Определение по дело №1575/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, вр. с чл.248 ГПК, вр.чл.143, ал.1 АПК, вр.чл.144 АПК.

Постъпила е молба вх.№ 10152/11.10.2023г. от „Бизнес комерс България“ ЕООД, заявена чрез пълномощника адв.М.Т. за допълване на решение № 886/06.10.2023г. по делото в частта за разноските.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна на 16.10.2023г., но до изтичане на срока по чл.248, ал.2 ГПК органът по приходите не е представил писмено становище по делото.

За да се произнесе по молбата, съдът намери следното:

Видно от приложенията по делото решение № 886/06.10.2023г., съобщено на страната, чрез пълномощника адв.М.Т. на 11.10.2023г., а молбата за допълване на разпореждането в частта за разноските е постъпила на 11.10.2023г., следователно същата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.81 ГПК с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски.

Законодателят е предвидил с текста на чл. 248, ал. 1 от ГПК, че в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските.

Тежестта за сторените в производството съдебни разноски се определя по общото правило на чл. 143 АПК и чл.78 ГПК, вр.чл.144 ГПК.

В конкретния случай с постановеното по делото решение е отменена по жалба на „Бизнес комерс България“ ЕООД, Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-116-0088207/27.07.2023г., издадена от К.Н.К.- началник отдел „Оперативни дейности"- Бургас, дирекция „Оперативни дейности" в главна дирекция „Фискален контрол" в ЦУ на НАП, запечатване на търговски обект и забрана на достъп до него за срок от 30 дни, потвърдена с Решение № ГДФК-28/24.01.2023г. на Директора на дирекция „Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП.

С оглед изхода по делото за настоящата инстанция, жалбоподателя има право на разноски. Искане за разноски не е отправено с жалбата, но действително такива са поискани от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание от 03.10.2023г., в което са представени списък по чл.80 ГПК, пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Видно от последния/л.97 по дело/ договореното възнаграждение за пълномощника на ищцата е в размер на 500лв. и е изцяло заплатено. В тази си част договора за правна помощ има характера на разписка за извършеното плащане. Следователно са налице доказателства за действително извършени от страната съдебни разноски за заплатените държавна такса от 50лв. и адвокатско възнаграждение по делото от 500лв.. В диспозитива на постановеното решение липсва изрично произнасяне, поради което същото следва да бъде допълнено в тази му част, с оглед установеното по – горе.

По изложените съображения и на осн.чл.248, ал.3 ГПК, вр.чл.144 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА решение № 886/06.10.2023г., постановено по адм.дело № 1575/2023г. по описа на Административен съд-Бургас в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА началник отдел „Оперативни дейности"- Бургас, дирекция „Оперативни дейности" в главна дирекция „Фискален контрол" в ЦУ на НАП да заплати на „Бизнес комерс България“ ЕООД сумата от 550 лв., представляващи сторените по делото съдебни разноски.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му / чл. 248, ал. 3 изр. 2 ГПК/.

	Съдия: