Решение по дело №75/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството e по реда на чл.39 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), във вр. с чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от Й. Т. Т., чрез адв.С. К. от АК-[област] със съдебен адрес: [населено място], [улица], [адрес], ел.поща [електронна поща], против отказ, обективиран в писмо на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията изх.№94-00-139/14.03.2023 г. да бъдат заличени личните данни, вписани в търговски регистър по партидата на "*" ООД, ЕИК ****.

В жалбата се твърди, че Й. Т. Т. е управител и съдружник в "*" ООД, ЕИК ****, като е установил, че по партидата на дружеството, в полето актуален учредителен акт, е публикуван учредителен акт на дружеството, който съдържа негови лични данни.Подал заявление до Агенцията по вписвания, с което заявил, че желае личните му данни да бъдат изтрити/заличени по начин, по който да не бъде идентифициран от трети лица. Изрично отбелязал, че ако органът приеме, че е предоставил личните си данни на основание чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, то оттегля съгласието си данните да бъдат обработвани чрез публикуването/обявяването им в учредителния акт по партидата на дружеството. В отговор получил обжалваното писмо, в което се съдържа отказ за уважаване на заявлението. В писмото се потвърждава, че заявителят е вписан в партидата на дружеството като негов управител и представляващ, но се акцентира на нормата на чл.13, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, която въвежда изискване към заявителя да представи за обявяване заверени преписи от съответните актове със заличени лични данни.Отразено е, че администратор на лични данни е именно дружеството и Агенцията по вписванията няма право да извърши исканото заличаване, като са дадени указания в 14-дневен срок да бъде депозиран учредителен акт със заличени данни. Жалбоподателят счита, че отказът е издаден при неправилно приложение на материалния закон - в противоречие с Регламент (ЕС) 2016/679. Иска същият да бъде отменен и Агенция по вписванията да бъде задължена да заличи личните му данни, вписани в търговския регистър в публикувания учредителен акт по партидата на дружеството. Претендира направените в производството разноски - заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

С жалбата се повдигат въпроси по приложението на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламент(ЕС) 2016/679) и на Закона за търговския регистър и за регистъра на юридическите лица с нестопанска цел(ЗТРРЮЛНЦ).

С Определение от 21.03.2023г. по адм. дело № 6332/2022 г. на ВАС на РБ, Пето отделение на основание чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), по въпроси, които съдът е счел за относими към предмета на спора. Поради това с Определение №240/05.06.2023 г. съдът е спрял производството по адм.д.№75/2023 г. на Административен съд Ямбол до приключване на производството по дело С-200/23 на Съда на Европейския съюз. При служебна проверка съдът е констатирал, че по дело С-200/23 на Съда на Европейския съюз е постановено Решение от 4 октомври 2024 г., и с Определение № 1176/14.10.2024 г. е възобновил производството по адм.д.№75/2023 г. на Административен съд Ямбол.

В съдебно заседание, жалбоподателят Й. Т. Т., не се явява и не изпраща представител. Депозирал е чрез процесуалния си представител адв.С. К. от АК-[област] становище с искане да бъде отменен отказът на администратора на лични данни Агенцията по вписванията за заличаване на личните данни на Й. Т. Т., вписани в Търговския регистър по партидата на "*" ООД, ЕИК ****, и преписката да бъде върната на Агенцията по вписванията със задължителни указания по прилагането на закона и при съобразяване на решението на СЕС по Дело С-200 от 2023 г..Към становището е представен и списък на разноски, ведно с договор за правна защита и съдействие.

Ответната страна – Агенция по вписванията, редовно призована, не изпраща представител, като с писмена молба депозира доказателства и отговор по жалбата, в който чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като процесуално недопустима, алтернативно като неоснователна и моли съдът да постанови решение в този смисъл. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, в случай, че същото е в по-висок от минималния размер съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу писмо изх.№94-00-139/14.03.2023 г. на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията е постъпила в Административен съд Ямбол с вх.№721/27.03.2023 г. Писмото притежава белезите на индивидуален административен акт - по същество е отказано да бъде уважено искането на жалбоподателя за заличаване на негови лични данни по партидата на "*" ООД, ЕИК ****, в полето актуален учредителен акт, формулирано в подаденото заявление вх.№94-00-139/07.03.2023 г. поради което засяга жалбоподателя неблагоприятно.Предвид това, съдът приема жалбата за процесуално допустима за разглеждане по реда на чл.39, ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), като подадена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от лице, с доказан правен интерес от оспорването - адресат на акта и субект на обработвани лични данни, в предвидения от закона срок. Не са налице пречки и по смисъла на чл.39, ал.4 от ЗЗЛД – с писмо изх.№ППН-01-289#1 от 10.04.2023 г. на Председателя на Комисията за защита на личните данни съдът е уведомен, че след направена служебна справка не е установено наличие на висящо или приключило производство пред комисията, инициирано от Й. Т. Т. срещу Агенцията по вписвания.

По съществото на спора съдът взе предвид следното:

Й. Т. Т., чрез пълномощник адв. С. К. е подал до Агенция по вписванията заявление вх.№ 94-00-139/07.03.2023 г. В заявлението е посочил, че в качеството си на управител и съдружник в дружество "*" ООД, ЕИК ****, е установил, че по партидата на дружеството, в полето актуален учредителен акт, е публикуван учредителен акт на дружеството, който съдържа негови лични данни. Заявил, че желае личните му данни да бъдат изтрити/заличени по начин, по който да не бъде идентифициран от трети лица. Изрично отбелязал, че ако органът приеме, че е предоставил личните си данни на основание чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, оттегля съгласието си данните да бъдат обработвани чрез публикуването/обявяването им в учредителния акт по партидата на дружеството.Посочил, че заявлението отправя на основание Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО.

На 14.03.2023г. ответникът издал оспорения акт - писмо изх.№94-00-139 от 14.03.2023 г. С него уведомил жалбоподателя, че след извършена проверка в базата данни на ТРРЮЛНЦ по партидата на търговеца, се установило, че на 21.08.2013 г. в поле „Актуален учредителен акт“ е бил обявен дружествен договор, съдържащ лични данни на Й. Т. Т..

В мотивите на писмото е посочено, че в качеството си на администратор на лични данни "*" ООД е единственото правно легитимирано и задължено лице, което следва да предприеме действия, съобразени с изискванията на принципите за минимализъм и пропорционалност, уредени в чл.5 на Регламент (ЕС) 2016/679. Направено е позоваване на разпоредбата на чл.13, ал.6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), която въвежда изискване към заявителя да представи за обявяване заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени. Посочено е, че е необходимо, като представляващ администратора на лични данни "*" ООД, да представи в срок до 14 дни заверен препис на дружествен договор със заличени данни, освен изискуемите по закон, който да бъде обявен в търговския регистър по партидата на дружеството. Указано е, че завереният препис може да бъде подаден на хартиен носител или по електронен път с попълване на утвърдения образец „Искане за отстраняване на грешки и непълноти“, приложен към писмото, за което не се дължи държавна такса.

Пред съда ответникът е представил освен заявлението и отговора до жалбоподателя и становище рег. №ПНМД-01-116(20)/01.02.2021 г. на Комисията за защита на личните данни; Заповед №РД-01-364/21.06.2022 г. на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, ведно с приложение „Процедура за изпълнение на влезли в сила съдебни решения и за разглеждане на искания на субектите във връзка с личните данни, обработвани от Агенцията по вписванията като администратор на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и образец на искане за отстраняване на непълноти.

По делото не е спорно, а и съдът установи при извършена служебна проверка в Търговския регистър по ЕИК на дружеството, че дружественият договор на "*" ООД е обявен в Търговския регистър, като в него се съдържат и са видими за трети лица лични данни на жалбоподателя – трите имена, ЕГН и подпис. С постановеният отказ жалбоподателят е уведомен, че е необходимо в качеството си на заявител да представи в Агенцията по вписвания заверен препис на учредителния акт, обявен в ТРРЮЛНЦ, в който личните данни освен тези, които се изискват по закон, са заличени.Агенцията е посочила, че няма право да извършва действия по вписвания и заличавания, извън дадените й по закон правомощия в рамките на регистърното производство. Така постановеният акт съдът приема за издаден при неправилно приложение на закона, поради следното:

При упражняване на дейността си по чл.3, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписванията действа в качеството на администратор на лични данни и като такъв ги обработва. Именно в качеството й на администратор на лични данни е била сезирана от Й. Т. Т. със заявление вх.№ 94-00-139/07.03.2023 г.

Съгласно чл.4, §7 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.) „администратор“ на лични данни е физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработване на лични данни.

Съгласно дефиницията, дадена в чл.4, §2 от Регламента, „обработване“ на лични данни означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

Съгласно чл.3 и чл.11 от ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписванията води и съхранява Търговския регистър; осигурява автоматизирано подаване на информация за вписаните търговци и свързаните с тях обстоятелства и обявените актове в ТР; осигурява свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистрите; осигурява регистриран достъп до делото на търговеца или на юридическото лице с нестопанска цел.

Анализът на тези норми сочи, че Агенцията по вписванията отговаря на определението за „администратор“ на лични данни по смисъла на чл.4, §7 от Регламента, независимо от това, че получава актовете и данните от друго лице - заявител по чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ. Този извод се потвърждава и от постановеното Решение от 04.10.2024г. по дело С-200/2023г. на СЕС, в което е даден отговор, че органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на държава членка и който публикува в този регистър личните данни, съдържащи се в дружествен договор, подлежащ на задължително оповестяване по Директива 2017/1132 и му е предоставен във връзка със заявление за вписване на съответното дружество в регистъра, е както „получател“ на тези данни, така и „администратор“ на лични данни, доколкото ги обявява.

Разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ сочи, че обстоятелствата и актовете по ал. 1 се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена.

В случая обявеният акт е учредителен акт на дружество с ограничена отговорност.

Според чл.115, т.3 от ТЗ дружественият договор на такова дружество, следва да съдържа името, съответно фирмата и единния идентификационен код на съдружниците. В случая управителят и съдружник в дружеството е физическо лице, поради което следва да бъде индивидуализиран само с посочване на неговото име.Следователно по силата на чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ личните данни, подлежащи на обявяване, като законово изискуем реквизит на дружествения договор, са имената на съдружниците, съответно на управителя на дружеството.

Подлежащите на вписване обстоятелства се заявяват по ред, регламентиран с чл.13 от ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Разпоредбата на чл.13, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ възлага на заявителя задължение да представи подлежащия на обявяване акт, съгласно изискванията на закона, както и заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени.Според чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях.

Съдът намира, че така въведената законова презумпция по чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ противоречи на разпоредбата на чл.4, т.11 от Регламент (ЕС) 2016/679 - „съгласие на субекта на данните“ означава всяко свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено указание за волята на субекта на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени – следователно съгласието не може да се предполага.

В случая, с подаденото заявление вх.№94-00-139/07.03.2023 г., жалбоподателят изрично е поискал изтриване/заличаване на личните му данни от обявения учредителен акт, като е заявил, че дори да е презумптивно прието дадено съгласие за обработването им, го оттегля.

Вместо да изпълни задължението си да заличи личните данни, ответникът е указал необходимостта от представяне на заверен препис от учредителния акт, в който личните данни, освен изискуемите по закон, са заличени, по арг. от чл.13, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ. Даденото указание е незаконосъобразно, тъй като разпоредбата на чл. 17, т.1, б.“б“, пр.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 задължава за действие не субекта на данни, упражнил свое гарантирано право, а администратора на лични данни. Отказът за заличаване на лични данни или поставяне на условие за извършване на това действие, противоречи на разпоредбите на чл.7, т.3, пр.1 и чл. 17, т.1, б.“б“, пр.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 - Субектът на данни има правото да оттегли съгласието си по всяко време; Субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато субектът на данните оттегля своето съгласие и няма друго правно основание за обработването.

Представеното от ответника становище на КЗЛД с рег. № ПНМД-01-116(20) от 01.02.2021 г., че Агенцията по вписванията само по принцип е администратор на лични данни, но в конкретния случай е получател на лични данни от други администратори и независимо, че ги обявява на интернет сайта си, не разполагала с правомощие да ги заличава, не е обвързващо за съда, още повече то е и в противоречие както със становището на СЕС по Дело С-200 от 2023 г., така и с разпоредбата на чл. 17, т.1, б.“б“, пр.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 , поради което съдът не следва да го взема предвид.Настоящият състав съобразява в тази връзка и даденото тълкуване на СЕС по отправеното преюдициалното запитване по адм. дело № 6332/2023 г. по описа на Върховния административен съд - съгласно т.3 от Решение от 14.10.2004 г. по дело С-200/23 г. на СЕС е недопустимо правна уредба или практика на държава-членка, която предполага органът, комуто е възложено воденето на търговския регистър да отхвърля всяко искане за изтриване на неизисквани от Директивата или от правото на държавата членка лични данни, съдържащи се в публикуван в регистъра дружествен дял, когато не му е предоставен препис от договора със заличаване на тези данни.

По изложените съображения съдът намира, че оспореният акт следва да бъде отменен като преписката се върне на ответника за ново произнасяне по заявление вх.№ 94-00-139/07.03.2023 г. от Й. Т. Т., съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като такива се присъдят в претендирания размер от 1010 лв. (10лв - държавна такса и 1000 лв. за адвокатско възнаграждение). В представения от пълномощника на жалбоподателя списък на разноските е заявена претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., който размер не надвишава съществено предвидения в чл.8, ал.2, т.10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер на възнаграждение за процесуално представителство по Закона за защита на личните данни - 900 лв..По тези съображения съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК във връзка с чл.39, ал.1 от ЗЗЛД, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ писмо изх.№ 94-00-139/14.03.2023 г. на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с обективиран отказ за заличаване на лични данни по партидата на "*" ООД, ЕИК ****, раздел „Актуален учредителен акт“ в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, постановен по заявление вх. №94-00-139/07.03.2023 г. на управителя и съдружник в "*" ООД, ЕИК **** – Й. Т. Т..

ИЗПРАЩА преписката на администратора на лични данни – Агенцията по вписванията, за ново произнасяне по заявление вх. №94-00-139/07.03.2023 г. на Й. Т. Т. ,подадено чрез пълномощник адв. С. К. от АК-[област], за заличаване на лични данни, съдържащи се в публикуван учредителен акт по партидата на "*" ООД, ЕИК ****, раздел „Актуален учредителен акт“ в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, съобразно указанията на съда.

ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати на Й. Т. Т. с [ЕГН], чрез адв.С. К. от АК-[област] със съдебен адрес: [населено място], [улица], [адрес], ел.поща [електронна поща] направените по делото разноски в размер 1010 (хиляда и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок пред Върховния административен съд на Република България.