Присъда по дело №1916/2021 на Районен съд - Бургас

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство
№ 468/2020 г. по описа на Пето РУ на МВР - Бургас, вх. № 4944/2020 ., пор. № 1617/2020 г.
по описа на Районна прокуратура - Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу Д. Б. С., с
ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Бургас, ***, за това, че след като е осъден със съдебно
решение № ХШ-246/17.02.2011 г. по гр.д. №7826 по описа за 2010 г. на Районен съд - гр.
Бургас, влязло в сила на дата 11.03.2011г., да издържа свой низходящ - детето си Б. Д. С.,
роден на дата ***, в гр. Бургас, чрез неговата майка и законен представител М. С. С., родена
на *** в гр. Бургас, с месечна издръжка в размер на 100.00 /сто/ лева, съзнателно не
изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 7
/седем/ месечни вноски за периода от месец май 2020 г. до месец ноември 2020 г.,
включително, в общ размер на 700 /седемстотин/ лева, платими в гр. Бургас, като деянието е
извършено повторно - след като бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 2364-13 г.
на Районен съд - гр. Бургас, за престъпление по чл.183, ал.1 от НК- престъпление по чл. 183,
ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда
на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК
обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа
обвинението, за което е предаден на съд подсъдимия С., като изтъква, че направеното
самопризнание от страна на подсъдимия се подкрепя напълно от доказателствения
материал. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за
срок от шест месеца.
Защитникът на подсъдимия - адв. З.Д. от АК-Бургас, моли за минимално наказание.
Подсъдимият С. посочва, че се придържа изцяло към казаното от своя защитник.
Моли за налагане на наказание „пробация”.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Д. Б. С., с ЕГН **********, е роден на *** г. в гр. Бургас, ***.
Подсъдимият Д.С. и свидетелката М. С. С., родена на *** в гр. Бургас, живели на
съпружески начала, като на *** се родило детето им Б. Д. С..
Със съдебно Решение № ХШ-246/17.02.2011 г. по гр.д. № 7826 по описа за 2010 г. на
PC - гр. Бургас, влязло в сила на 11.03.2011 г., са предоставени родителските права по
отношение на детето Б. Д. С. на майката - св. М. С. С., като бащата - подс. Д. Б. С. бил
осъден да заплаща на малолетното си дете чрез неговата майка и законен представител,
месечна издръжка в размер на 100.00 /сто / лева.
Въпреки, че бил осъден подсъдимият С. съзнателно не изпълнил това свое
задължение в размер на 7 /седем/ месечни вноски за периода от месец май 2020 г. до месец
ноември 2020 г., включително, в общ размер на 700 /седемстотин/ лева, платими в гр.
Бургас.
1

С Присъда № 71/18.03.2014г. по НОХД № 2364/2013г. по описа на Районен съд -
Бургас, влязла в сила на 23.05.2014г., подсъдимият Д.С. е бил осъден за извършено
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 /три/
години.
С Присъда № 260034/04.12.2020г. по НОХД № 3148/2020г. по описа на Районен съд -
Бургас, влязла в сила на 30.06.2021г., подсъдимият Д.С. е бил осъден за извършено
престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като му е било наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца, което да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим, за деяние с начало от месец декември 2016 г.
През 1996 г. свид. Ж-К и обв. Ж. сключили граждански брак. С решение на БРС №
190/23.05.2002 г. по бр. д. № 2024/01 г. в сила от 28.06.2002 г. бракът между тях бил
прекратен. Съдът предоставил на майката упражняването на родителските права върху
роденото от съвместното съжителство между двамата дете - М.В. Ж., ЕГН ****. С
протоколно определение от 14.06.2007 г, в сила от 23.06.2007 г, Бургаският районен съд
одобрил постигната между обв. Ж. и свид. Ж.а-К. спогодба по гражданско дело № 260/2007
г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, съгласно която първият се задължил да заплаща
месечна издръжка на детето си, чрез неговата майка и законна представителка в размер на
60 лева. За времето от месец април 2013 г. до месец юли 2015 г, обв. Ж. не изпълнил
задължението си за плащане на издръжка на своя низходящ, като за този двадесет и
осеммесечен период размера на неплатената сума бил в размер на 1680 лева.
Видно от приложената по делото справка за съдимост с присъда № 51/13.01.2010 год.
по НОХД № 3168/2009 г.
на PC - Бургас, влязла в сила на 29.01.2010 год. бил осъден на основание чл. 183, ал.
1 вр. чл. 54 от НК*, като му е определено наказания „Пробация":
По делото е назначена и изгбтвена съдебно-икономйческа експертиза и
допълнителна такава. Същата е приета само в частта си относно платените суми по
издръжката. Съдебно-икономическата експертиза не е съобразила точния период на
неизпълнение на издръжката. В този смисъл наблюдаващия прокурор не е приел
заключението на експертизата в тази и част, а е коригирал дължимата сума, която е
съобразена с неизпълнените задължения от обв. Ж..
От събрания доказателствен материал по делото е установено, че за периода от месец
април 2013 г. до месец юли 2015 г, включително, общо дължимата сума от обв. Ж.,
представляваща сбор от всички месечни вноски, а именно 28 (двадесет и осем) месечни
вноски по 60 лева, е 1680 лева.
На 06.03.2018 г. в РП - Бургас е постъпила молба от адв. П., защитник на обв. Ж., с
приложена разписка към нея, от която е видно, че обвиняемия е изплатил дължимата сума в
размер на 1680 лв.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: направеното от подс. С.
самопризнание, както и от доказателствата, събрани в досъдебното производство,
инкорпорирани в гласните доказателствени средства- показанията на свидетеля М.С. /л. 33
от ДП/, и в писмените доказателства и доказателствени средства - решение № ХШ-
246/17.02.2011 г. по гр.д. № 7826 по описа за 2010 г. на PC - гр. Бургас, писмени документи
относно имущественото състояние и трудовата ангажираност на обвиняемия, справката за
съдимост /л. 28/, служебна справка /л. 50-53/ и др.
2

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия С. се подкрепят от гореизброените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в
извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
От обективна страна в периода от май 2020 г. до месец ноември 2020 г.,
включително, в гр. Бургас, след като е бил осъден да издържа свой низходящ - сина си Б.С.,
не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 7
(седем) месечни вноски по 100 лева, всичко на обща стойност 700 лева, платими в гр.
Бургас, като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден за друго такова
престъпление с присъда № 71/18.03.2014г. по НОХД № 2364/2013г. по описа на Районен съд
- Бургас, влязла в сила на 23.05.2014г. и от изтърпяване на наложеното му наказание не е
изтекъл предвиденият в закона петгодишен срок- престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1,
вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Непосредствен обект на престъплението по чл. 183 НК са обществените
отношения, в рамките на които се изпълняват задълженията на определени от закона лица да
осигуряват средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не
могат да се издържат от собственото си имущество. В конкретния случай задължението на
подсъдимия С. произтича от Семейния кодекс, като той е дължал издръжка на
ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали последното има възможност само да се
издържа.
От обективна страна също така е налице влязло в сила съдебно решение, с което
деецът е осъден да издържа своя низходящ- решение № ХШ-246/17.02.2011 г. по гр.д. №
7826 по описа за 2010 г. на PC - гр. Бургас, в сила от 11.03.2011 г.
Изпълнителното деяние на посоченото престъпление се изразява в бездействие-
неизпълнение на задължението за издръжка в размер на две или повече месечни вноски. С.
не е изпълнил задължението си в размер на седем вноски за периода от май 2020 г. до месец
ноември 2020г. Тук следва да се отбележи, че издръжката служи за задоволяване на бъдещи
нужди на лицето, на което се дължи, поради което същата е изискуема от началото на
месеца, за която се дължи ( в този смисъл и Определение № 9 от 4.II.1977 г. по н. д. № 54/77
г., I н. о.).
Налице е и особеният субект на престъплението- лице, което е осъдено да издържа
свой низходящ.
Деянието е било извършено при условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1
НК, тъй като С. е бил осъден за друго такова престъпление с присъда № 71/18.03.2014г. по
НОХД № 2364/2013г. по описа на Районен съд - Бургас, влязла в сила на 23.05.2014г.
3

Петгодишният срок по чл. 30, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК е започнал да тече след
изтичането на изпитателния срок по посоченото осъждане и следователно не е изтекъл към
момента на извършване на деянието, предмет на настоящото дело.
От субективна страна престъплението е било извършено при условията на пряк
умисъл, тъй като подс. С. е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че е
бил осъден да заплаща издръжка на сина си, но въпреки това съзнателно не е изпълнявал
задължението си. Също така е съзнавал, че вече е бил осъждан за това, че не е плащал
издръжка за предходен период, но въпреки това е продължил със своето бездействие.
По наказанието:
За извършеното от подсъдимия С. престъпление законът предвижда наказание
„лишаване от свобода” или „пробация”, както и „обществено порицание”. Иначе казано,
законът предвижда алтернативно налагане на наказанията „лишаване от свобода” и
„пробация”. Съгласно разпоредбата на чл. 57 НК съдът едновременно прави преценка на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както при определяне на вида,
така и при определяне на размера на наказанието, като се касае за единен мисловен и
оценъчен процес по определянето му. В този смисъл са и Решение № 107-1972- III н. о.,
Решение № 278-1994- I н. о. и др.
Като смекчаващо обстоятелство съдът отчита общият размер на неизпълнените
задължения за издръжка, който е малко над размера на минималната работна заплата към
момента на извършване на деянието.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете, че с №
260034/04.12.2020г. по НОХД № 3148/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, влязла в
сила на 30.06.2021г., обвиняемият Д.С. е бил осъден за извършено престъпление по чл. 183,
ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за неизпълнение на задължението си в размер на 37
вноски. С оглед последното съдът прави извод за незаинтересованост на С. по отношение на
сина му.
В настоящия случай съдът намира, че налагане на наказание, по-леко от „лишаване от
свобода”, не би постигнало залегналите в закона цели. Предходно наложеното му наказание
„лишаване от свобода” по НОХД № 2364/2013г. по описа на БРС не е постигнало своя ефект
да го поправи и превъзпита към спазване на правовия ред, което изисква предприемането на
по-интензивни мерки за въздействие по отношение на С.. Именно наказание „лишаване от
свобода” би мотивирало подсъдимия в най-пълна степен да изпълнява задължението си за
издръжка по отношение на сина си.
С оглед на така изложеното съдът определи размера на наказанието при баланс на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, както и при съблюдаване на целите, залегнали
в чл. 36 НК, към минималния размер, а именно четири месеца и петнадесет дни (може да
бъде казано и четири месеца и половина, което на практика е същото, тъй като съгласно чл.
72 от Закона за задълженията и договорите под среда на месеца се разбира 15-то число)
лишаване от свобода и съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК намали така определеното
наказание с 1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия наказание в размер на три месеца
лишаване от свобода.
С Присъда № 260034/04.12.2020г. по НОХД № 3148/2020г. по описа на Районен съд -
Бургас, влязла в сила на 30.06.2021г., обвиняемият Д.С. е бил осъден за извършено
престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като му е било наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца, което да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим, за деяние с начало от месец декември 2016 г. С оглед на това, по
отношение на осъждането по НОХД № 2364/2013г. по описа на БРС не е настъпила
реабилитация по право съгласно чл. 86, т. 1 от НК, тъй като в тригодишния изпитателен
срок е извършено престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание,
4

като остава възможността същият да се реабилитира по реда на чл. 88а от НК, която
реабилитация би настъпила през 2022 г. Следователно, към момента на извършване на
деянието, предмет на настоящото производство, С. се счита осъждан на наказание
„лишаване от свобода“, което е пречка за отлагане изтърпяването на наказанието „лишаване
от свобода“ по настоящото дело на основание чл. 66, ал. 1 от НК. С оглед на това,
наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца следва да бъде
изтърпяно при първоначален „общ“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
В условията на кумулативност е предвидено налагането на наказание „обществено
порицание”, което съгласно чл. 52 НК се състои в публично порицаване на виновния, което
се обявява пред съответния колектив, чрез печата или по друг подходящ начин. В случая,
съдът намира, че подходящ за това начин ще бъде поставянето на съобщения на таблото за
обявление на Община Бургас за срок от един месец.
Така определените наказание в своята съвкупност са достатъчни да окажат
поправителен и превъзпитателен ефект върху С., като същевременно ще бъде постигнат
ефектът на индивидуалната превенция спрямо него. От своя страна, наказанието
„обществено порицание” ще има своя ефект по отношение на генералната превенция.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	34
Дата:	6 юли 2021 г. (в сила от 22 юли 2021 г.)
Съдия:	Тодор Димитров Митев

Дело:	20212120201916
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 април 2021 г.

Присъда по дело №1916/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите