№ 27314
гр. София, 03.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110119544 по описа за 2022 година
намери следното:
Извършена е проверка по чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил относими и допустими писмени доказателства, които следва да
бъдат приети като доказателства по делото.
Искането да се приложи ч.гр.д. № 2490/2018 г. го описа на Софийски районен съд,
145 състав е основателно.
По отношение направеното искане на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза, съдът счита, че произнасянето по него следва да се отложи за първото открито
съдебно заседание, с оглед становището на ответника и липсата на формулирани задачи.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото производство ч.гр.д.№ 2490/2018 г. по описа на СРС, 145
състав.
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза
за първото открито съдебно заседание, като УКАЗВА на ищеца в срок до насроченото
съдебно заседание да посочи фактите, които цели да установява с поисканата съдебно-
счетоводна експертиза, респективно да формулира задачи към същата.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 16.11.2023г. от 09.40 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба.
1
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 79, ал. 1,пр. 1 ЗЗД вр. чл. 342 ТЗ
и чл. 92 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ
размер на 710,59 лв., ведно със законна лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (11.01.2018 г.) до окончателното плащане
на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2490/2018 г. по
описа на 145 състав, която сума включва:
- сумата в размер на 434,83 лв. с вкл. ДДС- задължения по Договор за мобилни услуги
№ . от 24.02.2016 г. за . от които 42,49 лв. потребени услуги за периода от 24.02.2016 г. до
30.04.2016 г. и сумата в размер на 392,34 лв., представляваща дължима неустойка поради
предсрочно погасяване на договора.
- сумата в размер на 275,76 лв. – дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от
24.02.2016 г., с който е било предоставено мобилно устройство S., от които 34,37 лв.
лизингови вноски дължими за периода от 24.02.2016 г. до 30.04.2016 г., както и сумата в
размер на 241,29 лв., представляваща предсрочно дължими лизингови вноски за периода
01.05.2016 г. до 24.01.2018 г.,
за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
2490/2018г. по описа на СРС, 145 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника са сключени Договор за мобилни услуги
№ . от 24.02.2016 г. и Договор за лизинг от 24.02.2016 г., съгласно които на клиента е бил
предоставен мобилен телефонен номер . и мобилно устройство S., като общата цена на
лизинговата вещ е била в размер на 264,27 лв. с вкл. ДДС. Посочва, че за претендираните
задължения на ответника били издадени 4 броя фактури, а именно: Фактура № ./01/03/2016
г., издадена за отчетния период 24.02.2016-29.02.2016 г. на стойност 36,82 лв., Фактура №
./01/04/2016 г., издадена за отчетния период 01.03.2016- 31.03.2016 г. на стойност 34,95 лв.,
Фактура № ./01/05/2016 г., издадена за отчетния период 01.04.2016- 30.04.2016 г. на стойност
5,19 лв. и фактура № ./01/06/2016 г. в размер на 633, 63 лв., които не били платени от
ответника. С оглед гореизложеното моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите в издадената заповед за изпълнение,
както и да присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначение му особен
представител, с който е оспорен предявения иск. Оспорва да е настъпила изискуемост на
сумите за лизингови вноски и неустойка поради предсрочно прекратяване на договора.
Оспорва договорът за мобилни услуги и договорът за лизинг да са били прекратени. Прави
възражение за нищожност на претендираната неустойка като противоречаща на добрите
нрави. Моли за отхвърлянето на предявените искове.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно и
главно доказване сключване на твърдените договори с посоченото съдържание,
2
включително клаузите за неустойка при разваляне на договорите в посочения размер, че за
исковия период е предоставил твърдените мобилни услуги и е предал за ползване
процесното устройство, разваляне на договорите с писмено изявление, достигнало до
ответника, размера на използваните услуги и лизингови вноски.
При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
фактите, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената им
стойност съдът ще вземе отношение с акта по същество на делото.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3