Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

                             град Свиленград, 02.03.2020 година

 

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар: Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 56 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-1253-001253 от 20.12.2019 година на Началник Сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОДМВР - Хасково, с което на М.П.М. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв., като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки.

Жалбоподателят М.П.М. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен, незаконосъобразен и издаден при нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон – били налице противоречия в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН).

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят М., се явява. Пледира за цялостна отмяна на обжалвания Акт поради допуснати процесуални нарушение в АУАН, част от които били пренесени и в издаденото НП.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -  Началникът на Сектор „ПП” към ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 18.07.2019 година около 17.00 часа свидетелят Х.М.Т. и колегата му Е.П.П. (служители в Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” („КПДГПАМ”) при ОДМВР – Хасково), при изпълнение на служебните си задължения се намират на АМ № 4 (АМ „Марица”), при км. 94, находящ се на територията на община Свиленград, област Хасково, на пътя Стара Загора – Хасково – ГКПП „Капитан Андреево”. Посочените полицейски служители спират за проверка моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Форд”, модел „Фиеста” с държавен регистрационен номер РВ 41 53 ВМ – собственост на „Електроразпределение Юг” ЕАД (видно от Справка в системата АИС-КАТ; по делото е приложена Справка за актуалното състояние на посоченото дружество от Търговския регистър) и управлявано от жалбоподателя М. и движещо се в посока към град Харманли, тъй като виждат, че шофьорът е без поставен предпазен колан. В колата пътува само М.. При проверката полицейските служители установяват, че МПС, което управлява М. е оборудвано с предпазен колан.   

На посочената дата и предвид констатираните нарушения и в кръга на службата си, свидетелят Х.М.Т. – Младши автоконтрольор, І степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР, която длъжност е идентична с Младши инспектор (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя и в негово присъствие АУАН със серия GA и с бланков № 2105. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с неползване на обезопосителен колан, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, която вписва за нарушена. Нарушителят е запознат със съдържанието на АУАН, т.е. предявен му е. Сочи, че няма възражения против констатациите на Акта, което и е вписано в съответната графа. 

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Сектор „ПП” към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 19-1253-001253 от 20.12.2019 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на по 50 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 07.01.2020 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. От Справката за нарушител/водач, приложена в Административнонаказателната преписка (АНП) също е видна датата на връчване на обжалвания акт, която е идентична с тази, посочена в Разписката към НП. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Сектор „ПП” към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Х.М.Т. заема длъжността „Младши автоконтрольор, І степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково” и предвид факта, че Димо Христов Чобанов заема длъжността „Началник на Сектор „ПП” към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че М. има наложена само една санкция с Фиш за нарушение на ЗДвП, както и че не са му налагани принудителни административни мерки.  

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитания в съдебното заседание, проведено на 18.02.2020 година свидетел Х.М.Т.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Х.Т., които са вътрешно безпротиворечиви, логични и последователни, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Не се установява посочения свидетел да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да състави АУАН. Основания за критика по отношение на показанията на посочения свидетел не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че актосъставителят е и свидетел, извършил проверката и установил нарушението, и независимо от това, че лицето е в служебно правоотношение с АНО, това не го прави заинтересувано лице, тъй като в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН (в този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова). Посоченото е така предвид липсата на вътрешни противоречия в показанията на посочения свидетел (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на този свидетел не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на неползване на обезопасителен колан. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

 

 

 

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

 

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата на депозирането й в Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

 

               ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

 

        Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние  е идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита.

Действително в АУАН и в НП е посочен погрешно номерът на Свидетелството за управление на жалбоподателя, но наличието му в АУАН и в НП не е задължително съгласно императивните норми на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Обективно вярно е че в АУАН не е посочено бащиното име на нарушителя, както и че в АУАН и в НП е посочен различен адрес на нарушителя по отношение на етажа на жилищната сграда, в която живее, но тези реквизити следва да са налични в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице, т.е. на нарушителя. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена на нарушителя в НП, както и ЕГН в АУАН и в НП и възрастта на нарушителя в АУАН е налице пълно индивидуализиране на посочения нарушител и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираните недостатъци не представляват съществени процесуални нарушения, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.

Фактът че в една част от АУАН са посочени грешни марката и регистрационния номер на управляваното МПС, които в последствие са били поправени от актосъставителя (съгласно изложеното от него в открито съдебно заседание), не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото тези елементи на първо място не са задължителни реквизити на АУАН съгласно чл. 42 от ЗАНН и на второ място коректно и точно са описани в обстоятелствената част на Акта, където се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Т.е. Съдът счита, че посоченото не може на самостоятелно основание да доведе до отмяна на обжалвания акт, тъй като в случая нарушението е неизползване на обезопасителен колан независимо от марката и регистрационния номер на лекия автомобил, който е бил управляван. Същите биха били изводите на настоящия Съдебен състав и в хипотезата, при която тези грешни марка и регистрационен номер на управляваното МПС не бяха поправени от актосъставителя.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3 от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 18.07.2019 година актосъставителят Х.М.Т. е заемал длъжността „Младши автоконтрольор, І степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково” (идентична с длъжността „Младши инспектор”), т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” е структурно звено и част от състава на МВР. Предвид изложеното актосъставителят Х.Т. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. В тази насока е и изявлението на свидетеля Т., направено в открито съдебно заседание, проведено на 18.02.2020 година. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на ОДМВР – Хасково.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

 

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

 

 Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелят – полицейски служител, е категоричен, че именно М. е бил водач на процесния лек автомобил, тъй като именно той го е управлявал и на него е съставен АУАН, при което той не е възразил, не е подал Възражение, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си. Дори в съдебно заседание не оспорва това обстоятелство. Тъй като в случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

 Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение.

        Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани. Налице са твърдения и в АУАН и в НП относно всички признаци от обективна страна на нарушението, за което жалбоподателят е привлечен към отговорност, възведени като такива със съответната административнонаказателна норма по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Не са налице изключенията, посочени в ал. 2 на посочената разпоредба. Несъмнено процесният лек автомобил е от категория М1 съгласно дефиницията на чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „а” от ЗДвП. И това нарушение се явява установено по несъмнен начин от АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила остана неопровергана в тази част. Установява се от показанията на свидетелят, че жалбоподателят е управлявал, т.е. бил е в движение, лекия автомобил без да е поставил обезопосителен колан при наличие на такъв (, което обстоятелство също не се оспорва от страна на жалбоподателя).

Действително, в НП допълнително е записано, че водачът не използва обезопасителен колан на МПС от категории М1, М2, М3, N1, N2 и N3, когато е в движение, но от това не може да се направи извод, че е налице противоречие в описанието, направено в АУАН и НП, тъй като това не води до различни от установените от актосъставителя констатации. С това допълване не се изменят, а доуточняват изложените в АУАН обстоятелства, които от своя страна са обхванали всички обективни елементи на вмененото административно нарушение и са били достатъчни за санкциониране на нарушителя. В тази връзка не е налице и противоречие между описателната част на нарушението в НП и нарушението, което е приел АНО, че е извършено. Т.е. настоящата инстанция намира, че както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушени. В този смисъл е и Решение № 5 от 24.01.2014 година на Административен съд - Хасково по КАНД № 597/2013 година, докладчик Съдията Теодора Точкова.

Налице е субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извър­шваното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия. Бил е напълно наясно относно факта, че не следва да управлява МПС без обезопасителен колан. Т.е. поведението на жалбоподателя е виновно, тъй като е съзнавал естеството на указаното задължение, произтичащо от нормата на чл. 137а от ЗДвП, чийто безспорен субект е. С тези правни аргументи, решаващият Съдебен състав прие, че с деянието, посочено в обжалваното НП, М. е осъществил от обективна и субективна страна, състава на посоченото административно нарушение, визирано в обжалваното НП, при възведената правна квалификация.

 

ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

        Съгласно чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение първо от ЗДвП, наказва се с Глоба в размер на 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Приложената от АНО санкционна норма съответства на установеното нарушение.

Административното наказание за инкриминираното нарушение е правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размера си, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочената сума. Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание не съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето му под този минимум. 

Така наложеното с обжалваното НП административно наказание, Съдът намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за тези род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат. В тази връзка не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на нарушителя, доколкото възрастта от 26 години предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва противоправни такива. Т.е. тази възраст не може да бъде определена като достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината обстоятелство. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на посоченото нарушении като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.

В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредба № Iз-2539 на МВР правилно са отнети 6 контролни точки, тъй като за управление на МПС без предпазен колан, е предвидено да се отнемат контролни точки.

Действително в НП не е конкретизирането по коя нормативна разпоредба се налага санкцията отнемане на контролни точки от талона, но това не представлява съществено процесуално нарушение. В АУАН и НП ясно е описано извършеното в случая нарушение, а именно управление на МПС без предпазен колан, както и точно е посочена санкционната разпоредба – чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение първо, а в чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба е предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се отнемат контролни точки, както следва: т. 10 - за неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан (чл. 183, ал. 4, т. 7, предложения първо от ЗДвП) – 6 контролни точки. Следва да се отбележи, че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция. При отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му задължително следва факта на налагане на наказание за извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен характер и действията на административния орган по отбелязване на отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила НП и наложеното с него наказание. С влизане в сила на НП, се отнемат и предвидените контролни точки (по аргумент от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение). В този смисъл е Решение № 176 от 15.03.2018 година, постановено по КАНД № 25/2018 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова и др.

Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                           Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 19-1253-001253 от 20.12.2019 година на Началник Сектор „ПП” към ОДМВР - Хасково, с което на М.П.М. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв., като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                  (Кремена Стамболиева)