Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 18.02.2021
г.
В И МЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Димитринка Костадинова
при
секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 10300 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 13.07.2020 г. по гр.д. № 31878/19 г.,
СРС, І ГО, 43 с-в е признал за
установено по иск с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.198о, ал.1 ЗВ предявен от „С.в.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, Бизнес парк №*******срещу
Р.Ф.Ф., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3011,78 лева -
главница, представляваща стойността на доставена и потребена вода за периода от
23.06.2015 г. до 20.05.2018 г. за
недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*******, кл.№ **********, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 05.07.2018 г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлил предявения
иск за главница за сумата над 3011,78 лева до пълния предявен размер от 5427,75
лева и за периода от 21.03.2012 г. до 22.06.2015 г., поради настъпила
погасителна давност. Признал за установено по иск с правно
основание чл.422, ал. 1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД
предявен от „С.в.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес
парк №*******срещу Р.Ф.Ф., ЕГН **********,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 1047,36
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 23.06.2015 г. до
20.05.2018 г. върху главницата от 3011,78 лева, като е отхвърлил предявения
иск за сумата над 1047,36 лева до пълния предявен размер от 1124,98 лева и за
периода от 21.03.2012 г. до 22.06.2015 г., поради настъпила погасителна
давност. Осъдил е Р.Ф.Ф., ЕГН ********** да заплати на „С.в.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, Бизнес парк №*******сумата в размер на 601,72 лева, представляваща
разноски по настоящото производство съразмерно на уважената част от исковете и
сумата в размер на 112,07 лева. представляваща разноски в
производството по ч.гр.д.№ 44358/2018 г. по описа на СРС съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението в осъдителната му част
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Р.Ф.Ф., ЕГН **********, чрез назначения му
особен представител адвокат Б.Л.И., с адрес ***, като единственият изложен
мотив е, че решението на съда се позовава на приетата по делото комплексна
експертиза, но вещото лице е заявило, че не е посещавало адреса на ответника, а
е работило по представените от ищеца фактури, които „не са доказателства за
действително получена или отведена вода. Така решението на съда почива на
предположения, а не доказателства“. Моли
решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да
бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.
Въззивамото дружество „С.в.” АД, ЕИК
*******,
със седалище ***, сгр. 2A не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК
събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК с
правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.198 о, ал.1 ЗВ и чл.86, ал.1 ЗЗД от „С.в.“ АД
срещу Р.Ф.Ф. за установяване
съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 31.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 44358/2018 г. по описа на
СРС, 43-ти състав.
Ищцовото дружество „С.в.“
АД твърди, че по негово заявление е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу настоящия ответник за сумата от 5427,75 лв., представляваща
главница за доставена и потребена вода през периода от 21.03.2012 г. до
20.05.2018 г., ведно със законна лихва от 5.7.2018 г. до изплащане на
вземането, за сумата от 1124,98 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 21.4.2012 г. до 20.5.2018 г., както и за разноски. Срещу заповедта
за изпълнение е постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което е
предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение. Твърди още, че между ищцовото дружество и ответника са налице
облигационни отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги по силата на
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и
влезли в сила на 01.09.2006 г. Общи условия/ОУ/ на дружеството. Ответникът е длъжник
на ищцовото дружество във връзка с незаплащане на предоставени ВиК услуги през
периода 21.03.2012 г. до 20.05.2018 г. за недвижим имот, находящ се в гр.София,
ж.к.“*******, клиентски № **********, които възлизат на горепосочените суми за
главница и лихва. Моли да бъде прието за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца претендираните суми.
Ответникът Р.Ф.Ф., чрез назначения му по реда на чл.47,
ал.6 ГПК особен представител оспорва исковете като неоснователни. Прави
възражение за настъпила погасителна давност.
По делото е депозирана справка по името на ответника Р.Ф.Ф. ***
за периода от 01.01.1992 г. до 20.05.2019г., с последно отбелязване от
11.09.2017 г., от което се установява, че ответникът е вписан като собственик
на процесния недвижим имот, до който ищецът твърди да е доставил вода. След
горепосочената дата по партидата няма данни за други вписвания.
Приета е комплексна съдебно
техническа и счетоводна експертиза, като вещото лице е посочило, че през
исковия период ищцовото дружество е издало 74 броя фактури. Дължимата сума за
главница възлиза на 5427,75 лева, а мораторната лихва е в размер на 1124,98
лева. Вещото лице е констатирало още, че процесният имот е водоснабден, като
през периода от 21.03.2012 г. до 20.05.2018 г. формираните цени на издадените
фактури са в съответствие с начислените количества и са съгласно тарифите по
наредбите на ДКЕВР. Като приложение към заключението вещото лице е приложило
издаваните през исковия период фактури, описани и в табличен вид в Приложение №
1 към експертизата.
От правна страна:
СГС приема че ответникът има
качеството на „потребител“ по смисъла на Закон за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги / ЗРВКУ/ и Наредба №
4. Съгласно §1,т.2 от ЗРВК по смисъла на този закон: "потребители" са: а) юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги; б) юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи
на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители
след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация,
непредназначена за питейни води. В този
смисъл е нормата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4/2004 г.
По силата на чл.8 от Наредба № 4 от 14
септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи (Наредба №4), получаването
на В и К услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните
системи или от съответния регулаторен орган. Ето защо, правоотношенията между страните са регламентирани от Наредба № 4 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК
системи (Наредба №4), както и от влезлите в сила на 01.09.2006г. Общи условия
за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор „С.в.” АД, в
сила до 28.08.2016г. и от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, в сила
от 28.08.2016г. насам. Действащите през процесния период Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „С.в.” АД са
общодостъпни на съответните интернет адреси. Ето защо по силата на тези ОУ е
налице облигационна връзка между страните, като ищцовото дружество не сключва
индивидуални договори с всеки от потребителите. По силата и на чл.2 от ОУ ищецът
има качеството на потребител на В и К услуги за имот, находящ се в София, ж.к.“*******.
В отговора на исковата молба,
изградената теза на назначения особен представител на ответника е за липса за валидна
облигационна връзка между страните, тъй като ответникът няма качеството на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги. Направено е и възражение
за настъпила погасителна давност. Едва във въззивната жалба се развиват
твърдения, че по делото липсват доказателства за действително получена или
отведена вода от ищцовото дружество, които твърдения обаче, се явяват преклудирани.
От назначената по делото комплексната съдебно
техническа и счетоводна експертиза се установява, че отчетите на водомерите са
извършвани от инкасатор на три месеца. Стойността на фактурите за следващите
два месеца се изчислява въз основа на предишни отчети. Вещото лице е
констатирало, че през периода от 21.03.2012 г. до 20.05.2018 г. формираните
цени на издадените фактури са в съответствие с начислените количества и са
съгласно тарифите по наредбите на ДКЕВР. Както е посочил и районният съд, заключението
не е било оспорено от ответната страна, от една страна, а от друга, вещото лице
е изготвило заключението си на база на своите знания и опит и въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, т.е. вещото лице е работило върху обективни данни, а не върху
предположения, противно на твърденията във въззивната жалба.
Предвид гореизложеното, изводът е, че ответникът се явява потребител на предоставените от ищцовото дружество ВиК услуги за периода 21.03.2012 г. до 20.05.2018 г. по
смисъла на цитираните ОУ, като дължи съответната
цена за доставена ВиК услуга. При зачитане
на възражението за погасителна давност, законосъобразно районният съд е
определил дължимите суми за главница и лихви.
На основание
чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 13.07.2020 г. по гр.д. № 31878/19 г. на СРС, І ГО, 43 с-в.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.