№ 367
гр. Перник, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720106196 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на А.Й., В.В. и К.Й. – непълнолетен, действащ лично и
със съгласието на попечителя си А.Й. срещу „Топлофикация-Перник“ АД за оспорване на
изпълнението по ИД № 630/2014 г. на ЧСИ С.Д..
Ищците твърдят, че ответното дружество се е снабдило срещу общия им
наследодател – Л.А. (починала на 03.05.2018 г.), с изпълнителен лист, издаден въз основа на
влязла в сила Заповед за изпълнение и постановено съдебно решение по реда на чл. 422
ГПК, за принудително събиране вземанията по който е образувано изп.д. № 630/2014 г. по
описа на ЧСИ С.Д.. Твърди се, че действия по изпълнение не са били предприемани
своевременно, поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, а
погасителната давност за вземанията е изтекла към момента на депозиране на исковата
молба. Твърди се, че въпреки това делото е със статут „висящо“, което обуславя и правния
му интерес от съдебна защита.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не съществува изискуемо вземане
спрямо ищците като наследници на Л.А. при условията на разделна отговорност за по 1/3
ид.ч. от следните суми: 1072,69 – главница, представляваща стойност на неплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот за периода от 01.10.2010 г. до 30.04.2013 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от 10.03.2014 г. до окончателното и изплащане, сумата от
120,44 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2010 г. до
20.02.2014 г., за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1482/2014 г. по описа на РС Перник и постановено
1
съдебно решение от 27.10.2014 г. по гр.д. № 2261/2014 г. на ПРС, и е образувано
изпълнително дело № 630/2014 г. по описа на ЧСИ С.Д..
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че в хода на
производството пред ЧСИ са били предприемани своевременно валидни действия, годни да
прекъснат давността за вземането, поради което изпълняемо право в полза на взискателя
съществува. Моли претенциите да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 630/2014 г.
по описа на ЧСИ С.Д.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за
защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет
на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право,
въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на
длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената
искова защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува
изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до
прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 630/22014 г. по
описа на ЧСИ С.Д. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя
„Топлофикация-Перник“ АД от 27.11.2014 г. за принудително събиране на посочените в
исковата молба вземания срещу длъжника Л.А. (наследодател на ищците в настоящото
производство, починала на 03.05.2018 г., видно от представеното удостоверение за
наследници), съгласно изп.лист от 03.11.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 1482/2014 г. на РС
Перник след издадена заповед по чл. 410 ГПК и проведено исково производство по реда на
чл. 422 ГПК и влязло в сила съдебно решение
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
наследодателя на ищците по искане на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД за
събиране на процесните вземания, свидетелства за правния интерес от предявяване на
отрицателните установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като
се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния
изпълнителен лист.
От приложеното копие на изп.д. № 630/2014 г. по описа на ЧСИ С.Д. се установява,
че същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване
от 27.11.2014 г., в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни
способи, с което давността за вземането е прекъсната. След образуване на делото ЧСИ С.Д.
е извършвала справки за имущественото състояние на длъжниците до различни институции
и е изпратила ПДИ до длъжника, но конкретни изпълнителни способи не са прилагани.
Към момента на образуване на ИД № 424/2011 г. е било в сила ППВС № 3/18.11.1980
г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а
докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
2
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и
висящо тълк. дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д.
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с разрешението,
застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че
отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната
норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен
акт, т. е. от 26.06.2015 г.
На 17.02.2016 г. длъжникът Л.А. е депозирала молба за разсрочено плащане на
задължението си по делото и е заплатила сумата от 80 лв. – 44 лв. от които са били
преведени на взискателя. Съобразявайки нормата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД съдът намира, че с тях
са били погасени разноските по изпълнителното дело, съгласно изготвената от съдебния
изпълнител сметка. Считано от този момент и по арг. чл. 116, б. „а“ ЗЗД давността за
вземането е прекъсната, от който момент е започнала да тече и нова давност.
На 06.04.2016 г. взискателят е депозирал молба, с която е приложил доказателства за
платени такси към ЧСИ, но същата не съдържа искане за прилагане на конкретни
изпълнителни способи. В последствие съдебният изпълнител е извършвал отделни справки
за имущественото състояние на длъжника, но действия по изпълнение не са били нито
поискани, нито служебно предприети.
Тъй като ответникът не е доказал в продължение на две години след молбата за
образуване от 27.11.2014 г. да е поискал извършването на конкретни изпълнителни
действия, съдът приема, че към 28.11.2016 г. производството се явява прекратено по право
при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а новата давност за вземанията е започнала да тече
от 17.02.2016 г.
Няма данни съдебният изпълнител да е констатирал, че са налице предпоставките по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Това обстоятелство обаче е ирелевантно, тъй като при бездействие на
кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“.
Прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт.
Постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на
предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години
взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години, какъвто е и процесният случай. По
изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е общата 5-
годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
В настоящия случай след 17.02.2016 г. не са били предприемани валидни действия по
изпълнение. При така установената фактология съдът намира, че считано от този момент –
17.02.2016 г., петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на 17.02.2021 г., а с
това – и преди образуването на настоящото исково производство. Следователно, с оглед
изтичането на погасителната давност за вземанията, инкорпорирани в изпълнителния титул,
оспореното изпълнително производство е материално незаконосъобразно, доколкото липсва
изпълняемо право в полза на взискателя и искът следва да бъде уважен като основателен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
3
доказаните разноски за платена държавна такса и адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от АЛ. Б. Й., ЕГН **********, В.
М. В., ЕГН ********** и К. ЕМ. Й., ЕГН ********** – действащ лично и със съгласието на
попечителя си АЛ. Б. Й. – и тримата с постоянен адрес гр. П., *****, чрез адв. К.П., срещу
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, субективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за
оспорване на изпълнението по изп.д. № 630/2014 г. по описа на ЧСИ С.Д., че в полза
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД не съществува изпълняемо право (право на
принудително изпълнение) спрямо АЛ. Б. Й., В. М. В. и К. ЕМ. Й. като наследници по закон
на Л.А.А. при условията на разделна отговорност за по 1/3 /една трета/ ид.ч. от следните
суми: 1072,69 – главница, представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот за периода от 01.10.2010 г. до 30.04.2013 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от 10.03.2014 г. до окончателното и изплащане, сумата от 120,44
лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2010 г. до
20.02.2014 г., за които суми срещу Л.А.А. е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла
в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1482/2014 г. по описа на РС Перник и
постановено съдебно решение от 27.10.2014 г. по гр.д. № 2261/2014 г. на ПРС, поради
изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на АЛ. Б.
Й., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на В. М.
В., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на К. ЕМ.
Й., ЕГН ********** – действащ лично и със съгласието на попечителя си АЛ. Б. Й., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350,00 лева – разноски пред Районен
съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4