Решение по ЧГД №12970/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260036
Дата: 19 декември 2025 г.
Съдия: Насуф Исмал
Дело: 20203110112970
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…………../…………. г.

гр. В.РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ

 

            като разгледа докладваното от съдията

            гр. д. № 12970 по описа на РС-Варна за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

 

Депозирана е молба с вх. № 262503/21.11.2025 г. от ищцата Ж.И.Д. с искане постановеното по делото Решение № 260026 от 29.10.2025 г. да бъде допълнено на осн. чл. 250, ал. 1 от ГПК.

Молбата е обоснована с подробно аргументирани твърдения, че постановеното решение не обхваща целия спорен предмет, като ищцата счита, че съдът не се е произнесъл по всички, отправени от нея искания.

В срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК насрещната страна ДП „БСТ“, ЕИК ********* е подала отговор на молбата, в който изразява становище за неоснователност и необоснованост на отправеното до съда искане. Счита, че не е налице основание за допълване по чл. 250 ГПК на постановеното по делото решение, тъй като не се касае за непроизнасяне в цялост на направеното искане и изложените от ищцата твърдения не са предмет на производството.

В указания от съда срок, насрещната страна М.И. Желев не е взела становище по молбата на ищцата.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 250, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК и от надлежно легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, като аргументите за това са следните:

Разпоредбата на чл. 250 от ГПК предвижда възможност за допълване на постановен съдебен акт, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната. На допълване подлежи диспозитивът на акта, защото именно в него е обективирана волята на съда. Съдържанието на решението е нормативно регламентирано в разпоредбата на чл. 236, ал. 1 от ГПК. В конкретния случай решението на съда съдържа произнасяне по исканията на ищеца за прогласяване нищожността на съдебните актове и е в съответствие с правилото на чл. 236, ал. 1, т. 5 от ГПК.  Съгласно чл. 236, ал. 2 от ГПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. За съда обаче не съществува процесуална възможност да допълва мотивите на решението по реда на чл. 250 ГПК, а в конкретния случай се цели с депозираната молба от страна на ищеца именно това. Съдът в мотивите си е коментирал само тези твърдения на ищцата, които са относими към претенцията й, а именно – прогласяване нищожността на решение от 10.01.1997 г., постановено по гр. д. № 1654/1995 г. по описа на РС-Варна и потвърждаващото го решение от 03.07.1997 г., постановено по в. гр. д. № 580/1997 г. на ОС-Варна, поради това, че повеляват изпълнение на нещо, което е неизпълнимо; на действия, които съставляват престъпления и поради несъществуване на защитимо материално право.

В това производство съдът не установява право на собственост, а валидност на решения на съд.

В случая по настоящото производство съдът подробно се е произнесъл по исканията на ищцата, които са предмет на делото, в мотивите на постановеното решение и е отхвърлил предявените от нея искове за прогласяване  нищожността на решение от 10.01.1997 г., постановено по гр. д. № 1654/1995 г. по описа на РС-Варна и потвърждаващото го решение от 03.07.1997 г., постановено по в. гр. д. № 580/1997 г. на ОС-Варна, поради това че повеляват изпълнение на нещо, което е неизпълнимо; на действия, които съставляват престъпления и поради несъществуване на защитимо материално право.

Диспозитивът съдържа в себе си конкретен отговор на исковата молба, което обуславя неоснователността на молбата по чл. 250 от ГПК.

Така мотивиран, съдът,

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 262503/21.11.2025 г., подадена от ищцата Ж.И.Д., ЕГН ********** за допълване по реда на чл. 250 ГПК на решение № 260026 от 29.10.2025 г., постановено по гр.д. № 12970/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 9-ти състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: