РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Благоевград, 12.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20251210201033 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. С. С., с ЕГН **********, подадена чрез адв.В. със съдебен адрес
*************против Наказателно постановление № 24-1116-003681/17.09.2024 г. на
Началник група към ОДМВР-Благоевград, сектор "Пътна полиция", с което на
жалбоподателя за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП на
основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 30 /тридесет лева/, за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.
1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и на основание Наредба N Iз-
2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се излагат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното НП и нарушение на чл. 42, т. 4, пр. 2 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Твърди се, че наказателното постановление е издадено при неизяснена фактическа
обстановка и при липсата на нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с редовно
упълномощени процесуални представители, които поддържата жалбата, по същество излагат
доводи за незаконосъобразност на НП и искат неговата отмяна. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно и
своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и становище по
жалбата. В придружително писмо наказващия орган прави възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
1
На 20.08.2024 година свидетелите В. и П. изпълнявали служебните си задължения в района
на КПП“Бело Поле“, когато около20.35ч. забелязали лек автомобил „*********“ с рег.
№***********, който се движил с посока от гр.Кочериново към гр.Благоевград, като в
района на км.356 600 извършил маневра изпреварване, като пресякал пътна маркировка М1
и навлязал в лентата за насрещно движение. Посоченото действие станало причина
полицейските служители да пристъпят към спиране на автомобила, поради което св.В. подал
ясен сигнал за спиране със стоп палка по образец МВР, но автомобилът не спрял. Тъй като
автомобилът се движел с висока скорост и имало и други автомобили, свидетелите не го
последвали но записали рег.№, след което при справка установили собственика на
автомобила, а именно жалбоподател. С. бил призован по телефон да се яви в РУ Полиция,
като на 21.08.2024г. от същия били снети обяснения и декларация, чрез които удостоверил,
че именно той е управлявал автомобила на 20.08.2024г. При тези данни на 23.08.2024г. св.В.
в присъствие на св.П. съставил срещу жалбоподателя АУАН№1307848, в който контролните
органи приели, че С. е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП. Актът бил връчен на
жалбоподателя, който го подписал без възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и при идентична
фактическа обстановка на 17.09.2024 г. Началник група в Сектор "ПП" към ОДМВР –
Благоевград издал атакуваното Наказателно постановление № 24-1116-003681/17.09.2024 г., с
което на жалбоподателя за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП на
основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 30 /тридесет лева/, за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.
1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и на основание Наредба N Iз-
2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки. На св.М. и М. било възложено да
връчат НП на С., поради което същите посетили адреса му, но не го установили, поради
което наказващия орган приел, че е налице хипотезата на чл.58, ал.2 от ЗАНН и отблязал, че
НП е влязло в сила на 07.05.2024г., в последствие била осъществена връзка с жалбоподателя
за предаване на СУМПС, което предал доброволно.
По делото е представена справка за нарушител, от която е видно, че жалбоподателят
многократно е санкциониран за нарушения на ЗДвП.
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя В. и
св. П., които пред настоящия съдебен състав установяват извършената проверка, какво и как
са установили. Същите при разпита си сочат, че са подали ясен сигнал със стоп палка, на
осветен участък, но жалбоподателят не е спрял. Посочват и повода за спиране на водача,
като посочват, че същия е извършил неразрешено изпреварване при наличие на ПЗ В24 и
маркировка М1.От показанията на тези свидетели още се установява и как е установен
водачът, как са разбрали кой е управлявал автомобила. Посоченото от свидетелите в частта,
относно не спирането на подадения сигнал, както и по отношение действията им се
подкрепя и от събраните и приети по делото писмени доказателства, установяващи
извършената проверка по случая и как е установен С., заявеното от него . В хода на
съдебното следствие по искане на защитата са разпитани св.М. и М., чийто показания по
съществото си са неотносими към предмета на доказване. Чрез същите се установяват
извършените действия по връчване на НП, които имат отношение към допустимост на
жалбата, но не са свързани с вменените на жалбоподателя нарушения.
В хода на съдебното следствие са изискани и представени доказателства, относно
разположение на пътните знаци в процесния участък, от които се установява на посочения
километър е било разрешено изпреварването и не е действл знак В24. Според посоченото от
ОПУ участъка не е бил осветен.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена от показанията на
полицейските служители в кредитираната част, приложените към
2
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които
са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен
начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.:
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона срок от връчване на НП,
поради което е допустима. Видно от събраните доказателства, включително показанията на
св.М. и М. същите са посетили адреса на жалбоподателя и поради неустановяването му
наказващия орган е приел, че е налице хипотезата на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Съдът не приема
извода на АНО в тази насока. За да бъде прието, че наказателното постановление е връчено
по предвидения с тази разпоредба ред е необходимо да има данни, че лицето не е намерено
на посочения от него адрес и е променил същия без да уведоми съответния орган. В случая
по делото липсват доказателства, а и не се навеждат данни за извършена проверка от
накааващия орган в тази насока. Ето защо в случая не са били налице предпоставките за
приложение на този законов текст, поради което и жалбата подлежи на разглеждане, а НП не
е влязло в сила. Разгледана по същество депозираната жалба е частично основателна, по
следните съображения:
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи, за
което по делото са представени безспорни доказателства . И АУАН и НП са издадени в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП
Съдът намира, че в тази част НП е незаконосъобразно и при ангажиране отговорността на С.
за това нарушение са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили
правото му на защита. И в АУАН и в НП е прието, че жалбоподателят е нарушил посочената
разпоредба при липса на яснота, относно съставомерни елементи по посочения текст.
Липсва описание на нарушението и обстоятелства, при които е било извършено. Както
актосъставителят, така и наказващият орган са се задоволили само бланкетно да препишат
разпоредбата на чл. 6 от ЗДвП, като по този начин не става ясно в какво точно се изразява
нарушението на пътен знак В24. Липсва, каквото и да е описание в обстоятелствената част
на НП, каква забрана въвежда този знак. За съда е неясно при какви обстоятелства, как е
установено това, по какъв начин и чрез какви действия жалбоподателя го е осъществил. На
следващо място в атакуваното НП е прието и наличието на маркировка М1, която С.
пресякъл. Пътна маркировка М1, обозначава единична непрекъсната линия и се използва за
да очертава както пътните ленти за движение на превозните средства от редовните линии за
обществен транспорт (т. нар. BUS-ленти), така и границите на платното за движение, като на
двупосочен път с три и повече пътни ленти с М1 се разделят лентите за срещуположно
движение, като застъпването и пресичането на такъв тип пътна маркировка е забранено и
изключение от тази забрана е само когато пътната маркировка очертава границата на
платното за движение. При това положение за да може жалбоподателят да упражни право на
защита в адекватен и пълен обем, както и съдът да може да извърши пълен и адекватен
съдебен контрол за законосъобразност на издаденото НП, както в него, така и в АУАН, е
следвало да се посочи изрично коя от възможните различни хипотези на пътна маркировка
М1 е била налице в казуса –за очертаване на пътни ленти, на бус лента или е граници на
пътното платно, респ. колко лентов е бил пътя за движение в случая, какво е очертавала тази
хоризонтална пътна маркировка и същата в казуса дали е била пресечена или застъпена при
извършване на маневрата "изпреварване". Освен различни възможни хипотези на
нарушението, в случая се касае за непояснени различни действия, с които може да се
извършва твърдяното нарушение и тяхното неконкретизиране представлява на практика
липсващ реквизит на НП по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за НП и респ. по чл. 42, ал. 1, т. 4 от
ЗАНН.Недопустимо е едва в съдебната фаза чрез показанията на свидетелите да се
3
установява волята на наказващия орган и конкретното нарушение.. В случая неточното
описание касае обстоятелства, свързани с обективни признаци от състава на нарушението,
които не само че са основен елемент от императивния реквизит на наказателното
постановление по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, но чрез тях се лимитират и пределите на
административното обвинение от фактическа страна. Тук следва да бъде посочено, че от
писмо на ОПУ се установява, че към процесния период в посочения участък е било
разрешено изпреварването и не е имало поставен знак В24. При това положение,
настоящият съдебен състав счита, че в случая не може да бъде направен категоричен извод
и, че към 20.08.2024 г. е била въведена забрана за изпреварване със знак В24. в процесния
участък, която да води до допускане на административно нарушение по смисъла на чл. 6, т. 1
от ЗДвП.
При тези констации от една страна е допуснато формално нарушение на изискванията за
съдържанието на наказателното постановление в тази част, а от друга е довело до
фактическа и правна необоснованост на административното обвинение и недоказаност на
твърдяното нарушение в тази му част, поради което НП в тази част следва да бъде отменено.
Предвид приетото от съда, че атакуваното наказателно постановление в посочената част е
незаконосъобразно, същото следва да бъде отменено и в частта за отнетите 10 контролни
точки, доколкото приложението на цитираната Наредба е обусловено от законосъобразното
ангажиране на отговорност.
По отношение нарушението по чл. 103 от ЗДвП
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
атакуваното НП в тази част са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на
административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички
кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от св. В., който
дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В
тази насока са и показанията на свидетеля П.. Съдът счита, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП в коментираната част, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. При
съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като
са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна
квалификация по чл. 103 от ЗДвП. Изложените в жалбата доводи за неяснота на
обвинението се опровергават от приложените АУАН и НП, в които с необходимата
конкретика са посочени всички съставомерни елементи на вмененото нарушение. В случая
според съда не може да бъде прието и че случая е маловажен, тъй като обществената му
опасност не разкрива различия в сравнение с типичната степен на обществена опасност на
нарушенията от този вид, като тук следва да бъде отчетена и справката за нарушител по
отношение на С., сочеща на извод, че това му поведение не е инцидентна проява и същия е
санкциониран за множество административни нарушения, поради което и не може да се
приложи чл.28 от ЗАНН.
По отношение материална законосъобразност на атакуваното наказателно постановление в
посочената част, съдът намира следното.
Съгласно цитираната разпоредба при подаден сигнал за спиране от контролните органи
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното
за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания. Установи се, че сигнал е бил подаден на жалбоподателя от
полицейски служител със светлоотразителна стоп палка с всички обозначителни за това
полицейски знаци, същия е бил ясен и достъпен за възприемане, полицейските служители
4
са били със светлоотразителни жилетки, като св.В. е осветил и с фенер. Предвид
обстоятелството, че сигнала е бил ясен, то жалбоподателят е могъл да го възприеме и е бил
длъжен да се съобрази с него, но не го е сторил, а е продължил с автомобила си. В тази
насока са показанията на св. В. и П., както и събраните писмени доказателства. Не могат да
бъдат споделени доводите в жалбата, подържани в съдебно заседание, че жалбоподателят не
е видял полицейския сигнал. От гласните доказателства се установява къде са били
позоционирани полицейските служители, начина на подаване на сигнала, поради което няма
как да бъде прието, че сигналът не е видян от жалбоподателят. Този извод на съда не се
променя и от посоченото в писмото на ОПУ, че участъка не е бил осветен, предвид
установеното по делото облекло на полицейските служители, начина на подаване на
сигнала, използваните от полицейските служители средства. Не на последно място следва
да бъде отчетен и часа на нарушението, който съобразно това, че е през месец август сочи на
извод, че е имало видимост за проверяващите. Ето защо съобразявайки и анализирайки
събраните доказателства, съдът намира, че жалбоподателя е реализирал състава на
описаното административно нарушение от обективна и субективна страна.
От обективна страна, на процесната дата и място /около 20:35 ч. на 20.08.2024 г./ С. е
управлявал процесния автомобил и при подаден ясен сигнал със стоп палка не спрял на
мястото, указано от полицейските служители и продължил посоката си на движение, поради
което е извършил нарушение на чл.103 от ЗДвП от обективна страна.
Процесното административно нарушение е осъществено от жалбоподателя и от субективна
страна, тъй като същият в качеството си на правоспособен водач е бил запознат с правилата
за движение и ЗДвП, но въпреки това не се е съобразил със задължението си по чл. 103 от
ЗДвП.
След като правилно е квалифицирал процесното административно нарушение, санкционния
орган правилно е приложил и закона, като е наложил на С. законоустановени по вид
административни наказания, а именно: "глоба" и "лишаване от право да управлява МПС".
Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП /в приложимата редакция към датата на
деЯ.ето/ законодателят е предвидил за процесното нарушение наказание "глоба" в размер от
50 до 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от един до шест месеца.
Съдът като съобрази тежестта на нарушението и разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН намира,
така определените наказания за завишени по размер. Изложеното, ведно с липсата от страна
на санкционния орган на мотиви за налагане на административните наказания в максимален
размер в санкционния акт и като прецени тежестта на нарушението и подбудите за неговото
извършване намира, че така наложените наказания следва да бъдат намалени по размер до
"глоба" в размер на 50 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от един месец.
Именно наказания в такъв вид и размер съдът приема за правилно отмерени, съответни на
извършеното и биха допринесли за постигане на целите на административните наказания по
чл. 12 от ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение и правилно е ангажирана отговорността му, а атакуваното наказателно
постановление в посочената част е правилно и законосъобразно, като същото следва да бъде
изменено единствено в частта относно размера на наложените наказания.
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни, като в случая такива
се претендират само от жалбоподателят в размер на 500 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. Действително по делото същия се представлява от двама адвокати, но
липсват доказателства за заплатено възнаграждение на втори адвокат, поради което съдът
приема, че претендираното възнаграждение е именно 500 лв. Наказващият орган релевира
възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно. Районният съд намира,
че дължимите се в случая разноски на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение, като се
отчете предметът на делото, видът и размерът на наложената санкция, броят на проведените
5
открити съдебни заседания, обемът на осъществената правна защита и при съобразяване с
указанията на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. следва да бъдат тези
поискани от жалбоподателя, а именно 500 лева. С оглед изхода на спора, на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени 391 лв, който размер е определен съобразно уважената част по
правилото на чл.78, ал.1 ГПК, към която разпоредба препраща чл.144 АПК.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР -
Благоевград, която е юридическото лице, в чиято структура е включен административният
орган – издател на оспореното наказателно постановление.
На основание чл. 52 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 1
януари 2026 г. всички дължими суми по делата - такси, разноски, депозити и др., следва да
се заплащат в евро. Сумите, посочени до момента в лева, се превалутират в евро по
официалния валутен курс.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1116-003681/17.09.2024 г. на Началник група
към ОДМВР-Благоевград, сектор "Пътна полиция" в частта, с която на Г. С. С., с ЕГН
********** за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание
чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 30
/тридесет лева/ и на основание Наредба N Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 10
контролни точки.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1116-003681/17.09.2024 г. на Началник група
към ОДМВР-Благоевград, сектор "Пътна полиция" в частта, с която на Г. С. С., с ЕГН
**********, за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и “лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, като НАМАЛЯВА размера на наложените
наказания на глоба в размер на 50 (петдесет/ лева и "лишаване от право да управлява МПС"
за срок от 1 /един/ месец.
ОСЪЖДА ОД МВР Благоевград да заплати на Г. С. С., с ЕГН ********** сторени от същия
разноски за адвокат в размер на 199.92 евро /391 лв,/ като над уважения размер отхвърля
искането, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6