№ 1454
гр. Пловдив, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330202890 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба от Д. СТ. Б. от с.Д.П., обл.Пловдив,
ЕГН ********** чрез процесуален представител против издаден от ОДМВР
Пловдив Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К № 4389844 на
ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на Д. СТ. Б. на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание Глоба в размер на 100 лева.
С жалбата се прави искане за отмяна на издадения ЕФ, поради неговата
незаконосъобразност и неправилност. Представят се доводи в подкрепа на
искането за отмяна на ЕФ. С жалбата се прави искане за събиране на
доказателства дали АТСС с която е установено нарушението е от одобрен тип
средство за измерване, дали АТСС е преминало проверка , да се изиска
инструкция за работата с посоченото в ЕФ АТСС, за преминало обучение на
персонала работил с АТСС, както и за наличие на пътни знаци в посочения в
ЕФ пътен участък определящи въведени ограничения на скоростта на МПС.
1
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание не се явява.
Представлява се от адв.С.П. който поддържа жалбата и искането за отмяна на
ЕФ. Не прави искане за събиране на нови доказателства. В пледоарията си
представи доводи в подкрепа на искането за отмяна на ЕФ. Прави искане за
присъждане на разноски за адвокат по реда на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Въззиваемата страна – ОДМВР Пловдив, редовно призована, не се
представлява. Преди даване ход на делото с административната преписка е
представено писмено становище, с което се счита жалбата на Д.Б. за
неоснователна и се представят доводи по същество на искането към съда за
потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Прави се възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прави се искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като се запозна с образуваната административно-наказателна
преписка, събраните в хода на съдебното производство доказателства намира
за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законно установения в чл.189,
ал.8 от ЗДвП преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4389844 на
ОДМВР Пловдив против жалбоподателя Д. СТ. Б. за това, че на 20.01.2021г. в
13:51 часа в гр.Пловдив, бул.Пазарджишко шосе 4-ти км. (Общински приют
за безстопанствени кучета) посока гр.Пазарджик е извършено нарушение за
скорост с МПС „АУДИ 6“ вид лек автомобил, с регистрационен номер ***
установено и заснето с техническо средство CORDON M2 MD1196 при
отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km./h., при разрешена
стойност на скоростта 50 km./h., установена скорост 71 km./h., и превишаване
на разрешената скорост с 21 km./h. С издадения ЕФ установеното е
определено като нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което бил издаден и
обжалваният електронен фиш, с който на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182,
2
ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя Б. е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лева.
Към издадения електронен фиш, в административнонаказателната преписка
са приложени снимково изображение (един брой снимка) от заснетото
нарушение с АТСС. В преписката е приложена справка в Централна база КАТ
относно собственост на посоченото в ЕФ моторно превозно средство,
Протокол за използване на АТСС рег.№ 1030р-2347 от 21.01.2021г. и
снимково изображение на местоположението на АТСС, Списък за намерени
фишове, Заповед № 8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра на вътрешните
работи, Писмо от БИМ относно вписване в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване на видео-радарна система да
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникация тип Cordon M2, Протокол за проверка
№ 10-С-ИСИС/21.02.2020г. на БИМ на видео-радарна система да наблюдение
и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникация тип Cordon M2, Становище относно
жалбата на Д.Б..
По делото по искане на съда от Община Пловдив е представена справка
съгласно която в класификатора на адресите по улици при Община Пловдив,
район Северен съществува улица Пазарджишко шосе припокриваща се с
булевард България. Обхвата на бул.България в рамките на урбанизираната
територия на гр.Пловдив започва от кръговото кръстовище на надлеза над
о.Адата и на запад достига до землищната граница на гр.Пловдив и Община
Марица.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр.Пловдив, бул.
Пазарджишко шосе, припокриващо се с бул.България, 4 км. (Общински
приют за безстопанствени кучета), датата - 20.01.2021г., точният час на
извършване на нарушението – 13:51 часа; регистрационният номер на МПС –
***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство –
жалбоподателят Д.Б., описание на нарушението – управление на лек
3
автомобил с рег. № *** с превишена скорост от 21 км/ч при максимално
разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл.21, ал.1 от ЗДвП;
размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното
заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Техническо средство тип CORDON M2 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от
допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка
съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по
установяване на процесното нарушение посредством използването на
мобилно автоматизирано техническо средство. Съставен е протокол по чл.10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство
по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието
си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е
удостоверено в протокола и че АТСС е разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.
Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на
разпоредбата на чл.11, ал.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в
протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради
което не е имало забрана за санкциониране на нарушението с електронен
фиш. Съдът намира, че установяването на нарушението е извършено в
съответствие с предвидената процедура и при използването на одобрен тип
средство за измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и
приложеното към него снимково изображение от Радар „CORDON – M“ 2,
сер.№ MD1196. От протокола за използване на АТСС с рег. № 1030р-
2347/21.01.2021г. се установява, че техническото средство е било
позиционирано в гр.Пловдив, на ул. Пазарджишко шосе, 4-ти километър,
(Общински приют за безстопанствени кучета) в посока гр.Пазарджик.
Работата с него е започнала на 20.01.2021г. в 08:40 часа и е приключила в
19:40 часа на същата дата. За този времеви интервал броя на установените с
АТСС нарушения са били 210. Снимковото изображение на нарушението
удостоверява че е заснет от техническо средство на дата 20.01.2021г. в
13:51:51 часа. С приемането на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на
министъра на вътрешните работи (обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г.) са уредени
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като те обхващат
4
както стационарните, така и мобилните АТСС. Съгласно чл. 2 от Наредбата
стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение, а по силата на чл. 3 от
Наредбата за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Следователно с изменението на ЗДвП и приемането
на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. са приети ясни правила за използване
на мобилни технически средства и за обстоятелствата, при които контролните
органи имат право да ги използват, с което на практика е преодоляна
констатираната в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на
ВАС празнота, която е в основата на даденото със същото тълкуване на
материалния закон. Към датата на извършване на процесното нарушение
/28.12.2019 г./ е налице детайлна нормативна уредба за използването на
мобилни технически средства, както и процедура, регулираща действията на
контролните органи при използването на мобилни технически средства,
поради което нарушенията от този вид могат да се установяват и
санкционират с издаване на електронен фиш не само чрез използване на
стационарни АТСС, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол. В този смисъл е и трайната практика на касационната
инстанция по аналогични казуси. Присъствието на контролен орган не
опорочава процедурата по използването на техническото средство, нито
годността на резултатите от измерването. Осъществяваният както от
стационарните, така и от мобилни АТСС контрол е автоматизиран.
Контролният орган не участва в процеса на установяване на нарушението
чрез преки действия или субективни възприятия. По тази причина неговото
присъствие или отсъствие е ирелевантно за факта на установяване и
заснемане на нарушението. Мобилната система за видеоконтрол тип
„CORDON – M“ 2 с която е установено и заснето нарушението, е преминала
последваща метрологична проверка, доказано по делото от протокол № 10-С-
ИСИС/21.02.2020г. Тази проверка задължително включва и проверка на GPS
системата, която е неразделна част от мобилната система за видеоконтрол.
След като резултатът от проверката е за съответствие с одобрения тип, то
това иманентно включва и заключение за изправност на GPS системата. При
използването на техническото средство липсва човешка намеса при
5
отчитането на географското местоположение. В тази връзка съдът приема, че
доказателствената сила на протокола за успешно премината последваща
метрологична проверка не е оборена по делото.
Възражението на жалбоподателя за неяснота на мястото на което е
установено нарушението съдът намира като неоснователно. Деянието предмет
на разглеждане по настоящето дело е осъществено в населено място. В тази
хипотеза достатъчно за охраняване в пълнота на правото на защита на
жалбоподателя е посочването на пълния административен адрес –
гр.Пловдив, гр.Пловдив, бул. Пазарджишко шосе, 4 км. (Общински приют за
безстопанствени кучета), който адрес се припокрива с бул.България. В случая
това е сторено при описанието на нарушението в ЕФ. Същият адрес е посочен
и в протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Посочения
пътен участък е част от общинската пътна мрежа, както е посочено и в
Протокола по чл.10 от Наредбата. В съдебната практика е трайно изяснено, че
тези обстоятелства са достатъчни, за да надлежно уведомен наказаният за
мястото на извършване на нарушението и да му позволи да организира
адекватно и в пълнота защитата си. По делото е доказано, че автомобилът се е
движил по пътната мрежа на Община Пловдив, на урбанизираната територия
на града, където действа забраната за движение на МПС с над 50 км/ч. При
издаването на обжалвания електронен фиш правилно е приложен и
материалният закон. От събрания по делото и безпротиворечив
доказателствен материал се доказва, че жалбоподателят Стоянов е
осъществил от обективна и от субективна страна административното
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което е наказан. Направеното описание
на нарушението позволява мястото на извършване на деянието да бъде
отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, като
същевременно не възниква никакво съмнение или неяснота къде точно е
осъществено движението на жалбоподателя в нарушение на установените
правила, както и че това е станало в границите на населено място. В тази
връзка по делото е доказано и че максимално разрешената скорост за
движение в процесния пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено в
протокола по чл.10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Доказа се и
авторството на деянието от страна на жалбоподателя. Нито се твърди, нито по
делото са ангажирани доказателства жалбоподателят да е упражнил правото
си да декларира писмено, че процесното движение в посочения ден и час със
6
собствения му лек автомобил, с превишена скорост и в нарушение на
правилата по ЗДвП е осъществено при управлението на превозното средство
от друго лице съгласно правото му по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.
Следователно установената от закона презумпция, че при неподаването на
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен
срок от получаването от собственика на ЕФ, то именно собственикът на
превозното средство се смята за извършител на нарушението, се явява
необорена, а процесният ЕФ е издаден против жалбоподателя при правилно
приложение на закона. От субективна страна деянието е извършено виновно и
при форма на вината пряк умисъл. Към момента на извършването му
жалбоподателят е формирал съзнание за това, че управлявала моторно
превозно средство, съзнавал е с каква скорост се движи, както и какво е
действащото ограничение при движение в населено място и на посочения
пътен участък, следователно в съзнанието му се е отразил и фактът на
извършеното превишаване в съответен размер на разрешената максимална
скорост на движение, но въпреки това е осъществил деянието си. За така
извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно
разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е предвидено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е определена приложимата
санкционна разпоредба. В конкретния случай превишаването на разрешената
максимална скорост е с 21 км/ч, поради което то попада в приложното поле
на цитираната разпоредба, с която се санкционират случаите на превишаване
от 21 до 30 км/ч на разрешената максимална скорост в населено място. Съдът
намира и че правилно е установена стойността на скоростта на движение на
жалбоподателя, а именно 71 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че
в него е отбелязана не измерената скорост, а установената стойност на
скоростта, както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от
„минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност на скоростта се
получава като от измерената скорост, която в случая се изясни да е 74 км/ч, се
извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на
водача). След извършване на аритметичната операция се получава и
установената стойност на скоростта, а именно 71 км/ч, каквато стойност е
посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената скорост пък е
била 50 км/ч, поради което правилно е установено превишаване с 21 км/ч. По
тези съображения настоящият състав намира, че не е налице несъответствие
7
или неяснота при определянето на наказуемата скорост. Видът и размерът на
приложимото наказание са определени от законодателя във фиксиран размер
и в тази връзка наложеното с ЕФ наказание на жалбоподателя е правилно
определено и индивидуализирано и не се налице основания за неговото
изменение. По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да
се приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
Съобразено с изхода на делото право на разноски възниква за въззиваемата
страна, която е поискала присъждането на юристконсултско възнаграждение.
Съобразено с представените доказателства по делото съдът намира че следва
да присъди такива в размер на 80 лева. Така мотивиран и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4389844 на ОДМВР Пловдив, с
който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на Д. СТ. Б. от с.Д.П.,
обл.Пловдив, ЕГН ********** на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3
от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА Д. СТ. Б. от с.Д.П., обл.Пловдив, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на ОДМВР ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева юристконсултско
възнаграждение.
Pешението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на
гр.Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8