Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Плевен, 05.02.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI граждански състав, в
публичното заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията БАНКОВА гр.д.№2455
по описа за 2013 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Районен съд - град Плевен е сезиран с молба
подадена от Л.П.В. с ЕГН********** и Ц.М.В. с ЕГН**********, и двамата с
постоянен адрес ***, ***и съдебен адрес ***, чрез пълномощник адв.В.С. ***М.2.В.”
с ЕИК114677458, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.Х.В.;
2. С.Т.В. с постоянен адрес ***; 3.Т.С.Т. с постоянен адрес *** и Н.С.Н. с
постоянен адрес *** и П.Г.Н.,***. В исковата молба се излагат твърдения, че
ищците са собственици на недвижими имоти, находящи се в село ***, ***, както
следва - Л.П.В. е собственик на 1/ 1/2 идеална част от УПИ с № ХVІІІ-234,
целият от площ от 1910 кв.м. в квадрант 33 по ПУП на селото, ведно с 1/2
ид.част от построените в него жилищна сграда от 50 кв.м., жилищна сграда от 17
кв.м. и навес с преградни стени и 21 една втора идеална част от УПИ с № ІV-234,
целият с площ от 1230 кв.м. в квадрант 33 по ПУП на селото. Посочва се и
обстоятелството, че Ц.М.В. е собственик на УПИ с № Х-291, целият от площ 735
кв.м. в квадрант 33 по ПУП на селото, ведно с построените в него жилищна сграда
от 86 кв.м. , навес и второстепенна сграда. Твърди се, че през 2004г. Л.В.
сключил договор за кредит с ОББ АД клон Плевен, но изпаднал в невъзможност да
го изпълнява. Поради забава в изпълнението на задълженията по договора срещу В.
било образувано изпълнително дело №200781140400135/2007г. на ЧСИ Н.В.в
гр.Плевен. За да погаси задълженията си ищеца поискал заем от съпругата на
ответника Т.С.Т. , по който също не могъл да изпълни задълженията си за връщане
на заетата сума. Твърди се, че ответника Т.Т. и съпругата му убедили ищците да
извършат прехвърлителни сделки с имотите по-горе като посочили, че сделките ще
бъдат привидни и с цел банката кредитор да изгуби възможността да поиска
удовлетворяване на вземането си чрез принудително изпълнение върху имотите.
Посочва се от ищците, че с ответника Т.Т. било уговорено след пълното
издължаване на В. на банката и съпругата на ответника, собствеността върху имотите
да им бъде възстановена. Като гаранция за сигурността на тези уговорки,
ответника Т.Т. уверил ищците, че ще продължат да владеят и ползват имота си.
Твърди се, че на 07.05.2008г. ищците чрез нотариус И.И.с рег.№ *** на
Нотариалната камара, извършили в полза на ЕТ „ ***- М.В.” със собственик М.Х.В.
- майка на ответника Т.С.Т., разпоредителни сделки с недвижими имоти. С
нотариален акт №126 том 2 рег.№ 2027 дело №279/2008г. Ц.В. продала на ЕТ „М.2.В.”
имота си. С нотариален акт №127, том 2, рег.2028, дело №280/2008г. Л.В. дарил
на ЕТ „М.2.В.” имотите си -1/2 идеална част от УПИ с № ХVІІІ-234, целият от
площ от 1910 кв.м. в квадрант 33 по ПУП на селото, ведно с 1/2 ид.част от
построените в него жилищна сграда от 50 кв.м., жилищна сграда от 17 кв.м. и
навес с преградни стени и 2/ една втора идеална част от УПИ с № ІV-234, целият
с площ от 1230 кв.м. в квадрант 33 по ПУП на селото. До месец май 2009г.
ответниците М.В. и Т.Т. поддържали заблуждение у ищците, че имотите им ще бъдат
върнати. Посочва се в исковата молба, че през месец май 2009г. Н.Н. предявил
претенции към имотите с мотива, че е техен собственик като представил
нотариален акт №67 том 8 рег.№6482 дело № 1024/18.12.2008г., а впоследствие и
нотариален акт №72 том 1 рег.№457 дело № 29/24.02.2010г., с които претендирал
за правото на собственост върху процесиите имоти, описани по-горе. Иска се от
съда да постанови решение, с което на основание чл. 29 ЗЗД да обяви унищожаване
поради измама на сделките обективирани в следните нотариални актове -№ 126 том
2 рег.№ 2027 дело №279/2008г.; № 127 том 2 рег.№2028 дело №280/2008г. , №67 том
8 рег.№6482 дело №1024/2008г. и №№72 том 1 рег.№457 дело № 29/2010г., всичките
на нотариус И.И.с рег.№*** на Нотариалната камара и район на действие РС-гр.Червен
бряг. Иска се от съда да постанови решение, с което на основание чл.34 ЗЗД да
осъди ответника Н.С.Н. да отстъпи собствеността и предаде на ищците владението
върху собствените им имоти , а на основание чл. 537, ал.2 ГПК да отмени
нотариални актове -№ 126 том 2 рег.№ 2027 дело №279/2008г.; № 127 том 2
рег.№2028 дело №280/2008г,, №67 том 8 рег.№6482 дело №1024/2008г. и №72 том 1
рег.№457 дело №29/2010г.
В срока за отговор по чл.131 ГПК , становище са взели ЕТ“М.В.“-гр.Червен
бряг, С.Т.В. и Т.С.Т., които са са оспорили предявяните искове.Останалите
ответници не са взели становище.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от приложените НА,
се установява, че с
нотариален акт №126 том 2 рег.№ 2027 дело №279/2008г., Ц.В. продала на ЕТ „М.2.В.” имота си УПИ , находящ се в с.***,
общ.Червен бряг, площ от 735 кв.м., парцел Х, стр кв 3, ведно с построени в него жилищна сграда, навес, второспепенна
сграда. С нотариален
акт №127, том 2, рег.2028, дело №280/2008г., Л.В. дарил на ЕТ „М.2.В.” имотите си -1/2 идеална част от УПИ с №
ХVІІІ-234, целият от площ от 1910 кв.м. в квадрант 33 по ПУП на селото, ведно с
1/2 ид.част от построените в него жилищна сграда от 50 кв.м., жилищна сграда от
17 кв.м. и навес с преградни стени и 2/ една втора идеална част от УПИ с № ІV-234,
целият с площ от 1230 кв.м. в квадрант 33 по ПУП на селото. Видно от нотариален акт №67 том 8 рег.№6482 дело №
1024/18.12.2008г. и и нотариален акт №72 том 1 рег.№457 дело №
29/24.02.2010г.,имотите са закупени от Н.Н. по време
на брака му с П.Г.Н..
Не е спорно, че Л.В. е
бил кредитополучател по договор с ОББ, като поръчител е била К.Х. – съпруга
на Т.С.Т..
Видно от представените
доказателства копие на ОА и определения на
съда по НОХД№1306/2014г., е че е прекратено наказателно производство срещу Т.С.Т.,
за престъпление- измама по отношение на посочените сделки и лица, паради
изтекла давност.
Спорен по делото е
въпрост налице ли е измама, като основание за нищожност на посочените сделки.
Фактическият състав на измамат
включва няколко елемента: да е сключена
сделка, едната страна да е въведена в заблуждение, което да е призивикано
умишлено и сделката да е сключена поради заблуждението.
Ищците се домогват да
установят, че ищците са прехвърлили имотите си , с цел да предотовратят
продажбата на имотите от кредитора, във връзка със затруднения за изплащане на
дълга си към банката, като уговорката им била с Т., да върне имотите, след
пълното издължаване на В..
По делото са събрани
гласни доказателства с оглед на спорния въпрос.Свидетелката Н.Л.– майка на Л.В.,
заявява в първото по делото заседание и в с.з.от 19.11.2012г., че тъй като
синът и снаха й, не са могли да покриват
вноските по кредита и банката е насочила принудително изпълнение към тях и
поръчителите,то К., като поръчител е почнала да идва у тях и да си търси парите,
като заплашила, че ще им вземе къщата.Посочва, че Т. бил заявил, че ще им помогне
да си върнат дълга, но да му прехвърлят кащата, да не я вземе банката и ако не
сторят това, „ще става това, което не е ставало“.Заявява, че Т. лично не ги е
заплашвал, но е заявил да носят на другия ден документите, иначе щял да се
ядосаи ще видят какво ще става.Заявява, че знае, че трябало да прехвърлят къщата
на Т. и после щял да им я върне, когато Л. се издължи на банка.Посочва, че
синът и снаха й са заминали да работят в София.В с.з. от 19.11.2012г., заявява,
че не е присъствала на уговорката между Л., Ц. и Т..
Свид.В.В. посочва,че е поръчител
на дълга на Л., че познава страните и в селото не се е чуло К.да отправя
заплахи към ищеца.
Свид. К.Х. посочва, че са имали намерение със
съпруга си да купуват къща за развиване на бизнес, а от своя страна ищците са
искали да продадат имоти, между които и магазин и да заминат да работят в София.Посочва,
че ищците са ги търсили да продадат къщата. Заявява, че имота е прехвърлен на свекърва й, която има фирма, за да не се протакат нещата за
откриване на фирма на нейно име /на К./.Посочва, че след като е питала кога ще освободят имота, дори Ц. й е
отправил заплаха, че ще подава жалби срещу тях.
Свид. Н.Я.заявява, че Т. го е питал през
2008г., дали ще прави магазин, защото имал намерение да купува къщата на ищците
и да прави и че два магазина са много за
селото.
От така събраните
доказателства и от обясненита на страните, съдът приема, че на първо място ОА не представлява доказателство
за изложените в него обстоятелства.Наведените в ИМ твърдения подлежат на
самостоятелно доказване с предвидените от ГПК доказателствени средства.В
конкретния случай съдът приема, че е налице валидна сделка, но не и останалите
предпоставки на фактическия състав на измамата.Единствено показанията на
майката на ищеца са в тази насока, че Т. е искал да им помогне и да му продадат
имота с цел да измамят банката, към която Л. имал дълг и после да върне имотите
на ищците.Същите не се подкрепят от събрания доказателствен материал, а и
предвид родствените взаимоотношения с Л. и Ц., същата се явява заинтересована
от изхода на делото.Освен това повечето свидетелски паказания са били насочени
да се установява дали има заплаха при сключване на сделката, каквото основание
не е въведено за унищожаемост на същите.От показанията на свидетелите,се
установява, че Т. е търсил къща за закупуване и развиване на бизнес и е мислел
да купува магазина на ищците, а същите да се местят и работят в гр.София.В тази
връзка са и показанията на свид. Л., че са заминали да работят в гр.София.
По отношение на
възражението за давност, съдат счита, че същото не е направено своевременно/ с
в първото с.з. , а не с отговора/ и не следва да бъде разгледано.
С оглед на изложеното съдът счита, че следва
да се отхвърлят предявените искове, като неоснователни недоказани.
При този изход на процеса и на осн. чл.78, ал.3
от ГПК, следва ищците да заплатят на ответниците Т. С.Т., С. Г.В. и ЕТ“М.2.В.“ , разноски общо в размер на 510лв., и на П.Н.
-100лв., за които е представено и доказателства, че е заплатена сумата в
брой.По отношение на Н.Н., съдът приема ,че не са представин доказателства дали
е заплатена сумата за адвокатско възнаграждение и по какъв начин. Съгласно
т.1 от Тълкувателно решение №6/2012г. от 06.11.2013г, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане. Ако е
по банков път задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой
– вписването на това обстоятелство в договора за правна защита и съдействие е
достатъчно и има характер на разписка. Поради това и предвид обстоятелството,
че в договора за правна защита и съдействие не е посочено по какъв начин е
платена договореното сума, нито са представени доказателства за внасянето й, то
разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани. В този
смисъл е и практиката на ПлОС, застъпена в Определение № 1027/24.07.2014г по ч.
гр.дело № 658/2014г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявени искове
по чл.29 от ЗЗД от Л.П.В., ЕГН********** и Ц.М.В. , ЕГН********** против ЕТ“М.2.В.“,
със седалище и адрес на управление ***, ЕИК114677458, С.Т.В. ***, Т.С.Т., от
с.а, Н.С.Н.,*** и П.Г.Н. от с.а., за
обяваване на унищожаеми следните сделки, поради измама, обективирани в НА: № 126 том 2 рег.№ 2027 дело
№279/2008г.; № 127 том 2 рег.№2028 дело №280/2008г. , №67 том 8 рег.№6482 дело
№1024/2008г. и №№72 том 1 рег.№457 дело № 29/2010г., всичките на нотариус И.И.с
рег.№*** на Нотариалната камара и район на действие РС-гр.Червен бряг, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявен иск от Л.П.В.,
ЕГН********** и Ц.М.В. , ЕГН********** против Н.С.Н.,*** и П.Г.Н. от с.а.,за да отстъпят собствеността и предадат
владението върху: ½ ид ч.от УПИ ХVІІІ-234, целият от площ от 1910 кв.м. в квадрант 33 по ПУП на селото,
ведно с 1/2 ид.част от построените в него жилищна сграда от 50 кв.м., жилищна
сграда от 17 кв.м. и навес с преградни стени и 2/ една втора идеална част от
УПИ с № ІV-234, целият с площ от 1230 кв.м. в квадрант 33 по ПУП на селото, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ искане по
чл.537, ал.2 от ГПК, направено от Л.П.В., ЕГН********** и Ц.М.В. , ЕГН**********
против ЕТ“М.2.В.“, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК114677458, С.Т.В.
***, Т.С.Т., от с.а, Н.С.Н.,*** и П.Г.Н.
от с.а., за отмяна на НА: № 126 том 2 рег.№ 2027 дело
№279/2008г.; № 127 том 2 рег.№2028 дело №280/2008г. , №67 том 8 рег.№6482 дело
№1024/2008г. и №№72 том 1 рег.№457 дело № 29/2010г., всичките на нотариус И.И.с
рег.№*** на Нотариалната камара и район на действие РС-гр.Червен бряг, като НЕОСНОВАТЕЛНО и НЕДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Л.П.В., ЕГН********** и Ц.М.В. , ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТЯТ на ЕТ“М.2.В.“, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК114677458, С.Т.В. ***, Т.С.Т., от с.а,сумата общо в размер 510лв., деловодни разноски,а на П.Г.Н. ***, сумата 100лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна
жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: