Р Е Ш Е Н И Е 262439
03.11.2021г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК – XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на
двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 19268 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе предвид
следното.
Предмет на делото са
обективни съединени искове с правна квалификация чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК вр.
с чл. 303а, ал.3 вр. с ал.1 ТЗ вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Ищец **************
ЕООД с ****** чрез адв. Д.П. *** иска да се признае за установено по отношение
на ответник „***************** с ЕИК ************ със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул******* с **********, че последното дружество дължи
сумите за които е била издадена заповед № ********. по ч.гр.д. № ******. по
описа на РС – П. както следва: 12 960 лева, която представлява незаплатена
главница по фактура № **********/03.08.2016г. на обща стойност 57 960 лева
с ДДС и 0.16 лева – неизплатена главница по фактура № **********/24.03.2016г.
на обща стойност 3000 лева с ДДС ведно със законната лихва за забава върху
двете главници считано от ******. – датата на подаването на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане на сумите. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски за настоящата инстанция и за заповедното производство.
Ищецът в исковата си
молба поддържа, че процесните две фактури са издадени за осъществен транспорт
на оборудване по направление гр. *** – ***** като на ****. след осъществени
преговори е сключен договор за наем между ищеца в качеството му на изпълнител и
ответника в качеството му на възложител с предмет наемане на специализирани
композиции за транспорт и оборудване за извършване на транспорт на товари от
кораб до работна площадка на територията на пристанище**********, ************,
контейнерен терминал ************** като договорената цена за наем на специализираното
оборудване предоставено от ищеца била в размер на сумата от 90 000 лева
без ДДС. Ответникът направил плащания на обща сума от 35 000 лева като
остатъкът от процесните фактури не бил заплатен.
Предвид на
гореизложеното било инициирано заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК,
била издадена заповед по чл. 410 ГПК срещу която постъпило възражение по чл.
414 ГПК поради което и ищецът предявява настоящия иск на основание чл. 415, т.1 ГПК вр. с чл. 422 ГПК за установяване на вземанията си.
Ответник ******** с
управител А. Я. чрез адв. И.Н. оспорва предявените искове.
Заявява, че сумата от
0.16 лева по фактура № 482/24.03.2016г. е погасена с изплащането на сумата от
14796,04 лева по фактури № 482/24.03.2016г. и фактура № 483/30.03.2016г. като е
надплатена сумата от 0.04 лева.
По отношение на
претендираната сума от 12 960 лева.
Заявява се че по
сключения договор за наем на специализирани композиции за транспорт и
оборудване ответникът бил сключил в изпълнение на договор за наем на кранове и
оборудване с трето лице ****** от 06.07.2016г. като срокът по този договор /
сключеният с ищеца/ започвал да тече със стартиране на разтоварването на кораба
и приключвал с транспортирането на товарите, което следвало да се извърши в
рамките на 5 календарни дни, предвидено било че извършването на транспортните
работи следвало да бъде удостоверено с от страна на изпълнителя-ищец с
товарителници и/или работни справки, които да бъдат подписани от съответното
компететно лице на обекта /т.3.1 от договора/. Не се оспорват фактите затова че
цената на договора била 90 000 лева без ДДС и която цена била формирана от
компоненти цена за машиносмяна за отделните модули и като цена за наем на
отделните видове оборудване.
Ответникът оспорва
изпълнението на машиносмените и съответно сформираната на база брой машиносмени
стойност на договора като неплатената сума от 12 960 лева била част от
фактура № 527/03.08.2016г. на обща стойност 57 960 лева с ДДС и за
ответника било неясно за колко точно машиносмени се отнася претендираното плащане
като отчетността на разтоварените дейности е следвало да бъде извършено
съгласно чл.3.1 от договора посредством товарителници или работни справки,
които да са подписани от компетентно лице, каквито документи не били
представени на ответника. Според ответника рекапитулацията на машиносмените
била следната: реализирани били 4 машиносмени с модул 12 оси общо за
20 000 лева, с модул 8 оси били реализирани 4 машиносмени от по 3000 лева
всяка – обща стойност 12 000 лева, с разтегателен нотебум били извършени 2
машиносмени на стойност 1 200 лева, с разтегателен ханглер са извършени
две машиносмени по 600 лева всяка или 1 200 лева; с ************ са
извършени 3 машиносмени от по 1000 лева или общо 3000 лева при което общо
заплатени били 44 880 лева с ДДС като за горницата над тази сума
ответникът не дължал заплащането на други суми. Следователно и според ответника
ищецът е фактурирала неправилно количество извършена работа поради което реално
не е било осъществено с оглед на което и се иска отхвърлянето на иска за тази
сума.
Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
Съдът
след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна
следното.
От
приетият по делото договор за транспортни услуги със специализирани композиции
за транспорт и оборудване от 18.07.2016г. се установява, че ответникът е
възложил на ищеца наемането на оборудване /специализирани композиции за
транспорт и оборудване/ осигурени от ищеца за извършване на транспорт на товари
от кораб до работна площадка на територията на пристанище ******* *****,
контейнерен терминал ***** като
ищецът се е задължил да транспортира товара от кораба до работната площадка с
композиции за транспорт, оборудване и товарозахватни приспособления.
Транспортирането е следвало да бъде извършено в рамките на 5 календарни дни с
транспортирането на всички товари – чл.3.1 от договора като извършването на
транспортите се удостоверява от страна на ищеца – изпълнител с товарителници
и/или работни справки, които щели да бъдат подписвани от съответното
компетентно лице на обекта. Цената, която ответникът-възложител се съгласил да
заплати била 90 000 лева без ДДС с включени мобилизация, демобилизация на
оборудването като е било уговорено мобилизацията на оборудването да се
фактурира при доставката му на ************ като заплащането се извършва до 10
дни от датата на фактурирането, а стойността на транспортната услуга се заплаща
до 20 дни след фактурирането. Били
издадени и процесните фактури.
По делото е представен
и договор за наем на кранове и оборудване от *****. сключен между ответника и
трето лице ********* с предмет наемането от страна на последното дружество на
оборудване от ответника с което да бъдат
осъществени товаро-разтоварни дейности на крановете, които ще бъдат
доставени на пристанище ********, контейнерен терминал ******, тяхното
прехвърляне на обекта и техния монтаж.
Следователно при
тълкуването на двата договора се налагат следните изводи: първо, ответникът е
наел от ищеца специализирани композиции за транспорт и оборудване, които са осигурени от
последния за извършване на транспорт на собствени на ответника кранове, които
да бъдат доставени на пристанището и които кранове след прехвърлянето им и
техния демонтаж и монтаж е следвало да бъдат предоставени под наем на третото
лице ******. Второ, за да изпълни
сключения договор с третото лице ответникът е наел специализираната техника на
ищеца, която да транспортира крановете, но съгласно сключения договор,
задължението на ищеца е било да извърши транспортиране от кораб до работна площадка на
територията на пристанище ******** контейнерен терминал *******. По сключеният договор от ******. ищецът няма
задължение да осъществява товаро-разтоварни дейности на оборудването което
транспортира, в която връзка от показанията на св. Р. М., който извършва
оперативното управление на дружеството ищец и които показания съдът изцяло кредитира като
непротиворечиви, логични и правдиви се установява, че със собствени на ищеца
извънгабаритни ремаркета е осъществен транспорта, като разтоварването на
оборудването е било извършено с кранове на самия кораб. Отново според
показанията на св. М. оборудването е било преместено на Пристанището в К. с
което и ангажимента на дружеството ищец по договора е приключил, който факт се
потвърждава от протокола за извършен транспорт към договора за наем от
06.07.2016г. с който транспорта на товари от кораб до работна площадка със
специализирани транспортни композиции е приет без забележки от третото лице.
Другояче казано ответникът е възложил на ищеца изпълнението на задължението си
за транспорт по сключения от него договор от 06.07.2016г., а ищецът го е
изпълнил, с което и ответникът е изпълнил задължението си към третото лице,
което пък е приело работата без възражения. Следователно и ответникът не може
да се позовава на количествено неточно изпълнение работата на ищеца, защото
тази работа е била свършена, първо, без изрично в договора да е било упоменато
какво количество машиносмени ще е необходимо, респ. договорът с ищеца въобще не
борави терминологично с понятието машиносмени, а с товарителници и/или работни
справки – чл.3.1, изр. второ, и второ, защото въпросът за машиносмените е
напълно ирелевантен в отношенията на ответника с ищеца, тъй като последният има
задължение за транспортиране на оборудването от кораб до работна площадка на
територията на пристанище ***** контейнерен терминал **** за определен срок, а няма задължение да
разтоварва и демонтира оборудването. Вярно е че в офертата на ищеца на л.80 от
делото е посочена машиносмяна – 8 часов работен ден, но при тълкуването на
договора от 18.07.2016г. се налага извода затова че ищецът не поема задължение
и не формира наема за работата си на база машиносмени, а на база транспортиране
на всички товари в рамките на 5 календарни дни, считано от стартиране
разтоварването на кораба. В тази връзка за ответника е без значение броят и
количеството на машиносмените щом транспортирането е осъществено в срок,
въпросът за количеството машиносмени е въпрос организационен за ищеца и би
имало отношение в случай на неизпълнение на задължението за транспортирането на
товара. Въпросът за машиносмените би имал отношение ако в срока за
транспортиране ищецът беше формирал цената си по договора на база количество на
машиносмените, а не на база транспортирането им и не на последно място ако
таблицата „Позициониране на празни композиции“ към Оферта относно транспорт на
извънгабаритен товар на л.80 от делото беше включена като клауза по договора за
наем от 18.07.2016г. и изпълнението на задължението на ищеца беше обусловено
именно от количеството машиносмени.
За пълнота следва да се посочи и че представените
писмени доказателства за осъществени машиносмени модул 12 оси, модул 8 оси,
разтегателен хаглер, нотебум и лоубед са изготвени от „******* в отношението му
с ответника по договора от 06.07.20216г. като от една страна, ответника не
изяснява съдържанието на тези машиносмени, а от друга страна, тези машиносмени
касаят изпълнение на задълженията на ответника към ******, които както се
посочи по-горе не са с идентичен предмет на предмета на задълженията на ищеца
към ответника до колкото се установи, че ответника спрямо третото лице има
допълнителен комплекс от задължения по товаро-разтоварни дейности на крановете,
които са били вече транспортирани.
В обобщение ищецът е
изпълнил точно задължението си по транспортиране на оборудването на ответника,
последният се е задължил да му заплати цена от 90 000 лева с ДДС като
критерият за изпълнението на задължението е постигнатия резултат и срокът
затова, а не количеството машиносмени.
Според заключението на
вещото лице Д.К. по приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза при съпоставяне на сбора на сумите за плащане с включен ДДС по
фактури № 482/24.03.2016г. и 483/30.03.2016г., от една страна, със сумата на
извършеното плащане от 01.04.2016г. извършено от ответника, от друга страна, се
установява, че посочените две фактури са не само изплатени, а даже са платени в
повече 0.04 лева.
Осчетоводена е и
фактура № **********/03.08.2016г. на обща стойност 57 960 лева с ДДС от които с 5 платежни нареждания са заплатени
45 000 лева при което се явява неплатен остатък от 12 960 лева.
С допълнително
заключение от 19.05.2021г. вещото лице К. посочва, че сумата от 12 960,16
лева се явява неплатена разлика между общата сума по фактура № 527/03.08.2016г.
от 57 960 лева и платеното от ищеца 45 000 лева.
Следователно с
допълнителното заключението вещото лице потвърждава счетоводната дължимост и на
сумата от 0.16 лева.
Предвид на
гореизложеното предявените искове следва да се уважат изцяло като основателни и
доказани.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноските от заповедното
производство и настоящата инстанция в размер на сумата от 3 143,40 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ******** с ЕИК ****** със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. ******* *********А. Я. ДЪЛЖИ В ПОЛЗА НА
******* с ЕИК ******със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ******** с
****** Е. Р.Н.-В. сумите за които е била издадена заповед № ****** по ч.гр.д. №
******* по описа на РС – П. както следва: 12 960 лева, която представлява
незаплатена главница по фактура № **********/03.08.2016г. на обща стойност
57 960 лева с ДДС и 0.16 лева – неизплатена главница по фактура №
**********/24.03.2016г. на обща стойност 3000 лева с ДДС ведно със законната
лихва за забава върху двете главници считано от ****** – датата на подаването
на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите;
ОСЪЖДА ********* с ЕИК *****
със седалище и адрес на управление: гр. П. ул. ***** с ***** А. Я. ДА ЗАПЛАТИ в
полза на ****** с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
********* с ********* Е. Р.Н.-В. сумата от 3 143,40 лева, която
представляват разноски за настоящата инстанция и за заповедното производство с
оглед изхода на спора по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
С.Б.