№ 12006
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110108298 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ...,
ЕИК ..., срещу Д. А. А., ЕГН **********, с която моли ответникът да бъде осъден да
заплати сумата в общ размер на 1918,31 лв., от която сума:
1562,49 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 17.02.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането;
322,41 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до
01.02.2022 г.;
27,49 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 17.02.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането и
5,92 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от
03.03.2019 г. до 01.02.2022 г. Претендира и разноски.
В исковата молба ищецът ..., ЕИК ..., поддържа, че ответникът Д. А. А., ЕГН
**********, в качеството си на собственик на топлоснабден имот Апартамент № 86,
находящ се в ...., с присъединен абонатен № ... по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент
1
на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на
топлинна енергия от ... на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са
относими към процесния период. Въпреки, че с ИМ са представени относимите към
процесния период ОУ на ..., ищецът излага твърдения, че клиентите имат задължение за
изплащане на месечните си задължения в определения за това 45 дневен срок, считано от
датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като обезщетение
за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Посочва, че публикуването
на данни за дължими суми за ТЕ в интернет страницата на дружеството ищец се извършва в
присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на
топлинна енергия било извършвано от ... съобразно сключения между това дружество и
сградата в етажна собственост договор. Ищецът е представил относими писмени
доказателства, като е направил и съответните доказателствени искания, в т.ч. за изслушване
на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по
които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. А. А., ЕГН **********, чрез адв. К. К.,
подава отговор на исковата молба, с който оспорва искове по основание и размер. Релевира
възражение за давност. Оспорва през процесния период да е била ползвана топлинна
енергия. Оспорва наследодателят на ответника да е сключвал договор с ищцовото дружество
за доставка на топлинна енергия. Моли за отхвърляне на исковете заедно с присъждане на
разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „... заявява становище за основателност
на исковете, като представя и доказателства за извършеното дялово разпределение в имота
през процесния отоплителен период.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на
ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ битов клиент е
този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди, а потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице,
собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с
2
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си.
От представените по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност, а именно:
нотариален акт за покупко-продажба № 142/06.10.1997 г.; решение № от 18.03.2014 г. на
СРС, касаещ процесния недвижим имот и доставената до него ТЕ за друг отоплителен
период, молба-декларация за откриване на партида от 03.10.2001 г. от името на М. Н. Б.;
Постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот; удостоверение за наследници
на М. Б., както и Списък на етажните собственици и ползватели към Протокол от ОС на ЕС
от 22.09.2002 г. при избор на ФДР, в който за ап.86, с присъединен аб. № ... е вписан и
подписан наследодателят на ответника Д. А. – М. Н. Божилова /майка/, всички приобщени
по делото на л.9-23 и л. 47/ както и от представените от третото лице помагач доказателства
– протоколи за отчет на уредите, протоколи за предаване на изравнителни сметки и Справки
за използваната топлинна енергия, документи касаещи отчитането на топлинна енергия за
процесния период в имота на клиента, подписани от собственика, всички приети като
неоспорени, се установява, че именно ответникът Д. А., след смъртта на майка си е
единствен собственик на процесния апартамент № 86, находящ се на горепосочения адрес в
гр. София, ж.к. Люлин, бл.215, вп.Е, ет.3, за което е прието и писмено доказателство–
удостоверение за наследници на Б., от което е видно, че същата е починала като „вдовица“, а
нейн единствен наследник е сина й Д. А..
Последното води до извод, че за процесния отоплителен период от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. потребител на ТЕ, респ. клиент на ..., е била наследодателката на ответника А.
и негова майка М. Б., а наследника й Д. А., в качеството си на единствен собственик на
процесния апартамент № 86, находящ се в бл.215, вх.Е, ет.3, в ж.к. Люлин-2-4, гр. София,
следва да отговаря за задълженията за доставената, респ. потребена ТЕ в него.
Предвид горното, съдът приема, че за периода между 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
именно ответникът Д. А., като собственик на имот в СЕС, присъединен към абонатна
станция има качеството на клиент на дружеството – доставчик на топлинна енергия, респ.
същия има качеството на потребител на доставеното количество топлоенергия до имота.
От приложените по делото писмени доказателства – извлечения от сметки, протокол
от ОС на ЕС от 22.09.2002 г. и сключения Договор № 1296 от 26.09.2002 г./ на л.20-27 от
делото /, дялово разпределение за процесния период, главен отчет -2 бр. /всички те приети
по делото, като неоспорени от ответника/ както и от заключението на СТЕ, се установява, че
в апартамент № 86 е доставяна топлинна енергия през целия отоплителен период /2018-2020
г./, като за апартамента не е начислявана ТЕ за отопление, а единствено за БГВ по данни от
редовни отчети на 1 бр. водомер, а разпределението на ТЕ за сградна инсталация е
извършвано съгласно зависимост по Приложение към чл.61, ал.1, т.7 от Наредба № 16-
334/2007 г. за топлоснабдяване и в зависимост от пълния отопляме имот на апартамента –
157 куб. м. и този на ЕС – 2708 куб.м. Видно от представените от третото лице – помагач 2
бр. редовни отчети, подписани от потребителя, съществуващите в имота радиатори са
затапени. От заключението на СТЕ се установява още, че за целия период от м.05.2018 г. до
3
м.04.2020 г., ... ежемесечно е извършвала отчети на общия топломер в АС, който е от
търговски тип, преминал е задължителния метрологичен контрол, съгласно Наредбата и са
отчислявани технологични разходи за сметка на ищеца, изчислявани, съгласно зависимост,
която включва данни за съоръженията в АС от производителя, температури на
топлоносителя – подаваща и връщаща, температура на почвата, измерена на дълбочина 125
см. и броя работни часове на АС. Както и вещото лице по СТЕ е установило, дяловото
разпределение за периода е извършвано от ФДР .... За абоната са представени 2 бр. редовни
отчета, от 26.05.2019 г. и 28.06.2020 г., подписани от абоната. Въз основа именно на
отчетите от уредите, са изготвени и изравнителните сметки от ФДР, съгласно които
изравнителната сума за целия период за процесния апартамент № 86 възлиза на -784,42 лв.,
която сума е за получаване /съобразно заключението на ССчЕ/.
Страните по делото не спорят, а от представените по делото писмени доказателства, в
т.ч. извлечение от сметки за аб. № ..., представените от ответника и издадени от третото
лице-помагач индивидуални справки и главен отчет, вкл. заключението на СТЕ, прието без
възражения от страните, се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния
адрес в гр. София, ж.к. Люлин-2, бл.215, вх.Е е топлоснабдена през целия процесен период.
От приетата по делото СТЕ се установява също, че за процесния отоплителен период
общата сума за ТЕ, прогнозно фактурирана е 2449,31 лв., от която сума 286,91лв. за
отопление на имота и сградна инсталация; 2162,40 лв. е за БГВ, а за периода има корекция и
от промяна в цената на ТЕ, в размер на -42,47 лв. /по-ниска/. Така, след съответно
изравняването, извършено от ... изравнителната сума е с – 784,42 лв. /т.е. за връщане, а
реално потребената ТЕ за процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на
1664,96 лв.
Заключението по приетата ССчЕ сочи, че съобразно с действащите цени на ТЕ през
процесния период утвърдени от КЕВР общо начислените и незаплатени суми за ТЕ,
възлизат на претендирания от ищеца размер от 1562,49 лв. /получена след приспадане от
прогнозно фактурираните 2449,38 лв. и изравнителните сметки от – 784,42лв., намалени с
корекцията от разликата в цената на ТЕ от общо -42,47 лв. и платените от абоната 60,00 лв./.
Вещото лице е установило, че ищецът е издал 2 Общи фактури за отоплителен период от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., като за първия отоплителен сезон от м.05.2018 г. до м.04.2019
г. е издал Обща фактура № .../31.07.2019 г. в общ размер на 1155,93 лв., отчитаща реално
потребената ТЕ за периода, включваща прогнозни сметки от 1356,34 лв. и изравнителни
сметки от -200,36 лв. /за възстановяване/, като е установено плащане на суми в размер на 60
лв., касаещи процесния период. За следващия отоплителен сезон от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. е издадена ОФ № .../31.07.2020 г. в общ размер на 502,26 лв., отчитаща реално
потребена ТЕ за периода, включваща прогнозни сметки от 1093,04 лв. и изравнителни
сметки от - 590,26 лв. и корекция от цена на ТЕ -42,47 лв.
Предвид изложеното по-горе и от приетите доказателства, в тяхната съвкупност,
настоящият съдебен състав приема, че по делото се установяват безспорно, въведените от
ищеца с ИМ твърдения, че ответника Д. А., в качеството си на собственик на
4
топлоснабдения имот – апартамент № 86, находящ се на посочения по-горе адрес в гр.
София е потребител на доставяната до имота топлинна енергия. Предвид разп. на чл.149,
ал.1, т.6 и чл.150 от ЗЕ, ответника А., като наследник на бившия собственик и настоящ
такъв на топлоснабдения имот, е обвързан по силата на закона от облигационни отношения
по Договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия с ищцовото дружество
/актуалните такива относими към процесния период са тези, приети с Решение по Протокол
№ 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на ... и одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016
г. на КЕВР, приложени по делото/ досежно доставяната до собствения му имот топлинна
енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова или на наследодателя му страна,
че желае да закупува доставяната в имота т ищеца ..., топлинна енергия. Без значение за
валидното възникване на облигацията по договор за доставка на топлинна енергия са
качествените параметри на реално доставяната такава. Доколкото закона обвързва
качеството ползвател на топлинна енергия с притежаваните вещни права върху
топлоснабдения имот, то и отговорността на ответника за задължения за цена на доставена
до имота му топлинна енергия във връзка с чл. 150 от ЗЕ следва да е съответна на участието
му в собствеността, т.е. доколкото се установява имота да е в изключителна собственост на
ответника Д. А., то именно посочения от ищеца, ответник ще следва да отговаря за
дължимата цена за доставената до имота топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява, а и не се твърди М. Б. /до смъртта си през 2021 г./, респ. наследника й Д. А. да
са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е налице
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни ОУ. Тук е мястото да се отбележи, че относимите към процесния период ОУ на
ищеца са тези, които са представени по делото и в тях не се съдържат разпоредби,
изискващи интернет обявяване на изготвените сметки.
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че при
спазване на чл. 125, чл.139 и чл.141 от ЗЕ, на ответника на горепосочения адрес е доставяна
топлинна енергия при дялово разпределение в сграда в режим на етажна собственост, при
отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация и съгласно зависимост определена в Приложение към чл.61., ал.1, т.1
на Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването. От третото лице-помагач са приети като
доказателства 2 бр. редовни отчета от 26.05.2019 г. и 28.06.2020 г. От тези доказателства, в
т.ч. от кредитираната СТЕ, съдът приема, че по делото безспорно се установява, че в имота
5
на ответника е доставяна, респ. потребявана ТЕ, освен за сградна инсталация, но също така
и за БГВ, в установените и посочени по-горе размери.
Съгласно чл. 143 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя
от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно
Методика по Наредбата за топлоснабдяването. При анализ на приетите доказателства, съдът
приема, че начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия /по
показанията на уредите до 30.04.2020 г. са съответни на отчетената от измервателните
уреди и разпределена от ТЛП при спазване поднормативната уредба. Не се установи по
делото да са правени рекламации от ответника, във връзка с отразеното по изравнителните
сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като
именно показанията по последните сметки /отразени в приетите по делото Индивидуални
справки за използвана топлинна енергия на л.83-84/ са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на ответника Д. А. са начислени сметките за
процесния период. Видно от приетите индивидуални справки за отопление и топла вода,
през двата отоплителни сезона, се установява, че на ответника следва да се възстанови
сумата от общо 784,42 лв. по ССчЕ.
Дължимата от ответника сума се дължи от доставената ТЕ за отопление, сградна
инсталация и БГВ, като начисленото количество отговаря на реално потребеното.
От приложените по делото съобщения към общите фактури /на л.24-26 от делото/ се
установява, че данните от дяловото разпределение са коректно отчетени във фактурите, вкл.
и данните от изравнителните сметки.
С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните за плащане суми от ответника
са правилно изчислени, отговарят на доставеното и реално потребено количество ТЕ, като
стойността на ТЕ е в съответствие с одобрените от КЕВР за периода цени на ТЕ.
По възражението за давност:
Предвид горния извод на съда за основателност на исковете, касаещи доставената, но
незаплатена ТЕ и мораторната лихва върху нея, следва да бъде разгледано своевременно
въведеното от ответника, в срока по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД, за изтекла
погасителна давност.
Според съда, възражението за давност по отношение на част от главницата, а именно
относно сумата, дължима за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., която съгласно
заключението на ССчЕ възлиза 1022,71 лв., т.е. за вземанията на ищеца, изискуемостта на
които е настъпила преди повече от 3 години, от датата на подаване на исковата молба в съда
/17.02.2022 г./ т.е. възникнали преди 3 години преди тази дата, е основателно.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на
страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Вземанията на ищцовото
дружество съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“ по смисъла
6
на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за
енергетиката. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за
цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът при зачитане на
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата разп. кратка тригодишна
погасителна давност.
Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание
чл. 116 ЗЗД с предявяването на ИМ пред съда на 17.02.2022г. В този смисъл, вземанията на
ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия и лихви са погасени за
месечните вноски с падеж преди 17.02.2019г. С исковата молба ищецът претендира
установяване на вземания преди тази дата, а именно от 01.05.2018 г. предвид на което
въведеното от ответника възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност, се
явява основателно за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. и в установения от съда
размер от 1022,71 лв. за главницата за ТЕ. Остатъкът от 539,78 лв., представляваща
главница за ТЕ, дължима за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г. е дължим от ответника
и иска до този размер ще следва да се уважи.
По иска за главница и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение:
От приетите по делото доказателства, касаещи дяловото разпределение в имота, както
и от заключенията на СТЕ и ССчЕ, се установява, че в апартамента, собственост на Д. А.,
през процесния период е извършвана дейност по топлинно счетоводство, като абоната е
предоставял ежегодно достъп до имота за реален отчет на индивидуалните уреди за
доставеното и изразходвано количество ТЕ за отопление и топла вода, което е удостоверено
в приетите по делото Протоколи за отчет на уредите.
От приетата по делото ССчЕ /неоспорена от ответника/ и извлечението от сметка за
аб. № ... приети без възражения, се установява, че фактурираната и незаплатена цена на
извършваната услуга по дялово разпределение от ФДР за периода от м.01.2019 г. до
м.04.2020 г. възлиза на сумата от 27,49 лв. /за различните месеци, фактурираната цена е
между 1,67 лв. и 1,74 лв./м./. По делото има своевременно заявено възражение от ответника
за погасяване на част от вземането на ищеца по давност, но съдът приема същото за
неоснователно, тъй като изискуемостта на вземането за дялово разпределение за първия
месец, включен в процесния период /т.е. това за м.01.2019 г./ настъпва в края на м.02.2019 г.,
като давността за същото е прекъсната с подадената на 17.02.2022 г. искова молба.
Следователно, предявения иск за главницата за ДР, дължима за периода от м.01.2019г. до
7
м.04.2020 г. в размер на 27,49 лв., като основателен и доказан, ще следва да се уважи
изцяло.
Ответникът А. не твърди и не представя доказателства за плащане на дължимата сума,
поради което предявения иск за цената на услугата „дялово разпределение“ която същия не е
заплатил в срок следва да бъде уважен, в посочения по-горе размер от 27,49 лв., какъвто е и
претендирания от ищеца.
Поради изложеното предявените искове за заплащане стойността на доставената до
топлоснабдения на ответника имот, топлина енергия и за цената на услугата „дялово
разпределение“ до общ размер на 567,27лв. /сбор от 539,78 лв. за ТЕ и 27,49 лв. за ДР/ за
които задължения ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил, следва да бъдат
уважени.
В останалата си част, поради погасяване на вземанията на ищеца за ТЕ, поради
изтекла давност, или за сумата от 1022.71 лв. иска следва да се отхвърли като неоснователен.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С доклада по делото, съдът е указал на ищеца, че по иска с правно основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД следва да установи 1.парично задължение на ответника; 2. настъпила забава на
последния за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/.
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от ... и одобрени от комисията Общи условия за процесния
период /тези в сила след 27.06.2016 г./ да са обвързващи и за ответника Д. А.. С
разпоредбата на чл. 33, ал.2 от същите се определя срок за заплащане на дължимата от
купувача месечна цена на доставената топлинна енергия – 45 дни от изтичане на периода,
за който се отнасят. Съгл. чл.33, ал.4 от ОУ, продавача начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва „само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3 /т.е. за задълженията
по ОФ, изготвени след изравняването/ ако не са заплатени в срока по ал.2 – 45 дневен. В
този смисъл, въпреки, че изискуемостта на вземанията по ежемесечните фактури настъпва
след изтичане на 45-дневен срок от изтичане на срока /месеца/, за който се отнасят,
неплащането им в срок, не води до начисляване на лихви върху прогнозни суми. Напротив,
обезщетение за забава се дължи единствено върху стойността на задължението на
потребителя, по общите фактури, в случай, че не се плати в срока по чл.33, ал.4 от ОУ.
В случая важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл.
84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна
енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на
доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Върху
непогасената по давност главница за ТЕ от 539,78 лв., за посочения от ищеца период от
15.09.2019 г. до 01.02.2022 г., дължимата мораторна лихва установена от вещото лице, по
ССчЕ възлиза на 83,22 лв. За разликата до пълния претендиран от ищеца размер от 322,41
8
лв. или за сумата от 239,19 лв., иска следва да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
По делото няма доказателства какъв е установения ред и начин на заплащане на
услугата по ДР, нито в какъв срок се дължи ежемесечната такса за нея. Следователно, за
изпадане в забава на длъжника, кредитора следва да е отправил нарочна покана. По делото
няма доказателства за отправена такава към ответника, поради което съдът приема, че иска
за обезщетение за забава, дължимо върху главницата за ДР /в претендиран размер от 5,92
лв./ следва да се отхвърли изцяло като недоказан.
В заключение и на база приетите, и обсъдени по-горе доказателства, общата дължима
сума от ответника Д. А. А., след приспадане на недоказаните и погасени по давност суми
възлиза на 650,49 лв., от която сума 539,78 лв. съставлява дължима главница за ТЕ за
периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г.; 83,22лв. - дължима мораторна лихва върху
главницата за ТЕ за претендирания период от 15.09.2019 г. до 01.02.2022 г. и 27,49 лв.
съставлява дължимата главница за дялово разпределение за периода от м.1.2019 г. до
м.04.2020 г. Искът за мораторна лихва върху главницата за ДР в размер на 5,92 лв., като
недоказан подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни.
Ищецът е претендирал такива и е представил списък по чл. 80 от ГПК в който е посочил
разноски за общо 605 лв., от които 100 лв. държавна такса, 5 лв. за СУ и 500 лв. за
възнаграждения на вещите лица, изпълнили допуснатите експертизи. Предвид факта, че
ищеца е представляван в производството от юрисконсулт, на същия му се дължи и
юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер, съгл. чл.78, ал.8 от ГПК, който съдът
определя на 100,00 лв. Така общия размер на разноските, сторени от ищеца в настоящото
производство възлиза на сумата от 705,00 лв., от която на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед
уважената част от исковете му, му се следват разноски до размер от 239,06 лв.
На ответникът, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, съответно на отхвърлената част от
исковете също се следват разноски. По делото има доказателства за реално извършени
такива в размер на 100 лв., представляващи договорено и заплатено от ответника адвокатско
възнаграждение по ДПЗС, като съобразно с отхвърлената част от искомете, му се следват
такива до размер от 66,09 лв.
Така мотивиран съдът на осн. чл.235, ал.1 от ГПК
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ Д. А. А., ЕГН
********** в качеството му на наследник на М. Н. Б., с ЕГН ********** собственик на
топлоснабден имот в ..., да заплати, на "..., с ЕИК ..., представлявана от ... - изп. директор,
следните суми:
- 539,78 лв. представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия, доставена
през периода 01.01.2019 г. - 30.04.2020 г. до топлоснабден имот находящ се в гр. София, ...,
дължима за реално потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 17.02.2022 г.
до окончателното плащане;
- 27,49 лв. - представляваща такса за услугата дялово разпределение, извършвано от
ФДР "..., в периода от м.01.2019г. до м.04.2018 г.,
като ОТХВЪРЛЯ предявения от ..., ЕИК ..., срещу ответника Д. А. А. иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в останалата част до пълния предявен
размер от 1562,49 лв. за главницата за ТЕ или за сумата от 1022,71 лв. и периода от
01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. като неоснователен, поради погасяването му по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД Д. А. А., ЕГН ********** в качеството
му на наследник на М. Н. Б., с ЕГН ********** собственик на топлоснабден имот в ..., да
заплати на "..., с ЕИК ..., представлявана от ... - изп. директор, следните суми:
83, 22 лв., представляваща дължима мораторна лихва върху главницата за ТЕ, за
периода на забавата от 15.09.2019 г. до 01.02.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния предявен размер от 322,41 лв. или за сумата от 239,19 лв., както и
иска за мораторна лихва върху главницата за ДР, в предявен размер от 5,92 лв. и
периода от 03.03.2019 г. до 01.02.2022 г., като недоказан.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, Д. А. А., ЕГН ********** да плати на ...,
ЕИК ..., сумата от 239,06 лв., представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в
производството, съответно на уважената част от исковете му.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ..., ЕИК ... да заплати на Д. А. А., ЕГН
********** сумата от 66,09 лв. представляваща сторените от последния съдебни разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„....
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10
11