Р E Ш Е Н И Е
№ 582
гр.Плевен, 19.12.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в
открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело № 873
по описа за 2022 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.62 ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под
стража (ЗИНЗС).
Делото е образувано по жалба от л.св.Г.Д.П.,
изтърпяващ наказание в ЗООТ Белене, против Заповед Л-4459/19.10.2022г. на
Главен директор на ГДИН, с която е наредено л.св.П. да бъде преместен в ЗООТ
към затвора Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание.
В жалбата се изразява желание л.св. да остане в ЗООТ
при затвора Белене, тъй като там има подходяща работа за неговото здравословно
състояние. Сочи се, че е по-удобно за неговите близки да го посещават. Моли се жалбата да бъде уважена.
От ответника, чрез процесуален представител
юрисконсулт П. е подаден писмен отговор с доводи за неоснователност на жалбата.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева.
В съдебно заседание л.св.Г.П. не се явява, поради
здравословни причини, като предварително в допълнителна молба е заявил и, че не желае да присъства лично в съдебната зала.
Моли жалбата му да бъде уважена.
За ответника в съдебно заседание се явява юрисконсулт П.,
която счита жалбата за неоснователна, като навежда доводи в тази насока. Сочи,
че заповедта е съобразена с изискването на закона и доказателствата по делото. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Процесната заповед е връчена на 20.10.2022г. лично на
л.св.П., като жалбата е подадена по пощата на 01.11.2022г. и заведена в
АС-Плевен с вх.№6010/02.11.2022г. Т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен
срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.62 ал.3 от ЗИНЗС,
от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес
от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и се установява от доказателствата,
че л.св.П. *** на 05.02.2013г., като в момента изтърпява определено общо
най-тежко наказание по ЧНД 502/11г. на ОС-Русе в размер на шест години. В ЗООТ
Белене към затвора Белене е настанен на 19.07.2022г. въз основа на Заповед
№Л-2104/01.07.2022г.
Със Заповед Л-4459/19.10.2022г. на Главен директор на
ГДИН, в изпълнение на чл.58 от ЗИНЗС и на основание т.3.5 от Заповед
№Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН, е наредено л.св.Г.П. да бъде
преместен в ЗООТ към затвора Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание. Като
мотиви за издаване на заповедта административният орган е посочил, че със
Заповед №Л-2104/01.07.2022г. на началника на затвора Белене л.св.П. е преместен
в затворническо общежитие от открит тип за доизтърпяване на наложеното му
наказание. Посочено е още, че съгласно чл.58 от ЗИНЗС и Заповед
№Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН, регламентираща разпределението
на лишените от свобода по затвори съобразно постоянния им адрес и изискването
на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС, л.св.П. следва да изтърпява наложеното му наказание в ЗООТ
към затвора Ловеч, предвид постоянния му адрес на територията на гр.Русе.
Именно тази заповед е предмет на настоящето
производство.
От справка на л.33 от делото се установява, че л.св.Г.П.
е с постоянна адресна регистрация в гр.Русе.
От справката на л.33 се установява още, че съгласно
заповед №307/21.07.2022г. л.св.П. е назначен за общ работник в ЗООТ на
основание чл.80 от ЗИНЗС, но с оглед здравословното му състояние /с оценка на
трудоспособността от ТЕЛК комисия на 86% трайно намалена неработоспособност/
устройването му на работа е преразгледано и до м.октомври 2022г. не е работил.
Установява се още, че от 03.10.2022г. му се възлагат ненатоварващи дейности по
обслужването на територията на ЗООТ, като се грижи за пренасянето и
подреждането на дърва за парното, помощ при почистването на прилежащите площи
около ЗООТ и др. Отразено е в справката също, че от настаняването на л.св.П. в
общежитието не е бил включван в специализирана или общо ресоциализационна
програма.
По делото се установява също, че към 27.11.2022г. в ЗОЗТ
към затвора Ловеч са настанени общо 237 лишени
от свобода лица, а в ЗОЗТ Белене са настанени 89 лишени от свобода лица.
По делото е приложена и Заповед №Л-919 от 08.03.2017г.
на главен директор на ГДИН София относно
разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и
затворнически общежития. Съгласно т.3.5 от последната, в ЗО „Полигона“ и ЗО
„Велико Търново“ към затвора Ловеч се настаняват лишени от свобода от област
Велико Търново, Русе, Ловеч, Шумен и Габрово, а съгласно т.3.11 в ЗООТ „Белене“ при затвора Белене се настаняват
лишени от свобода от област Силистра и
Разград.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
При проверка материалната компетентност на издателя на
оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от
компетентен орган с оглед разпоредбата на чл.62 ал.1 от ЗИНЗС, а именно Главния
директор на ГДИН. Актът е издаден в предписаната от закона писмена форма.
Съдът счита, обаче, че процесната заповед е издадена
при несъобразяване с материалния закон. Съображенията за това са следните:
Като мотиви за издаване на оспорената заповед
административният орган е посочил адресната регистрация на лишения от свобода на
територията на гр.Русе, чл.58 от ЗИНЗС, изискването на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС и т.3.5
от Заповед №Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН.
Упражняването на административното правомощие за
преместване на лишени от свобода от един затвор в друг, е ограничено до
визираните в чл. 62, ал.1,
т.1 - т.5 от ЗИНЗС
хипотези. Съгласно чл. 62, ал.1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се
извършва със заповед на Главния директор на ГДИН: 1. при включване на обучения,
в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за
работа - при изявено желание от лишения от свобода, 2. при настаняване на
лечение в болнично заведение по лекарско предписание, 3. по молба на близките
или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на
лицата, с които осъденият поддържа контакти, 4. по предложение на началника на
затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със
служители или лишени от свобода- пострадали или близки на пострадалите от
извършеното престъпление, или при наличие на други важни съображения, свързани
с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за
лишаване от свобода и 5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС, в този случай се взема предвид и желанието на лишения от
свобода. Т.е. постоянният адрес /адресната регистрация/ на лишеното от свобода
лице не е предвидено като релевантно основание за преместването. От последното
се налага извод, че обжалваната заповед за преместване е издадена без да е
налице някоя от предвидените в условията на алтернативност материалноправни
предпоставки по чл. 62, ал.1,
т.1 - т.5 от ЗИНЗС.
На следващо място, нормата на чл.58 от ЗИНЗС
регламентира, че осъдените се разпределят
в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да
изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4,
като в т.3 на чл.58 е посочено, че в затворническите общежития от открит тип се
настаняват осъдените с първоначално определен общ режим. Съобразно т.3.5 от Заповед №Л-919 от
08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН, в ЗО „Полигона“ и ЗО „Велико Търново“
към затвора Ловеч се настаняват лишени от свобода от област Велико Търново, Русе,
Ловеч, Шумен и Габрово. В случая по делото се установява, че лицето има
постоянен адрес на територията на гр.Русе, с оглед което и съгласно заповедта
следва да изтърпява наказанието в ЗООТ към затвора Ловеч. В оспорената заповед,
обаче, като основание е посочен и чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, който предвижда на
лишените от свобода да бъдат осигурени 4 кв.м площ. Т.е. с оглед посоченото в
заповедта, основанията за преместване са две – постоянен адрес на лишения от
свобода и липса на възможност да бъде осигурена на лишения от свобода минимална
площ за изтърпяване на наказанието. В тази връзка следва да се посочи, че по
делото не са ангажирани доказателства относно капацитета на ЗООТ при затвора
Белене и ЗООТ при затвора Ловеч, нито са ангажирани доказателства относно
площта, с която разполага всеки лишен от свобода в тези затворнически общежития,
поради което не може да бъде извършена
преценка относно обстоятелството, че в ЗООТ към затвора Белене не може да се
осигури достатъчна площ за изтърпяване на наказанието от л.св.П., което да
налага преместването му в друго ЗООТ.
За пълнота следва да се отбележи, че чл.58 от ЗИНЗС
регламентира редът за първоначално настаняване на лишените от свобода в местата
за лишаване от свобода с оглед постоянния им адрес, като при преместване с
основание съобразяване с постоянния адрес и липса на достатъчна площ, то правно
основание освен чл.58 от ЗИНЗС е и чл. 62 ал.1 т.5 от същия и е необходимо
съгласие на лишения от свобода. Видно от жалбата и допълнителните молби е, че
л.св.П. не желае да бъде преместен в ЗООТ при затвора Ловеч, като неговото
желание е да остане в ЗООТ при затвора Белене, където полага подходяща със
здравословното му състояние работа.
Предвид изложеното, съдът намира оспорената заповед за
незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.
Воден от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.второ от АПК,
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед Л-4459/19.10.2022г. на Главен директор
на ГДИН, с която е наредено л.св.Г.Д.П. да бъде преместен в ЗООТ към затвора
Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание.
Решението е окончателно, съобразно чл.62 ал.3
изр.второ от ЗИНЗС.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/
|
|
|
|
|