№ 197
гр. С., 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и първи ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П.Б.Й
при участието на секретаря Б.Р.Ц.
като разгледа докладваното от П.Б.Й Гражданско дело № 20254150100606 по
описа за 2025 година
за да се произнесе взема предвид:
Предявени са искове с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 327 ал. 1 от
ТЗ вр. чл. 318 от ТЗ вр. чл. 298 от ТЗ.
Ищецът „**-1“ООД гр. С., представляван от **н Г. **нов, чрез пълномощника
адв. Ф. от САК твърди, че между дружеството и „**-99" ЕООД, ЕИК ** е налице
облигационна връзка за продажба на стоки - храни от животински произход. Така на
27.03.2025 г. била осъществена продажба на „Пилешко бутче У. - охладено“, на стойност 15
537,60 лева. В изпълнение на задълженията си ищецът предоставил стоките предмет на
покупко-продажба на ответната страна, за което била издадена Фактура № ** от 27.03.2025 г.
от „** – 1“ ЕООД, ведно с Документ за произход при реализиране на храни от животински
произход № **, Приемо-предавателен протокол към фактурата от 27.03.2025 г. и Стокова
разписка за продажба на стоки № ** от 27.03.2025 г., подписни от управителя Н.Б.. На
30.03.2025 г. била осъществена продажба на „Пилешко бутче У. - охладено“, на стойност 13
148,56 лева. В изпълнение на задълженията си ищецът предоставил стоките предмет на
покупко-продажба на ответната страна, за което била издадена Фактура № ** от 30.03.2025 г.
от „** – 1“ ЕООД, ведно с Документ за произход при реализиране на храни от животински
произход № **, Приемо-предавателен протокол към фактурата от 30.03.2025 г. и Стокова
разписка за продажба на стоки № ** от 30.03.2025 г., подписни от управителя Н.Б.. На
02.04.2025 г. била осъществена продажба на „Пилешко бутче У. - охладено“ и „ Пилешки
дроб-охладен“, на стойност 21 566,40 лева. В изпълнение на задълженията си ищецът
1
предоставил стоките предмет на покупко-продажба на ответната страна, за което била
издадена Фактура № ** от 02.04.2025 г. от „** - 1“ ЕООД, ведно с Документ за произход при
реализиране на храни от животински произход № **, Приемо2 предавателен протокол към
фактурата от 02.04.2025 г. и Стокова разписка за продажба на стоки № ** от 02.04.2025 г.,
подписани от управителя Н.Б.. На 03.04.2025 г. била осъществена продажба на „Пилешко
бутче У. - охладено“, на стойност 20 716,80 лева. В изпълнение на задълженията си ищецът
предоставил стоките предмет на покупко-продажба на ответната страна, за което била
издадена Фактура № ** от 03.04.2025 г. от „** – 1“ ЕООД, ведно с Документ за произход при
реализиране на храни от животински произход № **, Приемо-предавателен протокол към
фактурата от 03.04.2025 г. и Стокова разписка за продажба на стоки № ** от 03.04.2025 г.,
подписани от управителя Н.Б.. На 07.04.2025 г. била осъществена продажба на „Пилешко
бутче У. охладено“, на стойност 20 716,80 лева. В изпълнение на задълженията си ищецът
предоставил стоките предмет на покупко-продажба на ответната страна, за което била
издадена Фактура № ** от 07.04.2025 г. от „** – 1" ЕООД, ведно с Документ за произход при
реализиране на храни от животински произход № **, Приемо-предавателен протокол към
фактурата от 07.04.2025 г. и Стокова разписка за продажба на стоки № ** от 07.04.2025 г.,
подписни от управителя Н.Б.. На 11.04.2025 г. била осъществена продажба на „Пилешко
бутче У. - охладено“, на стойност 6 753,07 лева. В изпълнение на задълженията си ищецът
предоставил стоките предмет на покупко-продажба на ответната страна, за което била
издадена Фактура № ** от 11.04.2025 г. от „** – 1“ ЕООД, ведно с Документ за произход при
реализиране на храни от животински произход № **, Приемо-предавателен протокол към
фактурата от 11.04.2025 г. и Стокова разписка за продажба на стоки № ** от 11.04.2025 г.,
подписани от управителя Н.Б.. Навежда се твърдение, че ответната страна, приела
предоставените стоки, като не заплатила дължимите суми по гореописаните фактури.
Поради това налице бил правен интерес да се претендира по съдебен ред заплащане на
дължимите суми по гореописаните 6 броя фактури. Моли да бъде постановено решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество сумата в общ размер на
50 000 лева /частичен иск от общо 98 439,23 лева/, представляваща част от дължимата цена
по 6 броя фактури: 7 500 лева /частично от 15 537,60 лева/ по фактура № ** от 27.03.2025г..
; 7 500,00 лева /частично от 13 148,56 лева/ по фактура № ** от 30.03.2025г.., 10 000
лева/частично от 21 566,40 лева/ по фактура № ** от 02.04.2025г.., 10 000 лева/частично от
20 716,80 лева/ по фактура № ** от 03.04.2025г.., 10 000 лева/частично от 20 716,80 лева/ по
фактура № ** от 07.04.2025г.. и 5 000,00 лева /частично от 6 753,07 лева/ по фактура № ** от
11.04.2025г.., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане на сумата. Претендира разноски. В съдебното заседание по делото е направил
искане по чл. 237 ал.1 от ГПК за постановяване на решение при признание на исковете,
предвид заявеното от ответника в съдебно заседание признание, с който се прави признание
изцяло на предявените искове. В хода на устните състезания моли да бъде постановено
решение при признание на исковете, като претендира изцяло разноските за производство.
2
Ответникът „**-99“ЕООД гр. С., не е представил в едномесечен срок отговор
на исковата молба. В съдебно заседание на 21.11.2025г. дружеството, представлявано от
управителя, признава исковете по основание и размер.
На основание чл. 237 ал.1 от ГПК ищецът е направил искане за постановяване
на решение при признание на исковете.
Съдът счита направеното искане за постановяване на решение при
признание на исковете за основателно. Ответникът в дадения от съда срок не е подал
отговор на исковата молба, но в съдебното заседание по делото, признава дължимостта на
претендираните суми. Ответникът признава исковете по основание и размер. Налице е
признание на ответника за дължимостта на претендираните с исковата молба суми, тоест
налице са предпоставките съдът да се произнесе с решение при признание на иска. Не са
налице регламентираните в нормата на чл. 237, ал. 3 ГПК процесуални пречки, тъй като
признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, както и е признато право, с
което страната може да се разпореди.
На основание чл. 237, ал. 2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно съдът
да укаже, че то се основава на признанието на исковете и не е необходимо да извършва
преценка на представените по делото доказателства.
С оглед на гореизложеното – направеното от ответника признание на исковете,
съдът намира, че предявените искове с правно основани чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 327 ал.
1 от ТЗ вр. чл. 318 от ТЗ вр. чл. 298 от ТЗ, следва да бъдат уважени, като ответникът бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 50 000 лева /частичен иск от общо 98
439,23 лева/, представляваща част от дължимата цена по 6 броя фактури: 7 500 лева
/частично от 15 537,60 лева/ по фактура № ** от 27.03.2025г.. ; 7 500,00 лева /частично от 13
148,56 лева/ по фактура № ** от 30.03.2025г.., 10 000 лева/частично от 21 566,40 лева/ по
фактура № ** от 02.04.2025г.., 10 000 лева/частично от 20 716,80 лева/ по фактура № ** от
03.04.2025г.., 10 000 лева/частично от 20 716,80 лева/ по фактура № ** от 07.04.2025г.. и 5
000,00 лева /частично от 6 753,07 лева/ по фактура № ** от 11.04.2025г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на делото до окончателното плащане.
При този изход на делото, ответника следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 6500,00 лева, от които 2 000 лева – ДТ, 4500,00
лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното на основание чл. 237 ал.1 от ГПК, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „**-99“ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление гр. С., ул. ** № 88 да
заплати на „**-1“ООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление гр. С., ул. ** № 15,
представляван от управителя **н Г. **нов сумата в общ размер на 50 000 лева/петдесет
хиляди лева/ /частичен иск от общо 98 439,23 лева/, представляваща част от дължимата цена
по 6 броя фактури: 7 500 лева /частично от 15 537,60 лева/ по фактура № ** от 27.03.2025г..
; 7 500,00 лева /частично от 13 148,56 лева/ по фактура № ** от 30.03.2025г.., 10 000
лева/частично от 21 566,40 лева/ по фактура № ** от 02.04.2025г.., 10 000 лева/частично от
20 716,80 лева/ по фактура № ** от 03.04.2025г.., 10 000 лева/частично от 20 716,80 лева/ по
фактура № ** от 07.04.2025г.. и 5 000,00 лева /частично от 6 753,07 лева/ по фактура № ** от
11.04.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на делото до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „**-99“ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление гр. С., ул.
** № 88 да заплати на „**-1“ООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление гр. С., ул. **
№ 15, представляван от управителя **н Г. **нов направените по делото разноски в размер на
6 500,00 лева/шест хиляди и петстотин лева/ от които 2000,00 лева – ДТ и 4500,00 лева –
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4