Р Е Ш Е
Н И Е № 97
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр.
Видин 18.03.2021 г.
Видински районен съд, гражданска колегия в
публичното заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:Даниел Димитров
Съдебни заседатели:
Членове:
при секретаря О. Велизарова и в присъствието на прокурора
................................. като разгледа докладваното от съдия Димитров
гр. дело № 507 описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по настоящото дело
е образувано по предявен от Р.К.Р. ***, ЕГН ********** против В.Н.С.
***, ЕГН **********, установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Твърди се от ищеца, че в изпълнение на поетите устни договорки по
неформален договор за закупуване и доставка от Италия на употребяван автомобил,
модел Форд Фокус с регистрационен номер в Италия DV065МВ, сключен между него и ответницата В.Н.С., ищецът е направил в
полза на ответницата на 02.11.2018 г. банков превод в размер на уговорената
продажна цена в размер на 3 724.00 лева /три хиляди седемстотин двадесет и
четири лева/.
Сочи се, че ответницата В.Н.С. не е изпълнила устната договорка да закупи
от Италия и да достави на ищеца употребявания автомобил, модел Форд Фокус с
регистрационен номер в Италия DV065МВ,както и че,с оглед на изминалия твърде
дълъг период от авансовото плащане и неизпълнението на доставянето на
автомобила, към датата на подаване на
исковата молба доставката е безполезна за ищеца.
Ищецът подържа,че счита неформалният договор за развален и желае
ответницата В.Н.С. да му върне авансово получената по банков път продажна цена,като
сочи,че въпреки направените множество опити за доброволно уреждане на
отношенията ответницата към датата на подаване на исковата молба не е върнала
сумата от 3 724.00 лева .
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 3172/2019 г. по
описа на ВдРС, и по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на
длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено
по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата в размер на 3724.00 лева /три хиляди
седемстотин двадесет и четири лева/, представляваща авансово платената на
ответницата на 02.11.2018 г. по банков път продажна цена на употребяван
автомобил модел Форд Фокус, с регистрационен номер в Италия DV065МВ, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане
на вземането.
Претендират се и направените разноски.
От ответника, чрез
назначения му особен представител, е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното: в резултат на подадено от страна на ищеца на 08.11.2019 г.заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 3172/2019 г. по описа на ВдРС,
по което, на 11.11.2019 г., срещу ответницата е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 2195/11.11.2019 г. за сумата от
3724.00 лева, ведно със законната лихва,
считано от 08.11.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на
75.00 лева - разноски по делото за държавна такса и 360.34 лева - адвокатско
възнаграждение.
Препис от заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и
поради което е предявен и настоящия установителен иск.
В тази връзка и в срока по чл. 415 ГПК ищцовата
страна е предявила иск по 422 ГПК,
като в резултат на това е образувано и настоящето дело.
По делото е представено
копие на платежно нареждане от 02.11.2018 г. ,от което е видно,че ищеца е
превел на ответницата сумата в размер на 3724.00 лв.,както че като основание за превод е записано „покупка Форд Фокус DV065 MB“.
В показанията си свидетеля Р./син на
ищеца/ излага , че баща му е превел
по сметка на ответницата, в качеството й на продавач на лек автомобил „Форд Фокус“
- 2009 г., сумата от 3724.00 лв.,както и че по желание на ответницата е осъществена среща
в София, на която тя е донесла снимки на
автомобила и им казала, че за да им бъде доставен трябва да го предплатят, за
което си дала банкова сметка. ***,че парите са преведени от баща му както и че ответницата е потвърдила по телефона, че
е получила парите и че до две седмици автомобила ще им бъде доставен.
Свидетелят поддържа, че и до момента
автомобила не е доставен,както и
че през септември 2019 г. баща му се обадил на ответницата и й казал, че
разваля договора и иска да му върне
парите по сметката, при което тя отговорила, че ще върне парите, което обаче не е направила.
Съдът дава вяра на показанията на
свидетеля, тъй като същите не противоречат на ангажираните по
делото доказателства и кореспондират на установената фактическа
обстановка, поради което ги кредитира.
При горната фактическа обстановка от правна страна съдът приема за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 3172/2019 г. по описа на ВдРС.
От своя страна,по твърдение на ищеца, вземането е основано на обстоятелството,че ответницата не е изпълнила задължението си по сключен между тях неформален договор за закупуване и доставка на употребяван автомобил от Италия, по който авансово на 02.11.2018 г. по банков път от ищеца е преведена договорената сума за покупка на автомобил „Форд Фокус“
Последният факт се потвърждава от ангажираното платежно нареждане и показанията на свидетеля.
С оглед данните по делото е безспорно, че между страните е възникнало облигационно отношение във връзка със сключен неформален договор за закупуване и доставка на автомобил,по силата на който ищецът е превел на ответницата по банков път договорена сума от 3724.00 лева, като насрещното й задължение съответно е да закупи и достави процесния автомобил.
Последното обаче не е сторено от ответницата,поради което е налице неизпълнение и съответно същата е неизправна страна по договора.
Неизпълнението е основание за разваляне на сключения договор,от което пък-с оглед предявената претенция произтича задължението за заплащане на обезщетение.
При липса на реално изпълнение и когато не са налице доказателства за отправена нарочна покана-предявяването на иска,а в случая подаването на заявлението по чл.410 ГПК поставя длъжника в забава/решение № 706 от 20.12.2010г.по гр.д.№ 1769/09г.на ВКС,постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
Във връзка с изложеното и при преценка на
събраните писмени и гласни доказателства се налага изводът, че положителният
установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 3724.00 лева, ведно със законната лихва, считано от 08.11.2019
г./датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до
окончателното изплащане на сумата, представляваща авансово платената на
ответницата на 02.11.2018 г. по банков път сума да закупуване и доставка на употребяван
автомобил модел Форд Фокус, с регистрационен номер в Италия DV065МВ, за която е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 3172/2019 г. по описа на ВдРС.
С
оглед изхода на делото ответницата следва
да понесе направените от ищеца разноски в настоящето производство,за които е
представен списък по чл.80 ГПК, а именно: 588.82 лв.-адвокатско възнаграждение, 75.00
лв.-платена държавна такса и 363.44 лв.-заплатено възнаграждение за особен
представител.
Съгласно задължителните
указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
В случая разноските
по ч.гр.д.№ 3172/2019 г. по описа на ВдРС са в общ размер от 435.34 лв. /75.00 лева за платена държавна такса и 360.34 лева за адвокатско
възнаграждение/, и за която сума ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца.
Водим от горното,
Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Н.С.
***, ЕГН **********, че дължи на Р.К.Р. ***, ЕГН ********** сумата в общ размер от 3724.00 лева, представляваща платената на
ответницата на 02.11.2018 г. по банков път сума за закупуване и доставка на
употребяван автомобил модел Форд Фокус, с регистрационен номер в Италия DV065МВ, ведно със законната
лихва, считано от 08.11.2019
г. /датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3172/2019 г. по описа на ВдРС/
до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА В.Н.С. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Р.К.Р. ***, ЕГН ********** сумата в общ размер от 435.34 лв. /75.00 лева за платена държавна такса и 360.34.00 лева за адвокатско
възнаграждение/ направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д
№ 3172/2019 г. по описа на РС-Видин.
ОСЪЖДА В.Н.С. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Р.К.Р. ***, ЕГН ********** сумата в общ размер на 1027.26 лв., направени в
настоящето производство разноски за: 588.82 лв.-адвокатско възнаграждение, 75.00
лв.-платена държавна такса и
363.44 лв.-заплатено възнаграждение за особен представител.
Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№ 3172/2019 г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: