Решение по дело №13077/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 януари 2024 г.
Съдия: Венета Стоянова Георгиева
Дело: 20231110113077
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1190
гр. София, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110113077 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба с вх.№ 68199/13.03.2023 г. на Ф. С. Й.,
ЕГН **********, гр. София, кв. Симеоново, ул. . № 10, къща, със съдебен адрес в гр. София,
ул. Позитано № 39, чрез адвокат А. Т., ел.поща: *********@***.** срещу „.“ АД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис ІІІ № 159, ет. 2 и 3, .,
представлявано от ., с която е предявен отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 за
установяване, че ищцата не дължи за доставени и незаплатени ВиК услуги суми,
претендирани от ответника в размер на общо 7274.56 лв., поради липса на установена
облигационна връзка между страните, липсата на качеството потребител у ищеца, както и
поради липса на реално потребяване на количество и качество на потребени ВиК услуги,
отговарящи на претендираните суми.
Ищцата твърди, че е отправила искане до ответното дружество за увеличаване на
налягането на водата за битови нужди, която консумира в обитавания от нея имот.
Ответникът поел ангажимент да удовлетвори искането, но след определен период от време.
С разрешение на ответното дружество, ищцата предприела действие за нейна сметка да
увеличи налягането на водата като извършила всички необходими дейности, в това число и
демонтаж и монтаж на нова водомерна шахта, поставяне на спирателни кранове, смяна на
тръби и други. През периода от 05.11.2021 г. до 14.11.2021 г., служител на ответното
дружество демонтирал водомера на ищцата, без да състави протокол, който да отрази отчета
на водомера и извършеното действие. След извършване на инспекция по извършените
дейности от ищцата, пломбата била монтирана и системата била готова за експлоатация.
1
Твърди, че поради техническа грешка в информационната система на ответника, ищцата не
била получавала фактури за заплащане на доставената питейна вода, тъй като бил посочен
грешен адрес. Въпреки многократното искане адреса да бъде сменен, същият бил останал
сгрешен в информацията на ответника. Ищцата получила дубликат от фактура
№ ********** от 29.11.2021 г., за което заплатила, като във фактурата било посочено, че на
31.12.2019 г. и 31.12.2020 г. са извършени отчети (изчислен), а на 14.11.2021 г. е бил
извършен реален отчет с отразяване на показанията, подробно описани в исковата молба.
Ищцата твърди, че имотът, в който живее представлява двуетажна къща, която се
обитава от нея и съпруга й и е с кл. № .. Твърди, че в границите на имота няма източници,
които да консумират по-голямо количество вода от обичайните за един дом. Сочи, че
откакто са се нанесли в този имот – от 2015 г. до момента на подаване на исковата молба,
заплащала всеки месец сметка за консумирана вода, като потреблението не било
надвишавало 15 куб.м., съгласно информационната система на „Изи Пей“. Твърди, че през
посочения период не били извършвани реални отчети, освен при извършения демонтаж и
монтаж на водомер на 10.05.2019 г., поради изтекла метрологична заверка и след монтажа и
демонтажа, осъществил се на 14.11.2021 г. Твърди, че на адреса има постоянно лице, което
може да осигури достъп до имота, но въпреки това реален отчет не е бил извършван, освен
посочения по-горе. Твърди, че посочените в цитираната фактура кубични метри вода не са
били консумирани и че имотът й е последният имот на захранващия водопровод и след него
нямало друг, който да е свързан към водопреносната мрежа и да консумира вода.
Сочи, че е установила в информационната система на ответното дружество, че от
03.03.2020 г. до 14.11.2021 г. средната консумация на вода е около 15 куб.м., на 14.11.2021 г.
е извършен отчет, чиито показания са 4598 куб.м. вода; на 18.11.2021 г. е извършен нов
отчет, чиито показания са 1 куб.м., а на 06.12.2021 г. е извършен нов отчет (изчислен), чиито
показания за този месец са 90 куб.м. Твърди, че за целия период на метрологичната годност
на водомера до 09.05.2019 г. отчетните данни на водомера сочат 2200 куб.м., а от 09.05.2019
г. до датата на подаване на исковата молба отчетените данни сочели 4613 куб.м., или по 154
куб.м. месечно за периода от 09.05.2019 г. до 06.01.2022 г.
Оспорва количеството на потребени ВиК услуги, качеството на същите, както и
наличието на облигационно правоотношение за предоставяне на тези услуги. Оспорва
реално да е потребил фактурираните ВиК услуги на обща стойност 7274.56 лв. за периода
10.05.2019 г. до 18.11.2021 г. по партида с кл. № .. При евентуалност, ако се установи, че са
налице валидни облигационни отношения с ответника, счита, че сумата не е дължима, тъй
като ответното дружество не е извършило реален отчет на доставената в имота вода и не е
спазил съответните правни норми на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи и Общите условия.
В съдебно заседание уточнява чрез процесуалния си представител, че не оспорва
качеството си на потребител на ВиК услуги, доставяни от ответника. Заявява, че са
извършвани плащания по фактури, без да има признаване на процесното вземане. Моли
2
съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
В законоустановеният срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала
отговор. Оспорва иска. Признава, че в базата данни на ответното дружество ищецът в
действително фигурира като титуляр на партида с кл. № . и за този имот е издадена
оспорената фактура № ********** от 29.11.2021 г. Твърди, че задълженията по фактурата са
определени във връзка и в съответствие с валидно възникнало облигационно отношение
между страните по повод предоставянето и ползването на услугата „доставяне на питейна
вода“. Позовава се на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и ползване на водоснабдителните и канализицонните
системи, както и Общите условия, одобрени от КЕВР. Твърди, че процесната фактура е
издадена след извършване на реален отчет на водомера на сградното водопроводно
отклонение за имота на ищеца, като е установено доставяне на ВиК услуги на стойност
7274.56 лв., частично погасено чрез плащане. Непогасената част възлизала на 6514.34 лв.,
като сочи, че са извършени три плащания на 08.06.2022 г., 14.06.2022 г. и на 19.07.2022 г.
Счита, че искът се явява допустим само за непогасената чрез плащане сума до размера от
6514.34 лв. Твърди също така, че количеството услуги, посочени във фактурата са измерени
чрез метрологично годен водомер, монтиран на сградното водопроводно отклонение за
имота на 10.05.2019 г., за което е съставен приемо-предавателен протокол от същата дата.
Сочи, че на 18.11.2021 г. адресът е посетен за проверка от служители на ответника, при
което е съставен контролен лист № 0271304. Резултатите от проверката били отразени в
спорната фактура, в която е фактуриран реално отчетения разход на вода и бил приспаднат
служебно начисления такъв, поради неосигуряван достъп до водомера. Моли съда да
постанови решение при признание на иска и да му присъди разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото са представени заверени копия на писма от ответното дружество до
ищцата относно задълженията по процесния кл. № . за имот, находящ се в гр. София, кв.
Симеоново, ул. . № 10, извлечение на задължения за периода 09.05.2019 г. – 07.10.2021 г.,
заявление за промяна на титуляр на партида от 08.06.2015 г., справка от Агенция по
вписванията от 03.05.2023 г., Приемо-предавателен протокол № 141793 от 10.05.2019 г.
Изслушани са и са приети като неоспорени ССЕ и СТЕ. ССЕ установява, че при
извършената проверка в счетоводството на ответника, предоставените услуги са коректно
остойностени по утвърдените цени на КЕВР, като при ответника дължимата сума е по
фактура № **********/29.11.2021 г., като ищецът е платил суми, както следва: на 08.06.2022
г. в размер на 278.32 лв., на 14.06.2022 г. – 164.87 лв. и на 19.07.2022 г. – 178.79 лв.
Техническата експертиза от своя страна установява, че процесният водоснабдяем
имот представлява двуетажна фамилна сграда, водоснабден е. В съседство има още една
жилищна сграда. Двете сгради са били обслужвани от една водомерна шахта от водопровод,
минаващ през регулирани имоти. Вещото лице е установило, че в края на 2022 г.
3
водопроводът е бил изкаран от имота с новостроящи се сгради и трасето му било преместено
в уличното платно, което наложило и отклонението за двете сгради да започне от улицата.
Това отклонение е извършено за сметка на собствениците на посочените две къщи.
Доставяната вода в процесния водоснабдяем имот се отчита по водомер, разположен във
водомерна шахта в съседния имот с № 8. От ответното дружество не са предоставили на
вещото лице исканата документация, в това число инкасаторски карнети и справки за отчети
и фактури за периода. Вещото лице е констатирало, че няма реални измервания в дома на
ответника в продължение на години, а уличният водопровод не отговаря на изискванията на
ЗУТ. Според вещото лице, водопроводът, по който се захранва имота с вода, е остарял, не е
реконструиран и модернизиран, за да поеме новото застрояване в района. Водомерът, по
който се измерва консумацията е маркиран като метрологично осигурен. Установено е, че
общият обем на консумираната вода за периода възлиза на 1200 куб.м., на обща стойност
2198.61 лв.
Представени са три броя платежни на „Инвестбанк“ АД от 19.07.2022 г. за сумата от
178.79 лв., с която в полза на ответното дружество е заплатена сума за месец юли 2022 г.,
като е посочен и клиентския номер; от 14.06.2022 г. за сумата от 164.87 лв. за задължения по
същия клиентски номер за задължения за месец декември 2021 г. до месец май 2022 г. и от
08.06.2022 г. за сумата от 278.32 лв. за задължения от месец декември 2021 г. до месец май
2022 г.
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца в размер на 7274.56 лв.,
претендирана за периода от 10.05.2019 г. до 18.11.2021 г., поради това, че няма реално
потребление на ВиК услуги в имота с кл. № .. При отрицателен установителен иск и
съгласно правилата на чл. 154 от ГПК за разпределяне тежестта на доказване, ищецът не
носи такава да доказва пораждащите спорното право факти - такава тежест е възложена на
ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право. Ответникът дължи
установяване на основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер и
доколкото проведеното от него доказване е неуспешно, ще понесе неблагоприятните
последици от правилата, разпределящи доказателствената тежест. Същите задължават съда
да счита недоказаните факти за неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на
твърденията на ищците. Съответно, ищецът следва да докаже наведените от него
правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.
Ищецът има интерес от провеждане на настоящото производство (право на иск), тъй
като по делото е установено, че на негово име за процесния имот са начислени процесните
суми.
По делото е установено и няма спор между страните, че ищецът е в облигационни
отношения с ответника, като има качеството на потребител на ВиК услуги, доставяни от
ответното дружество в имота му, находящ се в гр. София, кв. Симеоново, ул. . № 10 с кл.
№ .. Безспорно се установява от събраните доказателства по делото, че реален отчет на
4
водомера, по който се отчитат разходваните количества в имота, не е извършван от години, а
сумите се начисляват чрез самоотчет на клиента-потребител. Установено е също така, че
ищецът е заплатил различни суми за различен от исковия период, както следва: на
19.07.2022 г. е внесена сума от 178.79 лв. за задължения за месец юли 2022 г., на 14.06.2022
г. е внесена сума от 164.87 лв. за задължения за периода месец декември 2021 г. до месец
май 2022 г. и на 08.06.2022 г. - сума от 278.32 лв. за задължения за периода от месец
декември 2021 г. до месец май 2022 г. Независимо, че ответното дружество е отнесло тези
плащания за други периоди, длъжникът ясно е посочил в платежните нареждания за кои
задължения ги внася, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД
при съотнасянето на внесените суми.
От СТЕ се установява, че ответното дружество не е извършвало реален отчет на
водомера, по който се отчита потреблението на вода в имота, като по този начин е налице
нарушение на съответните законови разпоредби. Като не е предоставил изисканите от
вещото лице доказателства, ответникът сам е поставил и съда в невъзможност да извърши
преценка на фактите, по отношение на които е допусната експертизата, като следва да се
приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК, като съдът приема за доказани фактите, за чието
установяване ответникът е създал пречки за събиране на допуснати доказателства. Следва да
се приеме и с оглед заключението на СТЕ, че реално потребената вода за процесния период
е в общ размер на 1200 куб.м., с равностойност от 2198.61 лв. Ето защо, съдът счита, че
исковата претенция е основателна до размера от 5075.95 лв. – разликата между
претендираната от ответника сума в общ размер на 7274.56 лв. и реално дължимата, като за
сумата над този размер и до пълния такъв иска следва да се отхвърли като недоказан и
неоснователен.
При този изход от спора, и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски за 290.98
лв. за държавна такса, възнаграждение за един адвокат в размер на 1050 лв., а ответникът –
600 лв. за депозити за вещи лица, 1.60 лв. за държавна такса за преписи, като следва да му се
присъди и юрисконсултско възнаграждение, като съдът определя такова в размер на 100 лв.,
доколкото е реализирана защита от юрисконсулт само в писмен вид, без явяване в съдебно
заседание, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца, като съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът
извърши надлежна проверка и установи, че с оглед цената на иска размерът на така
уговорения хонорар не е прекомерен, тъй като минималният размер по Наредба № 1/2004 г.
на Висшия адвокатски съвет възлиза на 1027.46 лв. Съразмерно на уважената част от иска
на ищеца му се следва сумата от 938.69 лв., а на ответника – 210.48 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните Ф. С. Й., ЕГН **********,
5
гр. София, кв. Симеоново, ул. . № 10, къща, със съдебен адрес в гр. София, ул. Позитано №
39, чрез адвокат А. Т., ел.поща: *********@***.** срещу „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. Цар Борис ІІІ № 159, ет. 2 и 3, ., представлявано от . на
основание чл.124, ал.1 от ГПК, че ищцата Ф. С. Й., ЕГН ********** не дължи за доставени
и незаплатени ВиК услуги суми, претендирани от ответника „.“ АД, ЕИК ., в размер общо на
5075.95 лв. (пет хиляди седемдесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки) за периода от
10.05.2019 г. до 18.11.2021 г. по партида с кл. № ., поради липса на реално потребяване на
количество и качество на потребени ВиК услуги, отговарящи на претендираните суми, като
отхвърля иска над този размер от 5075.95 лв. и до пълния такъв от 7274.56 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар
Борис ІІІ № 159, ет. 2 и 3, ., представлявано от . да заплати на Ф. С. Й., ЕГН **********, гр.
София, кв. Симеоново, ул. . № 10, сумата от 938.69 лв. (деветстотин тридесет и осем лева и
шестдесет и девет стотинки) за разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска и
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ф. С. Й., ЕГН **********, гр. София, кв. Симеоново, ул. . № 10, да
заплати на „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис ІІІ
№ 159, ет. 2 и 3, ., представлявано от . сумата от 210.48 лв. (двеста и десет лева и
четиридесет и осем стотинки) за направените разноски по делото, съразмерно на
отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6