Р
Е Ш Е Н И Е
№
1983
гр. ******, 27.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесет и девети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Даниела Благоева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01021 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано във връзка с предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове от “Топлофикация ******” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление: гр. ******, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу А.Р.С., с адрес: ***, с които
се иска да бъде признато за установено между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от 668,20
лева, представляваща стойност на
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се
в гр. ****** ул. „**** *******”, бл., вх. , ап. за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2017г. включително и сумата от 109,02
лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
от 10.07.2016г. до 28.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 06456/2018г. по описа
на Районен съд – ****** е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения
по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба
се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ Общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се
намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответника е налице неизпълнение на
договорните отношения, предвид неплащането на дължимата се стойност за
потребената и начислена топлинна енергия.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез
назначения му особен представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва
по основание и размер предявените искови претенции. Същия оспорва наличието на
облигационна обвързаност между страните, както и законността на формирания
размер на претендираната стойност на топлинната енергия и законната лихва за
забава на месечните вноски, дължими за нея.
В
съдебно заседание, ищеца, чрез процесуалния му представител, поддържа исковете
така, както са предявени с исковата молба и пледира за уважаването им, като
намира същите за доказани по основание и размер. Ответникът, чрез назначения му
особен представител, пледира за отхвърляне на предявените от ищеца искове, като
неоснователни и недоказани.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 4687
от 21.09.2018г. по ч. гр. д. № 06456 по описа за 2018г. на Пернишки районен съд.
Същата е връчена на длъжника (ответник по настоящото дело) в условията на чл.
47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен срок, са предявени
настоящите установителни искове. Последното обстоятелство прави исковете
процесуално допустими, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация ******” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. ******, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация-******”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
За
да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът следва
да докаже най-напред при условията на главно и пълно доказване, че между него и
ответникът е налице облигационна връзка, респ. качеството на собственик или
ползвател на ответника по отношение на процесния недвижим имот. От приетите по
делото и неоспорени от страните писмени доказателства и в частност: заверено
копие на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот
№, том., рег. №, дело № от. на нотариус М. М., заверено копие на молба за
подновяване на вписването на договорна ипотека от 25.10.2016г. и препис –
извлечение за сключен граждански брак от 13.11.2019г. на Община ******, издаден
въз основа на акт за сключен граждански брак № 358/21.12.2002г., се установява,
че ответникът и съпругата му С. Б.С. са придобили правото на собственост върху
процесния недвижим имот в режим на СИО през м. Ноември 2006г. Това
обстоятелство, ведно с установеното от изслушаната и приета като доказателство
съдебно-икономическа експертиза обстоятелство, че титуляр на партидата досежно
процесния недвижим имот е именно ответника А.Р.С., мотивира настоящия съдебен
състав да приеме, че ответникът, като съсобственик на процесния имот, се явява
клиент на топлинна енергия, като облигационната
връзка между него и ищеца е възникнала ex lege, по силата на
закона, от момента, в който за
определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”, в случая – от момента на придобиване на правото на собственост върху
недвижимия имот.
Същевременно,
съгласно чл. 32 СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат
от двамата съпрузи, като съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за
задоволяване на нужди на семейството. Поради това и съдът намира, че основен
признак на СИО е че същата е бездялова и съпрузите отговарят солидарно за
породилите се по повод ползването на такива вещи разходи, какъвто несъмнено е и
разходът за доставяна топлинна енергия. Следователно кредиторът по вземания
насочени срещу солидарни длъжници сам определя към кого да насочи претенциите
си, като всеки един от тези длъжници отговаря до пълния размер на вземането,
което е предмет на предявените искови претенции. Ето защо съдът намира, че
ответникът е пасивно материално правно легитимиран да отговаря за пълния размер
на вземанията на ищеца за топлинна енергия, доколкото същият е предявил именно
срещу него исковите си претенции.
За
да обоснове основателност на исковите си претенции, обаче, ищецът следва да
докаже исковете си и по размер.
В
сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва
по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото
количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна
енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се
разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.
142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143,
ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Съгласно
чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на
купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със
съдържание, определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите
Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ-
квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за
начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот,
сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово
разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на
сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите
получават разписка с идентично
съдържание за дължимите суми ежемесечно.
В
текста на чл. 34 ал. 1 от Общите условия е регламентирано, че купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се
заплащат също в такъв тридесетдневен
срок.
От
изслушаната, неоспорена и приета по делото съдебно-техническа експертиза, която
съдът кредитира изцяло, се установява, че монтирания в абонатната станция на
СЕС топломер е преминал задължителния метрологичен контрол на основание чл. 43
ал. 4 от Закона за измерванията и съответства на одобрения тип, годен е да се
използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за
достоверни. Установява се, че е изпълнено изискването на Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия
между собствениците на имоти в СЕС. Установява се още, че за процесния период е
начисляван разход на топлинна енергия за подгряване на топла вода за БГВ –
прогнозно. Видно е, че в имота е монтиран уред за измерване на потребеното
количество топла вода – 1 бр. водомер, като начисленото количество потребена
топла вода за процесния период е според отчетените показания на уреда. След
провеждане на годишния отчет от фирмата топлинен счетоводител, разхода на
топлоенергия е преизчислен след определяне топлосъдържанието на топлата вода за
отделните отчетни периоди,изчислена е и левовата равностойност на топлинната
енергия.
От
обсъжданата експертиза се установява още, че в процесния имот има две работещи
отоплителни тела. Едното е в помещение „Кухня” и е с индивидуален
разпределител. В останалите стаи отоплителните тела са демонтирани.
Отоплителното тяло в помещението „Баня” е щранг-лира, без ИРУ, което е общо за
всички имоти по вертикала. За него е начислен разход, като за тяло, работило
непрекъснато. Този разход е определен по изчислителен път, а топлинната енергия
за отопление е начислявана прогнозно. След провеждане на задължителния годишен
отчет от фирмата топлинен счетоводител, разхода на топлинна енергия за
отопление на имота е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани,
като определената разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни
сметки.
Установява
се още, че разхода на топлинна енергия за сградната инстарация е направен по
изчислителен път. Той е част от общия разход, отчетен от топломера в абонатната
станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот по проект – 159 м. 3.
Начислен е разход на топлинна енергия само през зимния отоплителен период, т.е.
за времето, през което е работела отоплителната инсталация в СЕС. След
провеждане на годишния отчеет, разхода на сградната инсталация за имота е
преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената
разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки. Предвид
липсата на работещи отоплителни тела в общите части на СЕС, за такива не е
разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи. Същевременно,
ежегодно са изготвяни изравнителни сметки, които са предавани на представител
на СЕС в законоустановения срок. Не е установено от страна на ответника да са
подавани жалби или възражения срещу всяка една изравнителна сметка.
От изслушаната и приета като
доказателство по делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира
изцяло, се доказва, че размерът на задължението на ответника, досежно процесния
имот, представляващо главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за исковия период е в размер на 668,20 лева. С оглед на това обстоятелство, съдът намира,
че предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ се явява
основателен и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Както беше изяснено по-горе, съгласно
чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също
в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал. 6 на същата разпоредба при
неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на
доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
От
обсъдената по-горе съдебно-икономическа експертиза се установява, че размера на
лихвата за забава на месечните плащания за процесния период – от 10.07.2016г. до 28.08.2018г., е в размер на
109,02лв. Предвид това, съдът намира, че предявения от ищеца иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло, като
основателен.
На основание чл. 86 ЗЗД съдът
намира, че се дължи и законната лихва за
забава върху главницата от 1093,23 лева, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 28.01.2019г. до окончателното й плащане.
По разноските:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ, с решението по установителния иск,
съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства, от
които: 100.00 лева – за исковото производство и 50.00 лева – за заповедното
производство.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски в общ размер на 605.00 лв, от които: 50.00 лв. за държавни
такси в двете производства (исково и заповедно), 150,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение в исковото и заповедно производства, 250.00 лева за
възнаграждения на вещи лица в исковото производство, 150.00 лева –
възнаграждение за особен представител и 5.00 лева – такса за издаване на
съдебно удостоверение. С оглед изхода на делото, същите следва да му бъдат
присъдени.
Предвид уважаването на предявените
установителни искове, ответникът няма право на разноски.
С оглед гореизложеното, Пернишкият
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по искове, предявени от “Топлофикация- ******”АД, с ЕИК:********* и със
седалище и адрес на управление: гр. ******, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу
А.Р.С., с адрес: ***, че А.Р.С. ДЪЛЖИ на ищцовото
дружество сумата от 668,20
лева, представляваща стойност на
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се
в гр. ****** ул. „**** *******”, бл., вх. , ап. за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2017г. включително и сумата от 109,02
лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
от 10.07.2016г. до 28.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК –
20.09.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 06456/2018г.
по описа на Районен съд – ****** е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Р.С., с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ
на “Топлофикация- ******”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление: гр. ******, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 605.00 лева,
представляваща направените по делото и по частно гражданско дело № 06456/2018г.
по описа на ПРС разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 06456/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния
съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: