РЕШЕНИЕ
№ 21411
гр. *******, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско
дело № 20231110127286 по описа за 2023 година
Делото има за предмет предявени от „******“ ЕАД, чрез юрк. *****, против В.
**** искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми :
- на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 153 ЗЕ – сумата 53, 86 лв., представляваща цената
на доставената в периода 1.05.2015 г. – 30.03.2018 г. и незаплатена топлинна енергия в
топлоснабден имот с адрес: гр. ********************, ведно със законната лихва от
06.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата от 8.40 лв. – обезщетение за забавено
плащане на главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2016 г. - 22. 08. 2019 г.;
- на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 153 ЗЕ – сумата 27.50 лв. – цена на услугата за
дялово разпределение за периода юли 2016 г. – април 2018 г., ведно със законната лихва от
06.02.2024 г. до окончателното й изплащане;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата 5.08 лв. – обезщетение за забавено плащане
на главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2016 г. – 22.08.2019 г.;
По така предявените искове е било образувано гр. д. № 52876/2019 г. на СРС, 169
състав, приключило с постановено решение № 20037502 от 23.05.2022 г.
По подадена от ищеца въззивна жалба е постановено решение № 2169 от 27.04.2023 г.
по в. гр. д. № 7375/2022 г. на СГС, III Б състав, с което цитираното по-горе
първоинстанционно решение е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд, с указания за разглеждане на предявения иск – за
заплащане на дължими суми за топлоснабден имот гараж № **********, а не за
топлоснабден имот апартамент № ***находящ се на ул. „*******
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик/титуляр на вещно право на ползване на процесния имот, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
1
приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като той не е престирали насрещно – не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово
разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуването им на интернет
страницата на продавача. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат
услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на
топлинна енергия. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати претендираните вземанията, както и разноските за производството.
С подадения от името на ответника, чрез назначения му особен представител адв. В.
Н., отговор на исковата молба се поддържа неоснователност на исковете и се иска тяхното
отхвърляне. Прави се възражение за изтекла тригодишна погасителна давност.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
Представен е нотариален акт за продажба на недвижими имоти, вписан в ******* на
30.12.2014 г. под акт № ***, том ****** г., от който се установява, че В. Ш. е придобил
собствеността върху процесния топлоснабден имот гараж № ***.
Като писмено доказателство по делото е прието постановление за възлагане на
недвижими имоти, придобити от публична продажба № 4203/03.05.2018 г. по изпълнително
дело № 20157880400144, вписан в ******* на 04.07.2018 г., с който на основание чл. 496, ал.
1 ГПК процесният топлоснабден гараж № 3, в резултат на проведена публична продан в
периода от 18.03.2018 г. до 18.04.2018 г., е възложен на наддавача в проведената публична
продан – В.ия *******.
По делото е представен протокол от 29.11.2000 г. за проведено Общо събрание на
етажните собственици на адрес: ******на което те са взели решение да се сключи
споразумителен протокол, както и договор с „********“ ООД за индивидуално
разпределение на топлинната енергия, с приложен към него списък на етажните собственици
и титулярите на сметката при ищеца.
Представен е договор № ***** г., сключен между ЕС като възложител и „********“
ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.
По делото е представен договор № ***** г., сключен между „******“ ЕАД –
възложител и „********“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
или в сграда с повече от един потребител в гр. *******, при спазване на изискванията на
Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от *** с решение № 0**** г., срещу насрещното задължение на възложителя да
заплаща договореното възнаграждение.
Към доказателствата по делото са приобщени и съобщение към фактура от 31.07.2016
г., съобщение към фактура от 31.07.2017 г., съобщение към фактура от 31.07.2018 г. и
извлечение от счетоводството на ищеца за дължими суми по отношение на аб. № ******,
ведно с Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на КЕВР.
Приложен по делото е договор за наем от 17.08.2015г., сключен между ответника В.
Ш. и ****** с ЕГН: **********, според който наемодателят отдава под наем за временно и
възмездно ползване на наемателя срещу заплащане на наем апартамент № *******, както и
гараж № *****, за срок от 35 месеца.
Приет е и договор за наем от 20.09.2016 г., сключен между ответника В. Ш. и ******
с ЕГН: **********, според който наемодателят отдава под наем за временно и възмездно
ползване на наемателя срещу заплащане на наем апартамент № *******, както и гараж №
2
*****, за срок от 35 месеца.
Представени са от „********“ ООД индивидуални справки за използвана топлинна
енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., за
периода 05/2015г. – 04/2016 г. и за периода 05/2014 г. – 04/2015 г., като в молбата изрично е
посочено, че по данни от топлофикационното дружество абонатен № ****** е отреден за
имот – гр. *******, ул „***** гараж, както и констативни протоколи за извършен отчет за
абонатен № ******.
От заключението на назначената по делото СТЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се
установява следното. Вещото лице е посочило документите, които са му представени и които
е използвало за изготвяне на заключението. Начислена е единствено ТЕ, отдадена от
сградната инсталация. Разпределението на ТЕ в исковия период е извършено съгласно
действащата нормативна уредба. От отчетеното количество топлинна енергия е
констатирана изравнителна сума за доплащане. За исковия период дяловото разпределение е
извършвано от „*****“ ООД. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към
процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. Посочен е отопляемият обем на
процесния топлоснабден имот и на цялата сграда, в която се намира същият. Общият
топломер е преминал необходимите метрологични проверки. За исковия период е начислена
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Вещото лице е посочило, че общият
топломер е преминал изискуемите метрологични проверки, при които не са били
констатирани отклонения.
От заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се
установява следното. Има данни за постъпили плащания за суми, дължими за исковия
период. Стойността на потребената топлинна енергия (ТЕ) за исковия период е в размер на
14.49 лв, изчислена обстойно на стр. 3 от заключението. Законната лихва върху главницата,
считано от датата на изпадане на ответника в забава – 01.05.2017 г. до 22.08.2019 г. според
заключението е в размер на 3.10 лв., съгласно извършени от ответника плащания на суми за
топлинна енергия, касаещи процесния период м.05.2015 г. – м.04.2018 г.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива,
съдът намира за неотносими.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ в тежест на ищеца е
да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на облигационно
правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна
енергия в процесния имот; 2.) качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е
доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е
извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността й възлиза възлиза на
исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи,
правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на плащането.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия
период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се
намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
3
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“
на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с
третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество (****** г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си
за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие.
С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в
имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. По силата на закона между битовия клиент и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик
потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна
собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно
същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за
този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран),
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия (изричен или презюмиран).
Настоящият състав на съда намира, че ищецът е изпълнил доказателствената си
тежест да установи, че през процесния период ответникът е имал качеството „клиент на
4
топлинна енергия“, доставяна до процесния имот. Ответникът не спори, че е собственик на
процесния имот, като оспорва претенциите по размер и прави възражение за изтекла
погасителна давност на вземанията.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно
според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране от закона,
съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се намира процесния недвижим
имот е осъществявано от „*****“ ЕООД.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по несъмнен и
категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определено количество и
нейните стойности за исковия период, видно от СТЕ и ССЧЕ. Съдът кредитира
заключението на вещото лице по ССЧЕ относно размера на дължимите суми, доколкото това
вещо лице е съобразило корекциите . За преценка основателността на иска съдът ще следва
да разгледа и възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Съдът намира
същото възражение за основателно, поради изтекла погасителна давност, която в случая е
тригодишна, според чл. 111, б.в. от ЗЗД. Затова за сумите преди 13.09.2016 г., с оглед
предявената искова молба на 13.09.2019 г., вземането се явява погасено по давност и искът в
тази част се явява неоснователен. Същевременно, в заключението на вещото лице по ССЧЕ е
отразено, че стойността на потребената топлинна енергия за исковия период е в размер на
14.49 лв, а законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в
забава – 01.05.2017 г. до 22.08.2019 г. е в размер на 3.10 лв., съгласно извършени от
ответника плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесния период м.05.2015 г. –
м.04.2018 г. По делото не са установени други вземания към ответниците, които да са били
погасени с платената сума. Дори и да има такива натрупани вземания към датата на
плащането ответникът не е направил изявление какво погасява с тях, поради което на
основание чл. 76, ал. 1 ЗЗД той погасява старите си дългове преди новите, като тези по-
стари дългове би следвало и да са по-обременителни, доколкото са лихвоносни.
Следователно с извършеното плащане от 30.00 лева, които не се оспорват, че са получени от
ищеца, следва да се приеме, че претенцията на ищеца е основателна до размера от 14.49 лева
– главница за потребенна топлинна енергия, а законната лихва – 3.10 лева, като за разликата
над тези суми исковите претенции се явяват неоснователни.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице е дало заключение относно реално потребената от ответника топлинна енергия през
процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото
лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през
периода нормативна уредба. За преценка основателността на иска съдът ще следва да
разгледа и възражението на ответника за изтекла погасителна давност за УДР. Като взе
предвид датата на подаване на исковата молба в съда – 13.09.2019 г., периодът, за който се
5
претендира задължението за УДР – от м.07.2016 г. до м.04.2018 г., както и приложимите в
случая общи условия – Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР и ОУ на ДКЕВР от 27.06.2016г., съдът намира възражението за изтекла давност за
неоснователно, доколкото вземането става изискуемо след изтичане на 30-дневнния срок за
съответния месец. Изискуемостта на вземането за ТЕ за м.07.2016 г. е настъпила на
01.08.2016 г.
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
периода на своята забава длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Ищецът има вземане срещу ответника за мораторна лихва за периода 15.09.2016 г. до
22.08.2019г., в размер на 8.40 лева. Според заключението на ССЧЕ, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, законната лихва върху главницата, считано от
датата на изпадане на ответника в забава – 01.05.2017 г. до 22.08.2019 г. е в размер на 3.10
лв., съгласно извършени от ответника плащания на суми за топлинна енергия, поради което
и за разликата над 3.10 лева исковата претенция се явява неоснователна.
Във връзка с претенцията на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 153 ЗЕ за сумата от 27.50
лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода юли 2016 г. – април 2018 г., съдът
намира следното:
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. В чл.61, ал.1 от
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при
спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите
условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение,
като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от
2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните. Приложими за тези вземания са
разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г., които са общоизвестни и съгласно които
плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е задължението. Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен
срок, то съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният
момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента
на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след месеца, за който е
възникнало задължението.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право
да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което
предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „******” ЕАД –
в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Констатира се, че неизплатеният размер на претенцията за дялово разпределение е правилно
определена, не е погасена по давност и е на обща стойност от 27.50 лева. За преценка
основателността на иска съдът ще следва да разгледа и възражението на ответника за
изтекла погасителна давност. По отношение на вземанията за главница за цена на услуга
дялово разпределение е приложима общата 5-годишна давност, която не е изтекла към
момента на предявяване на исковата молба в съда /13.09.2019 г./. Следователно
възражението е неоснователно и не следва да се уважава.
6
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 5,08 лева,
представляваща лихва за забава за периода 31.08.2016 г. – 22.08.2019 г., дължима върху
главницата за цената на услугата дялово разпределение, настоящият съдебен състав намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответника на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на „******” ЕАД
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 5.08 лева - мораторна лихва за периода от
31.08.2016 г. до 22.08.2019г.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „******” ЕАД съобразно уважената част от
исковете се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза
на 546.75 лв., от общо дължим размер от 1 200.00 лева/ в т.ч. депозити за вещи лица - 800
лева, 300 лева- възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в размер на 50 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от
ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Съобразявайки констатната съдебна практика, съдът следва да присъди разноски
включително и за проведеното производство по гр.д. № 52876/2019 г. по описа на СРС, ГО,
169-ти състав, както и за проведеното производство по в.гр.д. № 7375/2022 г. по описа на
СГС, ГО, III-Б въззивен състав. В производството по гр.д. № 52876/2019 г. се следват
разноски на ищеца „******“ ЕАД, като претендираните разноски са: платена държавна такса
в размер на 100.00 лева, 300.00 лева – възнаграждение за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 50 лева по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Съобразно уважената част от исковете на ищеца се следват деловодни
разноски в размер на 213.94 лева.
По отношение разноските за производството по по в.гр.д. № 7375/2022 г. по описа на
СГС, ГО, III-Б въззивен състав, ищецът претендира присъждането на държавна такса в
размер на 25.00 лв, 150.00 лева – възнаграждение за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева, които съобразно изхода на спора пред въззивната
инстанция следва да бъдат присъдени в цялост.
Съобразно отхвърлената част от претенциите, правно на разноски възниква и за
ответната страна, но тъй като същата не ги претендира, такива не следва и да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Ш., ********* с ЛНЧ: *****, роден на ******** г. в гр.
****************, издаден на ******************************* да заплати на „******“
ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление : гр. *******, ул. „********** на
основание 79, ал. 1, вр. чл. 153 ЗЕ сумата от 14.49 лева - представляваща цената на
доставената в периода 1.05.2015 г. – 30.03.2018 г. и незаплатена топлинна енергия в
топлоснабден имот с адрес: гр. ********************, ведно със законната лихва от
7
06.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание основание 79, ал. 1, вр. чл. 153 ЗЕ за разликата над уважения размер от 14.49 лева
до пълния предявен размер от 53.86 лева;
ОСЪЖДА В. Ш., ********* с ЛНЧ: *****, роден на ******** г. в гр.
****************, издаден на ******************************* да заплати на „******“
ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление : гр. *******, ул. „********** на
основание 79, ал. 1, вр. чл. 153 ЗЕ сумата от 27.50 лева, представляваща цена на услугата за
дялово разпределение за периода юли 2016 г. – април 2018 г. за топлоснабден имот с адрес:
гр. ********************, ведно със законната лихва от 06.02.2024 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА В. Ш., ********* с ЛНЧ: *****, роден на ******** г. в гр.
****************, издаден на ******************************* да заплати на „******“
ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление : гр. *******, ул. „********** на
основание 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3.10 лева - обезщетение за забавено плащане на
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2016 г. - 22.08.2019 г. за топлоснабден имот
с адрес: гр. ********************, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 3.10 лева до пълния претендиран размер от
8.40 лева, както и за сумата от 5.08 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за
дялово разпределение за периода 31.08.2016 г. – 22.08.2019 г.
ОСЪЖДА В. Ш., ********* с ЛНЧ: *****, роден на ******** г. в гр.
****************, издаден на ******************************* да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК на „******“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление :
гр. *******, ул. „********** сумата от 546.75 лева – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА В. Ш., ********* с ЛНЧ: *****, роден на ******** г. в гр.
****************, издаден на ******************************* да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК на „******“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление :
гр. *******, ул. „********** сума в общ размер от 438.94 лева – разноски, сторени в
исковото производство по гр.д. № № 52876/2019 г. по описа на СРС, ГО, 169-ти състав,
както и разноски, сторени във въззивното производство в.гр.д. № 7375/2022 г. по описа на
СГС, ГО, III-Б въззивен състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8