Решение по КНАХД №278/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

„АГРО ИНВЕСТ 99“ ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], община Кюстендил чрез адв.Т. П. от АК – Кюстендил, със съдебен адрес за призоваване: [населено място], [улица], ет.2 обжалва решение № 98/ 24.04.2025 г. по а.н.д.№ 1056/ 2024 г. на РС – Кюстендил. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с несъразмерност на санкцията поради наложено обезпечение по чл.121а, ал.3 във вр. с ал.1, т.5 от ДОПК; нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН поради присъствали при установяване на нарушението други лица; неяснота в начина на определяне на имуществената санкция поради липса на декларирана данъчна основа; непълно описание на деянието досежно вида на стоката и превоза; извинително поведение на дееца поради промяна в превоза. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.

В съдебно заседание касаторът не се представлява.

В съдебно заседание пълномощникът на ответния началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита оспореното решение за правилно, обосновано и законосъобразно и моли за оставянето му в сила.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 774395-F760992/ 17.06.2024 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „Агро Инвест 99“ ЕООД за нарушение на чл.127и, ал.1 от ДОПК на основание 278б, ал.3 от ДОПК е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв.

От събраните по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 25.03.2024 г. в 03:52 часа на фискален контролен пункт ГКПП Видин – Дунав мост 2 от органи по приходите е съставен ПИПСВФР и е поставено техническо средство за контрол, а в 16:46 часа същия ден при проверка от служители в [населено място] на адреса за получаване/разтоварване на стоки с висок фискален риск е установено, че транспортното средство превозва стока от списъка на стоките с висок фискален риск – картофи за посев с общо тегло 22 500 кг без представен уникален номер на превоза. Обвинението е за това, че дружеството като получател/купувач на стоките не е декларирало предварително данни за превоза на стоките до влизане на транспортното средство на територията на страната с УНП.

От така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за компетентност на актосъставителя и АНО, спазена процедура по ЗАНН и доказано деяние. Съдът е отрекъл маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН. По посочените доводи съдът е потвърдил оспореното НП и на основание чл.63д, ал.5 във вр. с ал.4 от ЗАНН, чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е осъдил дружеството да заплати на НАП 80 лв. юрисконсулско възнаграждение.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно. Съображенията за това са следните:

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за редовно проведено административнонаказателно производство и доказано деяние.

АУАН е съставен в присъствие на свидетел от категорията по чл.40, ал.3 от ЗАНН. Наличието на контролни органи на ГКПП Видин – Дунав мост 2, които не са вписани като свидетели по чл.40, ал.1 от ЗАНН в съдържанието на АУАН не представлява съществено нарушение на процедурата. Задължението на дружеството за предварително деклариране на превоза на стока с висок фискален риск се изпълнява посредством подаване по електронен път на данни чрез електронна услуга с КЕП, предоставена от НАП по регламентацията на чл.48 от Наредба № Н-5/ 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България. Този начин на деклариране дава възможност за установяване на деянието от всеки контролен орган чрез достъп до електронната система на НАП. Следователно, свидетелят по АУАН е лице, което може да потвърди нарушението. Неговите показания са източник на сведения за обстоятелствата по обвинението.

Касаторът неоснователно възразява за неясно описание на деянието относно вида на стоката и превоза. Обвинението за нарушение по чл.127и, ал.1 от ДОПК касае осъществен превоз на стока с висок фискален риск от територията на друга държава-членка на ЕС, който завършва на територията на страната и неизпълнено задължение на получателя на стоката за предварително деклариране на данните за превоза до влизане на транспортното средство на територията на страната. Обвинението съдържа посочените елементи на деянието, тъй като е описан видът на стоката и нейното количество, осъщественият превоз на стоката на конкретен граничен пункт и установяване на стоката на територията на страната. Липсата на код на стоката от Приложение към т.1 на заповед № ЗМФ-1295/ 28.12.2023 г. на министъра на финансите за утвърждаване на Списък на стоки с висок фискален риск с кодове по Комбинираната номенклатура, както и отсъствието на конкретни данни за превоза /име на превозвача, превозните документи и превозното средство/ не водят до неясно обвинение, тъй като тези данни се съдържат в протоколите от проверката на ГКПП Видин – Дунав мост 2. Протоколите са описани в съдържанието на АУАН и НП, а нарушителят е запознат с протоколите.

Неоснователно е възражението за неяснота в начина на определяне и налагане на имуществената санкция. Липсата на декларирана данъчна основа на превозваната стока по чл.278б, ал.3 от ДОПК има значение при определяне на санкцията над минималната такава от 5 000 лв., което в случая не е така.

С обезпечението по чл.121а, ал.3 във вр. с ал.1, т.5 от ДОПК се налагат предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката. Целта на мерките е обезпечаване на вземанията за данъци. Посредством наложената имуществена санкция се санкционира неизпълнение на задължението по чл.127и, ал.1 от ДОПК за предварително деклариране на превоза на стоката. Различните цели на предварителното обезпечение и имуществената санкция не нарушават принципа за съразмерност по чл.6 от ЗАНН, нито водят до двойно санкциониране на дееца.

Липсва твърдяното от касатора извинително поведение. Съгласно чл.127и, ал.1 от ДОПК във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба № Н-5/ 29.09.2023 г. деецът следва да осъществи предварителното деклариране на превоза до влизане на транспортното средство на територията на страната чрез подаване по електронен път на данните по приложение №1 към чл.48 от Наредбата. Промяната по време на превоза, свързана с дата, часа, мястото на получаване/разтоварване на стоката и номера на транспортното средство е предмет на последващо коригиране на декларирането по реда на чл.15, ал.2 от Наредбата. Отделно от това, при полагане на обикновената грижа на добър търговец дружеството е следвало да има непрекъсната връзка с превозвача и своевременно да получи цялата информация, необходима за деклариране на стоката. Липсата на подобно поведение не е извинителна спрямо осъщественото деяние и не води до отпадане на отговорността.

Правилна е преценката на районния съд за съставомерно деяние по приложимия санкционен състав. Събраните писмени и гласни доказателства в своята съвкупност водят до извод, че дружеството не е изпълнило задължението по чл.127и, ал.1 от ДОПК за предварително деклариране на осъществения превоз на стоката. Съответен на доказателствата е и извода на съда за немаловажност на случая, поради отсъствие на предпоставките по §1, т.4 от ДР на ЗАНН.

Поради изложеното, решението на районния съд ще се остави в сила.

На основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН касаторът дължи заплащане на НАП на юрисконсултско възнаграждение в размер на 130лв. по чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ. В касационното производство осъществено представителство от юрисконсулт.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 98/ 24.04.2025 г. по а.н.д. № 1056/ 2024 г. на РС – Кюстендил.

ОСЪЖДА “АГРО ИНВЕСТ 99“ ЕООД да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ юрисконсултско възнаграждение в размер на 130лв. /сто и тридесет лева/.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.