Р Е Ш Е Н И Е
№260109
гр. Русе, 10.02.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на трети
февруари, две хиляди двадесет и първа в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка И., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 2559 по
описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Полина Балабанова – юрисконсулт на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, заявява, че на 29.06.2018г. между „Банка ДСК“ ЕАД и И.Й.И. е
сключен Договор за
стоков кредит №363132, по силата на който банката
предоставила на ответника в заем 1102.29 лева, от които 1049 лева за закупуване
на стока и 53.29 лева – застрахователна премия по застраховка „Стандарт+“.
Молителят пояснява, че сумата е усвоена еднократно, безкасово, чрез превод по
банковата сметка на: търговеца, от който е закупена стоката, респективно по
сметка на застрахователя, с когото е сключена застраховката. Банката уведомила
търговеца за условията по договора за стоков кредит, а ответникът декларирал,
че е получил стоката, описана във фактура №**********/29.06.2018г., чиято стойност кредитната институция финансирала. За
сключената застраховка, застрахователят издал сертификат №363132/29.06.2018г.
Кредитополучателят приел да погаси дълга в периода
28.07.2018г. – 29.03.2019г. на 9 равни, месечни вноски всяка в размер на 142.34
лева, формирана от: главница, лихва и такси.
При забава в плащането на месечна погасителна вноска, от
деня следващ падежната дата, определена в погасителния план, частта от вноската
представляваща главница се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Ответникът не изпълнил задълженията си, произтичащи от контракта.
След изтичане срока на договора, дългът на И.И. възлизал на 1562.61 лева, от
които: 1102.29 лева – главница; 190.05 лева – договорна лихва и 270.27 лева –
законна лихва за забава.
По силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен на 11.04.2018г. и Приложение №1 от 19.06.2019г., кредиторът
цедирал вземането си, произтичащо от Договор за стоков кредит №363132/29.06.2018г., на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Процесното
вземане било индивидуализирано в Приложение №1. Въз основа предоставените
пълномощия, в изпълнение изискванията на закона, ищцовото дружество изпратило
до длъжника уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-ДСК/ 363132/26.03.2019г.
за извършената цесия, но пратката останала непотърсена от ответника.
Ищецът излага правни доводи, досежно уведомяването за
извършената цесия и автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на
чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
№367/17.02.2020г., издадена по ЧГД №918/2020г. по описа на РРС срещу И.Й.И. за
сумите: 1102.29 лева – главница по Договор за стоков кредит
№363132/29.06.2018г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и И.И., ведно със законната лихва, считано
от 14.02.2020г. до окончателно изплащане на сумата; 190.05 лева – договорна лихва за периода
28.07.2018г. – 29.03.2019г.; 270.27 лева – обезщетение за забава, дължимо за
периода 28.07.2018г. – 13.02.2020г.; 31.25 лева – държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта била връчена на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд, указал на молителя
възможността да предяви иск за установяване на вземането си и последиците при
непредявяване на иска.
По изложените съображения, Полина Балабанова моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че И.Й.И., ЕГН ********** дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.София, ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис –
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумите: 1102.29 лева – главница по Договор за стоков кредит
№363132/29.06.2018г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и И.И., ведно със законната лихва, считано
от 14.02.2020г. до окончателно изплащане на сумата; 190.05 лева – договорна лихва за периода
28.07.2018г. – 29.03.2019г.; 270.27 лева – обезщетение за забава, дължимо за
периода 28.07.2018г. – 13.02.2020г.
Претендира направените в заповедното и настоящото
производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.С. –
особен представител на ответника И.Й.И. е депозирал отговор на исковата молба,
в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Оспорва извършената цесия и
надлежното й съобщаване на длъжника.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
На 29.06.2018г. между „Банка ДСК“ ЕАД и И.Й.И. е сключен Договор за стоков кредит №363132, по силата на който банката предоставила на ответника в заем
1102.29 лева, от които 1049 лева за закупуване на стока и 53.29 лева –
застрахователна премия по застраховка „Стандарт+“. Кредитополучателят приел да
погаси дълга в периода 28.07.2018г. – 29.03.2019г. на 9 равни, месечни вноски
всяка в размер на 142.34 лева, формирана от: главница, лихва и такси, визирани
в погасителен план, съставляващ неразделна част от контракта. Страните
постигнали съгласие, при забава в плащането на месечна погасителна вноска,
ответникът да заплати мораторна лихва върху, частта от вноската представляваща
главница в размер на договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава
в размер на 10 процентни пункта. Предвидена е възможността кредиторът да
прехвърли на трето лице правата си по договора (чл.16 от ОУ). В чл.15 от ОУ е уговорено,
че всички уведомления, покани и други съобщения, изпратени от кредитора до
кредитополучателя на последния посочен от кредитополучателя адрес, ще се считат
за връчени.
Релевирани са доказателства, с които се установява, че И.И.
е заплатила цената на стоката, предмет на договора, посредством кредитна карта
на Банка ДСК, за което търговецът издал фактура №**********/29.06.2018г. на стойност 1049
лева.
По силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен на 11.04.2018г. и Приложение №1 от 19.06.2019г., кредиторът
цедирал вземането си, произтичащо от Договор за стоков кредит №363132/29.06.2018г., на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Процесното
вземане било индивидуализирано в Приложение №1. Въз основа предоставените
пълномощия, в изпълнение изискванията на закона, ищцовото дружество изпратило
до длъжника уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-ДСК/ 363132/26.03.2019г.
за извършената цесия, но пратката останала непотърсена от ответника.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по
реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед
за изпълнение на парично задължение №367/17.02.2020г., издадена по ЧГД
№918/2020г. по описа на РРС срещу И.Й.И. за сумите: 1102.29 лева – главница по Договор за стоков кредит №363132/29.06.2018г., сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД и И.И., ведно със законната лихва, считано от 14.02.2020г. до
окончателно изплащане на сумата;
190.05 лева – договорна лихва за периода 28.07.2018г. – 29.03.2019г.; 270.27
лева – обезщетение за забава, дължимо за периода 28.07.2018г. – 13.02.2020г.;
31.25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед
което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе
дължимата държавна такса.
С оглед установяване претенциите по размер е възложена и
приета, неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, чието
заключение съдът цени като пълно, ясно, всестранно и компетентно. След
извършена проверка на приетите по делото доказателства и документацията
предоставена от счетоводствата на „Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, вещото лице е установило, че на 29.06.2018г. заемната сума е
преведена от първоначалния кредитор на „Технополис България“ ЕАД за покупка на
стоки, получени от И.И.. Констатирано е, че кредитополучателят не е извършил
плащания по договора за кредит. Изчислен е дългът към 14.02.2020г.: 1102.29
лева – главница; 190.05 лева – договорна лихва за периода 28.07.2018г. –
29.03.2019г.; 131.90 лева – лихва за забава за периода 29.07.2018г. –
14.02.2020г.
Установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК –
установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
ответникът дължи сумите: 1102.29 лева – главница по Договор за стоков кредит
№363132/29.06.2018г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и И.И., ведно със законната лихва, считано
от 14.02.2020г. до окончателно изплащане на сумата; 190.05 лева – договорна лихва за периода
28.07.2018г. – 29.03.2019г.; 270.27 лева – обезщетение за забава, дължимо за
периода 28.07.2018г. – 13.02.2020г., предмет
на заповед за изпълнение на парично задължение №367/17.02.2020г. по ЧГД №918/2020г.
по описа на РРС.
От приложеното в настоящото
производство гражданско дело ЧГД №918/2020г. по описа на РРС е видно, че
заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането
си.
Съдът намира претенцията за
допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок, при
наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за
изпълнение.
Разгледан по същество, искът се
явява частично основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът
следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които
изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за
изпълнение.
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД основава претенцията
си на цедирано вземане по договор, сключен на 29.06.2018г. между „Банка ДСК“ ЕАД
и И.Й.И..
Ответницата счита, че ищецът не се легитимира като неин
кредитор. Съдът намира доводите за неоснователни по следните съображения:
Разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗПК указва възможността на
кредитора да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето
лице, ако в контракта е предвидена такава възможност. В случая,
кредитополучателят се е съгласил „Банка ДСК“ ЕАД да прехвърля правата си по
процесния договор без негово съгласие (чл.16 от ОУ).
Вземането е цедирано на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, като първоначалния кредитор е упълномощил ищцовото дружество, да уведоми
от негово име всички длъжници за сключения договор за продажба и прехвърляне на
вземания.
Правата по прехвърленото вземане преминават върху цесионера
със сключване на договора, поради което цедентът вече не е титуляр на
вземането. Това налага извод, че ищецът е материалноправно легитимиран да търси
изпълнение на задълженията по договора за кредит, респективно установяване на
вземанията си.
Кредиторът е положил достатъчно усилия, за да достигне лично
до длъжника уведомление за цедиране на вземането. От приобщения по делото
договор за потребителски кредит е видно, че кредитополучателят е посочил адрес
за връчване на съобщения и изявления – с.Иваново, ул.“Околчица“№1, на който
адрес е изпратено уведомление. На този адрес, който според справка от НБД
Население е постоянен и настоящ на И.И. са изпратени съдебните книжа и по
настоящото дело, но лицето не е установено. Ответницата не отговаря и на
телефона, който е посочила в процесния договор за кредит.
Във формираната с редица решения на ВКС практика,
безпротиворечиво се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента,
но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със
същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за цесията следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване
на иска.
Относно валидността на връчването на особен представител, в
Решение №198/18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на ВКС, І т.о. се приема, че
връчването на всички книжа по делото е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. Настоящият съдебен състав не намира основание да се отклонява от
тази практика, която е относима и към настоящият казус, тъй като се касае до
правата на особения представител надлежно да получава уведомления с
материалноправни последици, адресирани
до лицето, на което е назначен процесуален представител.
Ответникът не релевира доказателства, а и не твърди, че е
погасил задължението си, с оглед което и предвид заключението на вещото лице,
съдът намира, че претенцията като доказана следва да бъде уважена за сумите: 1102.29 лева – главница по Договор за стоков кредит №363132/29.06.2018г., сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД и И.И., ведно със законната лихва, считано от 14.02.2020г. до
окончателно изплащане на сумата;
190.05 лева – договорна лихва за периода 28.07.2018г. – 29.03.2019г.; 131.90 лева –
обезщетение за забава, дължимо за периода 28.07.2018г. – 13.02.2020г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №367/17.02.2020г.
по ЧГД №918/2020г. по описа на РРС.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на
ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
В хода на заповедното производство ищецът е направил
разноски в размер на 81.25 лева, от които ответникът следва да поеме 74.05
лева.
В исковото производство направените от ищеца разноски
възлизат на 968.75 лева (заплатена
държавна такса, възнаграждения за процесуално представителство и вещо лице). С
оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер
на 882.96 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, че И.Й.И., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Люлин 10“,
бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумите: 1102.29
лева – главница по Договор за
стоков кредит №363132/29.06.2018г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и И.И., ведно със
законната лихва, считано от 14.02.2020г. до окончателно изплащане на сумата; 190.05
лева – договорна лихва за периода 28.07.2018г. – 29.03.2019г.; 131.90 лева – обезщетение за
забава, дължимо за периода 28.07.2018г. – 13.02.2020г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №367/17.02.2020г.
по ЧГД №918/2020г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* срещу И.Й.И., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване
установено дължимостта на сумите: над 131.90
лева до предявените
270.27 лева –
обезщетение за забава, дължимо за периода 28.07.2018г. – 13.02.2020г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №367/17.02.2020г.
по ЧГД №918/2020г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА И.Й.И., ЕГН ********** да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 882.96 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА И.Й.И., ЕГН ********** да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 74.05 лева – разноски по ЧГД №918/2020г. по описа на
РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: