РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. Радомир, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20231730100169 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр. чл.124,
ал.1 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „Д.З.” АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К. Ал. Д.”
№ ., е предявил искове срещу ответника К. Г. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „С.“
№., вх. ., ет.. ап. ., с които моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 736.85 лв.,
представляваща платени застрахователни обезщетения по щети № .и № . ведно със
законната лихва върху главницата, смятано от датата на изпращане на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата.
Претенцията се основава на настъпило на 11.01.2021 г. в гр. П. на ул.„И.“ пред бл. № .
ПТП, при което К. Г. И., в качеството си на водач на л.а. „А. . А”, с per. № РК . ВТ, негова
собственост, поради движение с несъобразена скорост с пътните условия, е блъснал л.а. „Р.
К.“, с per. № РК . ВН, собственост на С. Л. Е., управляван от Б. О. Б., както и паркиран л.а.
„Ш. О.“, с рег. № РК . ВС, собственост на Р. В Д. След настъпване на ПТП, К. И. е напуснал
местопроизшествието преди идване на органите за контрол на движение по пътищата.
След сигнализиране на органите на Сектор „Пътна полиция“ - ОДМВР-П.за
настъпилото произшествие и след установяване от тях на напусналия водач, компетентно
длъжностно лице е съставило Протоколи за ПТП № и № . В Протоколите е констатирано, че
вината за настъпилото произшествие е на водача на л.а. „А АА.”, с per. № РК ВТ - К. Г. И..
1
За извършените нарушения на правилата по ЗДвП, на виновния водач - К. И. му е съставен
АУАН № ..
Претендира се сумата по извършеното от застрахователя плащане по застрахователно
безщетение, на основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ.
Ответникът не е открит на известните адреси и е призован по реда на чл.47 ГПК.
Същият не се е отзовал на съобщението, поради което съдът му е допуснал правна помощ.
Назначената особена представителка на разноски на ищеца адв.Б. Мановова е подала
отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като е оспорила изцяло така предявения иск. Твърди, че
ищецът няма право на регрес по чл. 500, ап. 1, т. 3 от КЗ, в случай, че ответникът е напуснал
ПТП, тъй като в конкретния случай законът не предвижда задължение на компетентните
органи да посетят местопроизшествието и ПТП-то не попада в нито една от хипотезите на
чл.125 от ЗДвП.
В съдебно заседание адв.М. поддържа така изложените в отговора доводи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235
ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
От приложеното ч.гр.дело № ./2022 г. на РС- П. се установява, че е издадена заповед
№./18.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено
ответникът К. Г. И. да заплати на ищеца Д. З.” АД следните суми:
сумата от 736.85 лв., представляваща платени застрахователни обезщетения по щети № .
и № ., ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на изпращане на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата,
както и разноски 25 лв.- внесена държавна такса и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Отбелязано е, че вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнение на
парично задължение по възстановяване на изплатени застрахователни обезщетения.
В исковата молба се твърди, че на 11.01.2021 г. в гр. П. на ул.„И.“ пред бл. № . ПТП, К.
Г. И., в качеството си на водач на л.а. „А. А4 А.”, с per. № РК . ВТ, негова собственост,
поради движение с несъобразена скорост с пътните условия, е блъснал л.а. „Р. К.“, с рег. №
РК .ВН, собственост на С. Л. Е., управляван от Б. О. Б., както и паркиран л.а. „Ш. О.“, с рег.
№ РК . ВС, собственост на Р. В. Д.. След настъпване на ПТП, К. И. е напуснал
местопроизшествието преди идване на органите за контрол на движение по пътищата.
Претенцията се основава на чл.500, ал.1, т.3 КЗ, предвид извършено плащане от страна
на застрахователя - ищец по делото, тъй като ищецът е напуснал мястото на ПТП.
По делото е разпитан в качеството си на свидетел Б. О. Б.. Същият потвърждава, че има
негов подпис върху протокол за ПТП № ./11.01.2021 г. Участвал е в ПТП при управление на
лек автомобил „Р. К.“, РК.ВН. Това, което си спомня е, че е влязъл нормално в самата улица,
но управляваният от ответника автомобил бързо влязъл в неговото платно. Не си спомня
автомобила на Кристиян, но бил синкав на цвят. При навлизането в платното от ответника,
свидетелят спрял, но ответникът продължил и се забил челно в неговия автомобил. Той бил
2
доста стресиран, слязъл от колата и попитал какво става. Забелязал, че ответникът бил
напълно неадекватен. Не може да твърди дали е взимал опиати, вещества, алкохол и т.н, но
така изглеждал зад волана. Не знаел точно какво се случва. Не си спомня за други маневри
на автомобилите. След удара ответникът обърнал автомобила, криволичел, ударил друг
автомобил и заминал на нанякъде. била смазана предницата на лекия автомобил на
свидетеля. Бронята била паднала. Всичко, което са констатирали било описано в протокола.
Дошли контролни органи. Другият собственик на паркирания пострадал автомобил видял
какво се случва, излязъл от дома си. Не е имало дупки или ремонтни дейности на пътя или
други препятствия.
Приложени са като доказателства протокол за ПТП № ./11.01.2021 г., задължителна
застраховка „Г. о.“, искане за оценка на вреди по имущество, удостоверение за регистрация
на МПС част. Контролин талон, удостоверение за банкова сметка на Р. Д., анкетна карта,
опис- извлечение за вреди по МПС с приложен снимков материал, опис- заключение по
претенция, ликвидационен акт, платежно нареждане. Според последното на собственика на
автомобил „Р.К.“ е изплатено обезщетение в размер на 634.20 лв., а на собственика на
автомобил „Ш. О.“- сумата от 302.65 лв. или общо 736.85 лв. Отправена е регресна покана от
ищеца до ответника относно изплатените суми.
От правна страна.
Съдът е сезиран с искове по чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД. Твърди се, че
претенцията е възникнала на основание чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че в полза на ищеца срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми по ч.гр.д. № ./2022 г. на
РС- П., срещу която е подадено възражение, както и че искът по чл.415 от ГПК е предявен в
законоустановения срок, което обуславя допустимостта на производството и правния
интерес от воденето му за ищеца.
Предмет на установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, представлява
предявеното чрез заявлението по чл.410 от ГПК притезание, т. е. съдът е длъжен да се
произнесе съобразно заявения по чл.410 от ГПК размер, вид и основание (фактически
обстоятелства) на предявеното материално право в заповедното производство, като искът се
смята за подаден от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (арг. чл. 422, ал. 1 от ГПК). Следователно, с този иск се цели да се установи дали
оспореното в заповедното производство вземане съществува, респ. дали е спорно, като при
уважаване на иска ще влезе в сила заповедта за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, застрахователят има право да получи
от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
3
неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.
В тежест на ищеца бе да установи, че на 11.01.2021 г. в гр. П. на ул.„И.“ пред бл. № .
ПТП, е настъпило пътнотранспортно произшествие, по описания в молбата начин, време и
място, с участието на посочените лица, че в резултат на същото са причинени описаните
щети, че е заплатена стойността на неимуществените вреди от ищеца на увредения, както и
техния размер, че виновният водач е напуснал ПТП.
При съвкупна преценка на обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че се доказа
по безспорен начин ответникът да е участвал в процесното ПТП и, че са налице основанията
по чл.500, ал.1, т.3 КЗ, за реализиране на регресна отговорност спрямо ответника.
С оглед на разпределената тежест на доказване, ищецът установи при условията на
пълно главно доказване, че именно ответникът К. Г. И., управлявайки л.а. „А. А4 А.”, с peг.
№ РК . ВТ, негова собственост, поради движение с несъобразена скорост с пътните условия,
е блъснал л.а. „Р. К.“, с peг. № РК . ВН, собственост на С. Л. Е., управляван от Б. О. Б., както
и паркиран л.а. „Ш. О.“, с рег. № РК . ВС, собственост на Р. В. Д.. Установи се безспорно,
както от събраните писмени доказателства- протоколи за ПТП, така и от свидетелските
показания на Б. О. Б., че ответникът К. И. е напуснал местопроизшествието преди идване на
органите за контрол на движение по пътищата.
Не са наведени възражения от страна на ответника относно съдържанието на приетите
писмени доказателства, имащи качеството на официални документи, същите да са съставени
извън кръга на правомощията на служителите на МВР, и извън установената форма и ред.
Същите представляват официални свидетелстващи документи, които се ползват с
обвързваща формална доказателствена сила (досежно авторството, датата и мястото на
съставяне) и с обвързваща материална доказателствена сила, относно изявленията пред
държавния орган и за извършените от него и пред него действия.
Безспорно се установи също, че между страните е имало сключена застраховка „Г. о.” на
автомобилистите по представената по делото полица № BG/././22.09.2020 г., действаща за
периода от 14.00 ч. на 22.09.2020 г., до 23.59 ч. на 21.09.2021 г., в който период попада и
датата на настъпването на въпросното ПТП.
От представените платежни документи безспорно се установиха извършените плащания
от страна на застрахователя на пострадалите лица, които възлизат на общата сума от 736.85
лв.
За да възникне правото на регрес на застрахователя, се изисква посещаването на
мястото от органите на реда да е задължително. Безспорно се установи от събратните по
делото доказателства, че мястото на ПТП е посетено от служители на пътна полиция, като са
съставени съответните протоколи за ПТП.
По разноските.
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноски, направени по водене на делото от ищеца, съгласно представения
списък на разноски по чл.80 от ГПК. Видно от същия, ищецът е направил разноски в размер
4
на 175 лв.- по заповедното производство и 375 лв.- по исковото производство, като същите
следва да му бъдат присъдени.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно съединени искове от
ищеца „Д. З.” АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К. Ал. Д.” № .,
срещу ответника К. Г. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „С.“ № ., вх. ., ет. . ап. ., че
ответникът дължи на ищеца сумата от 736.85 лв. (седемстотин тридесет и шест лева и
осемдесет и пет стотинки), представляваща платени застрахователни обезщетения по щети
№ . и № ., ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на изпращане на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата,
за която сума е издадена заповед за изпълнение № ./18.02.2022 г. по ч. гр. д. № .2022 г. на
РС- П..
ОСЪЖДА К. Г. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „С.“ № ., вх. ., ет. ., ап. . да
заплати на ищеца „Д. З.” АД, ЕИК: . със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К. Ал.
Д.” № . сумата от 375 лв. (триста седемдесет и пет лева)- направени разноски по настоящото
производство и сумата от 175 лв. (сто седемдесет и пет лева)- направени разноски по
заповедното производство /ч. гр. д. № ./2022 г. на РС- П./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5