Р Е
Ш Е Н
И Е № 119
Гр.Кнежа,24.07.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Кнежанският Районен съд в публично съдебно заседание на 25.06.2018г./двадесет
и пети юни / през две хиляди и осемнадесета година в състав :
Председател : Пламен Тодоров
при секретаря Ивета Ружова като разгледа докладваното от съдията АНД№99/2019г. по описа на съда и за да
се произнесе взе предвид следното :
М.С.М. с ЕГН********** *** е предявил въззивна жалба против Наказателно Постановление №1622/04.04.2019г.
на Директора на РДГ-гр.Л..
Въззивникът
твърди ,че с процесното НП му е наложена глоба в размер на 200лв.,за
това ,че на 01.10.2018г. в землището на с.П.,общ И. в отдел 107,подотдел г1,държавна
горска територия,извършва сеч с бензиномоторен трион на 1 пространствен куб.м.
дърва за огрев ,без да притежава правоспособност и документ за извършена от
него дейност. Той сочи,че е останал недоволен от наложената му глоба ,за
което обжалва пред съда процесното
НП като развива съображения в насока,че
същото е неправилно и незаконосъобразно.
Според въззивника описаното в НП не
отговаря на действителната фактическа обстановка,тъй като не е присъствал на
мястото описано в обжалваното от него НП,не е залавян и спиран от служителите
на ДГС и РДГ като по въпроса е бил
призоваван в гр.И.
и там е давал обяснение. Въззивникът сочи ,че задържаните лица са казали ,че
той не е бил на това място и не са го виждали ,но въпреки това са му били
съставени актове,които не е подписал и не са съставени в негово присъствие. Той
изтъква ,че не му е бил отнемат бензинов трион ,не му е била отнеманаконска
каруца и незнае нищо за случая като са му били издадени 8 бр.НП за един и същи
случай.
Предвид изложеното въззивникът иска от съда да
ги призове на съд с директора на ДГС-гр.Л. и след като докаже твърденията си да
постанови решение,с което да отмени НП №1622/2019г. като неправилно и
незаконосъобразно.
Направено е доказателствено искане да бъде
изискана от съда административно-наказателната преписка.
Към въззивната жалба са приложени следните писмени доказателства: копие
от пощенски плик,копие от известие за доставяне
и от Писмо с Изх.№РГ№08-4520 от 04.04.2019г. на РДГ-Л.,Наказателно Постановление № 1622 от
04.04.2019г. на РДГ-Л.,Постановление
за отказ да се образува наказателно производство с №535/2018г. от 27.02.2019г.
на РП-Кн.,копие
от справка от 29.01.2019г.,Разпореждане
за възлагане на предварителна проверка с №535/2018г. от 12.12.2018г.,писмени
сведения от Р.Р.,А.В.,обяснение от М.М.,сведение от Ц.Д.,справка за съдимост на
въззивника М.М.,Характеристична справка на въззивника М.,писма от РДГ-Л. до РП-Кн.,АУАН №1622/30.11.2018г.,серия
СЗДП,бл. №105267,Писмо от Началника на РУ Д.Д. до Директора на ТП ДГС-Пл.,ръкописна жалба от въззивника М.М. ***,опис
на общо 34 бр. АУАН,копие от Констативен Протокол ,серия СЗДП бл.№025184 от
01.10.2018г.,Рапорт на Р.Р. от 20.11.2018г. и копие от Заповед № ГД 49-159 от
2011г. на МЗХ.
По
делото се проведоха общо 2 бр. о.с.з. на 21.05.2018г. и 25.06.2016г.
Въззивникът лично чрез процесуалния си
представител адв.Ц.А. поддържа жалбата
си и развива доводи за нейната основателност.
Въззиваемият е бил редовно призован ,но
въпреки това не се яви,не изпрати представител и не взе отношение по жалбата.
По делото бяха разпитани свидетелите
на въззиваемия Р.В.Р.,А.В.В. и Ц.П.Д.,както и свидетелите на въззивника Н.С.М.
и М.М.И..
Видно
от показанията на свидетеля Р.В.Р.,обективирани
в съдържанието на протокол от о.с.з. от 21.05.2019г.,лист 2 и 3,този свидетел
след като му беше предявен АУАН от съда каза,че е негов съставител и си спомня
случая. Актосъставителят Р. каза ,че с колегата си А.В. са извършвали охрана в
землището на с.П. и там са заловили две лица ,които извършвали сеч и транспорт
и са им били съставени АУАН по ЗГ.Според него е имало и няколко други лица
,които са избягали и на място са съставили констативен протокол за извършените
нарушения на заловените лица.Този констативен протокол е бил изпратен по реда
на ЗГ до РУ Д.Д. и от там са ги призовали в с.Гл. в кметството,където са били
открити нарушителите да им съставят актове като един от тези лица е бил
жалбоподателя М.. Актосъставителят каза,че на въззивника е съставил актове,но
той е отказал да ги подпише. Според актосъставителя в констативния протокол е
записано присъствието на М.,а заедно с актосъставителя е бил колегата му А.В. и
полицая Ц.Д..
Актосъставителят каза ,че лицата които са заловили на място са били една
жена и едно момче,които ако види ще познае по физиономия. Той разясни,че са
давали показания в РП ,но не си спомня дали там са отразили присъствието на М.
като си спомни за лице с прякор „П.“,но каза ,че на място не са установили и не са задържали лицето М. и останалите
лица,понеже са успели да избягат.Според актосъставителя избягалите лица са
били установени впоследствие от полицията като неможе да бъде категоричен ,че по време на извършената от тях проверка
лицето М. е бил там и е извършвал съответната дейност.
Видно
от показанията на свидетеля А.В.В.,
обективирани в съдържанието на протокол от о.с.з. от 21.05.2019г.,лист 3 и 4 този свидетел след като му беше
предявен АУАН от съда каза ,че е подписал АУАН като свидетел,а самото съставяне
на този АУАН е станало в кметството на с.Гл. на жалбоподателя въз основа на
констативен протокол,които е бил изпратен на РПУ Д.Дъбник и служители на това
РПУ са ги уведомили ,че въпросните лица ще бъдат призовани на въпросната дата в
кметство и там са били заедно със св.Р.Р. и полицейския инспектор на селото св.Д..
Този свидетел каза,че не е възприел лично жалбоподателя М.М. при съответното си посещение в
горския масив ,но каза,че нарушители по време на тази проверка са били 4-5
човека от които са успели да заловят само двама-една жена и сина й ,който не е
жалбоподателя М..
Видно
от показанията на свидетеля Ц.П.Д.,
обективирани в съдържанието на протокол от о.с.з. от 21.05.2019г.,лист 4 и
5,този свидетел след като му беше предявен АУАН от съда каза ,че е подписал
предявения му АУАН като свидетел при отказа на жалбоподателя. Този свидетел разказа пред съда ,че не е
присъствал при извършената проверка относно установяване на нарушение в
землището на с.П.,тъй като това село се обслужва от полицейския участък в гр.И..Свидетелят
разясни,че в РУ –Ч. бр. е било получено писмо от директора на ДГС-Я. П. за
оказване на съдействие на служителите от лесничейството във връзка със
съставяне на актове по ЗГ на частни лица от с.Гл.,което писмо било връчено на
него за отношение и от тези лица едното бил М.М.,а останалите били Р. В. М.,Пл.
М. Т. и С. М. и в тази насока провел разговор с служителите от ДГС да бъдат
поканени тези лица в кметството на с.Гл. за обяснения по случая.Свидетелят
разказа ,че на съответната дата са се събрали със служителите от ДГС и
посочените лица в кметството на с.Гл. като служителите от ДГС са запознали
лицата с преписката водена в полицията в гр.Искър за констатираните нарушения в
землището на с.П. и след като били уведомени за това на тези лица били
съставени АУАН по закона за горите.Свидетелят каза ,че лицата са отказали да
подпишат съставените им АУАН като той е бил свидетел на отказа и съставянето на
тези актове е станало в кметството на с.Гл..Свидетелят каза ,че не е издирвал жалбоподателя като извършител
,а в писмото на ДГС е бил посочен жалбоподателя за съдействие.
Видно
от показанията на свидетеля Н.С.М.,
обективирани в съдържанието на протокол от о.с.з. от 25.06.2019г.,лист- 2 и
3,този свидетел каза ,че с въззивника М.М.
са от едно и също населено място с.Гл. и са в приятелски отношения.Той каза ,че
заедно с М.И. са се разбрали да отидат да съберат сухи дърва като за целта са взели конете и каруците
си и са стигнали в близост до с.П. без
да знае коя е била местността,където са намерили паднали сухи дървета,но през
това време са се появили горските ,те са се изплашили и са побягнали като са
оставили конете и каруците си,а на следващия ден са ги извикали в кметството на
с.П.,където горските са искали от тях да им предадат резачките и се е наложило
да вземат такива ,за да си приберат конете.Свидетелят М. каза ,че когато са
били в землището на с.П. не са виждали там други хора от с.Гл. ,включително и
жалбоподателя М.М..Свидетелят каза ,че купил резачка ,която дал на горските да
си му върнат коня,който му бил върнат без амунициите и каруцата.
Видно
от показанията на свидетеля М.М.И.,
обективирани в съдържанието на протокол от о.с.з. от 25.06.2019г.,лист 2,тази
свидетелка каза ,че познава
жалбоподателя М.М.,с когото са от едно и също село Гл. и са в добри отношения.
Свидетелката И. разказа,че през миналата година към 01.10. са ходили с св.Н.М.
за дърва по река И.,където намерили няколко паднали дървета и започнала да си
ги слага в каруцата,но дошли горските които гърмели във въздуха или по тях и те
се изплашили и избягали като зарязали каруците и конете си.Свидетелката е
категорична,че с тях по това време не е бил М.М. като разясни,че на следващия
ден е била викана в кметството на с.Гл. и се наложило да закупи резачка от
някакъв човек ,която да даде на горските,за да си върне коня без амунициите и
каруцата. Свидетелката каза ,че на тази дата са били само те двамата със св.Н.М.
и не е виждала никой друг от с.Гл..
Видно от горните свидетелски показания се
оформят две основни групи такива:
първата е на свидетелите на въззиваемия Директор на РДГ-гр.Л. и втората е на
въззивника М.М..
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните
трима свидетели на въззиваемия само в часттите им относно извършването на
проверката в землището на с.П.,установяването на нарушители на ЗГ там и
съставянето на АУАН на въззивника в кметството на с.Гл. ,но предвид това ,че никой от тях не е
видял,възприел,установил и задържал при установяването на нарушенията по ЗГ в
землището на с.П. въззивника М.М. не им дава вяра в частите ,че и той е бил
срез избягалите извършители.
Съдът не
дава вяра на показанията на свидетелите М.И. и Н.М. в частите им ,че при
установяването на нарушенията им по ЗГ от служителите на ДГС-Плевен в землището
на с.П. с тях не е имало и други лица от с.Гл.,тъй като такива са били
възприети да бягат от служителите на ДГС-Пл.,но предвид липсата на категорични данни за установяването и задържането
въззивника М.М. или негови кон и каруца там приема ,че показанията на тези
свидетели ,че той не е бил там заедно с тях са достоверни в тази им част,поради
което в тази им част ги кредитира.
След като се запозна по отделно и
съвкупно със събраните по делото писмени доказателства,съдът счита за
установена следната фактическа
обстановка :
Видно от съдържанието на Констативен Протокол
,серия СЗДП бл.№025184 от 01.10.2018г. на А.В. при извършената проверка на тази
дата по ЗГ са били установени в землището на с.П.,общ.И.,отдел 107 21 ДГТ да
извършват нарушения само лицата Н. М. и М.И.,а останалите лица С.,П.,П.
,Анчо и бащата на П. всичките от с.Гл. са избягали.
Обаче въз основа на Писмо с
изх.№257341-357/18г. от 16.10.2018г. на Директора на ДГС-Плевен ,където е
посочен за установен нарушител и въззивника
М.С.М. ,редом с Пл. М. Т.-„П.“,С. М. А.-„Анчо“ и Р. В. М.-„П. дивака“
всичките от с.Гл. без в
административната преписка да са налице данни и доказателства за това.
Видно от съдържанието на АУАН ,серия СЗДП 201
г. с бл.№1052067,с от 19.11.2018г. от актосъставителя Р. В. Р. е бил съставен
на въззивника АУАН в присъствието на свидетеля А.В. за това,че на 01.10.2018г.
в 16,30ч. ТР ДГС Пл.,зем.с.П.,общ.Искър,отдел 107 г1 ДГТ ,извършва сеч с БИТ на
1 куб.м.пр. брестови дърва за огрев без да притежава правоспособност и документ
за извършваната от него дейност в ДГТ,с което е нарушил чл.230,ал.3 от ЗГ.
Този АУАН е съставен без да е подписан
от въззивника,който е отказал да го подпише и да го получи на 19.11.2018г. и
този му отказ е удостоверен с подпис от св.Ц.Д..
Въз основа на описания АУАН,
административно –наказващия орган е издал на въззивника процесното Наказателно
Постановление №1622 от 04.04.2019г. на Директор на РДГ-гр.Л. -връчено на
въззивника лично с пощенски запис на 08.04.2019г. за това,че на 01.10.2018г. в
16,30ч. ,в землището на с.П.,общ.И.,в отдел 107,подотдел г1,държавна горска
територия,извършва сеч с безмоторен трион на 1 пр.м.3/един пространствен
кубически метър/брестови дърва за огрев ,без да притежава правоспособност и
документ за извършената от него дейност,с което виновно е нарушил чл.230,ал.3
от ЗГ.
Въззиваемият е посочил ,че процесното НП е
били издадено при спазване на изискванията на чл.28 и чл.29 от ЗАНН,както и на
ТР №3 от 10.05.2011г. и ТР №7 от 2010г. на ВАС като въззивника е установен виновно да извършва деянието в нарушение на
чл.230,ал.3 от ЗГ.
Поради което на осн.чл.53,ал.1 и ал.2
от ЗАНН и чл.275,ал.1 ,т.2 от ЗГ на въззивника е наложено административно
наказание глоба по чл.258 от ЗГ в размер
на 100лв.
Въз
основа на описаната фактическа обстановка,съдът стигна до следните правни
изводи:
АУАН и процесното НП са били
съставен,съответно издадено от компетентни за това лице и административен
орган,което се установи от събраните по делото писмени доказателства на
страните и не се оспорва от въззивника.
Процесното НП е получено от въззивника на 08.04.2019г.,а жалбата срещу него е подадена по пощата с частично
видимо клеймо и е регистрирана при въззивника на с вх.№08-4966/150419 без посочена дата на самата жалба. Изложеното
е в насока,че липсва яснота относно това ,кога е била изпратена жалбата по
пощата до въззиваемия и ,кога е получена и входирана при него.
Предвид горното,съдът приема,че въззивната жалба е била подадена в срок и
е процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата се явява
основателна и доказана.
Доказателствената тежест по делото пада върху административно-наказващия
орган,който е длъжен по безспорен и категоричен начин да установи и докаже,че
въззивника на посочената в АУАН и процесното НП дата е извършил виновно
вмененото му административно нарушение.
Според настоящият съдебен състав при
съставянето на АУАН и при издаването на процесното НП са било извършени
съществени процесуални нарушения от актосъставителя и от административно-наказващия
орган на чл.42,т.4 от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,които нарушават правото на защита на въззивника,тъй
като в събраните в
административно-наказателната преписка и пред съда писмени и гласни
доказателства липсват убедителни такива,че и той е бил заедно с избягалите от
мястото на административното нарушение нарушители посочени в Констативен
Протокол ,серия СЗДП бл.№025184 от 01.10.2018г. на А.В. поименно като:С.,П.,П.,А. и бащата на П. всичките от с.Гл..
Възможно е под записаното там „бащата
на П.“ да е иман предвид точно М.М.,но това не беше установено по
безспорен и категоричен начин пред съда в нито едно от проведените о.с.з.от
въззиваемия.
Презумпцията
за невиновност на гражданите по силата на чл.5,ал.2 вр.чл.31,ал.3 от КРБ 1991г. важи и в административно-наказателните
производства и изцяло в тежест на актосъставителя и административно-наказващия
орган е да я оборят в административно-наказателното производство,за да установят ,че в случая именно въззивника
М.М. е извършил виновно от обективна и субективна страна вменяваното му
административно нарушение на чл.230,ал.3 от ЗГ. Има ли съмнения и неясноти
в горната насока,които да не могат да бъдат преодолени по безспорен,категоричен
и ненарушаващ правата на нарушителите начин,дори и наистина точно те да са
извършили съответните административни нарушения,съдилищата са длъжни да
отменяват издадените им наказателни постановления като неправилни и
незаконосъобразни.
Предвид изложеното,съдът следва да постанови
съдебно решение,с което да отмени Наказателно Постановление №1622/04.04.2019г.
на Директора на РДГ-гр.Л. като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
Отменява Наказателно
Постановление №1622/04.04.2019г. на Директора на РДГ-гр.Л. като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Адм.съд-гр.Пл. в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия
:............................
/ Пл. Тодоров /