Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1228 28.10.2022 година
град Б.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-Б.,първи състав, в публично заседание на двадесет и осми септември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава Фотева
като разгледа административно
дело № 2819 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на Д.В.Д. ***, с искане за обявяване на нищожност на Заповед № 1534
от 12.12.1988г. на Председателя на ИК на Общински народен съвет- Б., както и за
признаване на Акт № 9637 от 26.01.1989г. за държавна собственост за такъв с
невярно съдържание.
Описва се хронологията на придобити
вещни права от страна на жалбоподателя досежно недвижим имот по плана на с.Р.,
а именно ПИ V-***,
кв.67 по плана на населеното място от 1978г., с площ 724 кв.м, ведно с
построените в него масивна жилищна сграда и описаните постройки. Изтъква се, че
през ноември 2021г. по повод искане за снабдяване със скица на имота от
СГКК-гр.Б. установила, че за собственият на жалбоподателя имот /придобит по
наследство/ е издаден цитирания по-горе Акт за държавна собственост от
26.01.1989г. Тогава научила и за съществуването на оспорената заповед от
12.12.1988г., видно от която имотът се отчуждава за обществени мероприятия, а
никъде в заповедта не били посочени задължителните причини и мотиви за това.
Поради немотивираност и само голословно посочване, че мероприятието е
предвидено по ЗРП към онзи момент, следвало да се приеме, че заповедта е
нищожна и се иска да бъде обявена за такава от съда. Имотът е частна
собственост, поради което и издаденият акт за държавна такава е с невярно
съдържание според оспорващата страна и се иска признаването му за такъв акт.
В публичното
заседание, оспорващата страна се представлява от пълномощник-адвокат, чрез
който поддържа жалбата. Ангажира писмени доказателства. По изричното настояване
на жалбоподателя по делото е извършена и СТЕ.
Ответната
страна- Общински съвет- Б., редовно призован, се представлява от упълномощен
юрисконсулт, който оспорва жалбата, като неоснователна. Заявява, че оспорената
заповед с искане да бъде обявена за нищожна е издадена от компетентен орган и в
предвидената форма и е законосъобразна. Счита, че възраженията на оспорващата
страна засягат евентуално незаконосъобразност на заповедта, но не са основание
за признаването й като нищожна, респективно са извън предмета на настоящото
дело. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата
страна –МРРБ, чрез упълномощен представител оспорва жалбата като неоснователна
и недоказана и се иска оставянето й без уважение.
Заинтересованата
страна- Община Б., чрез пълномощник-юрисконсулт счита жалбата за недопустима,
евентуално неоснователна. Сочи се, че в производството по настоящото оспорване
не е установен нито един порок на заповедта, поради което е издадена в
съответствие със законовите разпоредби. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд- град Б., като взе предвид
доводите и становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и
разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, която правен интерес от оспорване на заповедта,
с искане за обявяване на нищожност, доколкото оспорващата се легитимира като
собственик на недвижим имот, засегнат от заповедта, която е с отчуждително
действие, а искането за обявяване на нищожност се прави безсрочно във времето.
В тази връзка по отношение на първата част на оспорването не са налице
отрицателни предпоставки за неговата допустимост и същото следва да бъде
разгледано по същество.
Не така
стои въпросът с искането на жалбоподателя посочения Акт за държавна собственост
да бъде признат за такъв с невярно съдържание, тъй като имотът е частна
собственост. Съдът не разполага с подобно правомощие в този процес, доколкото в
производството по оспорване на индивидуални административни актове съдът може
да отменя изцяло или отчасти административните актове, както и да ги обявява за
нищожни изцяло или отчасти, но не и да признава документи, вкл. акт за държавна
собственост за документ с невярно съдържание. Отделен е въпроса, че в
константната съдебна практика на административните съдилища се сочи, че Актът
за държавна собственост /или общинска собственост/ няма конститутивно действие,
т.е. не поражда вещни права, а само констатира. Следователно, актът за държавна
собственост не е противопоставим на документите за собственост, с каквито
жалбоподателя разполага. В този смисъл, искането по отношение на този акт е
процесуално НЕДОПУСТИМО и следва да бъде
оставено без разглеждане.
По
съществото на искането за обявяване на нищожност на оспорения адм. акт, съдът
съобрази следното:
Фактите:
Безспорно
е по делото, че жалбоподателят е собственик на недвижим имот с идентификатор
07079.711.504, който по действащият план на с.Р. от 2004г. съставлява дворно
място, с масивна жилищна сграда, стопански постройки, насаждения и подобрения,
придобит по наследство. Един от праводателите на жалбоподателя, а именно С.Б.-
Нгуен е прехвърлило процесният имот на Васил Коев, наследодател на Д.Д..
Видно от
приложените по делото писмени доказателства, със Заповед № 1534 от
12.12.1988г., на основание чл.95 и чл.98 от ЗТСУ /отм/, имот с пл. № ***, кв.67
по плана на с.Р., собственост на С.Б. е отчужден за обществени мероприятия,
предвидени в застроителния и регулационен план. Имотът е оценен, за посочената
стойност, като са приложени и доказателства за действително изплатената
стойност на С.Б. /л.46- от делото- гръб/.
Съгласно
представения по делото Протокол № 18 от 12.12.1988г., комисията по чл.265 от
ППЗТСУ е определила обезщетението в размер на 13 987 лева, което е
изплатено на собственика към онзи момент, като са описани детайлно сумите,
които са отделни компоненти на тази крайна стойност.
Предвид
изричното настояване на жалбоподателя по делото е ангажирана е
съдебно-техническа експертиза, която следва да се запознае с действащия
строителен и регулационен план на населеното място- с.Р., и да посочи към
датата на постановяване на заповедта- 12.12.1988г. дали са предвидени
обществени мероприятия за процесният имот с пл.№ ***, кв.67 по плана на с.Р., обл.Б.ка,
респективно има ли предвидено отчуждаване.
Видно от
писменото заключение на вещото лице И., действащият общ и регулационен план на
с.Р. е одобрен със Заповед № 252 от 23.06.1978г. на Председателя на Окръжен
народен съвет-Б., като процесният имот попада в границите на парцел Първи в
кв.67 от плана, предвиден за „начално училище“. Със заповед № 911 от
15.10.1982г. на председателя на ОНС-Б. е одобрено изменение на дворищната
регулационна линия между парцел първи, отреден за начално училище и парцел
втори, за „СОНС“, като регулационната линия се премества към терена на
началното училище с 3 метра. Вещото лице изрично сочи, че по установеното от
обследването става ясно, че целта е увеличаване площта на парцел първи в кв.67,
с оглед нуждите на административната сграда на Кметството на населеното място.
В разписният лист проверен от вещото лице, чиято извадка е представена към
заключението, изрично се сочи, че имот с № *** в кв.67, собственост на
Байрактаров е записано „отчуждава се за училище“. Въз основа предвижданията на
плана е издадена отчуждителната Заповед № 1534 от 12.12.1988г. на Председателя
на ИК на ОНС –Б. и Протокол № 18 от същата дата на оценителната комисия.
Заключението на вещото лице е прието без възражения и се цени като компетентно
и безпристрастно и от него действително се установява наличието на обществено
мероприятие, предвидено в действащия план, обективирано в отчуждителната
заповед относно процесния имот.
Въз основа на така установените факти, съдът обоснова
следните правни изводи:
Съобразно
трайната съдебна практика, нищожността на един административен акт може да се
обоснове от най-тежки пороци във връзка с формиране волята на съдебния орган,
който го е постановил. Следва да е налице липса на компетентност, неспазване на
изрично превидена в закона форма, което е условие за действителност на адм. акт
или да е налице абсолютна невъзможност да бъде разбрана изразената воля на
издателя на акта, в случаят заповедта от 12.12.1988г. В този смисъл, нищожен
адм. акт ще е налице, когато е издадено от лице, което няма подобна
компетентност, не е спазена например писмената форма, а акта е постановен под
формата на устно разпореждане, евентуално липсва подпис, поради което да се
приеме липсата на волеизявление, т.е. неподписана заповед, невъзможност да се
разбере волята на издателя на акта, обективирана в оспорената заповед, както и
постановяването й в разрез с такива императивни норми, които не биха допуснали
съществуването на подобен адм. акт.
В
случаят, не е установена нито една хипотеза на нищожност на оспорения административен
акт.
Актът е
постановен от компетентен за съществуващата нормативна уредба орган, като ясно
и точно в заповедта са посочени правните основания, с които се обосновава този
извод. Очевидно е спазена изискуемата писмена форма /заповед/, като противно на
изложеното от жалбоподателя, актът съдържа всички изискуеми реквизити, досежно
съблюдаване на предписаната от законодателя форма. Заповедта е надлежно
подписана от длъжностното лице, което я издава. Ясна и разбираема е волята на
издателя на акта, като не се установява противоречието на заповедта с правни
норми от действащото към онзи момент законодателство, които заповедта да
нарушава до степен предпоставяща нищожност на заповедта.
Единственият
конкретен аргумент за твърдяната нищожност се обосновава от жалбоподателя с
факта, че имотът е бил само частна собственост във времето преди да го придобие
по наследство, поради което издадената на 12.12.1988г. заповедта е нищожна, тъй
като не ставало ясно за какво обществено мероприятие е отчужден процесния имот.
За да бъде обявен един административен акт за нищожен е необходимо наличието на
изключително тежък порок, каквито факти в случаят не се установяват. Колкото до
евентуални процесуални нарушения или такива на материалноправни разпоредби,
които биха били основания за унищожаемост
на адм. акт следва да се отбележи, че тези въпроси са извън предмета на делото,
тъй като след обявяването на заповедта по надлежния ред, вкл. на собственика на
имота към онзи момент /декември 1988г./, респективно изплащане на посочените
суми за обезщетение, този адм. акт е влязъл в сила и искане за отмяната на
заповедта, като евентуално незаконосъобразна е недопустимо. В случаят, не се
прави подобно искане за отмяна, поради което съдът не може да се произнася по
този въпрос, а в пределите на търсената защита е единствено отправено искане за
обявяване нищожност на заповедта, каквато хипотеза не е налице, с оглед
контекста на изложеното. Следователно, не са налице
пороци, свързани с валидността на административния акт, поради което искането
за обявяване на неговата нищожност е НЕОСНОВАТЕЛНО и се отхвърля.
При
този изход на спора, се явява основателно своевременно направеното от пълномощници
на ответника и на ЗС искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
каквото прави и пълномощника на заинтересованата страна Община Б.. Съобразно
чл.143, ал.3 от АПК, нормите на чл.37 от ЗПП и НЗПП следва в полза на Общински
съвет Б. и в полза на община Б. да се присъдят разноски по 100 лева за двете
страни, платими от жалбоподателя.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд-Б., І състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.Д. ***, с искане за обявяване на нищожност
на Заповед № 1534 от 12.12.1988г. на Председателя на ИК на ОНС- Б., като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането относно признаване на Акт № 9637 от
26.01.1989г. за държавна собственост за акт с невярно съдържание, като
процесуално НЕДОПУСТИМО и прекратява делото в тази част.
ОСЪЖДА Д.В.Д. *** сумата от 100 /сто/ лева разноски по делото за настоящата
инстанция, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.В.Д. ***, като заинтересована страна, сумата от 100 /сто/ лева
разноски по делото за настоящата инстанция, съставляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република Б., в 14-
дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: