Решение по дело №1722/2022 на Административен съд - Бургас

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 1482

 

гр. Бургас, 13.12.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на първи декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: М. Николова

 

при секретар Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 1722/2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано e по жалба на Ж.Д.Б., с адрес: ***, против отказ за извършване на административна услуга - заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имот с идентификатор 63015.504.171 в землището на село А., общ. С., обективиран в Писмо изх. № ОС – 3007-30-1/23.08.2022 год., подписано от инж. Р.К.– зам.кмет на Община С., упълномощен със Заповед № 8-Z-751/27.07.2022 год. на Кмета на Община – С..

Жалбоподателят намира оспорения акт за необоснован и незаконосъобразен, тъй като имота не е общинска собственост и не е налице пречка по заверката на молбата - декларация. Моли за отмяна на оспорения отказ и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се явява лично и се представлява от адв. Р.С., който поддържа жалбата и моли за уважаването й. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - Кмет на Община – С., редовно призован, се представлява от адв. Л. А., която оспорва жалбата и моли за оставянето й без уважение, тъй към момента няма влязъл в сила план за имоти и помощни планове и има разминаване с кадастралната карта. Депозира писмено становище и моли за присъждане на разноски, за което представя списък.

По делото е предоставена административната преписка по издаване на оспорения отказ.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С искане рег. № ОС-3007-30/08.08.2022 г., подадено от Ж.Д.Б.,*** да завери молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имот с идентификатор № 63015.504.171 в землището на с.А., общ. С.. Към искането са приложени съответната молба-декларация, с отразени заверки от страна на Областна управа – Бургас и отдел „МДТ” на Община С..

След запознаване с полученото искане и приложените документи, до Ж.Д.Б. е изпратено писмо изх. № ОС – 3007-30-1/23.08.2022 год., подписано от инж. Р.К.– зам. кмет на Община С., упълномощен със Заповед № 8-Z-751/27.07.2022 год. на Кмета на Община – С., в което посочено, че е установено, че имотът попада на територия – зона по § 4 от ЗСПЗЗ. Описано е, че за територията към момента се изработва ПНИ и ПП, ведно с регистри към тях, като предстои да бъдат обявени проекти на ПНИ в Държавен вестник, на осн. чл.28б, ал.5 от ППЗСПЗЗ и в едномесечен срок от обнародването на обявлението по чл.4 заинтересованите лица могат да направят писмени искания и възражения по плановете и придружаващата ги документация до кмета на община С.. Посочено е, че в изготвения проект от имота са образувани: 81178.62.171 с площ 360 кв.м. - липсва информация за собственост и 81178.62.326 с площ 501 кв.м. – И. Я. Г. Направен е извод, че тъй като имота попада в обхват на § 4 от ЗСПЗЗ за възстановяването на право на собственост, следва да се спазват процедурите по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Редът за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка на основание чл.587 от ГПК не е приложим в случаи.

Писмото е получено от Ж.Д.Б. на 25.08.2022 год. и е оспорено пред Административен съд - Бургас, чрез административния орган с жалба вх. № ОС-3007-30-2/30.08.2022 год.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Административният орган е бил сезиран с молба за издаване на удостоверение по чл. 62, ал. 4 от ЗОС, т.е. волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, респективно отказ да се издаде такъв документ, което по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията представлява извършване на административна услуга. Съгласно чл.21, ал.3 от АПК това волеизявление, или отказът такова да бъде направено, представлява индивидуален административен акт, респективно подлежи на оспорване по реда на АПК. Следователно жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Доколкото в ЗОС и друг нормативен акт не се съдържа специално правило относно органа, компетентен да се произнесе по искане за издаване на удостоверение по чл.62 ал.4 от ЗОС - заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка, то на общо основание по чл.23, ал.1 от АПК компетентен в този случай е кметът на съответната община. По делото е приложена Заповед № 8-Z-751/27.07.2022 год. на Кмета на Община С., с която предвид отсъствието му през периода от 12.08.2022 г. - 12.08.2022 г. вкл. и през периода 19.08.2022г. -05.09.2022г. включително, е упълномощил заместник- кмета при Община С. - г-н Р.К.да изпълнява правата и задълженията му на Кмет на Община С.. Предвид изложеното, отказът е издаден от компетентен орган.

За да се проведе нотариалното производство по реда на  чл.587 ал.2 от ГПК е необходимо лицето подало молба – декларация до нотариуса да представи удостоверение, че недвижимият имот, предмет на обстоятелствената проверка не е държавна публична или общинска публична собственост, както и да посочи трима свидетели, които да бъдат разпитани от нотариус. Обстоятелството дали един имот е общинска собственост или не, както и данните на посочените от заявителя свидетели се удостоверяват, респективно заверяват от съответната общинска служба, на основание чл.62 ал.4 от ЗОС. Именно в това се изразява административната услуга, с чието извършване е бил сезиран органът в настоящото производство. С извършване на исканата услуга не се създават права и задължения, а единствено се удостоверява наличието или липсата на определени факти от значение за упражняване на права и по-конкретно правото на жалбоподателя да иска да бъде признато правото му на собственост върху процесния недвижим имот по реда на чл.587 ал.2 от ГПК. В случая административният орган не следва да извършва проверка чия собственост, различна от общинска, е конкретният имот, както и дали заявителят има правен интерес да инициира производство по обстоятелствена проверка, а единствено да удостовери дали имотът е общинска собственост или не, както и да завери (да удостовери идентичността) данните на конкретно посочените от заявителя свидетели. При установяване, че не е налице акт за общинска собственост, административният орган, действащ в условията на обвързваща компетентност е длъжен да извърши исканата административна услуга – заверка на молба-декларация. Същото, следва да извърши органът и когато установи, че имотът или части от него са актувани като общински, като в този случай в молбата-декларация се отбелязва, че имотът е общински, респ. каква част от него е общинска собственост и въз основа на какъв акт. Аналогично органът следва да процедира и при заверката на данните относно посочените от заявителя свидетели. Тук органът не определя самите свидетели, а единствено удостоверява достоверността на посочените индивидуализиращи ги данни. Решението на въпроса дали са налице материалноправните предпоставки жалбоподателя да бъде признат за собственик на имота, описан в молбата-декларация на основание обстоятелствена проверка, както и дали са налице данни за собственост на други лица, различни от общината, не е в правомощията на кмета на общината. Решаването на този въпрос е изцяло от компетентността на нотариуса, който в производството по чл.587 от ГПК е длъжен да извърши преценка за наличието на посочените обстоятелства, въз основа на която да издаде или да откаже издаването на констативен нотариален акт.

С оглед на изложеното следва извод, че административният орган, при наличие на изискуемите предпоставки, е бил длъжен да издаде исканото удостоверение, като в него отрази наличието или не на общинска собственост върху имота, който е заявен, както и да завери достоверността на данните, по отношение на посочените свидетели. В чл.62 ал. 4 от ЗОС като единствена предпоставка за предоставяне на исканата услуга е посочено заплащането на съответната такса, следователно посочените в оспореното писмо мотиви, не са основание за отказ да бъде издадено исканото удостоверение.

Въз основа на изложеното съдът намира, че постановеният отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Естеството на спора не позволява да бъде разрешен по същество от съда, поради което административната преписка следва да бъде върната на органа за произнасяне по отправеното искане.

На основание чл.57 ал.2 от АПК, следва да се определи 7-дневен срок, от влизане в сила на решението, за извършване на исканата административна услуга.

По повод направеното искане и на основание чл.143, ал.1 от АПК ответникът следва да заплати на жалбоподателите направените и доказани по делото разноски, включващи заплатената държавна такса в размер на 10 лева и 300 лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, Административен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Ж.Д.Б., с адрес: ***, отказ за извършване на административна услуга - заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имот с идентификатор 63015.504.171 в землището на село А., общ. С., обективиран в Писмо изх. № ОС – 3007-30-1/23.08.2022 год., подписано от инж. Р.К.– зам.кмет на Община С., упълномощен със Заповед № 8-Z-751/27.07.2022 год. на Кмета на Община – С..

 

ВРЪЩА на кмета на община С. преписката за произнасяне по искане рег. № ОС-3007-30/08.08.2022 г., подадено от Ж.Д.Б., съобразно дадените в мотивите на съдебното решение указания по прилагането на закона, като определя на органа 7-дневен срок за произнасянето, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.

 

ОСЪЖДА община С. да заплати на Ж.Д.Б., с адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 310 /триста и десет/ лева.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

СЪДИЯ :