№ 32
гр. гр.Велинград, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Т.а Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Т.а Владимирова Гражданско дело
№ 20215210100404 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС
Образувано е по искова молба, депозирана от Н. ВЛ. Ц., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр.София, ж.к. „***“, бл.217, ет .10, ап.49, (конституиран по реда на
чл. 227 ГПК ) против Община Велинград, представлявана от кмета Коев, с която е
предявен иск с правно основание по чл. 31, ал.2 от ЗС, с искане съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сума от 1500 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на 2/3 идеални части от парцел № 424, с площ
от 2729 кв.м., съгласно отменения регулационен план на гр. Велинград, който имот е
идентичен с имот пл. № 7696, от кв. 424, с площ от 2729 кв.м. от настоящия
регулационен план на града, за периода от 14.04.2016 г. до 30.06.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане,
както и иск с правно основание по чл. 86 ЗЗД за сумата 456,25 лева, представляваща
лихва за забава, за периода от 14.04.2018 г. до датата на подаване на исковата молба-
12.04.2021 г..
В исковата молба ищецът твърди, че с влязло в сила решение на Окръжен съд
Пазарджик от 14.06.2001 г., по гр. д. № 633, по описа на съда за 2001 г. С.М. е призната
за съсобственик на 2/3 идеална част от имот, възстановен по силата на ЗВСОНИ,
намиращ се в гр. Велинград и представляващ парцел № 424, с площ от 2729 кв.м.,
съгласно отменения регулационен план на гр. Велинград, който имот е идентичен с
имот пл. № 7696, от кв. 424, с площ от 2729 кв.м. от настоящия регулационен план на
града, а останалата1/3 идеална част от него принадлежи на ответника. Сочи се, че
страните по делото са съсобственици на тази част от процесния имот, попадаща в двора
на Основно училище „Георги Бенковски“, като от момента на възстановяване на
собствеността до настоящия той се ползва от него, тъй като ответникът му го е
предоставил. Твърди се, че по този начин Община Велинград я е лишила от
възможността свободно да използва собствеността си, поради което на основание
чл.31, ал.2 от ЗС й дължи обезщетение. Поддържа, че ответникът многократно е канен
1
да заплати обезщетение за ползването на имота, но такова не е получавано. Излага, че е
подала искова молба (служеща и като покана за изпълнение) за заплащане на
обезщетение за ползването на имота, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за период до
16.07.2003 г.. С влязло в сила решение на ВКС № 14/07 от 27.02.2007 г., на IVa
отделение, по гр. д. № 2776 по описа за 2005 г., ответникът е осъден да заплати
претендираното обезщетение за лишаването от ползата на съсобствения имот за
съответния период. Твърди се, че и след това ответникът продължил да отказва да
заплаща обезщетение, поради което отново бил предявен иск, по който с Решение №
104/17.06.2013 г., по гр.д. № 1715, по описа на ВКС за 2011 г. искът й бил уважен.
Впоследствие между страните били водени още две дела, по които исковете били
уважени. Доколкото и към настоящия момент ищецът е лишен от ползата от
съсобствения имот претендира да е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск, с който иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в
размер на 1500 лева, за периода от 14.04.2016 г. до 30.06.2016 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и сумата
456,25 лева, представляваща лихва за забава, за периода от 14.04.2018 г. до датата на
подаване на исковата молба12.04.2021 г..
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК, изразява становище, че предявените
искове са изцяло неоснователи. Оспорва идентичността на имота и квотите на страните
в съсобствеността по отношение на него. Поддържа, че ищеца няма основание да
претендира обезщетение, тъй като не са налице законните предпоставки за това.
Твърди се, че за процсения период няма искане от ищеца до Общината за заплащане на
обезщетение, а на следващо място, че не е създавал пречки да ползва имота съобразно
предназначението му и правата й, а тя не е пожелала да ползва реално. Сочи се, че
процесният имот не се ползва лично от Община Велинград, както и че тя не го е
предоставяла под каквато и да е форма за ползване на трети лица, нито получава
някакви доходи от него. Признава се, че част от процесния имот попада в двора на ОУ
„Георги Бенковски“, но се твърди, че в друга е реализирана, съгласно регулация улица,
а третата попада вече в друг парцел, като никоя от тези не се ползва лично и само от
Община Велинград. Оспорва на основание чл.193 ГПК верността на съдържанието на
представената скица на имота в частта, в която е записано, че С.М. е собственик на 2/3
ид.части. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание по чл. 31, ал. 2 ЗС
Страните не спорят, че процесния имот пл.№7696, от кв.424, по плана на гр.
Велинград е съсобствен между тях, изложеното се установява от прието като писмено
доказателство Решение от 14.06.2001 година по гр.дело № 633/2001г. на Окръжен съд
Пазарджик, влязло в сила на 13.06.2003г..
От приетата по делото и неоспорена от страните ССЕ, която съдът кредитира
като компетентна и безпристрастна, се установява, че месечната наемна цена за
периода от 14.04.2016 г. до 30.06.2016 година за процесният имот възлиза на 1656,8 лв.
/0,50лв. за ползване на кв. метър и квадратура за 2/3 ид.части от имота /, а размерът на
мораторната лихва върху така изчисленият месечен наем за периода от 14.04.2018 г. до
12.04.2021 г.. възлиза на 503,95 лв..
От гласните доказателства, събрани чрез разпита на Л.З.- директор на
училището, чиито двор се помещава в процесния имот става ясно, че откакто се водят
дела знае, че част от имота, която се намира до входа на училището е на ищцата.
Излага, че Общината го е предоставила за ползване на училището. Свидетелката
2
установява, че двора на училището е ограден, имало е охрана, която допуска ученици,
родители и други лица, ако директора разреши. В двора на училището не се извършва
друга дейност различна от училищната и ищцата не ползва никаква част от него.
В процесния случай се установи кумулативното наличие на трите предпоставки,
регламентирани в чл. 31, ал.2 от ЗС – страните по делото са съсобственици на
процесния имот при права 2/3 за ищцата и 1/3 за ответника. Ответникът – Община
Велинград е предоставил ползването на целия имот на ОУ”Г.Бенковски” Велинград,
като ищцата е отправила писмена покана до другия съсобственик, обективирана в
искова молба до ОС Пазарджик от 21.07.2003 година, в която изрично ищцата
претендира за обезщетение за ползване на имота. От събраните гласни доказателства
се установи, че имотът се ползва и се е ползвал за училище, ограден е и ищцата няма
достъп до него.
Относно размера на обезщетението, от което е била лишена ищцата при
ползване на целия имот от ответника, респ. от третото лице за спора, на което е
предоставено ползването, съдът приема заключението на съдебно-икономическата
експертиза, според което то е в размер на 1656,8 лв. за целия процесен период.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на това вземане по давност
предвид датата на депозиране на исковата молба- 12.04.2021 при съобразяване
периода, за който се претендира обезщетение, а именно считано от 14.04.2016 г.,
доколкото вземането се погасява с изтичане на общата петгодишна давност.
При така установеното от фактическа страна и предвид изложените правни
съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 31,ал.2 от ЗС-
за заплащане на обезщетение в размер на по 1500 лева, за периода от 14.04.2016 г. до
30.06.2016 г., за това, че съсобственият имот се ползва само от единия от
съсобствениците е основателен и доколкото не е налице изменение чрез увеличаване
размера му, то съдът е обвързан от диспозитивното начало.
По иска с правно основание по чл.86 от ЗЗД.
Предвид основателност на главния иск и доколкото е налице забавено плащане
на процесното обезщетение, то за ответника е възникнало и задължение за заплащане
на лихви за забава върху него. При съобразяване заключението на вещото лице се
установява, че искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на това вземане по давност
предвид датата на депозиране на исковата молба- 12.04.2021 при съобразяване
периода, за който се претендира обезщетение за забава, а именно считано от 14.04.2018
г., доколкото вземането се погасява с изтичане на тригодишна давност.
По разноските
При съобразяване представените доказателства за извършените в хода на
производство разноски, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
същите следва да бъдат възложени в тежест на ответниците по молбата или те следва
да бъде осъдени да заплатят сумата от 1170 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание по чл. 31, ал.2 от ЗС Община Велинград, със седалище
и адрес: бул. „Хан Аспарух“ №35, представлявана от кмета Костадин Коев, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. ВЛ. Ц., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к. „***“,
бл.217, ет .10, ап.49, конституиран в хода на процеса на мястото на починалата СТ. Н.
3
М., с ЕГН **********, сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за лишаване
от ползването на собствените й 2/3 идеални части от парцел № 424, с площ от 2729
кв.м., съгласно отменения регулационен план на гр. Велинград, който имот е
идентичен с имот пл. № 7696, от кв. 424, с площ от 2729 кв.м. от настоящия
регулационен план на града, за периода от 14.04.2016 г. до 30.06.2016., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, а
на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 456,25 лев, представляваща лихва за забава, за
периода от 14.04.2018 г. до датата на подаване на исковата молба-12.04.2021 г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Велинград, седалище и
адрес: бул.Хан Аспарух“ № 35, представлявана от кмета Костадин Коев, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. ВЛ. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к.***,
бл.217, ет.10, ап.49, конституиран в хода на процеса на мястото на починалата СТ. Н.
М., с ЕГН **********, сумата от 1170 лв., представляваща разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба в двуседмичен
срок от съобщаването му пред Пазарджишки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
4