Решение по дело №1012/2016 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 195
Дата: 9 юни 2017 г. (в сила от 1 декември 2017 г.)
Съдия: Дарина Илиева Попова
Дело: 20165320101012
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2016 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. К., 09.06.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                              трети граждански състав

на девети май                                            две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1012 по описа за 2016 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО  е по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал.2 от .

СЪДЪТ е сезиран с искова молба, подадена от С.Д.Ж. с ЕГН ********** лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца И.К.К. с ЕГН ********** и Н. К.К. с ЕГН **********,*** твърди, че с ответника К.К. живели на семейни начала в продължение на около четири години от 2007г. От съвместното им съжителство се родили децата И. и Н.. Отношенията им по време на съжителството били сравнително нормални, като ответникът, след употреба на алкохол, проявявал агресия спрямо ищцата. Многократно й нанасял побои и предизвиквал скандали. Това станало причина от месец април 2012г. да са във фактическа раздяла. Ответникът заминал са Кралство В.. През четирите години на раздялата им децата останали с майката и тя полагала преките грижи за тях и осигурявала издръжката им. Ответникът през това време се интересувал епизодично от децата. През м. май 2016г. бащата се прибрал и поискал майката да подпише декларация за заминаването на децата във В., за да го посетят за няколко месеца. Ищцата се съгласила, за да не се прекъсва връзката им с бащата. Уговорили се децата да се върнат в България на 31.08.2016г. Към датата на подаване на исковата молба – 14.09.2016г. децата не били върнати в България. Ищцата оттеглила дадената декларация за пътуване в чужбина, информирала отдел „Закрила на детето“ и очаквала завръщането им. Майката имала минимални доходи, но се справяла с грижите и издръжката им. Децата били във възраст, в която боледуват, нуждаят се от средства за облекло и всички други необходими вещи, но въпреки трудностите се справяла.

Моли съда да постанови решение, с което:

Да предостави на майката С.Д.Ж. упражняването на родителските права върху малолетните деца, родени от съжителството й с К.И.К.;

Да определи бащата К.И.К. да осъществяла лични отношения с децата при режим: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 08:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя с преспиване, както и двадесет дни през лятото, несъвпадащи с годишния отпуск на майката;

Да осъди ответника да заплаща на децата си месечна издръжка в размер на 170 лева за детето К. и 160 лева за детето Н., считано от предявяване на иска – 14.09.2016г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска;

Да осъди ответника да заплати на децата си месечна издръжка за минало време за периода от 14.09.2015г. до 14.09.2016г. в размер на по 140 лева за всяко от децата 160 лева за детето Н., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска.

Претендира за разноските по делото.

Ответникът К.И.К. с ЕГН ********** ***, чрез назначения от съда особен представител, оспорва иска. Признава факта, че с ищцата имат родени две деца от четиригодишното им съвместно съжителство, което е започнало през 2007г. Твърди, че с майката се запознали в град К. и след няколко месечна връзка тя забременяла и се преместила в дома му във село В.Л.. В началото отношенията им били нормални, но през цялото им съжителство той бил човекът, който работел и осигурявал средствата за издръжка на семейството. Ищцата работела за кратки периоди на различни места. Ответникът не разчитал ищцата да работи, очаквал от нея да се грижи за децата им, което не винаги се получавало. Майката се държала грубо с децата, най-вече с големия им син. Ответникът имал преки впечатления за голямото дете, тъй като малкото се родило малко преди да замине за В.. Майката викала, обиждала децата и избухвала по най-малкия повод, често спяла до късно през деня, без да им осигури отопление през зимата до обяд. През този период разчитал на родителите си да се погрижа за децата, защото живеели съвместно. Двамата родители имали скандали по този повод, като ищцата си позволявала да удря голямото дете и да пуши в помещението, в което то се намира.

В края на 2012г. заминал на работа в чужбина след обсъждане на този въпрос с ищцата. Тя и децата останали в дома му в село В.Л., при неговите родители. Първоначалните им намерения били ответникът да се устрои и след това семейството му да замине при него. В началото му било много трудно в чужбина, изпаднал в кризисна ситуация, а след като се устроил, започнал да изпраща средства в България, които получавала майка му, защото тя имала грижата за домакинството на неговото семейство. Отделно, не се доверявал на ищцата, защото по време на съжителството им, тя задоволявала първо своите нужди и отделяла средства за децата само ако останат такива. Ответникът изпращал по 200 британски лири месечно, от които майка му отделяла средства за децата и за тяхната майка. Според ответника, този начин на живот харесал на ищцата, защото тя останала при родителите му в периода от 2013г. до 2015г. и продължила да живее по този начин. Освен посочената сума, ответникът изпращал средства и по извънредни поводи, тъй като децата често боледували и се налагало да се закупуват лекарства. Притеснявал се, защото децата му прекарвали повече време по болниците, отколкото на училище. При едно от посещенията му в България, оставил автомобила си на свой приятел, за да може ищцата и децата да имат осигурен транспорт, тъй като самата ищцата не била правоспособен водач на МПС. Сестра му също оказвала помощ при отглеждането на децата. Въпреки, че изпращал средства и то под контрола на майка си, включително за училищен автобус, разбрал, че И. пътува сам с междуградски транспорт до К., защото майка му нямала средства да отиде с него. Ответникът се прибирал в България всяко лято за около месец и половина и ищцата нито веднъж не споменала, че този начин на живот не й харесва или че ще напусне него и дома им. През този период поддържали непрекъсната връзка с нея и децата по телефон и чрез Интернет, включително поддържал връзка с учителката на И.. През 2016г. ответникът решил да се прибере през месец май, като с майката постигнали уговорка да вземе децата при себе си във В. през лятото. Един месец преди да се прибере, ищцата напуснала дома на родителите му с децата и се установила в град К., където заживяла с друг мъж. Ищцата напуснала дома му в отсъствие на неговите родители, без да знаят и без да им каже къде отива. Преди да се прибере от чужбина, ищцата оставила децата при майка му. След това двамата се срещнали веднъж случайно, при която среща ответникът предложил децата да отидат с него, след като майка им започва нова връзка, а при него щели да имат по-добре перспектива. Същевременно й предложил да й изпраща средствата, които получава като детски надбавки, ако се притеснява от липсата на този доход, защото знаел, че няма други доходи. Майката отговорила, че ще обмисли предложението, защото било примамливо и още в рамките на същата среща се съгласила като казала, че получава 120 лева детски за двете деца. Още същия ден отишли при нотариус и ищцата подписала декларация за пътуване на децата в чужбина със срок до навършване на пълнолетие, предала му и оригиналните удостоверения за раждане. Ответникът и децата заминали за чужбина на 28.05.2016г. Ответникът не изпълнил уговорката да изпраща по 120 лева месечно, а през лятото майката се обадила на децата само 5-6 пъти – за последен път на рождения ден на И. през август 2016г. До предявяване на иска, ищцата нито веднъж не заявила, че желае децата да се върнат в България, разбрал затова от делото. В момента и двамата ходели на училище, говорели английски, не се разболявали, имали личен лекар и зъболекар. Ответникът работел като шофьор и доставял храна, работното му време позволявало да се грижи за децата, живеел с приятелката си, която му помагала. Живеели под наем в подходящо жилище, в което децата имали самостоятелна, добре обзаведена стая. Наемът на жилището бил нормален, като половината от него получавал под формата на помощ. Седмично получавал по 47 британски лири за всяко дете. По никакъв начин не разчитал на тези помощи, месечното му възнаграждение по трудов договор било в размер на 1500 британски лири. Намира, че е в изключителен интерес на децата да живеят при него.

МОЛИ съда да отхвърли първоначалния иск като неоснователен.

При същите факти е предявил и е приет за съвместно разглеждане насрещния му иск срещу С.Ж., като моли съда да постанови решение, с което:

Да предостави на бащата К.И.К. упражняването на родителските права върху малолетните деца, родени от съжителството му със С.Д.Ж.;

Да определи майката С.Д.Ж. да осъществяла лични отношения с децата при подходящ режим, съобразен с постоянното пребиваване на децата във В.;

Да осъди ответницата да заплаща на децата си подходяща месечна издръжка, съобразно практиката на съда, считано от датата на предявяване на иска – 07.02.2017г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Претендира за разноските по делото.

Ответницата по насрещния иск, оспорва същия. Прави следните възражения срещу фактите, на които се основава иска и твърди, че са неистина. Оспорва твърденията на ищеца по насрещния иск, че ежемесечно е изпращал по 200 лири. Ответницата не била в течение на това какви средства той е пращал на майка си и за какво са изразходвани. Твърди, че децата са живели с нея и въпреки трудностите, тя се справяла с тяхната издръжка и полагала нужните грижи за отглеждането им. Оспорва наведените твърдения за причината за раздялата им. Твърди, че освен изложеното в исковата молба, научила, че ищецът живее с друга жена в А. и това също станало повод за раздялата. Действително подписала декларация за пътуване на децата в чужбина с цел на гостуват на баща си през лятото, но той трябвало да ги върне за учебната година. Твърди, че не е давала съгласие децата да живеят постоянно в А., поради което оттеглила и декларацията за пътуването им. От училището, в което децата учели, многократно ги търсели и всичко рефлектирало върху нея като майка. Ищецът най-безотговорно не върнал децата за началото на учебната година и самоволно решил те да живеят при него и да учат в А.. По тази причина понастоящем била лишена от възможността да ги вижда и контактува с тях, не знаела нито какво е здравословното им състояние, изпитвала болка, тъй като бащата напълно съзнателно я лишил от децата й. Оспорва твърденията му, че са имали уговорка да й плаща по 120 лева месечно, срещу това децата да живеят с него. Понастоящем разполагала с доходи, които формирали положителен финансов резултат за нея и можела да се грижи за децата си.

МОЛИ съда да отхвърли насрещния иск като неоснователен.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че родителите са заживели съвместно през 2007г. и от съвместното им съжителство са родени две деца, И. – роден на ***г. и Н. – роден на ***г. Не се спори, че в края на 2012г., няколко месеца след раждането на Н., бащата е заминал да работи в К.В. и трайно се е установил там. Установява се от представената от ответника декларация с нотариална заверка на подписа, че на 19.05.2016г. майката е дала съгласие двете деца да пътуват неограничено във времето, до навършване на пълнолетие, в страната и чужбина на територията на всички страни-членки на европейския съюз, включително В..  Декларацията е с нотариална заверка на подписа на майката с рег. № 3679 от 19.05.2016г. на Нотариус Р.. С декларация рег. № 5945 от 26.08.2016г. на Нотариус Р., ищцата е оттеглила съгласието си децата да пътуват в чужбина, придружавани от своя баща. Установява се от представените от ответника писмени доказателства, че детето И., считано от 12.09.2016г. е било записано като ученик в начално училище „***“ с посочен адрес. Писмото не носи дата на изпращането му. Представено е писмо, от което се установява, че детето Н. е записан в подготвителна група в същото училище. Представени са доказателства, че на двете деца е избран личен лекар на 22.08.2016г. Представено е писмо без дата, от което се установява, че двете деца посещават училището, в което са записани в А.. Представени са доказателства за направени парични преводи от ответника в полза на надежда К., за която не се спори, че е негова майка, както и доказателство за доход към 31.03.2017г. в размер на 499.18 ( не е посочена валута), като в едната ог графите се сочи брутен облагаем доход от една година до момента – 748.73 – отново не е посочена валута. По делото е приет социален доклад, от който се установява, че майката разполага с подходящи битови условия за отглеждане на децата.

От показанията на св. Румен Стоянов, без родство със страните се установява, че знаел за раздялата между родителите. Първоначално децата били с майката в К., тя се грижела за тях, помагало цялото й семейство. Свидетелят не знаел дали от страна на К. е имало помощ, не бил запознат с това.  По впечатления на свидетеля, ищцата от около 4-5 години живеела в К.. Понастоящем децата ги нямало при нея, не знаел каква е причината. От показанията на св. Х.С. се установява, че родителите са разделени от миналата година (2016), К. не бил в страната. Мислел, че са разделени заради начина, по който ответникът се държал със С. и семейството, не бил нормален начин.Доколкото знаел, К. не осигурява издръжката на децата си. Те понастоящем били в А., като свидетелят нямал представа кой се грижи за тях. Знаел, че децата са заминали за лятната ваканция и доколкото разбрал, бащата отказал да ги върне. Бащата не поддържал контакти с майката и доколкото свидетелят знаел, и тя била лишена от контакт с децата, била тотално изолирана от тях, ответникът дори снимки не й пращал. Докато страните били заедно, живеели в общо домакинство с родителите на ответника. Отношенията им били сравнително нормални, но К. бил малко безотговорен, С. сама си гледала децата. Преди ответникът да замине за чужбина половината от издръжката на семейството осигурявал бащата на ищцата. От показанията на св. Трифонов се установява, че страните живеели при родителите на ответника в село В.Л.. Бащата се грижел за децата преди да замине за А.. След като заминал, ищцата и децата останали при неговите родители. Ищцата се държала грубо с децата, виждал ги да тичат голи и з стаята, когато посещавал дядо им. Майката казвала, че не я интересува дали ще са облечени, докато не си изпие кафето.Чувал я да повишава тон. От бащата на ответника знаел, че К. редовно изпраща пари за издръжката на децата. Родителите на К. давали пари на С. за пазаруване и кафе и това се случвало пред свидетеля. К. изпращал дрехи и подаръци на децата. Децата често боледували от простудни заболявания, особено  И.. До преди година майката и децата живеели в село В.Л., понастоящем били в К.. От показанията на св. К. – майка на ответника се установява, че докато страните живеели съвместно, синът й се грижел за децата, само той работел и поемал всички разходи. Физическите грижи за децата се поемали от двамата родители. Двете семейства живеели в общо домакинство. Когато заминал за чужбина, К. изпращал пари за домакинството – по 160 лева, по 200 лева на седмица, както се случело. Синът й не пращал пари на жена си, защото тя не ги харчела както трябва. Парите получавала свидетелката, а ищцата като кажела от какво има нужда, давали й средства. Ищцата не получавала регулярно пари за децата всеки месец. Свидетелката и съпругът й купували каквото е необходимо за децата, лекарства например. Децата били постоянно болни. След второто майчинство, ищцата започнала работа за кратко, но напуснала след 10 дни защото не я устройвало. През месец април 2016г. ищцата без да се обади на родителите на ответника, си събрала багажа и напуснала дома им. Заминала за К. при приятеля си, а свидетелката ги вземала да ги лекува когато се наложело. И. ***. Ответникът поддържал връзка с децата си през Интернет, те му липсвали много. Сега децата живеели много добре, били щастливи, ходели на училище и двамата. Били презадоволени от всичко. Възпитанието им било повече от добро. Свидетелката не знаела какви точно са били уговорките между родителите за заминаването на децата в А.. Понастоящем децата нямали контакт с майка си, имали телефонния й номер, но не й се обаждали. И. си имал и личен телефон, но не се обаждал на майка си. Докато ищцата била в майчинство с второто дете, семейството се издържало със средства на К., а свидетелката определяла какви доходи ще имат майката и децата.

Други доказателства от значение за изхода на процеса не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:

От доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се налага изводът, че децата трябва да живеят при майка си, съответно родителските права по отношение на И. и Н. да се предоставят на нея. За да достигне до този извод съдът оценява фактическото положение преди предявяване на иска. И. *** в първи клас, майката в продължение на почти четири години до м. май 2016г. сама се е грижила за двете деца, докато бащата е бил в чужбина. Помощта, оказвана от родителите на ответника не опровергава факта, че майката се е грижила за децата, а и свидетелите го установяват по непротиворечив начин. Не са ангажирани нито преки, нито косвени доказателства относно уговорките на родителите по отношение заминаването на децата, но поведението на ищцата е показателно – същата е оттеглила съгласието си в края на месец август 2016г. и предявила иска на 14.09.206г. Установено е по несъмнен начин от показанията на св. К., че през изминатата една година децата са прекъснали контакт с майката, докато през четирите години при отсъствието на бащата са поддържали такъв с него.  Съдът следва да следи за интересите на децата, най-вече с оглед на това те да поддържат отношения с двамата си родители тъй като това е необходимо за нормалното им развитие и възпитание. Твърденията на ответника за недостатъчен родителски капацитет на майката не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съдът отчита следните факти: родителите са заживели съвместно през 2007г., а детето И. е родено през 2008г. Логично е майката да не е работела, докато полага грижи за него, а бащата да осигурява средствата за издръжката на семейството. Четири години по-късно е родено второто дете – Н.. Практически майката е родила второто им дете около година о половина след изтичане на отпуските за отглеждане на дете. Установено е по несъмнен начин, че бащата не е осигурявал пряко със средства семейството си през четирите години на отсъствието му. Оставил е преценката на своята майка, която го заявява в показанията си. Практически ищцата е била поставена в ситуация да отглежда бебе и голямото си дете, да разчита изцяло на родителите на ответника да преценят какви от изпратените средства да отделят за децата. Безспорно, плащали са сметките на домакинството, но при наличие на родител, който отглежда и възпитава пряко децата, напълно нелогично е подобно разпределение на семейните финанси. Ищцата е била поставена в положение на почти пълна финансова зависимост. Ответникът нито твърди, нито сочи доказателства за причините в продължение на четири години да не устрои семейството си при себе си. Майката е била поставена през този период в положение да живее с неговите родители, да не разчита на финансовата му помощ и да се задоволява с присъствието му през летния сезон. Фактът, че не се е оплакала, не опровергава извода на съда за недостатъчна грижа от стана на бащата. Практически той е оставил малкия си син като новородено бебе и е контактувал с него само през летните месеци за кратко, преди да го вземе в чужбина. При наличие на данни, че през изминалата година децата са прекъснали контакт с майка си, съдът намира че с оглед съхраняването му, следва да предостави упражняването на родителските права на нея. Доходите и жилищните условия, при липса на данни децата да са в риск, не могат да се противопоставят на необходимостта, децата да поддържат отношения с двамата си родители.

На ответника следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения с децата си, за да не се прекъсва биологичната връзка, както и емоционалната и социалната такива между родител и дете. По принцип, контактите с родителя, на когото не са предоставени родителските права за упражняване са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето. С оглед установената привързаност между бащата и синовете, формирана през последната година, следва да бъде определен разширен режим на лични отношения на бащата с децата спрямо обичайния такъв и съобразен с факта, че същият трайно пребивава в чужбина. За най-справедливо съдът намира бащата да осъществява лични отношения с децата си през почивните дни - през седмица, през лятото – за един месец, несъвпадащ с отпуска на майката, по време на Коледните празници всяка нечетна година, считано от 20 декември до 30 декември включително, през великденските празници всяка четна година, като великденските празници обхващат четирите почивни дни, оповестени официално, както и половината от пролетната ваканция. 

Относно издръжката на децата - родителите са длъжни да дават издръжка на ненавършилите пълнолетие деца. Безспорно е, че двамата родители не живеят заедно, като всеки от тях следва да поеме своя дял от издръжката им. С оглед предоставянето на родителските права на ищцата, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплаща издръжка на детето И. в размер на 170 лева месечно и на детето Н. – в размер на 160 лева месечно, считано от влизане на решението в законна сила, до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Искът за присъждане на издръжка, считано от подаване на исковата молба до влизане на решението в сила следва да се отхвърли, той като не се спори, че бащата е този който от м. май 2016г. и понастоящем фактически се грижи за децата. Следва да се отхвърли и искът за издръжка за минало време. Макар да е установено бащата да не е изпращал средства за издръжка пряко на майката, същата е приемала до неустановена дата на месец април 2016г., когато е напуснала дома му семейните финанси да бъдат организирани по начина, установен от съда по-горе. От края на месец май 2016г. бащата полага фактическите грижи за децата, поради което издръжка за минало време не следва да се присъжда. 

С оглед уважаване на иска и на основание член 78, ал. 1 от ГПК, съдът следва да присъди на ищеца направените по делото разноски в размер на 30 лева за заплатена държавна такса, 400 лева за възнаграждение на особен представител и 350 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответницата да заплати, държавна такса по сметка на ВСС върху определената издръжка в размер на 475.20 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетните деца И.К.К. с ЕГН ********** и Н. К.К. с ЕГН **********, родени от съвместното съжителство на  С.Д.Ж. с ЕГН ********** *** и К.И.К. с ЕГН ********** ***, на майката С.Д.Ж. с ЕГН **********, като определя местоживеене на децата при нея.

ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между К.И.К. с ЕГН ********** и децата И.К.К. с ЕГН ********** и Н. К.К. с ЕГН ********** както следва: през седмица, начиная от влизане на решението в законна сила, от събота в 09:00 часа до неделя в 18:00 часа с преспиване; един месец през лятото, несъвпадащ с платения отпуск на майката; по време на Коледните празници на всяка нечетна година, считано от 20 до 30 декември включително; по време на Великденските празници, установено официално – всяка четна година; половината от пролетната ваканция всяка година, а когато годината е четна – съединена с Великденските празници; по време на личния празник на бащата – рожден ден.  

ОСЪЖДА, на основание член 143, ал. 2 от СК, К.И.К. с ЕГН ********** ***, да заплаща на детето си И.К.К. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.Д.Ж. с ЕГН ********** ***  месечна издръжка в размер на 170 (сто и седемдесет) лева, считано от влизане на решението в законна сила, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като отхвърля иска за присъждане на издръжка за периода от предявяване на иска – 14.09.2016г. до влизане на решението в законна сила като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на основание член 143, ал. 2 от СК, К.И.К. с ЕГН ********** ***, да заплаща на детето си Н. К.К. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.Д.Ж. с ЕГН ********** ***  месечна издръжка в размер на 160 (сто и шестдесет) лева, считано от влизане на решението в законна сила, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като отхвърля иска за присъждане на издръжка за периода от предявяване на иска – 14.09.2016г. до влизане на решението в законна сила като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С.Д.Ж. с ЕГН ********** *** като майка и законен представител на децата И.К.К. с ЕГН ********** и Н. К.К. с ЕГН **********, за осъждане на К.И.К. с ЕГН ********** да заплати издръжка за минало време на всяко от децата в размер на по 140 (сто и четиридесет) лева месечно, считано от 14.09.2015г. до предявяване на иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА К.И.К. с ЕГН ********** *** да заплати на С.Д.Ж. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 780 (седемстотин и осемдесет) лева.

ОСЪЖДА К.И.К. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 475.20 (четиристотин седемдесет и пет лева и двадесет стотинки).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред П.ски окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

АГ.