№ 13514
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110138154 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Г. Г. Г. е предявил срещу „П...“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1,
вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ за сумата от 710, 78 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане, представляваща сбор от дължимите и
неплатени от ответника арендни вноски за стопанската година 2021 г./2022 г. по договор за
наем, вписан в СВ-Л, вх. рег. № ... г., акт. №.., т.9 и договор за аренда, вписан в СВ-Л, вх. рег.
№ ..25.03.2014 г., акт № .. т. 5, за имот с идентификатор .., имот с идентификатор .. и имот с
идентификатор .., които са били увеличени с влязло в сила решение по гр.д. № 1211/2022 г.
по описа на РС-М. на по 85 лв./дка.
Ищецът твърди, че праводателите му са сключили с ответното дружество описаните
по-горе договор за аренда и за наем, като по отношение на третия имот договорите се
дублират. С договора за наем била уговорена наемна цена в размер на 50 лв./дка, а с
договора за аренда – 35 лв./дка. С влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 1211/2022 г.
по описа на РС-М. цената по договорите била увеличена на 85 лв./дка, като ответното
дружество не е заплатило разликата между уговорената и увеличената цена по договорите за
посочените по-горе три недвижими имота.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск. Твърди, че е заплащал по 80 лв./дка, както и че ищецът не е
отправял искане за заплащане на процесните суми. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи съществуването на облигационно
отношение с ответника по силата на валиден договор за наем на земеделска земя и за аренда
през процесния период, по силата на който на ответника е било предадено държането на
описаните имоти с посочената площ в годно състояние за използването им съобразно
уговореното предназначение и за ответника е възникнало задължението за плащане на
аренда в претендирания размер за посочения период, както и че цената по договорите е била
увеличена съобразно претендирания от ищеца с исковата молба размер.
1
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
По делото е приет договор за наем на земеделска земя с нотариална заверка на
подписите, вписан на 25.11.2009 г. с номер 6981, по силата на който поземлен имот с
идентификатор .. с площ от 4421 кв.м. и поземлен имот с идентификатор .. с площ от 7520
кв.м. са били предоставени за временно и възмездно ползване на ответното дружество „П...“
ООД срещу наемно плащане от 50 лв. за 1 дка.
Приет е и договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите от
04.03.2014 г., по силата на който поземлен имот с номер ... с площ от 18, 860 дка е бил
предоставен за временно и възмездно ползване на ответното дружество срещу наемно
плащане от 35 лв. за 1 дка.
С влязло в сила решение № 446/19.10.2023 г. на РС – М. по гр.д. № 1211/2022 г.
посочените договори за изменени като е увеличено дължимото арендно плащане за
стопанската 2021 г./2022 г. на 85 лв./дка, като в диспозитива на съдебното решение изрично е
отбелязано, че договорите са сключени от праводателя, заместен от ищеца в настоящото
производство Г. Г. Г., приобретател на имотите.
При така събраните доказателства съдът намира, че по делото е установено
съществуването между страните на валидно правоотношение по договор за наем на
земеделска земя от 25.11.2019 г. и по договор за аренда от 25.03.2014 г. Предвид влязлото в
сила решение на РС – М. по гр.д. № 1211/2022 г. със сила на пресъдено нещо е решен и
въпросът за дължимото арендно плащане за процесния период в размер на 85 лв./дка.
Ищецът е признал неизгодния за него факт, че за процесния период ответното дружество е
заплащало уговорения размер на арендните плащания преди увеличаването им с влязлото в
сила съдебно решение. Същевременно, ответното дружество, въпреки изричните указания в
обявения за окончателен доклад по чл. 146, ал. 2 ГПК, не е представил доказателства в
подкрепа на твърденията си за извършени плащания в размер на 80 лв./дка, поради което и
при прилагане неблагоприятните последици от разпределената доказателствена тежест,
съдът приема за установено, че ответникът е заплатил арендно плащане за имот за
идентификатор .. и .. в размер на 50 лв./дка вместо дължимите съгласно влязлото в сила
решение 85 лв./дка, т.е. дължи още 417, 90 лв. за тези два имота, а за имот с идентификатор ..
е заплащал 35 лв./дка вместо дължимите съгласно влязлото в сила решение 85 лв./дка, т.е.
дължи още 292, 85 лв.
Неоснователно е възражението на ответника, че посочените суми не се дължат поради
липса на отправена покана. Предявяването на иск също представлява покана за плащане,
като дължимостта на тези плащания не е обусловена от изпращането на покана, а е по
силата на настъпилия в договорите падежи, както и по силата на влязлото в сила съдебно
решение за увеличение на цената.
Ето защо съдът намира, че следва да уважи предявения иск за сумата от 710, 78 лв.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ищеца следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 50 лв. платена държавна такса.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА “П...“ ООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„О..“, ул. „А..“ № 1, да заплати на Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Д.., ул. „Г...“ № 2, на
основание чл. 2, ал. 1, вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ сумата от 710, 78 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба (15.04.2024 г.) до окончателното плащане,
представляваща сбор от дължимите и неплатени от ответника арендни вноски за
стопанската година 2021 г./2022 г. по договор за наем, вписан в СВ-Л, вх. рег. № ... г., акт.
2
№.., т.9 и договор за аренда, вписан в СВ-Л, вх. рег. № ..25.03.2014 г., акт № .. т. 5, за имот с
идентификатор .., имот с идентификатор .. и имот с идентификатор .., които са били
увеличени с влязло в сила решение по гр.д. № 1211/2022 г. по описа на РС-М. на по 85
лв./дка, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3