Определение по дело №2600/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260911
Дата: 27 ноември 2020 г.
Съдия: Таня Димитрова Евтимова
Дело: 20202100502600
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номeр 260911                 Година 2020, 27 ноември                   гр.Бургас

 

            Бургаският окръжен съд, шести въззивен граждански състав, на двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета година в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЕСЕЛКА  УЗУНОВА

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ  ЕВТИМОВА 

                                                                                                                2. мл.с. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ

 

разгледа докладваното от съдия Евтимова частно гражданско дело № 2600/2020г. по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г.П.Г., ЕГН: ********** и С.И.Г., ЕГН: **********,*** против определение № 4456/26.06.2020г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д.№ 9072/2019г. С това определение съдът е прекратил производството по делото, образувано по иск на „Домконсулт6“ ООД с правно основание чл.422 от ГПК поради наличие на арбитражна клауза в договор за предоставяне на услуга „Професионален домоуправител“. Частните жалбоподатели твърдят, че в производството по гр.д. 9072/2019г. са предявили искове по чл.40 от ЗУЕС за отмяна на решенията на общото събрание на етажната собственост от 14.06.2018г., от 19.02.2018г. и от 20.02.2016г. и по чл.43 от ЗУЕС за отмяна на всички свързани с тези решения актове на управителя на етажната собственост. Жалбоподателите смятат тези искове за допустими и основателни и искат от съда да отмени определението за прекратяване и да върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната страна – „Домконсулт6“ ООД представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Ответната страна твърди, че определението за прекратяване е правилно поради наличие на арбитражна клауза.

Като взе предвид твърденията на страните и представените по делото доказателства, съдът приема следното:

На 20.06.2019г. Бургаският районен съд издава заповед № 2884/31.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпорежда на длъжниците Г.П.Г. и К П.Г. да заплатят солидарно на кредитора „Домконсулт6“ ООД сумата от 982,67 лева, представляваща главница за извършени ремонтни дейности на сграда, находяща се в гр.Б, ул.“***. С тази заповед Районен съд – Бургас разпорежда на длъжниците С.И.Г., Г.П.Г. и К П.Г. да заплатят солидарно на „Домконсулт6“ ООД сумата от 444,00 лева, представляваща такса „Професионален домоуправител“ за периода от месец 12 2016г. до месец май 2019г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението на 20.06.2019г. и направените по делото разноски в размер на 375 лева. Вземането на „Домконсулт6“ ЕООД по заповедта произтича от факта, че Г. и Красимир Гичеви са собственици, а заедно със С.Г. и ползватели на недвижим имот, находящ се в гр.Б, ул.“** в сграда на ЕС, за който имот етажната собственост на сградата е сключила договор за предоставяне на услугата „Професионален домоуправител“  с „Домконсулт6“ ЕООД. Сумите, които съдът е разпоредил да се платят, представляват разходи за ремонтни дейности по сградата, в която се намира жилищния обект на длъжниците и такса „професионален домоуправител“ за периода от месец декември 2019г. до месец май 2019г. В законоустановения срок длъжниците подават възражение срещу заповедта. В резултат на това, „Домконсулт6“ ЕООД предявява иска за установяване на вземането си по реда на чл.422 от ГПК. Едновременно с възраженията против заповедта, Г.Г. и С.Г. предявяват против „Домконсулт6“ ЕООД искове по чл.40 от ЗУЕС за отмяна на решенията на общото събрание на етажната собственост от 14.06.2018г., от 19.02.2018г. и от 20.02.2016г. и по чл.43 от ЗУЕС за отмяна на всички свързани с тези решения актове на управителя на етажната собственост.

С определение № 4456/26.06.2020г. Районен съд – Бургас прекратява производството по делото като приема, че спорът трябва да се разгледа от арбитражен съд, посочен в договора за предоставяне на услуга „Професионален домоуправител“.

Въз основа на изложените факти, които се установяват от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежни страни, за които обжалваното определение поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ГПК страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен когато спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. В конкретния случай от представените по делото доказателства се установява, че на 14.06.2018г. общото събрание на Етажната собственост взема решение да включи в договора за предоставяне на услуга „Професионален домоуправител“ клауза, според която всички спорове, отнасящи се до договора да бъдат решавани от Софийския арбитражен съд при „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж. По делото не е представен екземпляр на договора с тази клауза, но дори да се приеме, че такъв съществува, това не е основание за прекратяване на делото. Така е, защото арбитражната клауза не изключва правото на заявителя да реализира правата си по реда на заповедното производство. В този смисъл е трайната практиката на ВКС, обективирана в определение № 938/25.11.2011г. на ВКС по ч.т.д. № 874/2011, II ТО  и определение № 585/21.07.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 457/2011 г., I ТО. Според съдебната практика, искът по чл.422 от ГПК е етап от заповедното производство и се счита предявен от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Поради това, след като ищецът е избрал да реализира правата си по реда на заповедното производство, той не следва да се ползва от арбитражната клауза. Целта на иска по чл.422 от ГПК е да стабилизира заповедта за изпълнение и затова съдът е овластен да го разгледа.

По изложените съображения, определението за прекратяване се явява неправилно и трябва да се отмени със следващото от това връщане на делото за продължаване на процесуалните действия.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, шести въззивен състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 4456/26.06.2020г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д.№ 9072/2019г.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                      2.