Р Е Ш Е Н И Е
№ 260090
гр.Варна, 15.07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на тридесети юни през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря Ю.К.,
като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№327/19г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.Образувано по подадена от П.К.К. и Р.В.К., двамата чрез процесуалния
им представител адв.В.П., въззивна жалба против решение №538/30.04.2019г.,
постановено по гр.д.№156/18г. по описа на ВОС, гр.о., с което П.К.К. и Р.В.К.
са осъдени да предадат на Ф. Ч. Ф. владението върху
недвижим имот, представляващ апартамент идентификатор 10135.2556.72.1.1 по КККР, одобрени със заповед №
РД-18-92 от 14.10.08г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 56, 63
кв.м. с адм. адрес: гр.Варна, ул."Полковник Свещаров"№10, ет.2, ап.1,
състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, коридор и една
тераса, заедно с изба №1 с площ 5 кв.м. и 4, 5931% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж, както и 14, 15 кв.м. ид.ч. от дворното
място, в което е построена сградата, представляващо ПИ идентификатор
10135.2556.72 по КККР, одобрени с цитираната заповед, придобит чрез договор за
продажба, сключен на 06.02.2013г. с н.а. №14, том I,
рег. №328, дело 14/2013 г. ВН №520, вписан на
07.02.2013г. с вх. peг. №2061, акт 156, т.V, д. №971 на СВ-Варна, както и да й заплатят сумата 7 107, 88 лв. разноски по
списък, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените
в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявеният иск с пр.осн. чл.108 от ЗС бъде
отхвърлен, а след отхвърлянето му да бъдат разгледани и отхвърлени и
евентуалните искове с пр.осн. чл.55 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Претендират се
разноски.
Въззиваемата Ф.Ч.Ф. в депозирания
отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния
представител адв. П.С. поддържа становище за нейната неоснователност и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното.
Производството по гр.д.№156/18г. по
описа на ВОС, гр.о. първоначално е образувано по предявените от Ф.Ч.Ф. против П.К.К.
и Р.В.К. иск с пр.осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и частичен иск с пр.осн. чл.86
от ЗЗД.В исковата молба и уточняващите такива към нея от 05.02.2018г.,
19.02.2018г., 12.03.2018г., 04.05.2018г. се излага, че ищцата като купувач е
сключила с ответниците като продавачи договор, обективиран в н.а.
№14/06.02.2013г., за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Варна,
с идентификатор 10135.2556.72.1.1 по КККР, одобрени 2008г., с платена цена от
26 000 евро.С влязло в сила на 08.12.2017г. решение №216/23.02.2017г.,
постановено по в.гр.д.№1316/16г. по описа на ВОС, гр.о., е бил отхвърлен
предявеният от Ф.Ф. против К.П.и Д.К. иск с пр. осн.
чл.108 от ЗС за предаване владението върху горепосочения недвижим имот.В това
производство Ф.Ф. е обосновавала активната си материално-правна легитимация с
цитирания н.а.№14/13г. и е претендирала предаване владението на имота от ответниците,
които са лица, допуснати в него от П.К. и Р.К..В мотивната част на решението е
прието, че Ф.Ф. не се легитимира като собственик на този имот, т.к. договорът
за покупко-продажба, обективиран в н.а.№14/13г., е нищожен на осн. чл.26, ал.1,
пр.1 от ЗЗД като сключен в противоречие със закона - чл.152 от ЗЗД /сделката
цели обезпечаване на сключен между бащата на Ф. Ф. и продавачите К.
договор за заем чрез предварителното му удовлетворяване по недопустим от закона
начин в нарушение забраната на чл.152 от ЗЗД/.Предвид констатираната в
мотивната част на това решение нищожност на договора/констатирана по
направеното от насрещната страна възражение по преюдициалното правоотношение/,
се претендира П. и Р. К. да бъдат осъдени солидарно/ответниците са
съпрузи/ да й заплатят сумата от 26 000 евро, представляваща платената по
договора цена, получена от тях без основание, ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане, както и да бъдат осъдени солидарно
да й заплатят сумата от 2 000лв., предявена като частичен иск, целият в
размер от 15 524, 43лв., представляваща законната лихва върху сумата от
26 000 евро за периода от 19.01.2015г. до предявяване на иска -
19.01.2018г.Ако се приеме, че ответниците не отговарят солидарно, се претендира
осъждането на всеки от тях за по ½ от сумите.
На 09.03.2018г. Ф.Ф. е предявила в
отделно производство - гр.д. №551/18г. по описа на ВОС, гр.о. иск с пр.осн.
чл.108 от ЗС против П.К.К. и Р.В.К..В исковата молба и уточняваща молба към нея
от 23.03.2018г. се излага, че между страните е сключен договор за
покупко-продажба, обективиран в н.а.№14/06.02.2013г., на недвижим имот с адрес
гр.Варна, ул.“Полк.Свещаров“№10, ет.2, ап.1, представляващ самостоятелен обект
с идентификатор 10135.2556.72.1.1 по КККР, одобрени 2008г., за цена от
26 000 евро, заплатени в деня на продажбата.Праводателите са се
легитимирали като собственици с к.н.а.№97/23.06.2008г., издаден по реда на
чл.35, ал.2 от ЗЖСК.След сключване на договора владението върху продадената вещ
не е предадено, т.к. продавачите са продължили да държат вещта по силата на
сключен на 08.02.2013г. договор за наем със срок до 08.08.2013г.Договорът за
наем е прекратен с изтичане на срока и въз основа на изрично изявление,
отправено от наемодателя с нотариална покана от 22.08.2013г.Ответниците
продължават да осъществяват фактическа власт върху имота, оспорват правата на
ищцата, позовават се на влязло в сила на 08.12.2017г. решение №216/ 23.02.2017г.,
постановено по в.гр.д.№1316/16г. по описа на ВОС, гр.о., с което е бил
отхвърлен иск с пр.осн. чл.108 от ЗС, предявен от Ф.Ф. против трети за
настоящото производство лица /К.П.и Д.К./.П.К.К.
и Р.В.К. не са били страни по този иск.В това производство против тях са били
предявени само облигационни искове за връщане на отдадената под наем вещ и за
заплащане на наемна цена и разходи за вещта.Предвид изложеното претендира да
бъде прието да установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик
на горепосочения недвижим имот и същите да бъдат осъдени да й предадат
владението върху него.
В отговора си на исковата молба по
гр.д.№551/18г. по описа на ВОС, депозиран на 26.04.2018г., в срока по чл.131 от ГПК, ответниците П.К.К. и Р.В.К. оспорват предявения иск с пр.осн. чл.108 от ЗС
и молят да бъде отхвърлен.Поддържат, че договорът за покупко-продажба,
обективиран в н.а.№14/06.02.2013г., е нищожен, предвид което и ищцата Ф. Ф. не
е придобила със сключването му право на собственост върху процесния недвижим
имот.Твърдят, че този договор цели обезпечаване на сключен между бащата на Ф.Ф.
Ч.Ф.Г.
и продавачите К. договор за заем за сумата от 26 000
евро.До сключването на договора, обективиран в н.а.№14/06.02.2013г., се
достигнало предвид сключения на същата дата договор за заем с Ч.Ф.Г.
за сумата от 26 000 евро.Вместо обезпечение той им предложил те да
подпишат като продавачи договор за покупко продажба, а дъщеря му като купувач,
и им обещал, че при връщане на заема дъщеря му Ф.Ф. ще участва в следваща
разпоредителна сделка, при която жилището ще им бъде прехвърлено отново от Ф.Ф..До
тогава е следвало да му заплащат лихва в размер на 300лв. месечно, като за това
е бил сключен и симулативен договор за наем от 08.02.2013г.Нищожността на
договора за продажба вече е установена в мотивите на влязлото в сила решение
№216/23. 02.2017г., постановено по в.гр.д.№1316/16г. по описа на ВОС, гр.о., с
което се приема, че със сделката се цели обезпечаване на сключен между бащата
на Ф.Ф. Ч.Ф.Г.и
продавачите К. договор за заем за сумата от 26 000
евро чрез предварителното му удовлетворяване по недопустим от закона начин в
нарушение забраната на чл.152 от ЗЗД, поради което и същият е нищожен на осн.
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.Решението, обаче не се ползва със СПН между Ф.Ф. и П.
и Р. К., т.к. искът е бил предявен против други
лица-Д.К. и К.П.Не
оспорват обстоятелството, че продължават да владеят недвижимия имот, който е
тяхна собственост, съгласно к.н.а.№97/23.06.2008г., издаден по реда на чл.35,
ал.2 от ЗЖСК.
С определение №1107/04.05.2018г.,
постановено по гр.д.№156/18г. по описа на ВОС, производството по гр.д.№551/18г.
по описа на ВОС е присъединено за общо разглеждане към гр.д.№156/18г. по описа
на ВОС.
След присъединяването ищцата в
уточняващата си молба от 13.06.2018г. е поддържала, че главен иск в
производството е този с пр.осн. чл.108 от ЗС.Само при неговото отхвърляне като
неоснователен поради намиране за основателно направеното от ответниците
възражение за нищожност на договора за покупко-продажба, обективиран в
н.а.№14/13г., претендира да бъдат разгледани евенту -алните искове с пр.осн.
чл.55 и чл.86 от ЗЗД.
В отговора си на исковата молба по
гр.д.№156/18г. по описа на ВОС, депозиран, в срока по чл.131 от ГПК/и след
присъединяване на гр.д.№551/18г./, ответниците П.К.К. и Р.В.К. оспорват исковете
и молят да бъдат отхвърлени.Излагат идентични съображения относно нищожността
на договора за покупко-продажба, обективиран в н.а.№14/13г. като тези, изложени
в отговора им по гр.д.№551/18г. по описа на ВОС.Оспорват твърденията, че
съответните части от общата сума по н.а. от 26 000 евро, съответно
5 270лв., 2000 евро и 21 060 евро са били внесени от ищцата Ф.Ф. по
съответните сметки, като твърдят, че са внесени от нейния баща Ч.Ф.Г.,
а дори и да са били внесени от нея, то същите са й били предоставени от нейния
баща за предаване на ответниците по сключения между тях и Ч.Г.
договор за заем.
Съдът, след като съобрази събраните по
делото доказателства и приложи - мия закон, приема за установено от фактическа
и правна страна следното.
Предявени са в условията на пасивно
субективно и обективно евентуално съединяване искове пр.осн. чл.108 от ЗС,
чл.55 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
По главния иск с пр.осн. чл.108 от ЗС.
С н.а.№14/06.02.2013г. между П.К.К. и Р.В.К.
като продавачи и Ф.Ч.Ф. като купувач е сключен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент
№1, с адм.адрес гр.Варна, ул.“Полк.Свещаров“№10, ет.2, ап.1, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10135.2556.72.1.1 по КККР, одобрени 2008г.,
за цена от 26 000 евро, от която 21 060 евро, преведени по банкова
сметка *** С. К. за погасяване на вземанията му, произтичащи
от договор за заем от 01.12.2011г., обезпечени с договорна ипотека, а
останалата част от продажната цена в размер на 4 940 евро е заплатена по
банкова сметка *** П.К.К. в деня на подписване на н.а.Съгласно представените две вносни бележки от
06.02.2013г. по сметки на П.К. в брой е внесена сумата от 2 000 евро и
също в брой сумата от 5 270 лв. с посочените и по двете като основание за
плащане „покупко-продажба на недвижим имот”, подписани за вносител от Ф. Ф./съгласно
СПЕ от 26.07.2019г./.Праводателите по н.а. са се легитимирали като
собственици на недвижимия имот с к.н.а.№97/23.06.2008г., издаден по реда на
чл.35, ал.2 от ЗЖСК.
В самостоятелно производство -
гр.д.№1513/18г. по описа на ВОС, гр.о., е предявен от П.К.К. и Р.В.К. против Ф.Ч.Ф.
иск за прогласяване нищожността на договора за покупко -продажба, обективиран в
н.а.№14/06.02.2013г. /вписан в СВ-Варна на 07.02.2013г. с вх.рег.№2061, акт
№156, том V, дело №971/, с който ищците са продали на ответницата недвижим
имот, представляващ апартамент №1, с адрес: гр.Варна, ул.„Полковник
Свещаров"№10, ет.2, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.2556.72.1.1 по КККР, одобрени 2008г., на осн. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД
като сключен в нарушение на закона - чл.152 от ЗЗД - за обезпечаване вземането
на Ч.Ф.Г.
срещу ищците по сключен между тях договор за паричен заем в размер на
26 000 евро.С решение №1351/19.11.2019г., влязло в законна сила на
27.04.2021г., така предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.Предвид
формираната между страните по настоящото производство СПН по посочения иск,
следва да бъде приемано между тях, че така сключеният договор за
покупко-продажба не е нищожен като сключен в противоречие с нормата на чл.152
от ЗЗД.Формираната между Ф.Ф. и К.П.
П. и Д.П.К.
СПН по предявения от Ф. против тях иск с пр.осн. чл.108 от ЗС, отхвърлен с
влязло в сила на 08.12.2017г. решение №216/23.02.2017г., постановено по
в.гр.д.№1316/16г. по описа на ВОС, гр.о./прието в мотивната му част по
преюдициалното правоотношение, че договорът, обективиран в н.а.№14/13г., е
нищожен като сключен в противоречие с чл.152 от ЗЗД/, няма обвързващо действие
по отношение на настоящите ответници П. и Р. К.Последните не
оспорват, че продължават да владеят недвижимия имот, като това владение
понастоящем е без основание. Сключеният между страните договор за наем на
08.02.2013г. за срок от 6 месеца /оспорване действителността му е недопустимо,
предвид осъждането на К. да изпълнят задължения по него с влязло в
тази му част в сила решение №4850/22.10.2014г. по гр.д.№286/14г. по описа на
ВРС/ е прекратен с изтичане на този срок.Изпратена е нотариална покана от
ищцата до ответниците на 22.08. 2013г., с която тя изрично се е противопоставила
същите да продължат да ползват имота, като ги е поканила да й го предадат
поради прекратяване договора за наем с изтичане на срока.
Предвид гореустановеното, съдът
приема, че ищцата се легитимира като собственик на процесния недвижим имот въз
основа на въведения от нея придобивен способ - договор за покупко-продажба,
обективиран в н.а.№14/13г. Ответниците владеят недвижимия имот без правно
основание, предвид което предявеният иск с пр.осн. чл.108 от ЗС следва да бъде
уважен.Предвид несбъд -ване на вътрешното процесуално условие, под което са
предявени евентуалните искове, съдът не дължи произнасяне по тях.Предвид
съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Претендира се от въззиваемата страна
присъждане на разноски, сторени пред настоящата инстанция.Представени са
доказателства за направени такива в раз - мер на 1 000лв., представляващи
адв.възнаграждение, заплатено в брой, съгласно представената разписка от 29.06.2021г.,
които следва да й бъдат присъдени на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №538/30.04.2019г.,
постановено по гр.д.№156/18г. по описа на ВОС, гр.о.
ОСЪЖДА П.К.К., ЕГН **********, и Р.В.К.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят на Ф.Ч.Ф., ЕГН **********,
адрес ***, сумата от 1 000лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: