Присъда по дело №3/2024 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 9
Дата: 28 февруари 2024 г. (в сила от 15 март 2024 г.)
Съдия: Иван Димитров Бедачев
Дело: 20245310200003
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 януари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. Асеновград, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
СъдебниКРАСИМИРА Р. ДИМИТРОВА

заседатели:АНЕЛИЯ Т. КОЛЕВА
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
и прокурора А. Н. А.
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Наказателно дело от общ
характер № 20245310200003 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата А. В. П., родена на *** българка, българска
гражданка, разведена, неосъждана, средно образование, настоящ адрес - ***
работеща като продавач-консултант във фирма *** с ЕГН: **********, за
ВИНОВНА в това, че: В периода от края на м. юли 2019 г. до 19.01.2021 в
гр. Асеновград и в гр. Смолян, при условията на продължавано престъпление
е свождала към блудствени действия и съвкупление М. К. К. от гр. Пловдив и
К. Ф. Ф. от гр. Асеновград, като деянието е извършено по отношение на две
лица и с користна цел, както следва:
- в периода от края на м. юли 2019 г. до м. декември 2019 г.
включително в гр. Асеновград, при условията на продължавано престъпление
е свождала към блудствени действия и съвкупление М. К. К. от гр. Пловдив,
като деянието е извършено с користна цел
- в периода от м. май 2020 г. до 19.01.2021 в гр. Асеновград и в гр.
Смолян, при условията на продължавано престъпление е свождала към
блудствени действия и съвкупление М. К. К. от гр. Пловдив и К. Ф. Ф. от гр.
Асеновград, като деянието е извършено по отношение на две лица и с
користна цел, поради което и на основание чл. 155 ал.5 т.3, във вр. с ал.3,
във вр. с ал.1, във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, във вр. с чл. 58а ал. 4, във вр. с ал.
1, във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 2 НК, във вр. с чл. 373 ал. 2 от НПК, я
1
ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 5 000 лева.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на подсъдимата А. В. П. наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ
МЕСЕЦА лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимата А. В. П. да ЗАПЛАТИ на гражданския ищец
М. К. К. ЕГН ********** сумата от 8 000 /осем хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
престъплението по чл. 155 ал.5 т.3, във вр. с ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с
чл. 26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на извършване на престъплението – 19.01.2021 г., до окончателното й
изплащане, като за горницата над тази сума до пълния претендиран размер от
20 000 лева ОТХВЪРЛЯ гражданския иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА подсъдимата А. В. П. да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата
по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Асеновград
сумата от 320 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен
срок от днес пред Пловдивски окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 3/2024 г. на АсРС, ІІ н.с.
Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу
подсъдимата А. В. П., за това че: През периода от края на м. юли 2019 г. до
19.01.2021 в гр. Асеновград и в гр. Смолян, при условията на продължавано
престъпление е свождала към блудствени действия и съвкупление М. К. К. от
гр. Пловдив и К. Ф. Ф. от гр. Асеновград, като деянието е извършено по
отношение на две лица и с користна цел, както следва:
- в периода от края на м. юли 2019 г. до м. декември 2019 г.
включително в гр. Асеновград, при условията на продължавано престъпление
е свождала към блудствени действия и съвкупление М. К. К. от гр. Пловдив,
като деянието е извършено с користна цел
- в периода от м. май 2020 г. до 19.01.2021 в гр. Асеновград и в гр.
Смолян, при условията на продължавано престъпление е свождала към
блудствени действия и съвкупление М. К. К. от гр. Пловдив и К. Ф. Ф. от гр.
Асеновград, като деянието е извършено по отношение на две лица и с
користна цел. Престъпление по чл. 155 ал.5 т.3, във вр. с ал.3, във вр. с ал.1,
във вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
Съдебното производство протече по реда на гл. 27 от НПК при условията
на съкратено съдебно следствие.
В наказателния процес бе предявен и приет за съвместно разглеждане
граждански иск от пострадалата М. К. К. срещу подсъдимата за сумата от 20
000 лева представляващи обезщетение за причинените й от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата считано от
датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане,като същата
бе конституирана като граждански ищец.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа изцяло така повдигнатото
обвинение и предлага подсъдимата П. да бъде призната за виновна в
извършването на престъпление по чл. 155 ал.5 т.3, във вр. с ал.3, във вр. с
ал.1, във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, като съдът й наложи наказание лишаване от
свобода в размер на две години и осем месеца, чието изпълнение да бъде
отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от пет години, както и
наказание глоба в размер на 5000 лева. Пледира се за осъждане на
подсъдимата да заплати на гражданския ищец гражданския иск в пълния му
предявен размер.
Гражданския ищец М. К. не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание.
Подсъдимата А. В. П. се признава за виновна и прави самопризнания, като
при условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло признава фактите посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и лично и чрез защитника си
моли за минимална условна присъда, като изразява съжаление и разкаяние за
деянието си.
Защитникът на подсъдимата- адв. Д. моли за приложението на чл. 55 от
НК, като на подсъдимата се наложи наказание под най-ниския предвиден
минимум, като се иска изпълнението на наказанието да бъде отложено с
изпитателен срок на основание чл. 66 ал.1 от НК. Навеждат се доводи за
1
наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Иска се от съда
да не уважи така предявения граждански иск от пострадалото лице.
Съдът след преценка и анализ на събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
А. В. П. е родена на *** българка, българска гражданка, разведена,
неосъждана, средно образование, настоящ адрес - *** работеща като
продавач-консултант във фирма „Инвазия“ ЕООД, с ЕГН: **********.
С определение № 107/29.09.2023 г. на Районен съд – гр. Асеновград ІV
н.с. по нохд № 603/23 г. е било одобрено постигнато споразумение за
решаване на досъдебното производство по отношение на подс. А. П. по пункт
първи, втори, четвърти и пети от обвинението й, както и по обвинението на
Ирена П..
Предмет на настоящото производство е престъпната деятелност на
подс. П. по пункт трети от обвинението й , а именно за престъпление по чл.
155 ал.5 т.3, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. ч.26 ал.1 от НК, с пострадали лица св. М. К.
и св. К. Ф..
В края на м. юли 2019 г. в гр. Асеновград подс. А. П. успяла да убеди
св. К. да работи за нея като предоставя сексуални услуги срещу заплащане, а
парите които ще се получават ще бъдат поделени по равно. За тази престъпна
деятелност подс. П. е осъдена по горепосоченото нохд № 603/23 г. по описа на
РС – Асеновград.
Подсъдимата П. казала на св. К., че няма да има помещение, където да
посреща клиентите, а ще ходи на адрес, при повикване и самата обвиняема
ще я транспортира с личния си автомобил до където е необходимо. След като
получила съгласието на св. К. за това, а именно да проституира, подс. П.
предприела действия в насока за намиране на клиенти. В тази връзка подс. П.
направила снимки на св. К., както с дрехи, така и гола, след което ги
публикувала в сайта Адамиева.бг, в обява за предоставяне на секс-услуги.
Като контакт в обявата подс. П. посочила личния си телефон – *** Тъй като
св. К. нямала къде да отседне, тя заживяла в дома на обв. П. в гр. Асеновград
ул.“Русалка“ № 8.
За времето от края на м. юли 2019 г. до м. декември 2019 г.
включително подс. П., чрез обяви в интернет с посочения телефон за връзка,
осъществявала контакти с клиенти, желаещи секс услуги, след което ги
свързвала със св. К.. В инкриминирания период, посочен по-горе, св. К.,
извършвала сексуални услуги срещу заплащане с различни лица, осигурени
от подс. П., която лично контактувала с клиентите, като им посочвала тарифа
и условия, при които ще се осъществи предлаганата секс-услуга, както и на
кой адрес, следва да бъде доведена св. К.. След като подс. П. намирала
клиенти, желаещи такава услуга, тя лично осигурявала св. К. на адрес,
транспортирайки я с автомобил. При среща с клиент подс. П. изисквала
предварително да бъде заплатена секс-услугата, след което изчаквала на
адреса св. К.. След приключване на работа от страна на св. К., подс. П.
първоначално спазвала уговорката да делят получените пари по равно, след
което запознала да заделя по-голямата сума за себе си. Също така св. К.
заплащала всекидневно сумата от 10 лв. на подс. П. за разходи бензин.
2
С оглед на обстоятелството, че отношенията между подс. П. и св. К. се
влошили, в края на м. декември 2019 г. последната напуснала дома на
обвиняемата и се преместила да живее в гр. Пловдив. В гр. Пловдив св. К.
продължила да проституира, но не поддържала връзка с подс. П., респ. не й
предоставяла парични средства. Св. К. останала в гр. Пловдив до м. май 2020
г., когато взела решение отново да се върне в гр. Асеновград при подс. П..
В края на м. май 2020 г. в гр. Асеновград подс. А. П. успяла да убеди
св. Ф. от гр. Асеновград да работи за нея като предоставя сексуални услуги
срещу заплащане, а парите които ще се получават ще бъдат поделени по
равно между двете. За тази престъпна деятелност подс. П. е осъдена по
горепосоченото нохд. № 603/23 г. по описа на РС – Асеновград. След като
получила съгласието на св. Ф. за това, а именно да проституира, подс. П.
предприела действия в насока за намиране на клиенти, идентични с тези
описани по-горе, по отношение на св. К.. В тази връзка подс. П. направила
снимки на св. Ф., след което ги публикувала в сайта Адамиева.бг, в обява за
предоставяне на секс-услуги, под името „Катя“. Като контакт в обявата подс.
П. посочила личния си телефон – *** както и тарифата, а именно 60 лв. на час.
Същевременно в този период, а именно м. май 2020 г. и св. К. отново
започнала да проституира за подс. П. при същите условия както и предходния
период, посочено по-горе.
За времето през което и св. К. и св. Ф. проституирали за подс. П., а
именно от м. май 2020 г. до 19.01.2021 г., само подс. П. поддържала връзка с
клиентите. Когато някой се обаждал с цел да получи секс-услуги, подс. П. се
свързвала със св. Ф. или св. К. и им казвала къде трябва да отидат, като
преимуществено обвиняемата ги транспортирала до съответното място. В
редки случаи, при наличие на ангажимент, който поставял в обективна
невъзможност подс. П. да транспортира свидетелките до клиента, св. К. и св.
Ф. сами отивали на посочения адрес. Както св. К., така и св. Ф. предоставяли
половината сума от заработеното като проститутки на подс. П..
Предоставянето на секс-услуги срещу заплащане от страна на св. К. и св. Ф.
се осъществявало на територията на гр. Асеновград. Понякога, в посочения
инкриминиран период /от края на м. май 2020 г. до 19.01.2021 г./ подс. П.
водела и двете свидетелки до гр. Смолян, а именно на 25.09.2020 г. за две
нощи, като стаята била наемана от обвиняемата, както и за времето от 09.10.-
11.10.2020 г. и от 06.12.-08.12.2020 г. В гр. Смолян подс. П. също
осигурявала различни клиенти на двете момичета – св. К. и св. Ф., на които,
последните предоставяли секс-услуги срещу заплащане, като респ. давали на
подс. П. половината от заработената сума. В гр. Смолян подс. П. настанявала
свидетелките в хотел „Мони“.
На 19.01.2021 г. св. Кънчев, който през м. септември 2019 г. се запознал
със св. К., тъй като ползвал услугите й на проститутка, решил да й помогне да
прекъсне работата за подс. П.. В тази насока около 18.00 ч. на същата дата, св.
Кънчев се обадил на телефона на подс. П., която в този момент била в гр.
Асеновград, и си поръчал „Вероника“, псевдоним на св. К. за същия ден в
19.00 ч. на паркинга на хотел „Сани“ в гр. Асеновград. По този начин св.
Кънчев си осигурил среща със св. К.. На уговореното място и час, подс. П.
довела св. К. с автомобил. От своя страна св. Кънчев платил на подс. П. за
един час – 60 лв., след което св. К. се качила в колата му. Подсъдимата П.
3
казала на св. Кънчев да кара след нея, но когато двете коли тръгнали, св.
Кънчев, със съгласието на св. К., сменил посоката и към гр. Пловдив. Св.
Кънчев завел св. К. при родителите й в гр. Пловдив. От тогава св. К.
прекъснала отношенията си с подс. П..
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена
на базата на самопризнанието на подсъдимата по чл.371 т.2 от НПК, което
беше прието от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на
доказателствата събрани в досъдебната фаза, които го подкрепят и които на
основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът ползва, а това са именно показанията на
свидетелите: М. К. К., М. С.К. К. Ф. Ф., Б.Н.Р. и Н.И.К. а също и от
приложените по делото писмени доказателства - протоколи от разпити на
свидетели и обвиняеми, протоколи за привличане на обвиняеми, справки
АИС „БДС, характеристични справки, справка за съдимост.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични,
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал и
кореспондиращи със самопризнанието на подсъдимата.
При така установената по несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка, Съдът намира, че с деянието си
подсъдимата А. В. П. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 155 ал.5 т.3, във вр. с ал.3, във вр. с ал.1, във
вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при форма
на вината пряк умисъл, като е съзнавала обществено-опасния му характер,
предвиждала е настъпването на обществено-опасните му последици и е
желаела настъпването им.
При индивидуализиране на наказанието, Съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства направените от подсъдимата пълни самопризнания,
които в значителна степен спомогнаха за изясняване на обективната истина
по делото, както и изразеното съжаление и искрено разкаяние за извършеното
деяние. Взе в предвид и чистото съдебно минало, обуславящо извода, че
същата е деец с невисока степен на обществена опасност, както и тежкото й
семейно и материално положение, обусловено от факта, че същата се грижи
за дъщеря си и за баща си, който е пенсионер, както и че получава ниски
доходи.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени
продължителния период през който същата е реализирала престъпната си
деятелност.
С оглед диференцираната процедура, по която протече съдебното
производство, съдът се съобрази с препратката на чл.372 ал.2 от НПК,
относно специалните правила при определяне на наказанието, според която
норма при постановяване на осъдителна присъда наказанието се определя при
условията на чл. 58А от НК. Ето защо, ръководейки се от разпоредбите на
общата част на НК и след преценка на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства и степента на обществена опасност на деянието и дееца, съдът
намери ,че в случая по отношение на подсъдимата А. П. са налице
многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което спрямо същата са
налице едновременно условията по чл. 58а ал.1 от НК и на чл. 55 ал.1 от НК.
4
Прилагайки правилото на чл. 58а ал. 4 от НК съдът при определяне на
наказанието приложи само чл. 55 от НК, тъй като в случая той се явява по-
благоприятен за дееца. Затова и при условията на чл. 55 ал.1 т.1 и ал. 2 от НК
съдът наложи на подсъдимата А. В. П. наказание под минималния размер на
предвидения в закона диапазон за горното престъпление, а именно: две
години и осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева.
Съдът намери, че по отношение на така наложеното наказание лишаване
от свобода е приложим института на условното осъждане, тъй като
подсъдимата друг път не е осъждана на наказание лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, а и съдът прецени, че за постигане на целите
на наказанието не е необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно от
подсъдимата А. В. П.. Ето защо на основание чл.66 ал.1 от НК, съдът отложи
изпълнението на наложеното на подсъдимата наказание в размер на две
години и осем месеца лишаване от свобода за срок от пет години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Предявеният граждански иск от пострадалото лице М. К. К. срещу
подсъдимата А. В. П., за сумата от 20000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от престъплението по чл. 155 ал.5 т.3,
във вр. с ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, е доказан по
основание. Основанието на предявения граждански иск е виновно извършено
деяние от подсъдимата и съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да репарира
вредите, които е причинил другиму с виновното си поведение. Безсъмнено
установено по делото е, че в резултат от извършеното от подсъдимата
престъпление, пострадалата М. К. К. е претърпяла неимуществени вреди –
болки, страдания, както и страх и психически стрес, които са непосредствена
последица от деянието. С оглед на изложеното, Съдът счете, че предявеният
граждански иск е основателен, но завишен по размер. Досежно неговия
размер, според разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за неимуществените вреди,
същият следва да се определи по справедливост. За справедлива Съдът
намери сумата от 8000 лв. като оптимален паричен еквивалент на
претърпените от пострадалата болка, страдание, страх и стрес, ведно със
законната лихва, считано от датата на извършване на престъплението, а
именно 19.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата над тази сума до пълният претендиран размер от 20 000 лв. за
неимуществени вреди съдът отхвърли гражданския иск като неоснователен.
Подсъдимата А. В. П. бе осъдена да заплати в полза на Държавата по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Асеновград сумата
от 320 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Причините за извършване на престъплението са липсата на чувство за
отговорност от страна на подсъдимата, по отношение на собствените и
действия и постъпки и склонност към незачитане на установения и утвърден в
страната правов ред и желание за лично облагодетелстване по непозволен от
закона начин.
По изложените мотиви, Съдът постанови присъдата си.


5
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6