№ 42
гр. Г., 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на деветнадесети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно
наказателно дело № 20245550200133 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №32-118-23/09.05.2024 г., издадено от инж.
Д.Г. - Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, с което
на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда на "Б." ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр. Г., п. к. 6280, ж. к. Извън града, вписано в ТРРЮЛНЦ
при АВп с ЕИК: ******, представлявано от изпълнителния директор Я.П.П., е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 20 000 лв. /двадесет хиляди
лева/ за нарушение на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда - неизпълнение
на Условие 10.1.2.4 от КР №483-Н0/2014 г., съгласно което на „Б.“ ЕАД не се разрешава
заустване на отпадъчни води във воден обект и/или канализационна система, констатирано
при извършена проверка на 25.10.2023 г.
Жалбоподателят "Б." ЕАД моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в
жалбата. Сочи наличие на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, както и липса на осъществен състав на
административно нарушение.
В съдебно заседание същият не се явява лично. Изпраща упълномощен от него
процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да
бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Процесуалният представител на въззиваемата страна, Регионална инспекция по
околната среда и водите – Стара Загора - административнонаказващ орган, издал
1
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1
от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.
По делото бяха събрани и приети писмени доказателства: Наказателно постановление
№ 32-118-23/09.05.2024 г. на инж. Д.Г. - Директор на РИОСВ – Стара Загора; АУАН
№118/11.12.2023 г.; Констативен протокол № 011590/25.10.2023 г.; Протокол от изпитване №
12-2518/20.11.2023 г.; Писмо с Изх. № КОС-06-7050/01.12.2023 г. на инж. Д.Г., и. д. Директор
на РИОСВ – Стара Загора до Изпълн. Директор на „Б.“ ЕАД гр. Г., ведно с известие за
доставяне; Писмо с изх. №ПО04-011590/13.05.2024 г. на Директора на РИОСВ Стара Загора
до Изпълн. директор на „Б.“ ЕАД гр. Г., ведно с известие за Доставяне, заключение на
съдебно инженерно-техническа експертиза, Договор за правна помощ и процесуално
представителство от 10.06.2024 г. на „Б.“ ЕАД, копие от Фактура № **********/10.06.2024
г., копие от Платежно нареждане за кредитен превод и копие от Пълномощно от 24.04.2024 г.
на РИОСВ гр. Стара Загора, списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
Бяха разпитани в качеството на свидетели: актосъставителят М. Г. М., М. М. С., С. Т.
Т., Р.П.Д. и Г.К.М..
Бе допуснато и изготвено заключение на съдебно инженерно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. И. Д.. Пред настоящия състав е извършен разпит на вещото
лице и заключението е прието.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:
Районен съд - Г., след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.10.2023 г. служители на Регионална инспекция по околната среда и водите –
Стара Загора и Регионална лаборатория гр. Стара Загора, а именно инж. М. М. С. – главен
експерт и Л.П.П. – главен експерт, както и И.Ж.М. – инспектор към ОДМВР – Стара Загора
и М.П.Д. – старши специалист към Регионална лаборатория – Стара Загора към ИАОС, са
извършили извънредна проверка на река Сазлийка и граничещ с нея поземлен имот в
землището на гр. Г.. Направен е обход по черен път, започващ вдясно след моста на реката
на изхода на гр. Г. в посока с. Априлово на около 2 км срещу течението на реката,
разположен под дигата на депото за неопасни отпадъци на ТЕЦ Б. ЕАД. По време на
проверката е констатирано вливане на отпадъчни води с кафяв цвят в реката от левия бряг
0 0
/под дигата на депото/, при координати 4209` 55.4``; 25 53` 23.2``. Взета е водна проба
отпадъчна вода за физико-химичен анализ при посочените координати преди заустване в р.
Сазлийка съгласно Наредба №6/09.11.2000 г., Приложение №5 към чл. 16, ал. 1 за
показатели: термични електроцентрали; активна реакция /pH/; неразтворими вещества;
2
желязо /общ/; ;инк; мед; хром /общ/; нефтопродукти и сулфати. Тези констатации са
обективирани в Констативен протокол №011 590/25.10.2023 г. Направен е химичен анализ на
взетата водна проба, обективиран в Протокол от изпитване №12-518/20.11.2023 г.
На „Б.“ ЕАД бил съставен АУАН №118/11.12.2023 г. за извършено административно
нарушение по смисъла на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда във връзка с
установено заустване на отпадъчни води от помпената станция на депото и неизпълнение на
Условие 10.1.2.4 от КР №483-Н0/2014 г., съгласно което на „Б.“ ЕАД не се разрешава
заустване на отпадъчни води във воден обект и/или канализационна система. Въз основа на
АУАН е издадено оспорваното наказателно постановление.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на
съдебното производство писмени и гласни доказателства.
Съдът намира, че показанията на свидетелите М. Г. М. и М. М. С. следва да бъдат
кредитирани изцяло, тъй като същите са еднопосочни, логични и непротиворечиви и
кореспондират с приетите по делото писмени доказателства. Що се отнася до въпроса дали
описаните от него действия от страна на дружеството жалбоподател представляват
нарушение на ЗООС, съдът счита, че следва да вземе становище по този въпрос при
обсъждане на твърдяното за извършено административно нарушение по същество. На
показанията на свидетелите Р.П.Д. и Г.К.М. също следват да бъде даден кредит на доверие,
тъй като същите кореспондират с доказателствената съвкупност, като съдът отчита
отношенията им с дружеството жалбоподател. Що се отнася до показанията на свидетелката
С. Т. Т., същата е свидетел единствено при съставяне на АУАН, поради което в съдебно
заседание заявява, че не може да даде сведения за нарушението по същество.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните органи и са предявени на
нарушителя по установения за това ред.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението
визирано в наказателното постановление, съдът приема от правна страна следното:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
извършено нарушение по смисъла на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, който гласи, че операторът на
инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително. Въпросната
разпоредба е бланкетна. В случая се твърди, че „Б.“ ЕАД не е изпълнило Условие 10.1.2.4 от
КР №483-Н0/2014 г., съгласно което на оператора на разрешителното не се разрешава
заустване на отпадъчни води във воден обект и/или канализационна система. От показанията
на разпитаните по делото свидетели, в частност М. М. С., става ясно, че мястото, от където
визуално е установено изтичането на отпадъчни води е в близост до „Депо за неопасни
производствени отпадъци“, стопанисвано от „Б.“ ЕАД. По данни на актосъставителя М. Г.
М., която не е присъствала на проверката, не е установено от къде идват частиците
неразтворени вещества във водата. Произходът на водата, която се твърди, че се зауства, не е
установен и в последствие от проведения химичен анализ.
По делото бе допуснато и изготвено заключение на съдебно инженерно-техническа
3
експертиза от вещото лице инж. И. Д., което бе прието от съда. Според същото въпросният
бетонов канал, описан в НП, е създаден за аварийни или бедствени ситуации /при проливни
дъждове, аварии, бедствия/ да отведе оборотната и дъждовна вода насочено, а не да се
разлива по най-долните диги на сгуроотвала с цел да се избегне подкопаването на дигите и
последващото им скъсване. Скъсването на една такава дига води само по себе си до тежка
производствена авария. Експертното заключение е категорично, че бетоновият канал не
служи за заустване на отпадъчни води от помпената станция към река Сазлийка и не я
обслужва. Водата, която постъпва в станцията от депото за неопасни производствени
отпадъци е вече избистрена от отпадъка, който се е утаил в самата секция и се връща в
централата за следващия оборотен цикъл, който трябва да направи отново към депото.
Затова тази вода не е отпадъчна от производство, а е оборотно избистрена вода. В случая на
25.10.2023 г. не са били налице аварийни или бедствени ситуации и никъде не са отразени
такива. Тоест, според експертното заключение в конкретния случай не може да се говори за
заустване и изтичане на вода от съществуващия бетонен канал, тъй като неговата функция е
аварийна.
Предвид установения механизъм на работа на съоръженията и предвид заключението
на вещото лице съдът счита за установено, че описаното в АУАН и НП изливане на
отпадъчни води не представлява заустване по смисъла на комплексното разрешително. В
същата посока са и показанията на свидетелите Румяна П.ва и Георги Митев. Съдът отчита
обстоятелството, че същите се намират в трудовоправни отношения с дружеството
жалбоподател, но следва да бъде отразено, че изложеното от тях напълно кореспондира със
заключението на изготвената по делото експертиза.
Ето защо съдът счита, че в случая не е доказано извършването на изпълнителното
деяние на визираното в АУАН и НП административно нарушение. Съдът счита, че АНО не
установи безспорно твърдяното нарушение и наказателното постановление подлежи на
отмяна.
Съдът намира за необходимо да посочи, че по делото е приет като писмено
доказателство Констативен протокол № 011590 от 25.10.2023 г., в който не е отразено при
извършването на проверката да е установено заустване на отпадъчни води от „Б.“ ЕАД
посредством бетонен канал. Няма и дадени задължителни предписания за преустановяване
на заустването в определен срок.
За пълнота, съдът счита, че следва да посочи, че административнонаказателното
производство е строго формален процес поради въведените изисквания за форма,
съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само
редовно съставените и връчени такива имат доказателствена стойност и могат да са
основание за налагане на административно наказание.
В случая съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Съгласно
посочените императивни изисквания на закона НП следва да съдържа пълно, точно и ясно
4
описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Предвид посочените по-горе
неясноти относно начина на установяване на изливането на водите, имали ли са те
характеристиките на отпадъчни води, както и относно функцията на бетоновия канал, съдът
счита, че нарушението не е достатъчно описано и индивидуализирано от обективна страна,
което представлява процесуално нарушение от категорията на съществените. Освен това,
както вече бе посочено, в КП не е отразено при извършването на проверката да е установено
заустване на отпадъчни води от „Б.“ ЕАД посредством бетонен канал. Няма и дадени
задължителни предписания за преустановяване на заустването в определен срок. Едва в
АУАН и НП е описано заустването, което става чрез изградения бетонов канал.
Налице е и допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 40, ал. 1
от ЗАНН. Приложеният като писмено доказателство по делото АУАН №118/11.12.2023 г. е
съставен от М. Г. М., главен експерт в РИОСВ – Стара Загора, в присъствието на
свидетелите М. М. С. и С. Т. Т.. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че акт се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване
или установяване на нарушението. В случая актосъставителят не е присъствал на проверката
на 25.10.2023 г., а един от свидетелите при съставяне и връчване на акта е различен от тези
присъствали на проверката, по време на която е установено твърдяното нарушение. С. Т. Т. е
свидетел единствено при съставяне на АУАН, не е присъствала на проверката. Възможност
актът да се състави в присъствието на друг свидетел е предвидена в разпоредбата на чл. 40,
ал. 3 от ЗАНН, но законодателят поставя условието, че тази хипотеза се прилага при липса
на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, като и двата случая това се отбелязва в
акта. В случая в нарушение на предписанието на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН липсват мотиви кои
са обстоятелствата, които са наложили съставянето на АУАН в присъствие на свидетел,
различен от тези, присъствали на проверката, при която е установено нарушението. По
делото не се сочи "невъзможност" АУАН да бъде съставен в присъствието на свидетелите
Л.П.П., И.Ж.М. и М.П.Д., поради което актосъставителят неправилно е ползвал "друг"
свидетел по съставяне на акта по смисъла на чл. 40 ал. 3 от ЗАНН. Нарушението на чл. 40
ал. 3 от ЗАНН, допуснато от актосъставителя, е съществено процесуално нарушение, тъй
като е приложена нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН без да са били налице основания за това.
В резултат, сериозно е накърнено правото на защита на жалбоподателя още при съставянето
на АУАН, доколкото същият е бил лишен от възможността да разбере въз основа на какви
доказателства и свидетели е съставен АУАН, за да реализира адекватно защитата си.
По отношение на оплакванията в жалбата, че в АУАН не са посочени датите на
раждане на свидетелите по акта, както и че не са посочени личните им адреси, а адресите по
месторабота, съдът намира, че тези обстоятелства не представляват съществени
процесуални нарушения по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН. Посочването на данни за
свидетелите има за цел при необходимост свидетелите да бъдат установени и да дадат
показания за възприетите от тях факти. Видно от АУАН е, че в него са посочени трите имена,
5
длъжността и адреса, на който свидетелите могат да бъдат установени. Действително в акта
не е посочено ЕГН на свидетелите, но съдът счита, че отразените данни са достатъчни
същите да бъдат индивидуализирани. Предвид изложеното, съдът намира, че след като са
посочени други данни, от които свидетелите да бъдат установено, то непосочването на ЕГН
не е съществено процесуално нарушение, което да опорочи акта.Поради посочените по-горе
съображения съдът намира, че жалбата против НП е основателна и като такава следва да
бъде уважена, и обжалваното НП - да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Що се отнася до възраженията на жалбоподателя, че е допуснато съществено
процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, тъй като в наказателното
постановление не е посочено бащиното име на неговия издател, а само собственото име и
фамИ., съдът счита същите за неоснователни. Пропускът да се посочи бащиното име на
наказващия орган е формално нарушение, което обаче не е от категорията на съществените,
тъй като не е в състояние да рефлектира върху възможностите и гаранциите за упражняване
на правото на защита на наказаното лице. Наказващият орган е индивидуализиран
достатъчно ясно чрез двете си имена и длъжността си. Актът е подписан според
изискванията на ЗАНН, има и поставен печат. Тоест, не може да бъде направен извод, че
наказаното лице не е в състояние да разбере кой орган му налага административно
наказание.
Съдът счита за необходимо да посочи, че доводите на жалбоподателя, застъпени в
жалбата против НП и поддържани в хода на съдебното производство, касаещи наличието на
нарушение по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не са
посочени датата и мястото на извършване на нарушението, са неоснователни. Както в
АУАН, така и в НП е посочено, че проверката е осъществена на 25.10.2023 г. Именно това е
и датата на извършване и установяване на нарушението, предвид което не е налице
противоречие или неяснота относно това обстоятелство. Относно мястото на извършване на
нарушението, още в КП от проверката е описано, че вливането на отпадъчни води с кафяв
цвят в реката от левия бряг /под дигата на депото/ е установено при координати 420 09`
55.4``; 250 53` 23.2``, на около 2 км срещу течението на реката, разположен под дигата на
депото за неопасни отпадъци на ТЕЦ Б. ЕАД. В АУАН и НП е отразено, че проверката е
извършена във връзка със сигнал за замърсяване в района на инсталация „Депо за неопасни
производствени отпадъци“, експлоатирана от „Б.“ ЕАД. Ето защо съдът навира, че няма
неяснота и в това отношение.
Съдът намира, че доводите на жалбоподателя, касаещи нарушение по чл. 57, ал. 1, т.
13 от ЗАНН, тъй като в акта не е посочена възможността за обжалването му, както и
конкретният съд, пред който наказателното постановление подлежи на обжалване, не могат
да бъдат споделени. Изискването за посочване на място на извършване на нарушението
касае не само описанието на същото от фактическа страна, но е и във връзка с разпоредбата
на чл. 48 ЗАНН, който определя компетентния да разгледа административнонаказателната
преписка орган. В случая се касае за извършване на нарушение на територията на град Г., в
обект, стопанисван от жалбоподателя „Б.“ ЕАД, гр. Г.. Предвид деянието и мястото на
6
неговото извършване, което е безпротиворечиво определено, не може да се приеме, че е
накърнено правото за защита на санкционираното лице да разбере пред кой конкретен съд
подлежи на обжалване наказателното постановление. Освен това, видно от развилото се
съдебно производство, липсата на посочен конкретен местно компетентен съд не е довела до
ограничаване на достъпа на „Б.“ ЕАД до правосъдие.
Съдът счита за необходимо да посочи, че доводите на жалбоподателя, застъпени в
жалбата против НП и поддържани в хода на съдебното производство, касаещи
необосноваността на размера на наложената имуществена санкция, са основателни.
Санкционната норма на чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда предвижда
налагане на имуществена санкция за юридическо лице, което не изпълнява изискванията по
чл. 123в в размер от от 10 000 лв. до 500 000 лв. В случая наказващият орган е приел, че
следва да наложи административно наказание в размер на 20000 лв. /двадесет хиляди лева/ -
над минималния предвиден в закона размер за нарушението без да изложи мотиви в тази
посока. В НП не се сочат данни процесното нарушение да е повторно или многократно
извършвано, предвид което съдът счита, че не са налице основания за налагане на наказание
в по-висок размер от минималния предвиден в закона. Ето защо съдът намира, че при
определяне и индивидуализиране на наказанието административнонаказващият орган не е
изпълнил задължението си по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН да съобрази тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. За да бъде справедливо и оправдано налагането на наказание в по-висок от
минималния размер, следва да бъдат изложени конкретни мотиви от наказващия орган в
тази насока. В настоящия случай това не е сторено, наказващият орган не е посочил какви са
обстоятелствата обосноваващи по-висока обществена опасност на процесното деяние,
предвид което актът страда от порок, който при законосъобразно протекъл процес на
административно наказване би бил основание за изменение на размера на наложеното
наказание.
При този изход на процеса въззиваемата страна, Регионална инспекция по околната
среда и водите – Стара Загора, следва да бъде осъдена да заплати на основание чл. 63д ал. 1
от ЗАНН на жалбоподателя „Б.“ ЕАД направените по делото разноски в размер на общо 3
300 лв. /три хиляди и триста лева/, от които: 3 000 лв. /три хиляди лева/ с вкл. ДДС –
разноски за адвокатско възнаграждение, и 300 лв. /триста лева/ - заплатен депозит за
изготвяне на съдебно инженерно-техническа експертиза.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №32-118-23/09.05.2024 г., издадено от
инж. Д.Г. - Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, с
което на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда на "Б." ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр. Г., п. к. 6280, ж. к. Извън града, вписано в ТРРЮЛНЦ
7
при АВп с ЕИК: ******, представлявано от изпълнителния директор Я.П.П., е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 20000 лв. /двадесет хиляди
лева/ за нарушение на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда - неизпълнение
на Условие 10.1.2.4 от КР №483-Н0/2014 г., съгласно което на „Б.“ ЕАД не се разрешава
заустване на отпадъчни води във воден обект и/или канализационна система, констатирано
при извършена проверка на 25.10.2023 г.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора да
заплати на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН на "Б." ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. Г., п. к. 6280, ж. к. Извън града, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК:
******, представлявано от изпълнителния директор Я.П.П., направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице в размер на 3 300 лв. /три хиляди и
триста лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Старозагорския административен
съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Г.: _______________________
8