№ 39102
гр. София, 19.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело
№ 20241110145532 по описа за 2024 година
Постъпила е молба с вх. № 235233/04.07.2025 г. от ищеца
"************** " АД, с която по реда на чл. 248 ГПК е направено искане за
изменение на постановеното по делото решение № 12227/23.06.2025 г. в
частта за разноските.
С молбата се иска съдът да измени постановеното по делото решение
в частта за разноските, като се твърди, че неправилно съдът е присъдил на
процесуалния представител на ответницата две отделни възнаграждения- за
защита по инцидентните установителни искове, предявени от ответницата, и
за защита по главните искове . Счита така определеното адвокатско
възнаграждение за неоснователно, като поддържа да не е съобразено с
характера и естеството на делото , както и с материалния интерес. Отделно от
това счита, че положения от процесуалния представител на ответницата труд
не се характеризира с фактическа и правна сложност, като счита , че защитата
по инцидентния иск и по защитата срещу първоначалните искове се
припокрива , като производството по делото се е провело в едно единствено
съдебно заседание. Моли да бъде намалено адвокатското възнаграждение
присъдено на процесуалния представител на ответника в порядъка от 100 до
360лева , при прилагане нормата на чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответницата И. Ц. Ц. и процесуалният й
представител- адв. Д. К. от САК ангажират становище за неоснователност на
молбата. Считат, че присъдените разноски и в двете производства са в
1
абсолютния минимум.Изложени са съображения, че възнагражденията са
присъдени в минималния размер по чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения , като е съобразен
фактът , че исковете са частично уважени.Развити са и съображения, че
производството по главния иск и по инцидентния установителен иск са
напълно самостоятелни и за всяко се дължи отделно възнаграждение.Иска се
молбата да бъде оставена без уважение.
Софийски районен съд, като взе предвид изложеното в искането по
чл. 248 ГПК и в отговора и съобразно приложените по делото доказателства,
намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските. Съгласно чл. 80 ГПК страната, поискала присъждане на
разноски, представя списък на същите най-късно в последното по делото
заседание в съответната инстанция, в противен случай няма право да иска
изменение на решението в частта за разноските.
Искането за изменение на решението в частта за разноските, в случая
е направено от процесуално легитимирано лице, представило своевременно
списък на разноски по чл. 80 ГПК (при съобразяване на т. 9 от ТР № 6/2012 г.
по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), при наличие на правен интерес,
в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което съдът намира, че същото е
процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно .
Видно от постановеното по делото решение , с оглед изхода на спора
по инцидентния установителен иск и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът е
осъдил ответника по него да заплати разноски в минимален размер с оглед на
интереса по делото.
С оглед изхода на делото по установителните искове, съразмерно на
отхвърлените искове спрямо ответницата, на процесуалния й представител е
присъдено адвокатско възнаграждение също в минимален размер.
Не могат да бъдат споделени доводите на молителя , че защитата по
двата вида искове била идентична и следвало съдът да определи едно общо
възнаграждение.Адвокатското възнаграждение се определя съобразно броя и
вида на предявените искове , като в конкретния случай- предвид характера на
2
исковете , същите са напълно самостоятелни и по всеки един от тях е
проведена защита от процесуалния представител на ответника. А доколкото
инцидентния установителен иск, предявен от ответника, е уважен изцяло, то и
разноските по него за държавна такса и депозит за вещо лице са възложени в
тежест на ответника по него съобразно правилото на чл. 78, ал.1 ГПК.
Относно доводите за прилагане на Наредба за заплащане на правната помощ
при определяне на възнаграждението на адвоката на ответницата Илияна Ц.,
настоящият съдебен състав намира, че в случая същата е неприложима ,
доколкото не е налице хипотеза по чл. 2 от посочената Наредба.
Същевременно съдът е длъжен да съобрази и правото на Европейския
съюз и тълкуването му от СЕС. При тази преценка съдът може да откаже да
приложи правна норма на вътрешното право, която противоречи на
общностното право. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение
на СЕС по дело С-438/2022 г. въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от
ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък
от минималния, определен в Наредба № 1/2004 г., следва да се счита за
ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пар. 1
от ДФЕС. Съобразно посоченото разрешение, при преценката си за размера на
подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на
страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004
г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Както е изяснено с т.
3 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът
следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и
ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен
и в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о.,
в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.
Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП,
подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като
от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на
3
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото. В същия смисъл е и най-актуалната практика на ВКС – вж.
Определение № 1863 от 11.06.2025 г. по к. т. д. № 390/2025 г. на 1-во т. о. на
ВКС.
С оглед изложеното и като взе предвид фактическата и правна
сложност на делото, материалния интерес, характера и естеството на
извършените процесуални действия, както и броя на предявените искове ,
съдът намира, че определеното възнаграждение на процесуалния
представител на ответницата е справедлив размер на адвокатския хонорар,
поради което и допълнителното му редуциране в контекста на решение на СЕС
по дело С-438/2022 г. не е необходимо.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата с вх. Рег. № 235233/04.07.2025г., депозирана от
„************ „АД , чрез юрк. Г. Б. , за изменение на решение №
12227/23.06.2025 г., постановено по гр. д. № 45532/2024 г. по описа на СРС, 69
състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл.
248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4