№ 52
гр. Г.Т., 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на тридесети април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен М. Стоянов
при участието на секретаря Димитричка Й. И.
като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Гражданско дело №
20233220100289 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 422 във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК и чл. 124, ал.1
от ГПК, във вр.с чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано на основание искова молба с вх.№
2102/23.08.2023г. от „Е.П.П.” АД, ЕИК ***, с адрес: гр. В., бул. „В.В.” 258, В.
Т. Г, с представители: П. С., Я. Д.а, Р. И., чрез юрк. Я. Н., срещу К. Д. С.,
роден на **********г., с адрес: с. А.С. общ. Г.Т., с посочено правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал.1 и чл. 124, ал.1 от ГПК и цена на иска
216.81 лв. – главница и 25.45 лв. – мораторна лихва.
Претендира се да се признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца заплащане на сумата от 242.26 лв. / двеста четиридесет и два лева и
двадесет и шест стотинки / за обект на потребление заведен с абонатен №
**********. В посочената сума са включени неплатените фактури в размер на
216.81 лв. / двеста и шестнадесет лева и осемдесет и една стотинки /, сумата
представлява главница за ел. енергия по фактури издадени в периода
02.12.2021г. – 24.01.2022г., както и мораторна лихва върху главницата в общ
размер от 25.45 лв. / двадесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки /,
сумата представлява сбор от мораторната лихва по всяка фактура за ел.
енергия от падежа й до 04.05.2023г., както и законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни
разноски по настоящото производство.
С Разпореждане № 14/12.01.2024г., съдът е назначил адв. В. В. от АК –
1
Д., за особен представител на ответника К. Д. С., роден на **********г., с
адрес: с. А.С. общ. Г.Т..
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът К. Д. С., роден на **********г., с
адрес: с. А.С. общ. Г.Т., с особен представител адв. В., не представя отговор
на исковата молба.
Районен съд – Г.Т., след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е процесуално допустим и основателен.
В съдебното заседание от 30.04.2024г. назначеният за особен
представител на ответника адв. В. прави изявление към съда, с което сочи, че
поради липсата на контакти с ответника, няма възможност да представи нови
доказателства и се придържа към доказателствата по исковата молба, счита
исковата претенция за основателна и доказана и с оглед на това отправя към
съда искане за признание на иска по чл. 237 от ГПК и моли това процесуално
действие по смисъла на чл. 29,ал.5 от ГПК да бъде одобрено.
Изложеното от процесуалния представител на ответника искане, съдът
приема като признание на иска по смисъла на чл. 237 от ГПК, същото е
своевременно направено, не нарушава правата на ответника, не противоречи
на закона и морала и изпълнява останалите предпоставки на чл. 237 от ГПК, с
оглед на което съдът с определение одобрява действията на особения
представител на ответника по делото по признание на иска.
С оглед направеното и одобрено признание на иска по чл. 237 от ГПК,
ищецът моли съдът да прекрати съдебното дирене и да постанови решение
съобразно направеното признание.
Съгласно чл. 237 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се
укаже, че то се основава на признанието на иска. Такава е и настоящата
хипотеза, като видно от представените по делото писмени доказателства
дължимостта на процесната сума е в интерес на ищеца, а признатите права не
противоречат на закона и на добрите нрави.
С оглед направеното признание на исковете по отношение на „Е.П.П.”
АД с ЕИК ***, с адрес: гр. В., бул. „В.В.” № 258, В. Т. Г, с представители: П.
С., Я. Д.а, Р И., трябва да бъде признато за установено, че К. Д. С., роден на
**********г., с адрес: с. А.С. общ. Г.Т., дължи заплащане на сумата в размер
на 216.81 лв., представляваща сбор от главниците по издадените и неплатени
фактури с № **********/02.12.2021г. с падеж 22.12.2021г.;
№**********/22.12.2021г. с падеж 24.01.2022г.; №**********/24.01.2022г. с
падеж 24.02.2022г. издадени за периода от 02.12.2021г. – 24.01.2022г. за обект
на потребление заведен с абонатен № **********, както и мораторна лихва
върху главницата в общ размер от 25.45 лв., представляваща сбора от
мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия, както и законна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
2
18.05.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
На основание чл. 78 на ищеца следва да бъдат присъдени и заплатени
поискани по гр.д. № 289/2023г. по описа на Районен съд – Г.Т. разноски в
размер на 575 лв., от които 75 лв. – държавна такса, депозит за особен
представител – 400 лв., юрисконсултско възнаграждение – 100 лв.
В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по
тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, поради което ответникът трябва да
бъде осъден да заплати разноските по ч.гр.д № 150/2023г. по описа на
Районен съд – Г.Т. в размер на 75 лв., от които 25лв. – държавна такса, 50лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Районен съд – Г.Т.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
делото, че К. Д. С., роден на **********г., с адрес: с. А.С. общ. Г.Т., има
следното неплатено парично задължение към „Е.П.П.” АД, ЕИК ***, с адрес:
гр. В., бул. “В.В.” 258, В. Т. Г, с представители: П.С., Я. Д.а, Р. И. – за сумата
в размер на 216.81 лв., представляваща сбор от главниците по издадените и
неплатени фактури с № **********/02.12.2021г. с падеж 22.12.2021г.;
№**********/22.12.2021г. с падеж 24.01.2022г.; №**********/24.01.2022г. с
падеж 24.02.2022г. издадени за периода от 02.12.2021г. – 24.01.2022г. за обект
на потребление заведен с абонатен № **********, както и мораторна лихва
върху главницата в общ размер от 25.45 лв., представляваща сбора от
мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия, ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
18.05.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА К. Д. С., роден на **********г., с адрес: с. А.С. общ. Г.Т., да
заплати на „Е.П.П.” АД, ЕИК ***, с адрес: гр. В., бул. „В.В.” 258, В. Т. Г, с
представители: П.С., Я. Д.а, Р. И., направените разноски по гр.д № 289/2023г.
по описа на Районен съд – Г.Т. в размер на 575 лв. / петстотин седемдесет и
пет лева /, както и разноските по ч.гр.д № 150/2023г. по описа на Районен съд
– Г.Т., в размер на 75 лв. / седемдесет и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Д., в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
3
4