№ 38
гр. Бургас , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Търговско дело №
20202100900367 по описа за 2020 година
Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД във
връзка с чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод исковите претенции на на „Месембрия ризорт“ ООД със
седалище град София и адрес на управление район „Красно село“, бул. „България“ №58, вх.
С, ет. 2 ап. 10, представлявано от Николай Детелинов Ламбуров, със съдебен адрес град
Несебър, ул. „Иван Вазов“ №21, ет. 2 против Г. СВ. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес
град Пловдив, бул. "П. ш." № **, ет. *, АНТ. Д. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес град
Пловдив, бул. "П. ш." № **, ет. *, М. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес град Несебър,
ул. "Л. К." № ** и Й. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес град Несебър, ул. "Е." № * за
обявяване на сключения на 18.09.2012 година между тях предварителен договор за
прехвърляне на идеални части от правото на собственост върху недвижим имот и за
учредяване на право на строеж при осигуряване изпълнението на строеж, допълнен с
разпоредбата на пункт 11-ти от предварителния договор, обективиран в нотариален акт за
учредяване право на строеж върху недвижим имот № 62, том 16, peг. № 15381, нот. дело №
3225 от 23.10.2013 година по описа на нотариус peг. № 208 на НК, район на действие -
Районен съд - Несебър, по силата на който договор ответниците по делото като продавачи са
се задължили да прехвърлят на ищцовото дружество като купувач правото на собственост
върху 75/100 идеални части от поземлен имот с идентификатор № 51500.507.601 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, к. к. „Слънчев бряг - Запад”,
община Несебър, област Бургас, одобрени със Заповед РД-18-46/18.08.2006 година на
Изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 22.05.2015 година, целият с площ 3
980 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседи: поземлени
1
имоти с идентификатори №№ 51500.508.1, 51500.507.558, 51500.507.550 и 51500.507.616 за
окончателен. Претендира се от тях и заплащането на направените съдебно-деловодни
разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.
Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, че на 18.09.2012 година между ищеца като изпълнител и ответниците
/ответницата М.Т. била единствен наследник на Славка Петрова Филипова/ като учредители
бил сключен предварителен договор за прехвърляне на идеални части от правото на
собственост върху недвижим имот и за учредяване на право на строеж при осигуряване
изпълнението на строеж.
Съгласно постигнатите в него договорености, „Месембрия ризорт“ ООД следвало да
извърши изцяло за своя сметка, труд и материали проектиране и строителство, съобразно
одобрен инвестиционен проект на апартаментен хотел /блок „А“, блок „В“ и блок „С“/,
ведно с външен басейн и снек-бар в съсобствения на ответниците поземлен имот с
идентификатор №51500.507.601 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Несебър, к. к. „Слънчев бряг - запад”, община Несебър, област Бургас, одобрени със заповед
РД-18-46/18.08.2006 година на изпълнителния директор на АК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 22.05.2015
година, целия с площ 3 980 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
при съседи: поземлени имоти с идентификатори 51500.508.1, 51500.507.558, 51500.507.550 и
51500.507.616.
Срещу така поетото задължение ответниците се задължили да учредят право на
строеж на ищцовото дружество в договорения обем, както и в едномесечен срок след
въвеждане на сградите в експлоатация да му прехвърлят правото на собственост върху
идеална част от поземления имот.
Впоследствие, с нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот
№ 62, том 16, peг. № 15381, нот. дело № 3225 от 23.10.2013 година по описа на нотариус peг.
№ 208 на НК, район на действие - Районен съд Несебър, пункт 11-ти, който нотариален акт в
тази си част имал силата на предварителен договор, съобразно изричната уговорка на
страните, било договорено ответниците в едномесечен срок след въвеждане на сградите в
експлоатация да прехвърлят на ищцовото дружество правото на собственост върху 75/100
идеални части от процесния поземлен имот. При неизпълнение на това им задължение, без
каквито и да е било допълнителни условия, ищцовото дружество имало право да поиска по
съдебен ред обявяване на предварителния договор за окончателен, както и неустойка в
размер на 20 % от данъчната оценка на тези идеални части. В пункт 14-ти на същия
нотариален акт страните потвърдили обвързващата сила на сключения между тях
предварителен договор. Същото препотвърждаване страните направили и с последващо
сключения нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот № 107, том
11, peг. № 11122, нот. дело № 2019 от 14.08.2014 година на нотариус peг. № 208 на НК,
район на действие Районен съд-Несебър - пункт 4-ти от същия. Апартхотелът бил снабден с
2
разрешение за ползване № СТ - 05- 827 от 18.07.2017 година на ДНСК - София.
При това положение, съобразно постигнатата договореност между страните,
потестативното право на ищеца да иска сключване на окончателен договор възниквало на
18.08.2018 година. Няколкократно ищецът поискал от ответниците да изпълнят
задължението си да му прехвърлят с нотариален акт правото на собственост върху 75/100
идеални части от процесния поземлен имот, но те отказали. Изпратен им бил и проекто-
нотариален акт за сделката, касаеща 75/100 идеални части от процесния поземлен имот.
Всичко така казано обуславяло и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия
иск.
Ответниците, на които съдът е пратил препис от исковата молба и доказателствата
към нея в указания им от закона срок за депозирали общ писмен отговор. В него на първо
място е посочено, че признават предявения от „Месембрия ризорт“ ООД срещу тях иск по
чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между тях предварителен
договор от 18.09.2012 година.
Отправят, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, искане разноските по делото да бъдат
възложени върху ищеца, тъй като с поведението си те не били дали повод за завеждането
му. При условията на евентуалност са направили възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Изтъква се, че не
били отказвали и не отказват да изпълнят задължението си по предварителния договор.
Подобен отказ не бил констатиран от нотариус и те не били канени за нотариално
изповядване на сделката.
В продължение на повече от две години след издаденото на 18.07.2017 година
разрешение за ползване, техните обекти не били готови в степента на довършеност, вид и
качество, съобразно поетото от ищеца задължение. В тази ситуация самият ищец не искал да
му се прехвърля земя. Едва през месец декември 2019 година били предадени 22 от общо 44-
те обекта. Оттогава страните били в преговори за цялостно и едновременно уреждане на
всичките им отношения, предмет на предварителния договор, анексите към него и
нотариалния акт за учредяване право на строеж. Прехвърлянето на терена никога не било
спорно, но като част от тези отношения и двете страни се съгласили това да стане когато се
споразумеят по другите спорни помежду им въпроси. Въпросите все още не били разрешени
и за тях нямало основание да считат преговорите за приключени. Едва с получаването на
исковата молба разбрали, че ищецът се отказал от преговорите и искал от тях да му
прехвърлят земята преди да бъдат разрешени останалите въпроси.
Между страните и техните пълномощници била водена електронна кореспонденция,
от която само част била налична по делото. Целта и, с прилагани към нея проекти на
документи, била именно уреждането чрез преговори на отношенията между страните в
цялост. Още с уведомлението си покана до дружеството от началото на месец декември 2019
година собствениците, макар все още да не им били предадени обектите, изразили готовност
3
да прехвърлят идеалните части от имота си. Предложили заедно с това уреждането и на
всички други насрещни обвързаности, една от които била договореното в анекса от
23.10.2013 година страните да разпределят помежду си, най-късно на датата на сключване
на окончателния договор за прехвърлянето на земята, паркоместата и шезлонгите на терена.
Затова предмет на обсъждане при преговорите бил проекта на договор за разпределение на
ползването на земята, който да се подпишел и заверял нотариално заедно с прехвърлянето на
идеалните части. В преговорите ищецът включил обсъждането и на проект на договор за
поддръжка и управление, който настоявал също да се подпише при нотариалната сделка.
Негово било изискването в един и същи ден да се извърши прехвърляне на 75% идеални
части от имота на дружеството, сключването на договор за разпределение на ползването,
както и договор за поддръжка и управление при предаване на останалите обекти на
собствениците им. Ясно формулираната в посочения смисъл позиция на ищеца, съдържаща
се в изпратеното от пълномощника му с електронна поща негово писмо от 26.05.2020 година
затвърдило в ответната страна убеждението, че тя нямала задължение да му прехвърли земя
преди и ако не се били споразумели за разпределяне на ползването й и поддръжката на
общите части. Тъй като параметрите на подобно споразумение били в процес на договаряне,
поведението на ответниците не можело да се квалифицира като повод за завеждането на
иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Препис от отговора на исковата молба е бил изпратен на ищеца, но в предоставения
му срок същия не е упражнил правата си, като не е депозирал допълнителна искова молба.
Поради това обстоятелство съдът не е дал възможност на ответната страна да упражни
правата си, като подаде допълнителен отговор.
Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно, а и от представените по делото доказателства е видно, че на 18.09.2012
година между страните в настоящото производство е сключен предварителен договор за
прехвърляне на идеални части от правото на собственост върху недвижим имот и за
учредяване на право на строеж при осигуряване изпълнението на строеж. Съгласно
посоченият договор, ответниците в качеството си на собственици - учредители са
възложили на ищеца в качеството му на приобретател - изпълнител да изработи
инвестиционни проекти във всички фази и части, необходими за издаване на разрешение за
строеж в процесния имот и да осъществи строителство на сграда с предназначение за
апартхотел, жилищна сграда или жилищна сграда за сезонно ползване (наричани „сградите“,
а всяка една от тях „сградата“), при параметри на застрояване, съобразно възможностите
дадени от действащия ПУП за имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
№51500.507.601 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, к. к.
„Слънчев бряг - запад”, община Несебър, област Бургас, одобрени със заповед РД-18-
46/18.08.2006 година на изпълнителния директор на АК, целия с площ 3 980 кв. м., трайно
4
предназначение на територията: урбанизирана, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори №№51500.508.1, 51500.507.558, 51500.507.550 и 51500.507.616. С
посоченият договор е предвидено още приобретателят да осигури и изпълни цялото
строителство на сградите, съобразно действащото законодателство, на два етапа, от които
първия със срок до 25.07.2015 година, а втория - в срок до 25.07.2016 година (съгласно
раздел II, т. 2, б. „г“ от договора). Предвидени и са съответни срокове за въвеждане на
сградите в експлоатация, съответно до 31.12.2015 година за първи етап и до 31.12.2016
година за втори етап. Уговорени са и редица други задължения за приобретателя - ищец във
връзка с изпълнението на възложената работа. Като насрещно задължение по договора,
ответниците са се задължили да учредят право на строеж на изпълнителя и да прехвърлят
идеални части от правото на собственост върху имота в договорения обем, както и в
едномесечен срок след въвеждане на сградите в експлоатация да му прехвърлят правото на
собственост върху идеална част от поземления имот (съгласно раздел I, т. 12 от договора).
На 23.10.2013 година е съставен нотариален акт за учредяване право на строеж върху
недвижим имот № 62, том 16, per. № 15381, дело № 3225 от 23.10.2013 година по описа на
нотариус peг. № 208 на НК, район на действие Районен съд-Несебър. Съгласно договорката
по т. XI, страните са постигнали съгласие в замяна на извършеното от приобретателя
строителство собствениците - учредители да му прехвърлят, а той да придобие в срок до
един месец от датата на въвеждане на сградата в експлоатация 75/100 идеални части от
правото на собственост върху процесния поземлен имот. Изрично е посочено, че тази
договорка има силата на предварителен договор по смисъла на чл. 19 от ЗЗД, като при
неизпълнение от страна на собствениците - учредители, изпълнителят има право да иска
обявяване на предварителния договор за окончателен по съдебен ред, както и неустойка в
размер на 20 % от данъчната оценка на тези идеални части. В т. XIV на същия нотариален
акт страните са потвърдили обвързващата сила на сключения между тях предварителен
договор.
Впоследствие, на 14.08.2014 година, е съставен и нотариален акт за учредяване
право на строеж върху недвижим имот № 107, том 11, per. № 11122, дело № 2019 от
14.08.2014 година на нотариус per. № 208 на НК, район на действие Районен съд-Несебър, в
т. IV от който договарящите отново са потвърдили обвързващата сила на сключения между
тях предварителен договор.
Не е спорно между страните и обстоятелството, че изграденият от ищеца апартхотел
бил снабден с разрешение за ползване № СТ - 05- 827 от 18.07.2017 година на ДНСК -
София.
По делото е представена водена между страните и техните пълномощници
електронна кореспонденция, от която е видно, че са били водени разговори за сключването
на сделка във формата на нотариален акт, с която да се извърши прехвърляне на процесните
идеални части от имота на дружеството и едновременно с това и такива за разпределение на
ползването на земята и сключването на договор за поддръжка и управление, но в резултат
5
на същите не е било постигнато съгласие за уреждане на тези отношения между страните.
С отговора на исковата молба ответниците, чрез пълномощника си изрично са
заявили, че признават предявеният от ищеца срещу тях иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за
обявяване за окончателен на сключения между тях предварителен договор от 18.09.2012
година за прехвърляне на идеални части от поземлен имот с идентификатор №
51500.507.601 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, к. к.
„Слънчев бряг-запад“, допълнен в пункт XI на сключения между тях нотариален акт за
суперфиция от 23.10.2013 година №62, т. 16, дело №3225 на нотариус peг. №208 за 75/100
идеални части от правото на собственост върху имота.
От събраните по делото писмени доказателства, включително и разрешение за
ползване № СТ - 05- 827 от 18.07.2017 година на ДНСК - София е видно, че ищцовото
дружество „Месембрия ризорт“ ООД е изпълнило задължението си да извърши изцяло за
своя сметка, труд и материали проектиране и строителство, съобразно одобрен
инвестиционен проект на апартаментен хотел /блок „А“, блок „В“ и блок „С“/, ведно с
външен басейн и снек-бар в съсобствения на ответниците поземлен имот.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
В чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е регламентирана правната възможност всяка страна по
предварителен договор да предяви иск за обявяването му за окончателен, като съдът
постановява решение, с което го замества и възпроизвежда клаузите му. Искът, по правната
си същност, е конститутивен. С него се упражнява потестативното право да се иска
сключването на окончателен договор, което право е насочено към пораждане на правните
последици на несключения договор чрез съдебно решение. Съдебното решение, с което този
иск се уважава замества обещания договор, съгласно чл. 362 от ГПК, т. е. поражда неговите
правни последици, поради това и самия окончателен договор, по отношение на който съдът
се произнася, не може да бъде променян от него - договорът, включително и
предварителния такъв, е закон за страните, съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД.
На първо място договорът, чието обявяване за окончателен се иска, следва да е
действителен, за да може да породи правни последици. Процесният предварителен договор
между страните е действителен - сключен е в изискуемата от чл. 19, ал. 1 от ЗЗД писмена
форма, съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор, няма
данни за съществували пороци при подписването му, които да водят до извод за неговата
недействителност.
Когато се касае за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот
следва да се извърши и проверка, дали са налице предпоставките за прехвърляне на
собствеността по нотариален ред, включително дали продавачът е собственик на имота, тъй
като решението на съда поражда последиците на окончателен договор за прехвърляне на
право на собственост върху недвижим имот, т. е. след влизането му в сила поражда
6
вещноправен ефект. Съгласно трайната съдебна практика, отчуждителят /продавач/ трябва
да е собственик на имота не към момента на сключването на предварителния договор, а към
момента на постановяване на съдебното решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
В настоящия случай не се спори, а и се установява от представените нотариални
актове и други доказателства, че ответниците са собственици на процесния недвижим имот,
върху който на ищеца е учредено право на строеж, като тежести или разпоредителни
действия с тези имоти няма данни да са извършвани, за да се приеме, че правото на
собственост на ответниците понастоящем е изгубено или обременено. В съдебно заседание
процесуалният представител на ответниците също е потвърдил правото на собственост по
отношение на процесния недвижим имот в техния патримониум.
Както се установи, страните са уговорили, че следва да сключат окончателен договор
в едномесечен срок след въвеждане на сградите в експлоатация, което обстоятелство е
настъпило с издаването на разрешение за ползване № СТ-05-827 от 18.07.2017 година на
ДНСК - София. При това положение, съобразно постигнатата договореност между страните,
потестативното право на ищеца да иска сключване на окончателен договор е възникнало на
18.08.2017 година. Същият е изправна страна по процесния договор към настоящия момент,
като е изпълнил всички свои задължения по него, свързвани с възникване на задължението
на ответниците да прехвърлят правото на собственост на процесните идеални части от
недвижимия имот.
Предвид гореизложеното, съдът намира иска за напълно основателен, поради което и
като такъв следва да бъде уважен. Налице е неизпълнено задължение за прехвърляне на
собственост върху процесните идеални части от поземления имот, ответниците са
собственици на този имот, ищецът е изправна страна по предварителния договор, като е
изпълнил всички свои задължения, свързани с възникване на правото му да придобие
собствеността върху тях. При това положение следва да се постанови обявяване на
предварителния договор за окончателен. С прехвърлянето на собствеността чрез настоящото
съдебно решение, заместващо окончателния договор, ще се удовлетворят интересите и на
двете страни, като по този начин ще се осигури законосъобразен завършек на възникналото
гражданско правоотношение между страните.
С настоящия съдебен акт ищецът „Месембрия ризорт“ ООД, на основание чл. 364, ал.
1 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати сумата от 878.43 лева по сметка на Бургаския
окръжен съд, представляваща дължима държавна такса по т. 8 от Тарифата за нотариалните
такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, сумата от 173.96 лева по сметка на
Агенцията по вписванията - Служба по вписванията - град Несебър, представляваща
дължима такса по Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията,
както и сумата от 5 218.97 лева, представляваща дължима такса по силата на чл. 47, ал. 2 във
връзка с чл. 50 от Закона за местните данъци и такси и във връзка с чл. 41, ал. 2 от Наредба
№ 14 за определяне размера на местните данъци на Общински съвет-Несебър. Всички
посочени по-горе и дължими такси са определени върху данъчната оценка на процесния
7
недвижим имот при съобразяване на естеството на поетите задължения по конкретния
договор. Следва, освен това, да бъде наредено вписване на възбрана върху процесния
недвижим имот за определените по-горе в тежест на ищеца разноски в полза на Бургаския
окръжен съд.
На основание чл. 364, ал. 2 от ГПК препис от решението не следва да се издава,
докато ищецът „Месембрия ризорт“ ООД не представи доказателства, че за процесния имот
няма непогасени задължения за данъци и такси, а също и че е заплатил таксата за
придобиването на имота и местния данък.
Спорния между страните въпрос е за разноските по настоящото производство. В тази
връзка, съдът намира неоснователни възраженията на ответниците, че с поведението си не
са дали повод за завеждане на иска. Действително, от представените по делото
доказателства е видно, че страните са водили преговори за сключването на окончателен
договор относно прехвърлянето на правото на собственост на договорените идеални части
от процесния поземлен имот и в хода на тези преговори ответниците са заявили готовност
да изпълнят това свое задължение. По делото, обаче липсват доказателства, от които да се
установява, че те са изпълнили задължението си за снабдяването с необходимите документи
- данъчна оценка и скица за имота от значение за изпълнение на задължението им, поради
което не може да бъде направен категоричен извод, че с поведението си те не са дали повод
за завеждане на настоящото дело. Следва да се отбележи, че задължението на ответниците е
обвързано единствено от условието сградата да бъде въведена в експлоатация, което условие
е настъпило. Воденето на преговори относно други неуредени между страните
взаимоотношения не ги освобождава от задължението им да прехвърлят правото на
собственост върху процесните идеални части от недвижимия имот.
Предвид горното и изрично направеното изявление в тази насока от пълномощника
на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на същия следва да бъдат присъдени
направените разноски в настоящото производство. Тъй като, в законоустановения срок
ищецът не е представил списък на разноските, съгласно чл. 80 от ГПК, съдът следва да му
присъди направените от него такива, съгласно доказателствата за тях, находящи се в
кориците на делото. При това положение, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер на 1468.48 лева, представляващи държавна такса за образуване на
производството, държавна такса за вписване на исковата молба, такса за издаване на два
броя удостоверения. Доказателства за заплатен адвокатски хонорар на процесуалния
представител на ищеца не са представени, поради което и разноски за това не следва да
бъдат присъждани. Липсват доказателства и за размера на разноските за вписване на
исковата молба, но тъй като е представен екземпляр от вписаната искова молба, за което е
необходимо заплащането на нормативно определена такса, съдът намира, че този разход
следва да бъде заплатен на ищеца.
Ето защо, по изложените съображения и на основание чл. 19, ал. 3 във връзка с чл.
8
362, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за окончателен сключения на 18.09.2012 година между „Месембрия
ризорт“ ООД със седалище град София и адрес на управление район „Красно село“, бул.
„България“ №58, вх. С, ет. 2 ап. 10, представлявано от Николай Детелинов Ламбуров и Г.
СВ. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес град Пловдив, бул. "П. ш." № **, ет. *, АНТ. Д.
Т., ЕГН **********, с постоянен адрес град Пловдив, бул. "П. ш." № **, ет. *, М. Г. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес град Несебър, ул. "Л. К." № ** и Й. П. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес град Несебър, ул. "Е." № * предварителен договор за прехвърляне на
идеални части от правото на собственост върху недвижим имот и за учредяване на право на
строеж при осигуряване изпълнението на строеж, допълнен с разпоредбата на пункт 11-ти
от предварителния договор, обективиран в нотариален акт за учредяване право на строеж
върху недвижим имот № 62, том 16, per № 15381, дело № 3225 от 23.10.2013 година по
описа на нотариус per. № 208 на НК, район на действие - Районен съд - Несебър, по силата
на който договор ответниците по делото като продавачи са се задължили да прехвърлят на
ищцовото дружество като купувач правото на собственост върху 75/100 идеални части от
поземлен имот с идентификатор № 51500.507.601 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Несебър, к. к. „Слънчев бряг - Запад”, община Несебър, област Бургас,
одобрени със Заповед РД-18-46/18.08.2006 година на Изпълнителния директор на АК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления
имот от 22.05.2015 година, целият с площ 3 980 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№
51500.508.1, 51500.507.558, 51500.507.550 и 51500.507.616.
ОСЪЖДА „Месембрия ризорт“ ООД със седалище град София и адрес на управление
район „Красно село“, бул. „България“ №58, вх. С, ет. 2 ап. 10, представлявано от Николай
Детелинов Ламбуров да заплати сумата от 878.43 (осемстотин седемдесет и осем лева и
четиридесет и три ст.) лева по сметка на Бургаския окръжен съд, представляваща дължима
държавна такса по т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и
нотариалната дейност, сумата от 173.96 (сто седемдесет и три лева и деветдесет и шест ст.)
лева по сметка на Агенцията по вписванията-Служба по вписванията-град Несебър,
представляваща дължима такса по Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по
вписванията, както и сумата от 5 218.97 (пет хиляди двеста и осемнадесет лева и деветдесет
и седем ст.) лева, представляваща дължима такса по силата на чл. 47, ал. 2 във връзка с чл.
50 от Закона за местните данъци и такси и във връзка с чл. 41, ал. 2 от Наредба № 14 за
определяне размера на местните данъци на Общински съвет-Несебър.
ДА СЕ ВПИШЕ в полза на Окръжен съд-Бургас възбрана върху следния недвижим
имот, а именно: 75/100 идеални части от поземлен имот с идентификатор № 51500.507.601
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, к. к. „Слънчев бряг -
9
Запад”, община Несебър, област Бургас, одобрени със Заповед РД-18-46/18.08.2006 година
на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 22.05.2015 година, целият с площ 3
980 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседи: поземлени
имоти с идентификатори №№ 51500.508.1, 51500.507.558, 51500.507.550 и 51500.507.616 за
обезпечаване заплащането на дължимите от „Месембрия ризорт“ ООД със седалище град
София и адрес на управление район „Красно село“, бул. „България“ №58, вх. С, ет. 2 ап. 10,
представлявано от Николай Детелинов Ламбуров разноски в размер на 878.43 (осемстотин
седемдесет и осем лева и четиридесет и три стотинки) лева.
Препис от настоящото решение да се изпрати на Агенцията по вписванията-Служба
по вписванията-град Несебър за извършване на необходимите действия по вписване на
наложената от съда възбрана.
УКАЗВА на ищеца „Месембрия ризорт“ ООД със седалище град София и адрес на
управление район „Красно село“, бул. „България“ №58, вх. С, ет. 2 ап. 10, представлявано от
Николай Детелинов Ламбуров, че препис от настоящото съдебно решение няма да му бъде
издаден преди да представи доказателства за заплащане на посочените по-горе разноски по
прехвърлянето - посочените суми в полза на Бургаския окръжен съд, Община Несебър и
Агенцията по вписванията-Служба по вписванията-град Несебър, както и на такива за
заплащане на дължимите данъци и такси за имота към държавата и към Община Несебър.
УКАЗВА на „Месембрия ризорт“ ООД със седалище град София и адрес на
управление район „Красно село“, бул. „България“ №58, вх. С, ет. 2 ап. 10, представлявано от
Николай Детелинов Ламбуров, в съответствие с разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ЗС, че
следва в шестмесечен срок от влизането му в сила да впише настоящото положително
съдебно решение по представен препис от него, както и че след изтичането на този срок
вписването на исковата молба губи действието си.
ОСЪЖДА Г. СВ. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес град Пловдив, бул. "П. ш."
№ **, ет. *, АНТ. Д. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес град Пловдив, бул. "П. ш." № **,
ет. *, М. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес град Несебър, ул. "Л. К." № ** и Й. П. Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес град Несебър, ул. "Е." № * да заплатят на „Месембрия
ризорт“ ООД със седалище град София и адрес на управление район „Красно село“, бул.
„България“ №58, вх. С, ет. 2 ап. 10, представлявано от Николай Детелинов Ламбуров сумата
от 1468.48 (хиляда четиристотин шестдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки) лв.,
представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10