№ 2219
гр. С., 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100509367 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20281378 от 20.12.2020г., постановено по гр.дело №53704/2019г. по описа
на СРС, ГО, 58 с-в, е признато за установено по искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, по отношение на ТР. К. Б. с ЕГН
**********, че дължи на „Т. С.”ЕАД с ЕИК *******, суми в размер на: 4314,29 лв. като
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2018 г.
ведно със законна лихва от 24.6.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 519,04 лв. за периода от 14.9.2017 г. до 11.6.2019 г., сумата от 54,38 лв. като цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2018 г. ведно
със законна лихва от 24.6.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
10,47 лв. за периода от 30.6.2016г. до 11.6.2019г., за които вземания по ч.гр.д.№ 35937/2019г.
на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ответникът е осъден да заплати на
ищеца 197,96лв. разноски за заповедното производство и 1300лв. разноски за исковото
производство. Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-
помагач „Т..С.”ЕООД.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника ТР. К. Б.. Жалбоподателят поддържа, че по делото липсват
доказателства за наличието на облигационно правоотношение между страните и за
дължимостта на претендираните суми, както и че няма качеството на потребител на
топлинна енергия. Не било установено представените по делото общи условия да са
1
публикувани. Представените документи не били годни доказателства за задълженията. Не
било доказано реалното потребление на топлинна енергия. Ето защо моли обжалваното
решение да бъде отменено, а предявените искове- отхвърлени изцяло. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата „Т. С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор. С молба от
04.04.2022г. оспорва жалбата като неоснователна и претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т..С.”ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Установено е по делото, че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се
намира процесния имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също
така, че ответникът е собственик на процесния апартамент №27 в гр.С., ул.“*******, през
целия процесен период от 01.05.2016г. до 30.04.2018г., което обстоятелство се установява от
представените по делото от ищеца нотариален акт и удостоверение за наследници.
Следователно през процесния период и относно горепосочения апартамент ответникът се
явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ
/приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че Общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани (което е
както служебно известно на съда, така и ноторен факт)– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не
са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на
2
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, както и съгласно изменението на
същата, обн.ДВ бр.94/2013г. в сила от 01.06.2014г.
Установено е също така въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, че делът
на ответника за сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са
били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Съгласно
разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването,
изразходваното количество гореща вода от отделните клиенти се определя по водомерите
им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за
отчитане – при норма за разход на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на
потребление. Освен това доказано е, че през исковия период ответникът не е осигурявал
достъп за проверка и отчет на уредите в жилището. При определяне на дължимите суми с
изравнителните сметки е спазена нормативно установената методология и остойностяването
е по нормативно определените цени, т.е. доказана е по несъмнен и категоричен начин по
делото потребената от ответника топлоенергия в определено количество за исковия период.
В този смисъл неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че не е било изчислявано
реалното потребление на топлинна енергия.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за допуснати от първоинстанционния
съд процесуални нарушения. Доказателствената сила на счетоводните книги не е
равнозначна на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ.
Тя е производна, което следва от изискването, установено в разпоредбата на чл. 182 от
ГПК, те да бъдат редовни, т.е. всяко вписване в тях да бъде въз основа на документи, които
доказват извършеното вписване. Редовността на счетоводните книги, обаче, не се
предполага, тя трябва да бъде доказана от страната, която се позовава на тях. Евентуален
пропуск на ответника да оспори редовността на книгите, не ги прави редовни и в този
смисъл ищецът не може да бъде освободен от процесуалното си задължение да установи при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици. Ето защо съдът не би могъл да основе решението си само на
едностранно съставените от ищеца фактури и извлечение от сметка. Настоящият случай
обаче не е такъв. По делото са събрани доказателства – изравнителни сметки, документи за
главен отчет и заключение на вещо лице, въз основа които може да бъде извършена
преценката, че извършените от ищеца вписвания в счетоводните книги са достоверни.
3
Стойността на доставената топлинна енергия за процесния период, както и размерът на
обезщетението за забава, са установени въз основа на неоспорените от ответника
заключения на вещите лица по допуснатите и изслушани в първоинстанционното
производство съдебно- техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които при преценката
им по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото въззивният съд намира, че
следва да бъдат кредитирани.
В горния смисъл, при установено облигационно правоотношение между страните по
силата на закона и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна
уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия, правилно СРС е приел, че исковете за главници и обезщетения за забава
са основателни до размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение.
Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. В полза на
въззиваемото дружество следва да се присъдят сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени по реда на чл. 78, ал. 6 от
ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание чл. 280, ал.3 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20281378 от 20.12.2020г., постановено по гр.дело
№53704/2019г. по описа на СРС, ГО, 58 с-в.
ОСЪЖДА ТР. К. Б. с ЕГН ********** да заплати на „Т. С."ЕАД, с ЕИК *******, на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева – съдебни разноски във
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т..С.”ЕООД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4