№ 498
гр. Благоевград, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
Членове:Диана К. Ангелова
Вили Дацов
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20251200500753 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
а. А. - особен представител на А. Д. И., ЕГН ********** с постоянен адрес:
гр.Б., ул.И.№*, против Решение № 431/23.05.2025 г., постановено по гр.д. №
1592/2024 г. по описа на Районен съд Благоевград, в частта, в която е признато
за установено на осн. чл. 422 ГПК по отношение на ответника А. Д. И., че
дължи на ищеца К.и. АД сумата в размер на 1000 лв., представляваща
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда -14.02.2024 г., до окончателното й изплащане.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност
на постановеното решение в обжалваната му част. Сочи се, че са правилни
изводите на съда за това, че договорът за потребителски кредит „Екстра“ №
ДЗ011679/03.10.2023 г. е нищожен поради противоречието му със закона,
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Сочи, че са налице
нищожни клаузи на договора, без които той не може да съществува. Оспорва
се твърдението на ищеца за сключен договор за кредит, тъй като не са
приложени доказателства в подкрепа на същото. Не са налице и подписани ОУ.
Личната карта би могло да се използва и без съгласие на притежателя й. По
отношение на твърденията в исковата молба, че ответникът е потвърдил и
получил на посочения от него електронен адрес „Европейски формуляр за
предоставяне на потребителски кредити“, по делото не били представени
1
доказателства в подкрепа на същите.
Прави се искане да бъде отменено първоинстанционното решение в
обжалваната част, като бъде отхвърлен предявеният иск за главница.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от
въззиваемия К.и. АД, чрез адв. Р. Д., в който същата оспорва наведените от
жалбоподателя твърдения, като сочи, че решението е правилно и
законосъобразно, за което се излагат подробни доводи и съображения. По
делото се установявало, че между К.и. АД и А. Д. И. е налице облигационна
връзка въз основа на сключен между тях договор за кредит. Твърди се, че
електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител, с
възможност да бъде възпроизведено, съставлявало електронен документ.
Същото се считало за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ.
Представените документи по делото представлявали електронни изявления. В
случая е представен в писмен вид договора за кредит, като възпроизвеждането
на електронния документ върху хартиен носител не променял
характеристиките му. Процесният договор е сключен по реда на ЗПФУР,
където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от
разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се уреждали
електронно. По делото е представена в оригинал Разписка №
0700019969010696/05.10.2023г. от трето по делото лице – „Изипей“ АД, от
която се установява, че ответникът И. е усвоил предоставената сума на
05.10.2023г. на каса на „Изипей“ АД. Прави се искане жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски, съгласно списък по
чл. 80 ГПК.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че решението в
обжалваната му част е валидно и допустимо, а по същество правилно и
законосъобразно по следните съображения:
Районен съд Благоевград е сезиран с установителни искове, след
проведено заповедно производство по чл. 410 ГПК, с които е направено
искане да се признае за установено, че съществуват вземания в полза на К.и.
АД срещу А. Д. И., за следните суми: сумата от 1000 лв., представляваща
главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №
ДЗ011679/03.10.2023 г.; сумата от 120 лв. договорна лихва за периода
03.11.2023 г. - 03.02.2024 г.; сумата от 13, 79 лв. законна лихва за забава за
периода 04.11.2023 г. - 08.02.2024 г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното й заплащане.
Първоинстанционният съд е уважил иска за главница, като е признал за
установено, че съществува вземане в полза на ищеца срещу ответника за
сумата от 1000 лв. - главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ №
ДЗ011679/03.10.2023 г., сключен между А. Д. И., и К.и. АД, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 14.02.2024 г., до
окончателното й изплащане. Останалите претенции са отхвърлени. Предмет
на въззивната проверка е единствено решението в частта, с която е уважен
2
искът за главница. В останалата част съдебният акт не е обжалван, поради
което е влязъл в сила.
Пред районната инстанция са ангажирани писмени доказателства, от
които се установява, че страните са обвързани по силата на заемно
правоотношение от разстояние, по силата на което на ответника А. Д. И. е
предоставена сумата от 1000 лв., със срок на издължаване до 03.04.2024г. От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че тази сума е
преведена и усвоена от ответника посредством услугите на Изипей АД. Този
договор е сключен по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за
предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията между
страните в тази връзка се уреждат по електронен път. Сключването на
договора става не чрез подписването му от кредитополучателя, а посредством
избиране на изпратена му препратка на съответна интернет страница на
заемодателя, като чрез активиране на въпросния линк се счита, че
потребителят е потвърдил съгласието си по договора.
С избора си да активира съответната препратка потребителят е приел
условията на съглашението. Дали същият се е запознал предварително с
общите условия и дали ги е приел, в случая е без значение, защото той е имал
тази възможност преди да направи онлайн избора си за сключването на
договора. С извършване на това фактическо действие последният се валидира
и страните се задължават по него, а наред с това се считат и обвързани от
общите условия, които са неразделна част от съглашението, без да е
необходимо по отношение на клаузите от тях да се изразява отделно
волеизявление за приемането им. Още повече, че изрично в тези общи условия
в раздел IV е записано, че при одобряването на заемателя, на електронната
поща на същия се изпраща като прикачен файл текстът на договора, в който е
маркирано, че ОУ са неделима част от него. Наред с това е посочено, че с
натискане на линка за потвърждение се декларира запознаване и съгласие с
условията на договора, което пък е предпоставка за превеждане на
съответната заемна сума по банковата сметка. По тези съображения съдът
приема, че в случая е възникнало валидно правоотношение по такъв тип
договор за потребителски кредит, по което всяко едно от лицата дължи
изпълнение, като с извършения превод на исканата парична сума
кредитодателят е изпълнил своето основно задължение.
Неоснователни са оплакванията в жалбата за това, че не е доказано
страните да са били обвързани посредством процесното правоотношение и за
това, че лична карта може да бъде използвана и без съгласието на притежателя
й. По делото са ангажирани безспорни доказателства – разписка от Изипей
АД, видно от която ответникът е получил сумата от 1000 лв. по процесия
договор за кредит от К.и. АД. Не е оспорено получаването на тази сума, нито
подписа в представената разписка. След като ответникът е получил на каса на
Изипей АД сумата от 1000 лв., то следва несъмненият извод, че страните са
обвързани по процесния договор за кредит.
По делото не са ангажирани доказателства за това ответникът да е
върнал получената от него заемна сума, респ. част от нея.
3
Районният съд е приел, че договорът за кредит е недействителен. По
този въпрос доводи пред въззивната инстанция не са релевирани, поради което
този въпрос не подлежи на преразглеждане.
Във въззивната жалба жалбоподателя също сочи, че договорът е
недействителен, поради което не следва да се връща каквато и да било сума по
него. Соченото възражение е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК, който закон намира приложение, тъй като се касае за договор за
потребителски кредит, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи. Поради това кредитополучателят дължи
връщане на главницата, в случая на сумата в размер на 1000 лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
й заплащане. Като е достигнал до същите правни изводи районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който ще следва да се
потвърди.
С оглед изхода на спора и доколкото при подаване на въззивната жалба
от страна на особения представител, не е заплатена дължимата държавна
такса за въззивно обжалване, ще следва ответникът да бъде осъден да заплати
в полза на съда дължимата такава в размер на 25 лв., а в полза на въззиваемия
сторените по делото разноски, както следва: 400 лв. възнаграждение за особен
представител и 1000 лв. адвокатско възнаграждение или общо сумата в размер
на 1400 лв.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 431/23.05.2025 г., постановено по гр.д.№
1592/2024 г. по описа на Районен съд Благоевград, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА А. Д. И., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.Б., ул.И.№*
да заплати на К.и. АД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.Ц.Б.
№**** ет.М., с ЕИК ****, чрез адв. Р. И. Д., със съдебен адрес за призоваване:
гр.С., бул. Ц.Б.№*** ет.М. сумата от 1400 лв., представляваща сторени
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА А. Д. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б., ул.И.№*
да заплати в полза на Окръжен съд Благоевград сумата в размер на 25 лв.,
представляваща дължима държавна такса за въззивното обжалване.
ПОСТАНОВЯВА изплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв. в полза на адв. София Василева Касабова – Беличенова,
преупълномощена от а. А., назначена за особен представител на ответника А.
Д. И..
Решението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5