РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Петрич, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20241230200143 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Ц. И. Ц., ЕГН-**********, от град Петрич, кв.П.
№*, подадена чрез адв.Ч. А. Н. с л.н.№**** и адрес град С., ул.“И. Д.“ №*, ет.* ап.*, против
Наказателно постановление (НП) № 24-0314- 000040 от 24.01.2024 г. на Началника на
РУ- гр. Петрич при ОДМВР – Благоевград, с което на жалбоподателя за извършено от
него нарушение на чл.42 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложена на основание чл.179 ал.1 т.5 предл.5 от
ЗДвП лицето административна санкция „Глоба“ в размер на 150 лева и на основание
Наредба №Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 13 точки.
Жалбоподателят чрез пълномощника си, изразява недоволство от НП, като счита същото за
необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди се, че описаното в НП нарушение не съответства на
фактическата обстановка и на описаното в постановление за прекратяване на наказателното
производство, иницирало административнонаказателното такова. Твърди се още, че АНО е
направил неправилна преценка на събраните по време на воденото и прекратено
наказателно производство и по-точно изготвената автотехническа експертиза. Твърди се
още, че самото деяние е описано неточно и объркващо, като по този начин се отнема
възможността на жалбоподателя да разбере за какво точно нарушение се наказва. Иска от
съда атакуваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно с оглед несъответствието с
хипотезата на правната норма и неправилно приложение на материалния закон.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован чрез надлежно упълномощения
1
процесуален представител – адвокат Н. не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган Началника на РУ – Петрич, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител. Не изразяват и становище по подадената жалба.
Териториално отделение – Петрич, към Районна прокуратура – Благоевград, редовно
уведомени, не изпращат представител.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколите от
проведените съдебни заседания, разпитани бяха свидетелите Р. С. и А. Д., прочетени и
приобщени по реда към доказателствата по делото са и показанията на свидетеля Ф., дадени
в хода на прекратеното ДП № ЗМ-314-239/2022 г. по описа на РУ – Петрич. По делото са
приобщени към доказателствената съвкупност представените с жалбата АНП писмени
доказателства, както и събраните такива в цялост по воденото и прекратено ДП №314-ЗМ-
239/2022 г. по описа на РУП – Петрич, както и Наблюдателно производство №6183/2022 г.
по описа на РП – Благоевград, ТО - Петрич,
След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, съдът прие следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят Ц. И. Ц. от град Петрич е правоспособен водач на МПС, категории А, М и
АМ, като за нарушения по ЗДвП му е наложено едно наказание. Притежава СУМПС №***с
валидност до 30.05.2032 г.
Свидетелят К. В. Ф. също е правоспособен водач на МПС с категории М и В и притежава
валиден СУМПС.
На 03.07.2022 г. сутринта около 9,00 часа жалбоподателят Ц. управлявал собствения му
мотоциклет марка и модел „Х. ФЖС 400Д“ с рег.№**** по улица „Цар Симеон“ в град
Петрич в посока пункта на КАТ – гр.Петрич към кръстовището на улиците „Цар Симеон“ и
„Рокфелер“ (на което има сфетоварна уредба към изхода на града за село Първомай.)
От изхода на ул.“Марица“ излязъл лек автомобил марка „Ш.“, модел „Ф.“ с рег.№****,
собственост на „А.“АД със седалище и адрес на управление гр.София и лизингополучател
„Ван кар сървиз“ЕООД – град Петрич с управител Н.И.-З. Този автомобил бил управляван
от свидетеля Ф..
И двамата водачи на посочените МПС пътували сами.
Автомобилът, управляван от Ф. извършил матевра „завиване наляво“ и продължил в посока
светофарната уреда на изхода за село Първомай.
Описаните моторни превозни средства се движили в една посока по ул.“Цар Симеон“, в
поредност лекия автомобил, управляван от свид. Ф. следван от мотоциклета, управляван от
жалбоподателя Ц.. На паркинга пред блоковете в ЖК „Самуил“, отстоящ вляво от улицата
2
по която се движили двете МПС-та, св.Ф. предприел маневра „завиване наляво“, с цел
навлизане в паркинга.
В същия момент жалбоподателят, управлявайки мотоциклета, следващ автомобила,
управляван от Ф., предприел маневра „изпреварване“ на лекия автомобил, макар че
хоризонталната маркировка - единична непрекъсната линия – не го позволявало, при което
настъпил сблъсък между автомобила и мотоциклета, при който на жалбоподателя били
причинени телесни повреди.
За настъпилото ПТП бил подаден сигнал в ОДЧ на РУ на МВР – Петрич и на място двама
дежурни служители, а в последствие и дежурно-оперативна група. Извършен бил оглед на
местопроизшествие, с което започнало ДП №314-ЗМ-239/2022 г. по описа на РУП- Петрич
(наблюдателно производство №6183/2022 г. на ТО- Петрич при РП – Благоевград за
престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 от НК във вр. с чл.342 ал.1 пр.3 от НК, като по делото
няма привлечено към наказателна отговорност лице.
В хода на ДП са разпитани свидетелите К. Ф., Н.И., А. Д., Р. С. и жалбоподателя, изготвени
са два броя химически експертизи и два броя химико-токсикологични експертизи на
биологични проби, взети от участниците в ПТП-то, които установяват липса на употреба на
наркотични вещества и наличие на алкохол в кръвта и за двамата участника в инцидента.
Извършени са оглед на веществени доказателства, изготвени са фотоалбуми, приобщени са
множество документи, удостоверяващи състоянието на пострадалия от ПТП-то
(жалбоподателя Ц.).
Назначена и изготвена по ДП била автотехническа експертиза (АТЕ), вещото лице по която
дало заключение за механизма на произшествието, възприет и от съда. Вещото лице
установило мястото на удара между автомобила и мотоциклета – в лявата лента за движение
в посока на движение и на двете МПС. Установена е максималната скорост на движение на
участниците в ПТП-то в момента на удара – на лекия автомобил – 21,34 км./ч., а
мотоциклета – 59,14 км./ч. В заключението по назначената АТЕ вещото лице приема, че за
водача на мотоциклета, движейки се със скорост над разрешената от 50 км/ч не е
съществувала техническа възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране. За да
предотврати ПТП-то от друга страна водачът на автомобила (т.е. свид.Ф.), завивайки наляво
също е следвало да се съобрази с преминаващия покрай него мотоциклет. Според вещото
лице, водачът на л.а. е трябвало да изчака преминаването на мотоциклета и след това да
извърши маневрата „завиване на ляво“. За да предотврати пътното произшествие,
жалбоподателят е трябвало да не предприема маневра „изпреварване“ на лекия автомобил,
пресичайки хоризонталната маркировка на пътното платно за движение – „М1 – единична
непрекъсната линия“, която забраняван на ППС да я застъпват и пресичат.
Според вещото лице, причина за възникване на ПТП-то е, че водачът на мотоциклета, т.е.
жалбоподателят е предприел маневра „изпреварване“ на лекия автомобил, движещ се пред
него, пресичайки хоризонталната пътна маркировка на платното за движение „М1 –
единична непрекъсната линия“ – забранено е ППС да я застъпват и пресичат“.
Същевременно вещото лице по АТЕ е приело още, че при извършване на маневра „завой
3
наляво“ с управлявания от него л.а. свид.Ф. не се е съобразил с преминаващия покрай него
мотоциклет, като с тази си маневра е създал опасност за другия участник в движението. По
този начин, вещото лице е достигнало до извода, че и двете МПС-участници в ПТП-то са се
движили неправилно, което напълно се споделя от настоящия съдебен състав. Лекият
автомобил се е движел върху непрекъснатата осева линия и водачът му – Ф., без да се увери,
че друго ППС не го изпреварва и че движещото се след него ППС не с подаден сигнал за
изменение на посоката на движение, е започнал маневрата за навлизане в паркинга, от една
страна, а от друга страна мотоциклетът - управляван от жалбоподателя е започнал маневра
„изпреварване“ на участък от пътя, където това е забранено и водачът му да се увери, че
движещото се пред него МПС – лекият автомобил, управляван от Ф. не е с подаден сигнал.
Тук е мястото да се отбележи, че по делото няма безспорни и категорични доказателства за
това, дали двамата участника в ПТП-то са подали изискуемия се сигнал за започване на
маневра. В тази насока показанията на двамата участника взаимно си противоречат и се
изключват, а и същите са заинтересовани, а в показанията на свидетеля-очевидец А. Д.,
които съдът кредитира напълно като обективни, незаинтересовани, също не се дават
категорични данни относно това дали таксиметровият автомобил е бил подал сигнал за
предприемане на маневра. В тази си показания обаче, същият обективно е възприел, че
автомобилът е предприел маневра в момента, в който движещия се след него мотоциклет,
управляван от жалбоподателя е започнал изпреварването. Това обстоятелство е възприето и
от самия жалбоподател, движещ се непосредствено зад автомобила на Ф. и в този смисъл
съдът намира, че тези показания на свидетеля подкрепят обвинителната теза, че
жалбоподателят е предприел маневра без да се убеди, че предхождащото го МПС не е
подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво, както и че същото не е
предприело вече такава маневра. По делото липсват доказателства за установяване на
противното – а именно, че жалбоподателят се е убедил, че движещото се пред него ППС не е
подало сигнал за изменение на посоката си в ляво, а напротив - свид.Д. заявява в
показанията си: „Когато таксито предприе и се престрои да завива в междублоковото
пространство, един моторист предприе изпреварване на таксито“. Последователността на
действията на двамата участника в пътния инцидент говорят, че жалбоподателят не се е
убедил по смисъла на чл.42 ал.1 т.1 ЗДвП, че с предприетата маневра няма да застраши
законосъобразното движение по пътищата.
На 13.11.2023 година по ДП е депозирана декларация от жалбоподателя Ц. И. Ц. в
качеството му на пострадало лице, с която същият е декларирал, че желае досъдебното
производство да бъде прекратено на основание чл.343 ал.2 от НК, на основание на която
наблюдаващият прокурор е постановил прекратяване на наказателното производство по ДП
№314-ЗМ-239/2022 г. по описа на РУ на МВР – Петрич (преписка вх.№6183/2022 г. по описа
на РП – Благоевград, ТО – гр.Петрич за престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 от НК във вр.
с чл.342 ал.1 пр.3 от НК, поради постъпила декларация за прекратяване на наказателното
производство от пострадалото лице Ц. И. Ц. от град Петрич (жалбоподателя по настоящото
4
производство).
В постановлението за прекратяване на НП, предвид констатациите е разпоредил делото да се
изпрати на началника на РУ на МВР – гр.Петрич за преценка на необходимостта от налагане
на административно наказание на участниците от ПТП-то.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство от 29.12.2023 година е
сведено до знанието на Ц. чрез връчването му по пощата с обратна разписка на 04.01.2024 г.
(л.94 от наблюдателното производство) и е влязло в законна сила на 12.01.2024 г.
На 17.01.2024 г. постановлението е получено и от РУ – Петрич и въз основа на него
началникът на РУ – Петрич е издал атакуваното НП№ 24-0314- 000040 от 24.01.2024 г.,
връчено срещу подпис лично на жалбоподателя на 07.02.2024 г. Последният, действащ чрез
упълномощения от него адвокат Н. е депозирал на 21.02.2024 г. жалбата против
наказателното постановление, инициираща настоящото производство.
В НП на жалбоподателят е наложена административна санкция за това, че на 05.07.2022 г. в
09.15 часа в град Петрич, по ул.“Цар Симеон“ с посока на движение към улица „Рокфелер“
управлява собствения си мотоциклет марка Х. ФЖС 400Д с рег.№ ****, като предприема
изпреварване на движещото се пред него МПС марка и модел Ш. Ф. с рег.№****,
управляван от правоспособния водач К. В. Ф., като не се е убедил, че ППС, което ще
изпреварва не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение и реализира ПТП с
пострадал Ц. Ц..“
Горната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
писмени доказателства, подробно описани в протоколите от проведените съдебни заседания
и от показанията на свидетелите, които съдът кредитира като последователни, логични и
вътрешно непротиворечиви, изключая обсъжданото по-горе противоречие. Заключението на
вещото лице по назначената и изготвена в хода на ДП АТЕ съдът намира за пълно,
компетентно и като такова го кредитира, изключая извода на вещото лице относно това кой
от двамата участника в ПТП-то и дали изобщо някой от тях е подавал сигнал за
предприетата от всеки от тях маневра, предвид липсата на конкретни безспорни
доказателства, обосноваващи заключението в тази му част.
Съдът намира, че няма никакъв спор за изложените факти от свидетелите, а всички
доказателствени източници са абсолютно непротиворечиви и дават пълна картина за
процесните събития. Ето защо, съдът кредитира изцяло показанията им като пълни,
последователни и обективни.
При преценка на приобщените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
прочетени по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 ЗАНН, както и от дадените свидетелски
показания, като поради липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с
всички останали писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения
на основание чл.305, ал.3 НПК- per argumentum a contrario.
При преценка на събраните по делото доказателства и след извършена проверка, служебна и
5
във връзка с наведените доводи от страна на жалбоподателя, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Съдът приема, че жалбата е депозирана в срок от процесуално легитимирано лице и съдържа
всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност и допустимост, което
предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а
разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
По приложението на процесуалния закон:
Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта,
респ. в постановлението на прокурора в случаите на образувано в хипотезата на чл.36 ал.2
от ЗАНН или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т.
7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП,
същият дължи проверка дали същото отговаря на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че НП е издадено от материално компетентно лице по
смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ
компетентността му - Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи. Видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи
АНО е определен да издава наказателни постановления за констатирани нарушения на
правилата за движение по пътищата. В случая делегирането на правомощия за участие в
административно-наказателното производство като наказващ орган е извършено в
съответствие с нормативните правила.
Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3
ЗАНН давностен срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1
ЗАНН, поради което последното е съобразено с изискванията на процесуалния закон.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването на НП - неговата форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл.
57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. От прочита на санкционния акт е видно, че с изискуемата се от
закона конкретика са посочени времето, мястото, механизмът на твърдяното нарушение и
обстоятелствата, при които е намерило проявление в обективната действителност, а с това
правото на защита на привлеченото към отговорност лице е гарантирано в пълна степен.
Описанието на нарушението от своя страна е достатъчно пълно и ясно и позволява на
санкционираното лице да разбере в какви деяния са му вменени и да организира адекватно
защитата си по административното обвинение, още повече че същият е участвал в
досъдебното производство, бил е наясно с констатациите и дори е давал показания по
делото по инкриминираните с административното обвинение факти.
6
Следва да се посочи, че НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото с
постановление от 29.12.2023 г. на прокурор от РП- Благоевград, ТО- Петрич производството
е било прекратено, по случая и преписката е изпратена на РУ – Петрич при ОДМВР
Благоевград за преценка наличието на предпоставки за ангажиране на
административнонаказателната отговорност. Посочената разпоредба въвежда изключение от
императивното изискване преписката да се образува със съставянето на АУАН, единствено
когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая
приложена е първата хипотеза на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и санкционният акт е издаден след
връчване на прекратителното прокурорско постановление на жалбоподателя.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност и като основен
процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение към АУАН са
въведени точно определени изисквания на закона, а именно - да е съставен в писмена форма
и да съдържа предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Законодателят е въвел тези
формални изисквания не само защото чрез съставянето на акт се установява
административно нарушение, но и поради факта, че актът има и функцията на официално
обвинение в извършване на правонарушение.
В хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, функцията на АУАН се изпълнява от прокурорските
актове. В случая прекратителният прокурорски акт е връчен на жалбоподателя и за
жалбоподателя е налице процесуална възможност да противопостави възраженията си в
срока по чл.44 от ЗАНН, които административно-наказващия орган следва да съобрази при
ангажиране на административно-наказателната отговорност с налагане на административна
санкция. Отделно от това, от материалите по приобщеното ДП се установява, че
жабоподателят е ангажиран свой адвокат-пълномощник в прекратеното наказателно
производство в най-ранния му етап– от 13.07.2022 година, който негово представител се е
запознал с доказателствата по делото и фактите, които се установяват с тях. В този смисъл,
жалбоподателят е имал право и възможност да участва, но и е участвал чрез своя повереник-
адвокат в производството по установяване на нарушението, в чието извършване е обвинено
и правото му на защита не е нарушено.
Горното навежда извод за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон при издаването на атакувания санкционен акт.
По приложение на материалния закон, съдът съобрази следното:
В текста на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е отразено, че водач, който ще предприеме
изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго
пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това,
което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво.
В чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е записано, че се наказва с глоба в размер 150 лева, който не
спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
7
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Следователно,
деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от
закона за наказуемо. АНО изрично е посочил предл.5 на горецитираната разпоредба.
За да е съставомерно деянието по реда на чл.17а ал.1 т.5 предл.5 ЗДвП необходимо и
достатъчно е лицето да е водач на МПС, който не спазва правилата за изпреварване или
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.
Легално определение на водач на пътно превозно средство е дадено в разпоредбата
на параграф 6, т. 25 от ДР на Закона за движение по пътищата, според която "Водач" е лице,
което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което
води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Единствено
в качеството си на водач, жалбоподателят е годен субект на цитираното законово
задължение по чл.42 ал.1 т.1 ЗДвП. По делото се установи по безспорен начин, че на
05.07.2022 г. в 09:15 часа, в гр. Петрич, по ул. „Цар Симеон“ с посока на движение към
ул.“Рокфелер“ жалбоподателят е управлявал собствения си мотоциклет, т.е. именно
жалбоподателят има качеството на водач и като такъв е е управлявал процесния мотоциклет
на посочените в обвинението дата и място – същият е извършвал активни действия с
механизмите и приборите на МПС-то, тези действия са били свързани с опасност от
настъпване на съставомерни последици, предвид което и съобразно разясненията, дадени в
ППВС 1/1983 г..
По делото безспорно се установи, че жалбоподателят в качеството си на водач на МПС не е
спазил правилата за изпреварване, като не се е убедил че изпреварваното ППС на
инкриминираните дата и място не е подало сигнал за изменение на посоката си на
движение. Безспорно се установи и факта, че жалбоподателят е извършал маневра
„изпреварване“ в нарушение на предвидените от ЗДвП правила – като е предприел маневра
„изпреварване“ без да се увери, че движещото се пред него ППС, което ще изпреварва не е
подало сигнал за изменение на посоката си. Тук следва да се отчете и установения по делото
факт, че жалбоподателят в качеството си на водач на ППС е предприел маневра
„изпреварване“ на лекия автомобил, пресичайки хоризонталната маркировка на пътното
платно за движение – „М1 – единична непрекъсната линия“, която забранява на движещите
се ППС да я застъпват и пресичат.
Налице е и другия съставомерен признак на вмененото административно нарушение от
нарушението на правилата за изпреварване не само е създадена опасност за движението, но е
и реализирано ПТП (съпричинено с другия участник в инцидента).
Въз основа на прието, настоящият съдебен състав приема, че са налице всички съставомерни
признаци от обективна страна на вмененото на жалбоподателя нарушение – налице е
изпълнително деяние – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Безспорно е установен авторът на деянието – жалбоподателят Ц., предприел маневрата
„изпреварване“ не на разрешено за това място и в нарушение на задължението по чл.42 ал.1
т.1 от ЗДвП. Няма спор и за датата и мястото на извършване на деянието – 05.07.2022 година
8
в 09,15 часа в град Петрич, по ул.“Цар Симеон“ в посока на движение към ул.“Рокфелер“
За да се приеме, че водачът е осъществил от субективна страна нарушението по
повдигнатото административно обвинение, не е необходимо същият да е действал
умишлено, тъй като нормата не изисква конкретна форма на вина, за да се счете
нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при
непредпазливост. Съгласно, чл. 7, ал.2 ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл. 179, ал.1 т.5 пр.5 от ЗДвП не се
изключва наказуемостта при тази форма на вината.
В конкретния случай деянието на жалбоподателя е извършено при форма на вина
непредпазливост. Жалбоподателят Ц., пълнолетно и вменяемо лице, е съзнавало свойството
и значението на извършеното от него. Ц. Ц. е правоспособен водач на МПС от 1982 г. – с
повече от 40 годишен стаж и като такъв е запознат с правилата за движение по пътищата,
включително и с правилата за предприемане на маневра „изпреварване“, включващи и
задължението при предприемане на изпреварване и преди да предприеме маневрата да се
убеди, че не го изпреварва друго ППС и че движещото се след него ППС или това, което ще
изпреварва не е подало сигнал за изменение на посоката си за движение наляво. Към
момента на извършване на деянието същият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици от същото, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, че
предприемайки маневрата, в нарушение на правилата за извършването й, би създал
непосредствена опасност за движението непосредствена опасност за движението.
Ето защо, съдът приема, че деянието, описано в атакувания санкционен акт е извършено от
жалбоподателя и изпълва състава на административното нарушение, за което е
санкциониран. В този смисъл, АНО е възприел правилна правна квалификация на
извършеното от Ц. деяние. Реализирането, при непредпазливост, на деяние в разрез със
закона е оценено откъм обществена опасност с предвидените от законодателя по вид и
размер санкции и в настоящата хипотеза е подбрана релативната именно на това поведение
наказваща норма. Съдът приема, че АНО правилно е ангажирал административно
наказателната отговорност на нарушителя с наложената санкция. Съгласно санкционната
разпоредба на чл. 179, ал. 1 т.5, пр. 1 от ЗДвП предвиденото наказание е глоба в абсолютен
размер – 150 лева,. Законодателят е преценил, че определената в абсолютен размер санкция
е адекватна на нарушението и в този смисъл нито АНО, нито съдът имат правна възможност
да правят преценка по размера й, а оттам не е възможно и същата да бъде редуцирана.
За пълнота, следва да се отбележи, че в конкретния случай не следва да бъде приложена
разпоредбата на основание чл. 28 ЗАНН, касаеща маловажност на случая. Разпоредбата на
чл.189з от ЗДвП императивно изключва приложението на института на маловажния случай
при нарушения на Закона за движение по пътищата.
По отношение отнемането на контролни точки, извършено с атакуваното НП, съдът
съобрази, че това действие на АНО се използва като средство за отчитане на установени
9
нарушения.Контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно
постановление. При налагане на наказания за нарушенията в наказателното постановление
се отбелязва броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки за съответния водач.
Този брой се води на отчет от отдел/сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР по
местоотчет на водача, като се отразява в автоматизираната информационна система. При
отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на
обвързана компетентност и е приложима посочената в санкционния акт Наредба № Із-2539/
17. 12. 2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, която определя и списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се
отнемат точки съобразно допуснатото нарушение. Отнемането на контролни точки не е
самостоятелно административно наказание или принудителна административна мярка и
затова същото не подлежи на самостоятелно обжалване и на съдебен контрол, а е следствие
на безспорно установено и санкционирано конкретно нарушение въз основа на стабилен
санкционен акт.
Водим от всичко гореизложено, съдът приема, че отговорността на жалбоподателя е
правилно ангажирана от АНО, поради което счита, че атакуваният санкционен акт следва да
бъде потвърден изцяло като законосъобразен.
По разноските:
Съобразно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. В
настоящия случай и при този изход на делото право на разноски има административно-
наказващият орган. По делото не е сторено искане от страна на АНО или негов процесуален
представител за заплащане на разноски, нито не са представени доказателства за направени
от АНО разноски, поради което и такива не следва да бъдат присъждани. Що се касае за
разноските, сторени от жалбоподателя – такива също не са претендирани от процесуалния
му представител, а и с оглед изхода на делото не следва да бъдат репарирани.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление (НП)
№ 24-0314- 000040 от 24.01.2024 г. на Началника на РУ- гр. Петрич при ОДМВР –
Благоевград, с което на Ц. И. Ц., ЕГН-**********, от град Петрич, кв.П. №*за извършено
от него нарушение на чл.42 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложена на основание чл.179 ал.1 т.5 предл.5
от ЗДвП лицето административна санкция „Глоба“ в размер на 150 лева и на основание
Наредба №Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 13 контролни точки.
10
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Благоевград, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
11