10.2018г. за техническа проверка, твърди ищецът, че не били
налице основанията предвидени в разпоредбите на чл. 47 и чл.48 от ПИКЕЕ
/промяна схемата на свързване; СТИ да не измерва или да измерва с грешка над
допустимата/ за извършване на корекцията. На това основание е оспорен КП .Ищецът оспорва констатациите обективирани в КП. По отношение на становището за начисление
на ел. енергия, изразява следното:В ОУ на ДПЕЕ, ПИКЕЕ и ЗЕ не се съдържали разпоредби, регламентиращи съставянето на цитираното
становище за начисление на допълнително количество ел. енергия в резултат
на извършена техническа проверка на СТИ от страна на „Е. П. М.“ АД.С оглед
горното ищецът оспорва количеството ел.
енергия в размер на 22873кВТч, обективирано в
процесното становище, да е било потребено, респективно, доставено на абоната за
посочения период. Несъмнено за ищеца било, че количество ел. енергия,
представлявало служебно начисление в резултат на извършена корекция от страна
на електроразпределителното дружество. Корекцията не била регламентирана в
нормативен и поднормативен акт/досежно издаването на
становище/. Не било посочено и основанието за извършването й. На практика корекционнната процедура въвеждала безвиновна
/обективна/ отговорност на потребителят на ел. енергия, което била в пълно
противоречие с изискването на императивната разпоредба на чл.82 от ЗЗД,
визираща наличието на виновно поведение у длъжника/потребителя/, като
предпоставка за ангажиране на отговорността му на договорно основание/в тази
насока били и редица решения по чл.290 ГПК на ВКС/. Поради тази причина намира ищецът, че процесната
корекционна процедура на основание чл. 15, ал.3 от
ЗНА не следвало да бъде приложена, като противоречаща на чл.82 от ЗЗД.
Обективната отговорност била изключение, тъй като ангажирала отговорността на
едно лице, независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане
било единствено правомощие на законодателя. Корекционната
процедура противоречала и на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЕ, която уреждала
принципите за търговия с ел. енергия, един от който бил защита интересите на
потребителите. Веднъж получил лицензия за определените дейности в енергетиката,
доставчикът на ел.енергия-лицензиант бил длъжен да
осигурява освен надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите
с изключение на определени случаи, също и измерване и отчитане на ел. енергия
чрез монтиране и поддържане в изправност на средствата за търговско измерване и
за назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните
средства /чл. 69, чл. 116, чл. 120 от ЗЕ, чл. 84 и чл. 87 от Наредбата за
лицензиране на дейностите в енергетиката/. При осъществяване на тези дейности
доставчикът на ел. енергия трябвало да полага дължимата грижа на добрия
търговец, за да гарантирал качество и надлежен отчет на подадената ел. енергия.
Съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ, СТИ било собственост на „Е. П. М.“ АД, поради
което последният имал задължение да осигури правилното и коректното му
функциониране, да констатира своевременно грешката в измерването или
неизмерването. В случаите, когато се установяло отклонение в показателите на
консумираната ел. енергия, доставчикът следвало да установи периода на грешното
измерване или неизмерване на СТИ, както и обстоятелството дали това била в
резултат на неправомерно действие на потребителя. В противен случай, без да се
държи сметка за този период, без да се отчете реално консумираната ел. енергия
и евентуално виновното поведение на потребителя, едностранно изчисляване и
коригиране на сметките за ел. енергия за минал период позволявало на доставчика
да получи цена за недоставена от него и неизползване от потребителя ел.
енергия.
В евентуалност, при несподеляне от
съда на горното становище за неприложимост на корекционните
разпоредби, ищецът моли съдът да вземе предвид, липса на предпоставките,
посочени в ПИКЕЕ за служебното начисляване по сметката на потребителя. Обърнато
е внимание на съда, че изследването било извършено почти една година след
извършване на проверката и демонтирането на електромера, което било в нарушение
на разпоредбата на чл. 675а, ал.4 от Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол, предвиждащ срок не по-дълъг от 2
месеца. Нещо повече- видно било от посочения КП № 2185/20.09.2019г. изд. от
БИМ, РО-гр.Варна, че: „електромерът съответства на метрологичните
характеристики“. Твърдяло се, че е налице намеса в софтуера на СТИ. При тези
фактически данни, корекционните основания по чл. 48 и
чл. 49 ПИКЕЕ според ищеца били неприложими, защото хипотезата на чл.48 ПИКЕЕ
касаела механични дефекти и неизправности на самия електромер или схемите му на
свързване и измерване, а хипотезата на чл. 49 ПИКЕЕ регламентирала специфична
неизправност на часовника/тарифния превключвател/ на СТИ.Не била налице и хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ, предвиждаща възможност
за корекция при несъответствие между данните за параметрите на измервателната група
и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества ел. енергия, т.е. при разлика
в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на
доставчика.На следващо място като аргумент за основателността на иска, аргумент
във връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, твърди ищецът, че
било и обстоятелството, че при подобен
род корекции, не била ясна и оставала неясна, при липсата на проверки, към коя
дата било налице неотчитане на ел.енергия, което от своя страна би довело до
евентуално неоснователно обогатяване на ответното дружество.В тази
връзка,заявява ищецът, че разпоредбата на ОУ и на „Е.П.“ АД и „Е. П. М.“ АД и
тези на ПИКЕЕ съществено би противоречала на основни принципи на правото, както
и на добрите нрави.В подкрепа на твърденията и исканията си ищецът желае по
делото да бъдат приобщени ангажираните с
исковата молба и описани заверени за вярност с оригинала копия на документи .
В
срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез адвокат В. М.от САК депозира следния ПИСМЕН ОТГОВОР.Предявеният иск ответното дружество намира за изцяло
неоснователен. Твърди се, че е
налице правно основание за възникването на оспорваното материално право -
предмет на отрицателния установителен иск, депозиран
от ищеца, а именно вземането на „Е. П. П.“ АД за потребена електрическа енергия
на стойност 4336,91 лв., конкретизирано
по размер с фактура № **********/1.10.2019 г.Процесната
сума представлявала цената на реално доставена и потребена от абоната
електрическа енергия в размер на 22873
кВТч, и се
дължала на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД.
Становището на ответното дружество по
обстоятелствата, на които се основава искът е следното:Ответното дружество не оспорва, че
между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение,
по силата, на което абонатът е потребител на доставяна от ответното дружество
електрическа енергия. Потвърждава се обстоятелството, че е била извършена
проверка на изправността на средството за търговско измерване на посочения в
исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран
в констативен протокол.
Възраженията на ответното дружество срещу
иска и обстоятелства, на които те се основават са следните:
I. Разпоредбите на Общите условия
имали обвързваща сила между страните.Общите
условия на „Е. С.“ АД и „Е. П. П.“ АД според ответното дружество са годен източник
на облигационни задължения между абоната и двете енергийни предприятия на
основание чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД. Обвързващото им действие, равнозначно на
силата на закона, било последица от следните юридически факти:1. Общите условия
били съставени, а след това и одобрени по надлежния ред от ДКЕВР съгласно чл.
21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, чл. 89, ал. 1 вр. с чл. 94,
ал. 3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (Приета с ПМС №
124 от 10.06.2004г.). Общите условия били издадени на основание чл. 98а от ЗЕ.
2. Същите били публикувани, съгласно изискването на чл.98а, ал.З от ЗЕ в един
централен и в един местен всекидневник, както и на интернет страницата на
ответното дружество. 3. Липсвало допълнително писмено споразумение между
страните по реда на чл. 98а, ал.5 от ЗЕ и чл. 93, ал.З от Наредбата за
лицензиране на дейностите в енергетиката, резултат от изразено несъгласие на
потребителя с Общите условия, чрез внесено при оператора на
електроразпределителната мрежа заявление с предложение за други специални
условия в 30-дневен срок от влизането им в сила. 4/. Приетите и одобрени по
съответния ред Общи условия били задължителни за ползвателя на основание чл.
98а, ал. 4 от ЗЕ без да е необходимо изричното му писмено съгласие.;
II. Налице било основание за възникване
на вземането на ответното дружество за потребена електрическа енергия: Ищецът и ответното дружество били
страни по облигационно правоотношение по договор за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. С.“АД. Ответното дружество
изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в
количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява
непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в *,
с клиентски номер*и абонатен номер *. На
20.10.2018 г.,била извършена техническа проверка на измервателната система в
обекта на абоната от служители на „Е. С.“ АД /с предишно наименование „Е. П. М.“
АД/, в присъствието на двама свидетели.Дружеството
нямало вменено от закон или от ОУ
на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява потребителите за проверките,
които извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно
предизвестяване щяло да обезсмисли усилията по предотвратяване на
неправомерните въздействия върху измервателните системи и средствата за
търговско измерване.„Е. С.“ АД било дружество с основен предмет на дейност експлоатация
и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и
разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на
валидна лицензия за това №
Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Дружеството било оператор на
разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б.“а“ от ДР на ЗЕ и собственик
на средствата за търговско измерване в според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и съобразно
ПИКЕЕ имало право да извършва технически проверки на място на измервателната
система и на средствата за търговско измерване. На средствата за търговско
измерване се извършвали първоначална и последващи
проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него.
Дружеството следяло за техническото състояние на измервателните уреди като
резултат на такава проверка било и констатираното несъответствие при отчитането
на потреблението на електрическа енергия от абоната. „Е. С.“ АД изпълнявало
договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл.63 ЗЗД.За
извършената проверка бил съставен Констативен
протокол № 1202474/20.10.2018 г.При проверката били извършени замервания с
еталонен калибриран уред и било установено, че в регистър 1.8.3. има показания
в размер на 22873 кВТч, в регистър 1.8.1. били отчетени
- 005312 кВТч, в регистър 1.8.2.- 013953 кВТч а в скрит регистър 1.8.4- 000000 кВТч,
в сумарен регистър 1.8.0 – 042139 кВТч. Потребената ел.енергия в регистър 1.8.3 не била
визуализирана на дисплея и съответно не била отчетена и заплатена от абоната а процесният електромер бил демонтиран и подменен с нов
,поставен в индивидуална опаковка,пломбиран с пломба № 507094. В тази връзка се
твърди че проверката на електромера / СТИ / с фабричен номер 1114021566085937,
на неговата цялост и функционалност притежавала съответната юридическа стойност
и безспорно в имота на абоната била
консумирана ел.енергия която не била заплатена. Ако абонатът бил потребил ел.енергия, в количество различно от отчетеното,
твърди ответното дружество, то абонатът дължал заплащането на това количество
по силата на договорната връзка между страните.
В отговора на искова молба също е
наведено твърдението ,че електромерът е бил обект на метрологична
експертиза,изготвена от БИМ - РО ВАРНА, като за експертизата бил съставен КП
№ 2185 /20.09.2019 г. –АУ – Е – 000029 –
59006/23.10.2018 г. Съгласно констатациите в КП цитира ответната страна „При
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер ISKRA ME 162 трябва
да се състои от две тарифи Т1 и Т2.
Действително потребената енергия се разпределя и
върху невизуализираната тарифа Т3 - 022873,7 kWh“. КП
на БИМ, като официален свидетелстващ документ съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК сочи
ответната страна, че се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила. Твърди се още в отговора на искова
молба, че на 26.09.2019 г.*
АД е съставило Становище за начисляване на ел.енергия и конкретизирало размера
на оспореното вземане - 22 873кВТч, неотчетена ел.енергия, след прочит на
регистър 1.8.3. Съгласно чл. 50 ПИКЕЕ
операторът на съответната мрежа можел да коригира количествата ел.енергия като
разлика между отчетеното и преминалите количества ел.енергия, при установяване
на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените
в информационната база данни за нея,водещо до неправилно изчисляване на
използваните количества ел.енергия за
период не по-дълъг от една година. Този тип вмешателство имал за цел част от
консумираната ел.енергия да бъдела отклонявана в регистър, който не се
визуализиран на електромера, пояснява ответната страна.
На следващо място ответникът сочи че
на 1.10.2019 г.е издал процесната фактура на стойност
4336,91 лв. като по този повод на дати 30.09. и 1.10.2019 г. от двете енергийни
дружества били изготвени цитираните и от ищеца писма с приложени документи с
които ищецът –абонат бил уведомен за дължимостта на
исковата сума. В условията на
евентуалност, ако ВРС не приеме,че исковата сума се дължи на основание чл.50
ПИКЕЕ,ответното дружество твърди,че същата сума е дължима на основание чл. 183 ЗЗД, т.к. се касае за установено точно количество реално потребена
ел.енергия като в този смисъл препраща към мотивите на ВКС, обективирани
в Решение № 150/26.6.2019 г. постановено
от ВКС Трето Г.О., по гр.дело № 4160/2018 г.С оглед изложеното
ответникът желае ВРС да отхвърли иска като неоснователен и недоказан и да
присъди в полза на ответника сторените
съдебно деловодни разноски. В условията на евентуалност е заявено възражение с
правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК.В подкрепа на твърденията си ответникът е
направил в раздел Първи от доказателствените си
искания .
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 13.03.2020 год. ищецът И.И.,
чрез процесуалният си представител адв.Ф. от ВАК желае ВРС да уважи предявената искова
претенция като доказана ведно с присъждане на сторените съдебно деловодни
разноски съгласно списъка по чл. 80 ГПК.
В същото съдебно заседание
- ответното дружество,представлявано
от адв. М.желае съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан. Доводите на които ответната страна, чрез адв.М.се
позовава са подробно изложените в депозирания писмен отговор. От своя страна и
ответното дружество прави искане за присъждане на сторените в производството
разноски.
Съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения,съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Спор няма между страните и
с доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК,
че: Ищецът за исковия период от
време е имал качество потребител на ел.енергия за битови нужди за обект на
потребление на ел.енергия, находящ се на адрес в гр.
Варна, с абонатен и кл. номер посочени в исковата
молба и в отговора на искова молба;Че
ответното дружество е издало към ищеца фактура на стойност 4336,91 лева на
1.10.2019 г., която сума не е платена от ищеца на ответника;Че преди издаването
на фактурата е била извършена проверка на обекта на потребление на ел.енергия
на ищеца,за която проверка е съставен Констативен протокол в присъствието на
двама свидетели, че след проверката на СТИ е била изготвена метрологична
експертиза от БИМ, резултатите от която са били обективирани
в КП и на база проверката на СТИ от „*„ АД са издали становище на база на което
и ответното дружество е съставило процесната фактура
Фактът, че ищецът И.И. и ответното дружество „Е.П.„АД се намират във валидна
договорна връзка с предмет доставка на ел.енергия за битови нужди както и че на
адреса на потребление на ел.енергия е била проведена проверка на електромера,обслужващ
обекта на потребление и че ответното дружество претендира от ищеца исковата
сума се установяват от всички приобщени по делото писмени доказателства.В
подкрепа на този извод са ангажираните и от двете страни с исковата молба и
отговора на искова молба заверени за вярност с оригинала копия на документи, в
частност представени хронологично от ответника в срока по чл.131 ГПК : Констативен протокол № 1202474/20.10.2018 г.; Констативен протокол № 2185/20.09.2019 г. –
АУ – Е – 000029-59006/23.10.2018 г. от метрологична експертиза на
електромер на Българския институт по метрология; становище от 26.09.2019 г. за начисление на електрическа енергия
относно Констативен протокол № 2185/20.09.2019 г., абонатен № *, клиентски № *и
извършена техническа проверка; фактура №
**********/01.10.2019 г.; писмо
изх.№ 55257_КП1202474_1/30.09.2019 г. от „Е. С.” АД; писмо изх. № 55257_КП1202474_2/01.10.2019 г. от „Е. П. П.” АД; 2
бр. известие за доставяне от дата 08.10.2019 г.; справка за потреблението през последните 12/24/36 м към дата
18.10.2019 г. за клиент с клиентски № *; извлечение за
фактури и плащания за период към дата 18.10.2019 г. за клиент с клиентски №
*; извлечение от сметка от 17.10.2019 г.
За
пълното изясняване на фактическата страна по спора по делото е допусната
необходимата съдебно електротехническа експертиза ,възложена на вещото лице
инж. Н.В. .
От заключението на вещото лице инж.Н.В.
по допуснатата СЕТЕ / л.62 – 66 / се
установяват и изясняват следните правно релевантни факти и обстоятелства :
На 22.10.2018 год. е била извършена проверка на средството за търговско
измерване /СТИ/- електромер с фабричен номер 1114 0215 6608 5937-– тип „ISKRA ” ME с ток 5/85 А. Установено е,че процесния проверяван електромер е бил произведен през 2015
г., монофазен, статичен. При проверката на СТИ ,
служителите на електроразпределителното дружество извършили същата /„Е. С. АД „
/са съставили протокол за
проверката в който са снели показанията
на електромера по отделните тарифи а
именно : 1.8.1 005 312 кВТч , 1.8.2 013 953
кВТч , 1.8.3 922 873 кВТч,
1.8.4 000 000 кВТч и 1.8.0 042 139 кВТч. СТИ констатира и вещото лице /а и може да бъде
прочетено от КП приложен на л. 26,27 / е бил демонтиран и представен за
експертиза в БИМ – ГД „МИУ”- РО ВАРНА .
От проведената метрологична експертиза
на проверявания електромер, обективирана в КП №
2185 / 20.09.2019 г. / л. 28,29 от делото/ се установява, че от страна
на БИМ са установили външна намеса в
софтуера на електромера. Въз основа на КП от
проверката на СТИ и на КП от метрологична експертиза на СТИ, в.л. инж.В. стига
до извода, че съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния СТИ
доказано от независимото изследване на БИМ,както и че натрупаното
количество ел.енергия в регистър1.8.3
може да бъде отразено там само следствие на човешка намеса . Начислените
22 873 кВТч ел.енергия за процесния
период от 21.10.2017 г. до 20.10.2018 г. по фактура № 0285 5597 71 от 1.10.2019 г. При действащите
към момента цени на ел.енергия, утвърдени от ДКЕВР - 0,18961 лв. за 1 кВТч , по технологични разходи ( средно за периода ) ,
заключва в.л.,че възлизат на обща сума за плащане 4 336,91 лв. с ДДС като
извършените математически изчисления са коректни ,направени след прочит на
скрития регистър на електромера 1.8.3 .
Заключението на вещото лице е че са били налице техническите предпоставки на извършване на допълнително начисляване на
ел.енергия съгласно чл. 50 ПИКЕЕ / л.66
–ти от делото /, като в тази връзка на стр.4- та от СЕТЕ на л. 65 –ти е цитирана дословно от вещото
лице нормата на чл.50 ПИКЕЕ . От разпита
на вещото лице Н.В. проведен
в откритото съдебно заседание от 13.03.2020 год., на конкретно поставени от
адвокат М.въпроси вещото лице дава отговор, че процесното количество , което е
отразено в скрит регистър 1.8.3. в размер на 22873 kWh, е отразено от средство,
което измерва електрическа енергия, а именно електромер и без значение дали във
видими или в невидими регистри има наличие на показания, това показвало, че
тези количества електроенергия, които е отразил електромерът, са били доставени
до абоната и тъй като електромерът отчитал вече потребена електрическа енергия,
то можело да се счита, че тези количества са били реално потребени.
При разпита на вещото лице , на
поставени от адвокат Ф. въпроси вещото лице дава отговор, че не е имал поставен
въпрос с какви показания е било монтирано средството за търговско измерване
първоначално по тарифа 1.8.3, не си спомня по делото да има протокол за
първоначален монтаж. Ако предположим, че е имало такъв протокол, отговоря инж.В.,
че практиката му показвала, че в протокола се записват показанията по регистър
1 и регистър 2. Ако се предположи ,че в протокола от първоначален монтаж на СТИ
показанията по двата регистъра са били нулеви, това обяснява вещото лице,че
означава,че електромерът не е бил употребяван,не е бил включван към
електрическата мрежа . В тази връзка в.л. дава отговор и на допълнително
поставен от адв.Ф. въпрос от отговора на който въпрос
се установява, че не може да бъде установено в кой часови диапазон е било
натрупано количеството ел.енергия по трета тарифа за процесния
период, т.к. енергията се натрупва сумарно ,без да се диференцира на дневна и
нощна.
И на последно място,на поставени и от
съда въпроси вещото лице дава отговор,че процесния
СТИ не е от типа СМАРТ,не е било включено в системата за дистанционен отчет и
поради тази причина не може да бъде определен началния момент от който
електромерът е започнал да отчита в скрития регистър .
Извън допуснатата СТЕ
останалите писмени доказателства не са пряко релевантни към спора, т.к. касая
уведомяването на абоната за проведената проверка,коригирането на сметката за
потребление, данни за потреблението и плащане на ел.енергия .
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният от ищеца И.И. отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим, тъй като с него
ищецът цели да установи със СПН несъществуването в полза на ответното дружество
– „ Е. П. П. „ АД на претендираното от последното
вземане в размер на 4336,91 лв.При предявеният отрицателния установителен
иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК в тежест на ответника бе да установи
при условията на пълно и главно доказване основанието, от което правото е
възникнало, както и неговия размер, а в тежест на ищеца бе да наведе и установи
правоизключващи, правопогасяващи
или други възражения срещу правото на ответника.Ответната страна следваше да
установи при условията на пълно и главно доказване, че в качеството си
доставчик на електроенергия е доставила определеното количество електроенергия,
така както е посочено в процесната фактура, че това
количество не е платено от абоната потребител на ел.енергия и ищец по делото, поради
което и в съответствие със одобрените и приети Общи условия, ПИКЕЕ и ЗЕ сумата
е дължима от ищеца.
Факт е по делото, че
страните се намират в договорна връзка както и че ищецът И.И.
има качество потребител на ел.енергия за битови нужди а ответното дружество му доставя
ел.енергия на адреса на потребление находящ се в *. Изяснено
е по делото въз основа на писмените доказателства и заключението по допуснатата
СТЕ (която съдът кредитира напълно и като обективна и като компетентно проведена),
че електромерът обслужващ адреса на потребление на ел.енергия е бил обект на
проверка извършена на дата 20.10.2018 /видно от КП от проверката
– л.26,27 /. Не е спорно по делото, че на посочената дата 20.10.2018 г.служители
на трето неучастващо в спора лице – „Е. С.” АД / „*” АД –дружество с предходно
наименование „Е. П. М.” АД/ са извършили проверката на обекта на потребление на
ел.енергия, като са констатирали, че СТИ,обслужващо адреса на потребление на
ел.енергия е било открито наличие на преминала ел.енергия по невизуализирания
на дисплея / така наречен скрит регистър/ Т 3 – 1.8.3 .От отразеното в КП е
видно, че същото това СТИ е било демонтирано за експертиза а на негово място
монтиран нов изправен електромер. Както бе посочено и по-горе, страните не
спорят, че КП за проверката на електромера е бил съставен от служители на
третото неучастващо в спора юридическо лице.От вписването в протокола,се
установява че проверката на СТИ е била проведена с участието на двама свидетели
/съседи на абоната, видно от вписаното в КП /,без присъствие на абоната-потеребител и или на упълномощено от него лице нито
с участие на органите на реда . Установява се безспорно по делото, че СТИ,
което е обслужвало адреса на потребление на ел.енергия, е било демонтирано на
датата на проверката и предадено по надлежния ред за метрологична експертиза,
изготвена от БИМ ГД „МИУ” – РО ВАРНА , резултатите
от която експертиза са обективирани в протокола на
БИМ от метрологична експертиза № 2185/
20.09.2019 г./ л.28,29 от делото/. Във основа на така извършената проверка на
СТИ, констатациите в КП на „* „АД и Експертизата на БИМ от страна на „*” АД е
било изготвено Становище / л. 30 / за определяне на количеството
ел.енергия което абонатът-потребител е следвало да заплати след разчитане на
данните в регистър 1.8.3. и на
абоната - потребител /ищцата / е била издадена от ответника фактурата от дата 1.10.2019
г. за сумата от 4 336,91 лв.с начислен ДДС./л.31/. Тази сума е била
определена за периода от една година
назад във времето, считано от датата на проверката на СТИ – от 21.10.2017 г.до 20.10.2018 г., представляваща
стойност на сбора от определените служебно 22 873 киловатчаси ел.енергия за доплащане на основание чл. 50 ПИКЕЕ .
Безспорно според
настоящият състав е установено неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ,
обслужващо обекта на потребление на ел.енергия довело до незаплащане на потребена,
но неотчетена ел.енергия, чието количество е констатирано при разчитане на данните
в регистър 1.8.3. от проверявания
СТИ.
Спорът е дали е спазена цялата
процедура по ПИКЕЕ от „Е. П. П.” АД за да се приеме,че именно количеството
посочено в издадената от ответника фактура и то за периода от точно
максималния – една година назад е
било реално доставено от ответника на потребителя на ел.енергия и каква
е доказателствената сила на констативния протокол.От съвкупния анализ на
събраните в хода на настоящото производство доказателства съдът извежда извода,
че ответникът по делото не установи и доказа, че точно количеството ел.енергия, предмет на исковата претенция е било
доставено на ищцата за релевирания период.Установяването
на това обстоятелство бе необходимо, защото ел. енергията е движима вещ,
в тази връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за
продажба и в частност на договора за търговска продажба, доколкото ответникът е
търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В
тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена
стока.Настоящият състав сравнявайки писмените доказателства по делото
представената фактура, заключението на вещото лице В., намира, че по делото не
е установено от ответното дружество наличието на всички материално правни
предпоставки за дължимост на исковата сума.На
първо място от самия Констативен протокол се вижда, че този протокол не носи
подписа на потребителя и или на негов представител, поради което съдът
намира,че този частен документ не обвързва ищеца с констатациите на служителите
на „* ” АД . На следващо място видно и от материалите по делото,включително и от
СТЕ , заключението по която съдът възприема изцяло и намира и за
обективно и компетентно дадено, се извежда извода, че исковата сума е
била определена съгласно действалите към
датата на проверката ПИКЕЕ и в частност нормата на чл. 50 ПИКЕЕ.В
тази връзка съдът не може да не съобрази факта,че приетите ПИКЕЕ са били атакувани пред ВАС за което са образувани и
приключили две отделни административни дела.Релевантно към казуса се
явява и постановеното Решение № 12897 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. №
9462/2014 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова.Със същото Решение ВАС ОТМЕНЯ чл. 48, чл. 49, чл. 50 и 51 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приети с т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в "Държавен вестник" бр. 98 от 12.11.2013 г.
С Решение № 1500/06.02.2017 год. на ВАС, петчленен състав с Председател
Галина Христова и членове Таня Куцарова, Светлана Борисова, Пламен Петрунов и
Румяна Лилова,постановено по административно дело № 2385/2016 г. е било обезсилено
Решение № 12897 от 01.12.2015 г., постановено по адм.
д. № 9462 по описа за
Действащите към момента
нови ПИКЕЕ са публикувани на интернет страницата на ответника,но не касаят
настоящия спор. По същия начин неотносими са към спора са предходните ОУ на
двете енергийни дружества действали преди приемане на ПИКЕЕ, за които няма
спор, че не дават право на ответника да коригира едностранно сметката на
абонатите поради недействителност на отделни клаузи, на които в идентични
случаи се е позовавало ответното дружество .В този смисъл е налице трайна
практика по реда на чл.290 ГПК.
В обобщение, съдът намира,
че искът на ищеца е и основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло. Крайният
си правен извод съдът мотивира с факта, че по делото макар и да са ангажирани доказателство
затова, че проверката на процесния електромер е била извършена при условията на
чл.50 ПИКЕЕ, при недоказаност на началния момент, от който е било започнало
така нареченото претарифиране на СТИ и точното
количество ел.енергия което да е доставено и потребено от абоната и насочено
към скрития регистър/1.8.3/ - Т 3, след като ответното дружество не е извършило
пълно и главно доказване се налага извода,че ищецът не следва да плаща цена на
ел.енергия на ответника, която цена принципно би се дължала за точно определено,
реално доставено и потребено количество ел.енергия и за определен период от
време .
Приемайки предявения
отрицателен установителен иск за допустим, основателен
и доказан, съдът на осн. чл. 78, ал.1 ГПК присъжда в
полза на ищеца реално сторените разноски по делото, за които са ангажирани доказателства.
Видно от списъка по чл. 80 ГПК, приобщен на лист 67 –ми ищецът претендира три разхода:сумата от 175,48
лева за платена държавна такса,
6,50 лева за съдебно удостоверение и 550 лева за процесуално представителство.
На л. 68-ми е приложен договор за правна
защита и съдействие имащхарактера на разписка и
доказващ плащането на договорения адвокатски хонорар в размер на 550 лв.На л.2
–ри по делото е приложено преводно нареждане от което е видно,че по сметка на
РС Варна е платена д.т. от 175,48 лева в
която сума са включени и 2 лева преводна такса. От листи 16-ти по делото може
да бъде установено и от следващи ,както и от приложените към корица 2 броя СУ
,че макар и ВРС да е уважил искането на ищеца за издаване на СУ, съдебното удостоверерение е било издадено , но не е потърсено и такса
за получаването му не е внасяна. Поради изложеното съдът присъжда в полза на
ищеца сумата от 175,48 лева плюс 550 лева съдебно деловодни разноски сторени
пред настоящата инстанция ,възлизащи на общо 725,48 лева ( седемстотин двадесет
и пет лева и четиридесет и осем стотинки ),на осн.
чл.78, ал.1 ГПК .
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните – ищеца И.Ж.И.,ЕГН ********** и с адрес: *** и ответното дружество „Е. П. П.” АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***
представлявано от П. С. С., Я. М.Д.и Г. К., че ищецът И.Ж.И.,ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество „Е. П. П.„ АД, с ЕИК * претендираната
сума по фактура № **********/01.10.2019г.
в размер на 4336.91 лв. ( четири хиляди триста тридесет и шест
лева и деветдесет и една стотинки )за
допълнително ОБЩО количество ел. енергия
в размер на 22873кВТч за периода от
21.10.2017г. до 20.10.2018г.,за обект находящ се
в *с кл. № *и аб. № *, на основание
чл.124,ал. ГПК.
ОСЪЖДА „Е. П. П.” АД, с ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на И.Ж.И.,ЕГН
********** и с адрес:
*** СУМАТА от общо 725,48 лева ( седемстотин двадесет и пет лева и четиридесет и осем
стотинки ) - сторените от ищеца съдебно - деловодни разноски, пред настоящата
инстанция,за заплатен адвокатски хонорар и за заплатена държавна такса,на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред
Варненски окръжен съд от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :