№ 35800
гр. София, 28.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20251110100810 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба М. Х. П. против „.“ АД.
Исковата молба е редовна, а предявените искове допустими.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ищецът е направил искане по чл. 190 ГПК за задължаване на насрещната страна да
представи преписи от процесния договор за кредит, стандартен европейски формуляр,
погасителен план към договора, тарифа на ответното дружество, общите условия към него и
извлечение за получените суми. Доколкото ответникът „.“ АД е представило стандартен
европейски формуляр, общите условия и извлечение за получени суми, като доказателства
към отговора на исковата молба, изискването в тази част не се явява необходимо. На
следващо място към исковата молба ищецът е представил препис от договора, като
ответникът не е оспорил, че именно това е и сключеният от разстояние между страните
договор. Ето защо задължаването на ответника да представи същия документ не се явява
необходимо. Искането в частта относно Тарифа на „.“ АД е неотносимо към предмета на
спора.
Следва да допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза по искането на
ищеца, но съдът намира, че поставените въпроси следва да бъдат преформулирани, както
следва: 1. Какви плащания са били извършени по процесния договор за кредит, като вещото
лице посочи конкретните дати, платените суми и какви задължения са били погасени с тях?
2. Какви суми по основание и размер са останали непогасени по процесния договор за
кредит? 3. Какви компоненти са били включени при изчисляването на посочения в договора
за заем годишен процент на разходите? 4. Какъв е размерът на годишния процент на
разходите като в него се включат всички общи разходи по кредита съобразно изискването на
чл. 19 от Закона за потребителския кредит и § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на
1
същия закон, като в него се включат и евентуално предвидени в договора такси, неустойки,
застрахователни премии и други суми?
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговорите на исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване по чл. 190 ГПК на
ответника да представят стандартен европейски формуляр, общите условия и извлечение за
получени суми, договор №./13.05.2022г.и погасителен план към него.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на следните
служебно преформулирани от съда задачи: 1. Какви плащания са били извършени по
процесния договор за кредит, като вещото лице посочи конкретните дати, платените суми и
какви задължения са били погасени с тях? 2. Какви суми по основание и размер са останали
непогасени по процесния договор за кредит? 3. Какви компоненти са били включени при
изчисляването на посочения в договора за заем годишен процент на разходите? 4. Какъв е
размерът на годишния процент на разходите като в него се включат всички общи разходи по
кредита съобразно изискването на чл. 19 от Закона за потребителския кредит и § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на същия закон, като в него се включат и евентуално
предвидени в договора такси, неустойки, застрахователни премии и други суми?, при
депозит в размер на 400 лв., вносим от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ., който да бъде уведомен за поставените задачи след
представяне на доказателство за внесения депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 14.10.2025 г. от 10.25 часа, за когато да се
призоват страните и вещото лице, като им се изпрати препис от настоящото определение, а
на ищеца и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от М. Х. П. против „.“ АД с
правно основание чл. 124, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД с искане
да бъде прогласена нищожността на Договор за кредит № ./13.05.2022 г. поради
противоречие с разпоредбите на ЗПК, в условията на евентуалност да бъде прогласена
клаузата на чл. 17 от договора, предвиждаща неустойка за представено обезпечение, както и
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лева, частично от 508,15
лева, представляваща платена при начална липса на основание сума по процесния
недействителен договор за кредит, ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба до окончателно изплащане на вземането.
2
В исковата молба процесуалният представител на ищеца излага твърдения, че на
13.05.2022 г. М. П. е сключила с ответника „.“ АД договор за потребителски кредит №
./13.05.2022 г., по силата на който е усвоила главница в размер на 400 лв. Поддържа, че в
договора било уговорено, че кредитът ще бъде погасен за срок от 6 месеца при лихвен
процент в размер на 36 %, ГПР 42,58 %, като в тази хипотеза общо дължимата сума ще бъде
в размер на 450,81 лева. Сочи, че съгласно чл. 17 от процесния договор, кредитополучателят
се е задължил да осигури в три дневен срок, считано от сключването на сделката,
обезпечения в условията на алтернативност - поръчител, отговарящ на условията, посочени
в общите условия към договора или банкова гаранция, като съгласно чл. 27,ал. 1 при
неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечения, заемателят дължи неустойка
в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е
предоставено договореното обезпечение. Допълва, че съгласно приложение № 2,
съставляващо погасителния план по кредита при неосигуряване на обезпечение общата сума
дължима от заемателя е в размер на 908,15 лв. Процесуалният представител излага
твърдения, че в изпълнение на задълженията си по договора за кредит, ищцата е заплатила
цялата дължима по договора сума в размер на 908,15 лева.
Излага твърдения, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК поради
неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7-9 ЗПК. Поддържа, че в настоящия случай, посочената от кредитора като „неустойка“ за
неосигуряване на обезпечение, изначално нямала обезпечителна и обезщетителна функции,
което разкривало действителната й правна характеристика на допълнителна икономическа
облага за кредитора, уговорена само привидно като неустойка, за да заобиколи изискванията
на чл. 19, ал. 4 ЗПК за максимален праг на ГПР. На следващо място излага твърдения, че
договорът се явява нищожен и като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1,
т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от
ЗПК, като разписаният в него ГПР в размер на 42,58 % е неточен и подвеждащ, тъй като не е
включена скритото под формата на неустойка вземане за лихва по чл. 17, раздел .
“Неустойки“ от договор, като кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи кои
компоненти формират размера на ГПР, като не била разписана методика. Предвид
изложеното моли да бъде прогласена нищожността на договора за потребителски кредит №
./13.05.2022 г., а в условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на клаузата
на чл. 17, раздел . “Неустойки“ от договора за потребителски кредит и да бъде осъден
ответника, да възстанови на ищцата получената от него без правно основание въз основа на
недействителния договор за паричен заем сума в размер на 5 лева, частично от 508,15 лева,
ведно със законната лихва за забава, считано от завеждане на исковата молба до
окончателното й заплащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ответникът „.“ АД депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Признава сключването на процесния договор за
потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, като поддържа, че същият
е съобразен изцяло със законовите разпоредби. Сочи, че процесната клауза за неустойка е
3
валидна, като поддържа, че причината за начисляването е виновното поведение на ищеца,
който не е предоставил дължимото обезпечение. Излага подробни съображения относно
валидността клаузата. Сочи, че ищецът не е плащал на ответното дружество за погасяване на
процесния договор, като навежда твърдения, че вземанията по кредита са прехвърлени в
полза на трето лице по силата на договор за прехвърляне на вземания. По изложените
съображения моли претенция срещу дружеството да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по предявените искове против „.“ АД с правно основание чл. 124,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД е да установи следните факти:
плащане на сумата в общ размер на 908,15 лева от страна на М. П. в полза на „.“ АД, от
която 508.15 лева - представляваща сума получена въз основа на недействителен договор за
потребителски кредит, а по предявения в условията на евентуалност иск против „.“ АД е да
установи, че клаузата на чл. 17 от договора за потребителски кредит е нищожна.
В доказателствена тежест на ответника „.“ АД съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК е да установи наличието на основание за получаване на сумите, респ. наличието на
валидно правоотношение по процесния договор за кредит, размера и изискуемостта на
вземанията, наличието на валидни клаузи, от които произтичат процесните вземания, респ.
че са индивидуално уговорени.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК отделя за безспорно между страните, че
между „.“ ООД и М. П. е възникнало правоотношение по Договор за кредит № ./13.05.2022
г., по силата на което ищецът е получил сума в размер на 400 лева, като същият се е
задължил да я върне с договорената възнаградителна лихва.
Съдът указва на страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
договора за кредит, сключен с потребителя и при установяване на такива, ще се произнесе
относно тяхната валидност.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
4
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.goveгnment.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5