Р Е Ш Е Н И Е
№.........
Гр. София, 28.06.2022 г.,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на седемнадесети
май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ДЕСИСЛАВА
ЧЕРНЕВА
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 2805 по описа за 2021
година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №
20011115 от 14.01.2021 г. по гр. д. № 47591/2020 г. на Софийски районен съд – I
ГО, 162 състав съдът е осъдил З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, пл. „********, да плати на Д.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, по иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 72,94 лв., представляваща платени
разноски към съдебния изпълнител по изп. дело № 1189/2016 г. по описа на ЧСИ С.Я.,
с които ответникът-взискател неоснователно се е обогатил, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 01.10.2020 г., до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 410
лв., разноски в производството.
Недоволен
от решението, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, е останал ответникът в първоинстанционното производство З. „Б.В.И.Г.“,
който го обжалва с въззивна жалба от 26.01.2021 г. при твърденията, че
решението е неправилно – незаконосъобразно и необосновано - по подробно
изложени във въззивната жалба съображения, като се цитира и съдебна практика в
жалбата. Моли съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови
друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемият
Д.И.С. оспорва въззивната жалба по съображения, изложени в депозирания по реда
на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор от 24.02.2021 г. Претендира разноски.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.;
№ 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.
по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09
г. на ІV г.о.) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба
оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по
чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
Обжалваното
решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в
рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност,
поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебна проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита,
че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното
решение е допустимо.
Като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, съдът намира
следното:
Предявеният
иск е осъдителен с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В
исковата молба се излага, че с влязло в сила решение от 12.12.2008 г. по гр. д.
№ 6931/2008 г. по описа на СРС, 34 състав ищецът в настоящото производство - Д.И.С.
- е осъден да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД, следните суми: 1 743.96 лева - заплатено от „З.Б.В.И.Г.“
АД на собственика на лек автомобил „Форд Фокус“ с ДК № ******обезщетение за
вреди от ПТТ, настъпило на 04.08.2005 г., ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба - 25.02.2008 г. до окончателното й
изплащане; 529.93 лева - мораторна лихва
за периода от 15.11.2005 г. до 25.02.2008 г.; 270.96 лева - представляваща
сторени съдебно - деловодни разноски и 221.92 лева - адвокатско възнаграждение,
въз основа на което решение е издаден изпълнителен лист от 30.06.2009 г. за посочените
суми. На 17.06.2010 г., въз основа на изпълнителния лист от 30.06.2009 г. било
образувано и. д. № 1649/2010 г. по описа на ЧСИ С.Я.. На 01.04.2016 г. същото изп.
дело е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Впоследствие
обаче, въз основа на същия изпълнителен лист, З. „Б.В.И.Г.“ АД образувало ново
изпълнително дело - и. д. № 1189/2016 г. по описа на ЧСИ С.Я., по което бил
наложен запор върху трудовото възнаграждение на Д.И.С. и по делото постъпила
сумата от 200 лева, която съгласно счетоводна сметка с изх. № 018280/24.06.2020
г. по и. д. № 1189/2016г. на ЧСИ С.Я. била разпределена на 07.11.2016 г. като
по сметка на взискателя била преведена сумата от 127.06 лева, а по сметка на ЧСИ били разпределени сумите:
8.61 лева - такса по по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, 54.00 лева - обикновени такси по
ТТР към ЗЧСИ, 9.63 лева - такси по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ, 0.70 лева - банкова комисиона за превод
или общо сумата в размер на 72.94 лева.
На
18.11.2015 г., с искова молба с вх. № 22740/18.11.2015 г. било образувано гр.
д. № 70726/2015 г. на СРС, 118 състав по предявени от Д.С. в условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 439 ГПК срещу „З.
„Б.В.И.Г.“ АД за установяване недължимост на сумите по Решение от 12.12.2008 г.
по гр. д. № 6931/2008 г. на СРС, 34 с-в, поради погасяването им по давност. С
влязло в сила решение № 4432/08.01.2019 г. по гр. д. № 70726/2015 г. на СРС,
118 с-в /потвърдено с решение по в. гр. д. № 4453/2019 г. на СГС, възз. IV-б
с-в/ е признато за установено, че Д.С. не дължи вземанията, предмет на Решение
от 12.12.2008 г. по гр. д. № 6931/2008 г. по описа на СРС, 34 с-в и издадения
въз основа на него изпълнителен лист от 30.06.2009 г., тъй като същите са
погасени по давност. В мотивите на решението е прието, че давността за
задълженията е изтекла на 04.09.2015 г.
След
изпратена покана за доброволно плащане от С. до З. „Б.В.И.Г.“ АД, на 01.07.2020
г. на Д.С. е възстановена сумата от 5 960 лева, но без разпределените 200 лв.
Така
изложената в исковата молба фактическа обстановка не се оспорва от ответника, а
същата се установява и от представените по делото писмени доказателства, в
частност от Решение № 4432/08.01.2019 г. по гр. д. № 70726/2015 г. на СРС, 118
с-в, Решение № 3089/14.05.2020 г. по в. гр. д. № 4453/2019 г. на СГС, IV-Б
състав и Счетоводна сметка с изх. № 018280\24.06.2020 г. по и. д. № 1189/2016
г. на ЧСИ Якимов. Ответникът възразява, че не са налице основанията на чл. 59
от ЗЗД, тъй като сумите са събрани по правомерно образувано изпълнително дело
на база валиден изпълнителен лист, издаден по влязло в сила съдебно
решение.
При
тези данни съдът намира от правна страна предявения иск с правно основание чл.
59 от ЗЗД за основателен.
За
основателността на иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
установено обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, наличие на причинна
връзка между тях и липса на основание за имущественото разместване. Затова, в
тежест на ищеца е да докаже, че е платил процесната сума като разноски по
изпълнителното дело; че с тази сума ответната страна се е обогатила, тъй като
разноските е следвало да бъдат заплатени от нея. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си
към ищеца.
В
случая посочените по-горе елементи от фактическия състав на субсидиарния иск по
чл. 59 от 33Д са налице. От представените с исковата молба решения - решение №
4432/08.01.2019 г. по гр. д. № 70726/2015 г. на СРС, 118 с-в, решение по в. гр.
д. № 4453/2019 г. на СГС, ГО, IV-Б
въззивен състав,
влезли в законна сила, е признато за установено, че Д.С. не дължи вземанията по изпълнителен лист от 30.06.2009 г., издаден
по гр. д. № 6931/2008 г. по описа на СРС, 34 с-в, въз основа на който е
образувано изп. д. № 1649/2010 г. по описа на ЧСИ С.Я., прекратено на
01.04.2016 г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и впоследствие е
образувано изп. д. № 1189/2016 г. по описа на ЧСИ С.Я., поради това че същите
са погасени по давност. Между страните не се спори, че с оглед на влезлите
в сила съдебни решения производството по изпълнителното дело е било прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, като от представената счетоводна сметка
с изх. № 018280/24.06.2020 г. по и. д. № 1189/2016г. на ЧСИ С.Я. се установява,
че по изп. дело в периода 05.12.2016 г. - 05.06.2020 г. на ищеца са удържани
суми от запор върху трудовото му възнаграждение, които не са били разпределени
и са били възстановени, а на 07.11.2016 г. е била удържана сумата от 200 лв.,
от която 127,06 лв. са били разпределени и преведени на взискателя, а 72,94 лв.
са удържани от съдебния изпълнител като такси по ТТР към ЗЧСИ, както следва:
8.61 лева - такса по по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, 54.00 лева - обикновени такси по
ТТР към ЗЧСИ, 9.63 лева - такси по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ, 0.70 лева - банкова
комисиона за превод или общо сумата в размер на 72.94 лева.
От
описаните по - горе писмени доказателства се установяват извършени плащания от
ищеца към ЧСИ в изпълнителното производство. Разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК определя разноските по
изпълнението да останат за сметка на взискателя, когато изпълнителното дело се
прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен ако производството е прекратено поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство. В
настоящия случай изпълнителното дело е било прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 7 ГПК, поради представяне на влязло в сила решение, с което е уважен
иск за оспорване на вземането. Ответникът
е инициирал принудително изпълнение за вземания, които към този момент са
представлявали естествени вземания и правото на тяхното принудително осъществяване
е било отпаднало, поради което е следвало разноските в изпълнителното
производство да останат за сметка на ответника, но доколкото част от същите (72,94
лв.) са били вече събрани от ищеца, то ответната страна се е обогатила с
тяхното неплащане, а същевременно ищецът е обеднял, защото е погасил
задължение на ответника към ЧСИ, като е налице причинна връзка между
обстоятелствата по възникване на обедняване и обогатяване. Доколкото в случая
размерите на обогатяването и обедняването съвпадат, претенцията на ищеца следва
да се уважи в предявения размер.
Kакто
правилно е отбелязал и първостепенният съд, пътят на защита за длъжника е
именно по реда на субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД, а не чрез обжалване на
разноските по изпълнението по чл. 435 ГПК, които към датата на начисляването и
удържането им са били законосъобразно събрани от длъжника за надлежно извършени
от съдебния изпълнител действия, поради което ЧСИ не се е обогатил
неоснователно.
Следва
да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главното вземане
по предявения иск, считано от датата на
подаване на исковата молба - 01.10.2020 г., до окончателното й изплащане, както
е поискано с исковата молба.
Поради
съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение, с което предявените искове с правно
основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД са уважени изцяло, следва да бъде потвърдено.
При
този изход на делото на въззиваемата страна Д.С. се следват сторените пред СГС
разноски, възлизащи на сумата 360 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС по договор за правна защита и съдействие от 17.02.2022
г., за което са издадени фактура № **********/17.05.2022 г. и разписка за
платена сума от 17.05.2022 г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
решение № 20011115 от 14.01.2021 г. по № 47591/2020 г. на Софийски районен съд
– I ГО, 162 състав.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „********, да заплати
на Д.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 360 лева, представляваща направените от последния разноски по делото
пред СГС за заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.